Р Е
Ш Е Н
И Е
18.05.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 97 2 0 2 2 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд
на двадесети
април 2
0 2 1 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Светла
Кърлова и с участието на
Прокурора:
Марияна Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д.
№ 82 по описа на КнАдмС за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Държавна
агенция метрологичен и технически надзор - София, чрез пълномощника си ст.
експерт И.Т., обжалва решението по АНД № 661/2021 г. на РС – К\юстендил.
Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 и 2 от НПК. . Счита решението
на РС – Кюстендил за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като моли за
отмяна на решението, съответно потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като същевременно прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
ответната страна в размер на законовия минимум.
В
съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява по делото.
Ответникът
по касационната жалба се представлява по делото от адв. Д.. Оспорва
касационната жалба като моли да се остави в сила решението на РС – Кюстендил.
Претендира разноски съгласно представено пълномощно по делото.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № КГ-2380/06.04.2021 г. на Председателя на ДАМТН, с
което на „П.п.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Г.А., за нарушение на чл. 47 ал. 4 от ЗЕВИ, във вр. с чл. 47
ал. 1 т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. и
са възложени на дружеството разходите за вземане и изпитване на пробите в
размер на 135.00 лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка на място на 17.09.2020 г., на обект „П.п.К.“„Бензиностанция
№ 1, находящ се в гр. Кюстендил, от бензиноколонка № 1 е взета проба от предлаганото
течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № С-100/17.09.2020 г. При проверката е установено, че
последната доставка на горивото mf 07.03.2020
г. по експедиционна бележка № 92846/15.09.2020 г. в количество 9 908 литра
и с Декларация за съответствие № 0258/03.08.2020 г., издадена от „Лукойл
България“ ЕООД за партида 0258 в общо количество 1 000 тона. В момента на
проверката наличното количество в резервоара на бензиноколонка № 1 е 11 804
литра. След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ –
ДАМТН в гр. София, притежаваща Сертификат за акредитация БСА рег. № 35
ЛИ/26.11.2018 г. и валиден до 30.09.2020 г. е издаден Протокол от изпитване №
С-0452/18.09.2020 г., на основание на който е извършена експертиза и е изготвен
Констативен протокол № КП-0655-Б/18.09.2020 г. за съответствие на биогориво в течното
гориво с изискванията за качество, съгласно който течно гориво – гориво за
дизелови двигатели се отклонява от допустимата гранична стойност, а именно:
„съдържание на метилови естери на мастни киселини“ е 0.10%, при норма минимум
6% обемни“, съгласно ЗЕВИ. Горивото не съответства на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. Следователно изпитването
на контролната проба е показало несъответствие на предлаганото течно гориво –
гориво за дезелови двигатели по посочения показател с изискванията към него в
чл. 47 ал. 1 т. 3 и ал. 4 от ЗЕВИ.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и недоказаност на противоправното деяние. По посочените правни доводи
съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Относно
съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав
намира следното:
Нарушителят
е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 47 ал. 4 от ЗЧАВ – санкционна норма,
предвиждаща административно наказание за крайния разпространител на течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол. Размерът на имуществената санкция е определен при
условията на чл. 67 ал. 3 от ЗЕВИ, която предвижда „на краен разпространител,
който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарущение на
разпоредбата на чл. 47 ал. 2 или 4, се налага глоба в размер на 25 000 лв.
или имуществена санкция в размер на 50 000 лв.“.
При анализът на визираните разпоредби и
съдържанието на НП, КнАдмС счита, че наказващият
орган неправилно е възприел, че „П.п.К.“ ООД предлага на пазара течно гориво.
Дружеството се явява краен получател на доставяното му гориво и не го
предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за свои нужди
безвъзмездно, без да го предлага на трети лица, съответно да извършва сделки по
смисъла на чл. 56 от ЗДДС. Доставеното гориво се използва единствено за
вътрешно – ведомствени цели , а именно за автопарка на самото дружество.
Правилно РС е посочил, че никъде в АУАН и НП не е описано конкретно действие по
предлагане на пазара – време, място, превозно средство, съответно фактура,
които да доказват извършеното нарушение. Няма предлагане на пазара на течни
горива от страна на наказаното дружество.
Невъзможността
да се установи конкретно и безпротиворечиво от АНО извършеното нарушение при
хипотезата на чл. 47 ал. 4, вр. с чл. 67
ал. 3 от ЗЕВИ, представлява съществено нарушение, допуснато в
административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Нарушава
се правото на защита на субекта, тъй като същия не може да наведе основания за
незаконосъобразност, свързани с определяне на наказанието за вмененото му
нарушение.
Във връзка с формирания извод за
незаконосъобразност на НП от касационната инстанция, постановеното решение от
въззивният съд се явява правилно и ще бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 700 лв., съгласно представено пълномощно по делото и нормите на чл.
18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 63д ал. 2 от ЗАНН. Не са
налице условията за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е
под минималния нормативен размер в цитираната Наредба.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, Кюстендилският административени съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 8/13.01.2022 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД № 661/2021 г.
ОСЪЖДА
ДАМТН София, с адрес гр. София 1797, бул. „Г.М.Димитров“ № 52А, да заплати на „П.п.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Г.А., деловодни разноски в размер на 700 /седемстотин/ лв.
пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.