РЕШЕНИЕ
№
Град
Варна, 24 юни 2020 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело
№ 491, по описа на ВОС за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно е и е образувано две въззивни жалби, както
следва:
1.На К.С.Р.,
чрез адв.К. против Решение № 3425 от 23.07.2019 година, постановено по гр.дело
№ 7157/2019 година, по описа на ВРС, с която съдът е отхвърлил исковите
претенции на въззивника против ответника Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември 2012 година до
07.07.2016 година, по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.1 , т.2 и 3 от
ЗЗДискр, както следва:
1.С правно осн. чл.
71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване на дискриминационно нарушение,
изразяващо се в неравно третиране по признак „Лично положение" - липса на
условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти, получени на
16.02.2013г. по време на свиждане и установения режим на свиждане по отношение
на К.Р., пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен
затвор";
2. С
правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „Лично
положение" - липса на условия, позволяващи предаване в цялост на
хранителни продукти, получени по време на свиждане по отношение на К.Р.,
пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор",
както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения;
3.С правно осн. чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от 10 001 лв., след частично
оттегляне на претенцията със съгласието на другата страна, на осн. чл. 232 ГПК,
направено в съдебно заседание, проведено на 29.09.2014г. по гр.д. №
37588/2013г. на Софийския районен съд, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие преживени негативни преживявания, в резултат на
неравно третиране по признак „Лично положение" - липса на условия,
позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти, получени на 16.02.2013г.
по време на свиждане и установения режим на свиждане по отношение на К.Р.,
пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор",
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.09.2013г.
до окончателното изплащане на задължението;
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства, като се настоява, че ги е тълкувал превратно и
изолирано.Твърди се, че визирания в исковата молба – личен признак, е налице и
това става недвусмислено ясно от приложените по делото доказателства.Излага се,
че предаваните за ищеца продукти за били отваряни и разрязвани, т.к. няма
монтиран скенер за проверка на хранителните продукти.Визира се, че е накърнено
личното му достойнство, т.к. продуктите на били получавани от него, както той
твърди „за прасета“ и че това е сторено умишлено от затворническите власти.Дава
се пример със Затвора в град София, където пратките не се третират по този
начин, а се предават на получателите им във вида, в които са представени.От въззивната жалба още
става ясно, че според въззивника е доказан и елемента на претърпени
неимуществени вреди – страдания от действията на затворническите власти.По
същество искането е решението да бъде отменено, а претенциите – уважени. В
жалбата се сочи, че съдът неоправдано е постановил атакувания съдебен, без да
отчете наличните по делото писмени и гласни доказателства.Твърди се, че
дискриминационните признаци са налице, което прави претенциите основателни, а
най – вече доказани.
По делото е постъпил отговор от страна на въззиваемата
страна – „Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията, от които става ясно, че
решението е правилно, кореспондира с наличните доказателства, законосъобразно е
и следва да се потвърди.
II.Втората жалба е частна – депозирана е от адв.К., като процесуален
представител на К.С.Р. и е против Определение № 11 537 от 05.09.2019
година, постановено по гр.дело № 7157/2019 година на ВРС, с което е оставено
без уважение искането за изменение в частта за разноските.С тази жалба се
претендира, че атакувания съдебен акт е неправилен и че съдът недопустимо е
възложил разноските върху загубилата делото страна, в размер с практиката на
съдилищата.По същество искането е то да бъде отменено, а претенцията – уважена.
Против частната жалба е постъпил отговор от страна на
„Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията, с които се настоява атакуваното
определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззиваемия К.С.Р. е редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я
уважи.
Въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – град
София, редовно призовани, не се явяват, но от писмените бележки на ю.к.С.става
ясно, че жалбата се оспорва и следва да бъде отклонена.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна
инстанция съдебното производство е било образувано след обезсилване на Решение
№ 2161/21.10.2015г. по адм. дело № 1630/2015г. по описа на Административен съд
- Варна, с решение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
15.04.2019г. по адм. дело № 52/2016г. на ВАС.От исковата молба става ясно, че
ищеца Р. е предявил против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията",
както следва искови претенции, както следва:
1.С правно осн. чл.
