№ 1093
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500108 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20257867 от 22.11.2020 г. по гр.д. № 2180/2019 г. по описа на СРС,
148 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Г. КР. с ЕГН
********** дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 153
ЗЕ сумата 205,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот в гр. София, жк „****, абонатен номер 210917; на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата 10.00 лв., представляваща цена на дялово
разпределение за същия период и имот; ведно със законната лихва върху двете
главници от 21.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
17 581/ 2017 г. по описа на СРС.
С постановеното решение са отхвърлени предявените установителни искове за
останалите суми по заповед та, както следва:
по чл. 422 ГПК вр. 86, ал.1 ЗЗД - изцяло за сумата 4,18 лв., претендирана като
обезщетение за забава в периода от 15.12.2014 г. до 10.03.2017 г. по отношение
на топлинната енергия;
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД — за горницата до пълния предявен размер от
21,24 лв., претендирана като цена за дялово разпределение;
по чл. 422 ГПК вр. 86, ал.1 ЗЗД - изцяло за сумата 4,17 лв., претендирана като
обезщетение за същия период на забава по отношение на дяловото разпре‐
1
деление.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „МХ
Елвеко" ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника В. Г. КР. с изложени доводи, че е неправилно поради
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Неправилно съдът приел, че е вещен ползвател без в производството да са представени
доказателства за подадена молба за откриване на партида. Сочи, че при наличие на
лице обявило облигационни отношения с ищеца, то, същото е вещен ползвател и
носител на задълженията, а не останалите формални собственици. В случая именно
лицето подало молба-декларация до ищеца е вещен ползвател, който следва да заплаща
и потребените количества ТЕ. Заявява, че сумите за дялово разпределение са
недължими, защото в производството не е доказано основание за начисляването им.
Оспорва наличие на облигационно отношение, както и доводите, че в случая са
приложими ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 05.05.2022 г. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „МХ Елвеко" ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване № 146, том втори, дело № 260, рег.№
6804/22.06.2012 г. на нотариус М.И. с рег.№ 260 на НК на РБ се установява, че Г. И. К.
е дарил на сина си В. Г. КР. процесния имот, представляващ апартамент № 7, находящ
се в гр.София, ж.к.****, като си е запазил правото на ползване (л. 14 от делото на СРС).
Чрез представеното в производството удостоверение за наследници се установява, че
дарителят Г. К. е починал на 19.04.2014 г. и негов наследник по закон е В. Г. КР.. С
оглед така установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик
– ответник в производството и доводите на ответника в обратен смисъл са недоказани
и неоснователни.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото
обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в
проведеното производство е представен нотариален акт, с който е дарен имота на
ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота след смъртта
на дарителя.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
3
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти са
признати от ответника. Последният изрично е заявил в подадения писмен отговор на
исковата молба, че признава стойността на доставената топлинна енергия и на
дяловото разпределение.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от „МХ Елвеко" ЕООД съгласно договор. При
условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената
енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените счетоводна справка от ищеца (л. 22 от делото на
СРС) и изравнителни сметки на подпомагащата страна (164, 165 от делото на СРС)
съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за сумата 120,89 лв. –
стойност на потребена топлоенергия за 2014/15 г. и за сумата 84,66 лв. –стойност на
потребена топлоенергия за 2015/16 г. или общо 205,55 лв. Възражението за погасяване
по давност на вземания е неоснователно доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е подадено на 21.03.2017 г., т.е. преди
изтичане на 3-годишния давностен срок за вземанията.
Ето защо, за периода, непогасен по давност, остава задължение в размер на
205.55 лв., за която сума и период искът правилно е бил уважен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
4
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна
уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на
процесната сграда и МХ Елвеко ООД.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника и същите възлизат на
сумата 10.00 лв. за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил
предявения иск с постановеното решение.
При това положение първоинстанционният съд е решил спора по възможно
най-благоприятен за ищеца път.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20257867 от 22.11.2020 г. по гр.д. № 2180/2019 г.
по описа на СРС, 148 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по реда на
5
чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Г. КР. с ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК **** на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ сумата 205,55 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот в гр. София, ж.к
„****, абонатен номер 210917, както и на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата 10.00
лв., представляваща цена на дялово разпределение за същия период и имот; ведно със
законната лихва върху двете главници от 21.03.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17 581/ 2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. Г. КР. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – МХ Елвеко ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6