№ 31
гр. гр. Оряхово, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20211460100247
по описа за 2021 година
От В. Д. Д., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22
против Б. М. Д., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22 е
предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство без да се издирват мотивите за вината.
Направено е искане след прекратяването на брака съпругата да запази
брачното си фамилно име – Д..
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез назначения му
особен представител адв.Д.В. от АК – Враца е постъпил писмен такъв.В
същия се сочи, че исковата молба е допустима и основателна, както и, че
направените в нея искания от страна на ищеца – за прекратяване на брака без
произнасяне по въпроса за вината и за запазване на фамилното име са
законосъобразни, допустими и основателни.
В откритото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния
си представител адв.З.Й. от АК – Враца, които поддържат исковата молба във
вида, в който е предявена.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му
особен представител адв.Д.В. от АК – Враца, който счита, че искането на
1
ищцата за прекратяване на брака е законосъобразно и основателно.Иска се
съда да прекрати брака между страните без да се обсъждат въпросите за
вината, като ищцата запази фамилното си име Д..
В хода на производството са разпитани свидетелите Силвия
Бориславова Марково и Биляна Дилова Иванова.
Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен на 23.06.1982г. в
гр.Оряхово, обл.Враца, за което е издаден Акт №0023 от същата дата,
съставен в гр.Оряхово, обл.Враца.Горното е видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт №0023
от 23.06.1982г. на община Оряхово, обл.Враца.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак
на 23.06.1982г. в гр.Оряхово, обл.Враца, който бил първи и за двама им.Сочи
се, че в началото на брака отношенията между страните били добри, двамата
работели и се грижили за децата си, като живеели в жилище собственост на
родителите на ответника.От брака си имат родени две деца – Гълъбин
Бориславов Марков, ЕГН:**********, род. на 07.02.1983г. и Силвия
Бориславова Маркова, ЕГН:**********, род. на 31.08.1985г., които към
датата на депозиране на исковата молба са пълнолетни.
Посочено е, че 2002г. поради промени в икономическия живот в
страната и липсата на работа ищцата заминала на работа в Италия, а
ответникът и децата останали в България, като синът им отбивал военната си
служба, а дъщеря им била ученичка в девети клас.Твърди се, че ищцата
редовно изпращала пари на ответника за разходите по отглеждането на
децата, тъй като ответникът не работел.Сочи се, че когато ищцата установила,
че ответникът не се грижи добре за децата, че не е купувал дори
необходимите на дъщеря им учебници, и че не се е интересувал дали редовно
посещава училище, я е взела при себе си в Италия, където и тя започнала
работа.
Твърди се още, че по време на отпуските си в България ищцата със
2
спестените си пари направила ремонт на къщата, в която ответникът живеел
със сина им, както и, че по време на тези кратки срещи с ответника, между
двамата постоянно имало скандали и недоразумения във връзка с това, че
ответникът не полагал никакви усилия да си намери работа.
Отразено е, че преди около 3-4 години ответникът започнал работа в
Чехия и контактите между двама им били преустановени, не са се виждали, не
са контактували и по телефона.Сочи се, че постепенно между двамата
настъпило отчуждение, което било непреодолимо, тъй като били прекъснати
всякакви духовни, икономически и интимни връзки.Също така се твърди, че
почти през целия им съвместен живот ответникът е упражнявал физически
тормоз върху ищцата, но последната търпяла заради децата, а сега когато
децата им са вече пълнолетни, всеки е поел своя път в живота и съвместното
им съжителство било невъзможно.Във фактическа раздяла били повече от 10
години, бракът им бил само една формалност, бил изчерпан от съдържание и
не бил полезен нито за страните, нито за обществото.Също така се твърди, че
страните нямат семейно жилище, като ищцата няма претенции и за издръжка.
Направено е искане след прекратяването на брака съпругата да запази
брачното си фамилно име – Д..
От показанията на свидетелката С.М. – дъщеря на страните се
потвърждават изнесените в исковата молба твърдения на ищцата относно
обстоятелството, че страните са се разделили и не поддържат никакви
взаимоотношения помежду си.Също така посочва, че баща й знае за делото,
тъй като го е предупредила.От показанията на св.Б.И. също се установява, че
ответникът е в чужбина от години, а ищцата в България, като посочва, че
според нея те не са семейство.
При тези доказателства следва да се приеме, че в брака е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла на чл.49, ал.1 от
СК същият да бъде прекратен.Страните са във фактическа раздяла от години,
като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо.Следва да се
приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в
ничий интерес - нито на самите страни, нито на обществото като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
3
съпрузите е поискал това.Такова искане няма, поради което съдът не следва
да се произнася по въпроса за вината.
Фамилното име на съпругата след развода:
Ищцата е направила искане след прекратяването на брака да запази
брачното си фамилно име – Д..От друга страна назначения на ответника
особен представител не възразява на това нейно искане.От представеното
Удостоверение за граждански брак е видно, че същата след брака е приела
фамилното име на съпруга си - „ Д. “.С оглед изразеното от страните
становище по отношение на фамилното име на съпругата, съдът намира, че
след прекратяване на брака съпругата следва да носи брачното си фамилно
име „ Д. „.
Разноските:
Страните не претендират разноски по делото.
Съдът определя окончателна държавна такса от 20.00 лева, вносима от
страните по равно.
Мотивиран от горното,Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ чл.49, ал.1 от СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 23.06.1982г. в гр.Оряхово, обл.Враца, с Акт
№0023 от същата дата на община Оряхово, обл.Враца граждански брак между
В. Д. Д., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22 и Б. М. Д.,
ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22, поради настъпило
в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака В. Д. Д.,
ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22, ДА НОСИ
брачното си фамилно име „ Д. ”.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „
№22 и Б. М. Д., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Р. „ №22 ДА
ЗАПЛАТЯТ окончателна държавна такса за водения процес по сметка на РС
– Оряхово в размер на 20.00 лева / двадесет лева и нула стотинки /, вносим
от двамата по равно.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5