71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване на дискриминационно нарушение,
изразяващо се в неравно третиране по признак „Лично положение" - липса на
условия, позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти, получени на
16.02.2013г. по време на свиждане и установения режим на свиждане по отношение
на К.Р., пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен
затвор";
2. С
правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „Лично
положение" - липса на условия, позволяващи предаване в цялост на
хранителни продукти, получени по време на свиждане по отношение на К.Р.,
пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор",
както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения;
3.С правно осн. чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от 10 001 лв., след частично
оттегляне на претенцията със съгласието на другата страна, на осн. чл. 232 ГПК,
направено в съдебно заседание, проведено на 29.09.2014г. по гр.д. №
37588/2013г. на Софийския районен съд, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие преживени негативни преживявания, в резултат на
неравно третиране по признак „Лично положение" - липса на условия,
позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти, получени на 16.02.2013г.
по време на свиждане и установения режим на свиждане по отношение на К.Р.,
пребиваващ в Затвора - гр. Варна, осъден с наказание „доживотен затвор",
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
10.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно изложеното
в молбата е видно, че ищеца К.Р. изтърпява в зоната за повишена сигурност,
първи коридор, трета група в Затвора - Варна наказание „Доживотен затвор".Той
твърди още, че 16.02.2013 година е бил дискриминиран посредством действията на
служители на затворническата администрация, изразяващи се в липса на условия,
позволяващи предаване в цялост на хранителни продукти, получени на
16.02.2013г., които под претекст „съображения за сигурност" разрязали
предназначените за него хранителни продукти - 1 кг. краставици, 1 кг. моркови и
3 кг. ябълки, което е рефлектирало върху годността им за консумация,
предназначена за период от две седмици, такива, каквито имат другите
затворници, изтърпяващи същото наказание в Затвора
гр. София. В посоченото място за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода", проверката на хранителни
продукти се извършва посредством скенер, какъвто липсва в Затвора - гр. Варна.Той
излага още, че свиждането с лицата, изтърпяващи същото наказание в Затвора -
гр. София се осъществява цял ден, за разлика от свижданията в Затвора - гр.
Варна, което препятства получаването на хранителни продукти.Настоява исковете
да бъдат уважени, в цялост.
От фактическа страна
е било установено, а и страните се спорят, че с Присъда № 340/10.11.1989г. по
описа на Военен съд - Плевен, К.Р. е осъден на наказание „Смърт“ , за това, че
на 17.07.1989 година, в землището на с. Г.П., Л.област умъртвил умишлено М. ***
особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост по хулигански подбуди и
при условията на опасен рецидив умишлено, на осн. чл. 116, т. 6, т. 10 и т. 11 НК.Видно е още, че с Указ № 4 от 25.01.1999 година на Вицепрезидента на
Република България, присъдата е заменена с наказание „Доживотен затвор", и
че ищеца го търпи в Затвора - гр. Варна в зона с повишена сигурност, I -
коридор, 3-та група.Също не е спорно, че на 16.02.2013 година К.Р. е получил
хранителна пратка по време на свиждане, включваща 0, 5 кг. краставици, 1 кг.
моркови и 3 кг. ябълки /л. 51/ и че свиждането е реализирано, съобразно Заповед
№ 183/08.12.2009г. на Началника на Затвора - гр. Варна, в която е разписан
график, позволяващ свиждания с близки два пъти месечно за лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „Доживотен затвор"/л. 140/.
От Заповед № 39 от
05.03.2012 година на Началника на Затвора - гр. Варна /л. 120/, става ясно, че
е било разпоредено да се засили контрола на служителите на НОС на всички
получавани пратки и вещи по време на свиждане, както и стриктно да се спазва
списъкът на разрешените вещи.Също в нея е указано, че лишените от свобода да
уведомят близките си, че хранителните продукти ще подлежат на щателна проверка
чрез разрязване и проверка на дрехите.Съгласно заповед № 39/05.03.2012г. на
Началника на Затвора - гр. Варна, посочена в писмо от 20.11.2013г. /л. 47/
всички лишени от свобода са предупредени, че хранителните продукти, които не
могат да се проверяват визуално и поради начина им на опаковане не се допускат
и се връщат на близките или подлежат на проверка, чрез разрязване, разопаковане
и т.н.Тази проверка е била осъществена и във въпросния ден , за което е
съставена докладна записка /вж.л. 99/.След като пратките биват проверени се
описват и предават на лишените от свобода, а те след като се запознаят със
съдържанието им по опис и ги приемат се провежда и свиждането между тях и
посетителите им в специално обособено помещение по реда на записване в
зависимост от броя на посетителите.
От материалите по
делото става ясно, че след свиждането от 18.02.2013 година, ищеца Р. е
депозирал протестна декларация /л. 52/, в която освен намерението си за
провеждане на гладна стачка, лишеният от свобода е посочил, че морковите и
краставиците са били нарязани „на дълго", а ябълките - на две. Получената
храна е следвало да бъде консумирана в рамките на две седмици след получаването
й, тъй като ищецът е вегетарианец, факт, известен на служителите на Затвора -
Варна.не е спорно още, че в Затвора - гр. Варна към 16.02.2013
година, не е бил монтиран скенер, за разлика от
Централния Софийски затвор, в който от 30.10.2012 година, е
монтирано техническо средство /скенер/, съгласно писмо от 09.06.2014
година.
Пред ВРС са били
изслушани и свидетелски показания на свидетелите - И.Й., служител на Затвора -
гр. Варна и М.Ж., изтърпяващ наказание „доживотен затвор" в същия Затвор,
които установяват релевантни по делото факти.
При тези данни виждането на съда е следното:
Закона за защита от дискриминацията е в сила от
01.01.2004 година и в него не се съдържа легална дефиниция на родовото понятие,
но от законовите разпоредби следва извод, че законодателят разглежда като
дискриминация несправедливото /по-неблагоприятното/ отношение към един или
повече членове на определена група в сравнение с други хора по определени
критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е
извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, имуществено състояние или на други признаци,
установени в закон или в международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната
разпоредба са дадени дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и
непряка. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране въз основа на
изброените по-горе защитени признаци, доколкото се третира и е било третирано
друго лице при сходни обстоятелства. Предвид изложеното, съдът приема, че за да
е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е
по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно
третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или
международен договор, по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1 т.7 от
ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което
пряко или непряко засяга права и законни интереси.Освен горното обаче е редно
да се посочи и друго - Закона за защита от дискриминация е
специален закон по отношение на защитаваните с него права и законни интереси и
предписания режим. ЗЗДискр. и ЗИНЗС не са в отношение на общ към специален, за
да се приеме, че разпоредбите на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана
за дискриминация и задълженията на органите на държавна власт по чл.11 от
ЗЗДискр. да предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в
неравностойно положение на основата на признаците по чл.4 ал.1 от същия закон с
цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са
необходими. Ето защо специалният режим на лишените от свобода, изтърпяващи
наказанието „Доживотен затвор“, не може да бъде основание за неспазване на
основните права на личността и човешкото достойнство.Касае се до паралелното
действие на два специални законови режима – по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които
охранява различни правоотношение и законови интереси, поради което единият не
може да е основание за неспазването на другия.
От друга страна - спазването на правата на
човека и зачитането на личното достойнство са обект на правна защита в редица
международноправни актове, по които Република България е страна, като
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като те са
основна ценност на правовата държава. Така в преамбюла на Конституцията на Р
България правата на личността и нейното достойнство са издигнати във върховен
принцип.В конкретния
случай, от твърденията в исковата и допълнителни молби, може да се направи
извод, че ищецът счита, че е по-неблагоприятно третиран спрямо лишени от
свобода, настанени в Затвора – Варна и в други институции за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Р България въз основа на признаците
"лично и обществено положение". Доказателствената тежест е за
страната, която претендира проявеното дискриминационно отношение.Разпоредбата
на чл.9 от ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест едва тогава, когато
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация.Съобразно константната
практика на ВКС - Решение № 231 от
31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Веска Райчева, от значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при
упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания.Дискриминационния закон цели установяване и санкциониране
на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл.4, или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.Също ВКС сочи, че
именно това по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по
чл.4 следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, е било
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.Това, което е относимо за едно лице, е относимо и за всички лица
от определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна".
Както съдът посочи по – горе, в нормата на § 7 от ДР
на ЗЗДискр е дадено легално определение на понятието "неблагоприятно
третиране". Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други
лица.Нормите на ал.2 и ал.4 на чл.4 от Закона съдържат определения на понятията
"пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица,
които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на
дискриминация по някой от признаците по чл.4, следва да се направи сравнение
между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други
лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона
вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория
лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е
достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица,
а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено
по някой от признаците, очертани в чл.4, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл.4.
Съгласно чл.197 от ЗИНЗС и чл.123 от ПП ЗИНЗС наказанието "доживотен затвор без замяна"
и "доживотен затвор" се изтърпява в отделни затвори или в обособени
зони към другите затвори с повишена сигурност. Те се държат в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана, т. е. законодателят е
предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в
сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода. От значение за
установяване на дискриминация по някои от признаците по чл.4 е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се
доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени
лицата. В случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода
при изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на
замяна. Сравними сходни обстоятелства
ще има винаги, когато се сравняват лишени от свобода със същите наказания в
един затвор, но не и в различни. Това е така, тъй като затворите в
отделни населени места имат различна архитектура, строени са по различно време
и с оглед на това и на други обективно обусловени причини, предоставят различни
битови условия за осъдените. Затова не може да се приеме, че има сравними
сходни обстоятелства между осъдените, изтърпяващи съответното наказание
"Лишаване от свобода" в различни затвори, респективно осъществена
дискриминация. Ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с
останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанията доживотен затвор без право на
замяна в същия Затвор, поради което не може да се приеме, че спрямо него е
налице дискриминация по признак лично положение.
Както правилно е
съобразил и ВРС, правата и задълженията на лишените от свобода в редакцията на
закона към 16.02.2013г. /ДВ, бр. 103 от 28.12.2012г./, са разписани в
разпоредбите на чл. 75-чл. 97, както и в чл. 56 и сл. ППЗИНЗС, в сила от
08.06.2012 година.Нормата на чл. 86, ал.
1 и ал. 3 ЗИНЗС, аналогична на чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС предвижда, че лишените от
свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно, по време на
които могат да получават храна и предмети, които имат право да ползват и държат
при себе си. Продължителността им е до 40 минути.Получаваните хранителни пратки
могат да съдържат до 5 кг. сурови плодове и зеленчуци, а разрешените лични вещи
и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си
или на определени за целта места, се определят със заповед на министъра на
правосъдието /чл. 82, ал. 5 и ал. 7 ППЗИНЗС/.Лишените от свобода не могат да
внасят и държат при себе си неразрешени предмети, съгласно чл. 97, т. 1 ЗИНЗС.Също
правилно е посочено, в мотивите на решаващия съд, че Техническото средство
/скенер/ в Затвора - гр. София е за проверка на багаж, но не и на хранителни
пратки.Проверени дори и със скенер, е възможно служителите да осъществят
проверка и чрез разрязването им, което намалява единствено трайността им, но не
и годността им за консумация.Правилно ВРС е заключил, че не е налице проявено
дискриминационно отношение и по отношение на свижданията.Те са били провеждани,
в съответствие с нормативните документи и вътрешните правила на Затвора.
По
частната жалба против Определение № 11 537 от 05.09.2019 година,
постановено по гр.дело № 7157/2019 година:
Обжалва се определението с мотива, че акта е неправилен и
че съдът недопустимо е възложил разноските върху загубилата делото страна, в
размер с практиката на съдилищата.По същество искането е то да бъде отменено, а
претенцията – уважена.И по този повод, ВОС е принуден да заключи, че Определението не страда от пороци и е съобразено с нормативната уредба.Това
е така, защото разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр е
аналогична на чл. 83 ГПК, чл. 359 КТ, § 35 ЗСПЗЗ относно иска по § 4и ЗСПЗЗ чл.
7, ал. 1, изр. 3 ЗВСОНИ и др., съгласно които разпоредби ищците не внасят
държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.Вярно е, че тези правила касаят отношенията на ищцовата
страна с Държавата, но не и тези на ищеца с насрещната страна.Това не го освобождава от задължението да възстанови
на насрещната страна по спора направените разходи,
когато са налице основанията за
това, а именно ако иска е изцяло или
частично неоснователен. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр улеснява достъпа до
правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда
изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на
ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца.
В тази връзка,
предвид изхода на спора и предвид нормата на чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Главна Дирекция „Изпълнения на
наказанията“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
общо 200 /двеста/ лева пред ВОС.
На основание
изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3425 от
23.07.2019 година, постановено по гр.дело № 7157/2019 година, по описа на ВРС,
двадесет и четвърти състав.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 11 537 от 05.09.2019 година, постановено по гр.дело № 7157/2019 година,
двадесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА от
К.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията", гр. София иск за заплащане на сумата от 200 лева /двеста
лева/, представляваща сторени по делото съдебно -
деловодни разноски – възнаграждение за ю.к. пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: