Определение по дело №466/2020 на Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 18.08.2020 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                      мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 по в.гр.д. № 466/20г. по описа на СлОС, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 665/10.07.2020г. по  гр.д. № 4483/2019 г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С.Й.Й. против Областна дирекция на МВР – Сливен: иск с правно основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР, за заплащане на сумата 1 799, 55 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 20.08.2016г. до 31.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019г. до окончателното й изплащане, иск с правно основание. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 239, 22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до подаването на исковата молба и са присъдени разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., а ищецът е осъден да заплати по сметка на съда разноски за вещо лице в размер на 250 лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство.

След справка по гр.д. №4483г. на СлРС въззивният съд констатира, че по заявената искова претенция касае периода 20.08.2016г. до 31.08.2019г., в тези рамки съдът е извършил познавателната си дейност, събрал е доказателствени средства и е формирал изводи, като в обстоятелствената и мотивировъчна част е посочил вярно процесния период.

В диспозитивната част на съдебния акт обаче той е обозначен като „20.08.2016г. до 31.08.2016г.“ и би породил СПН именно за него. Доколкото е несъмнено, че се касае за очевидна фактическа грешка, но без отстраняването й обхватът на действието на решението ще бъде обективно несъответстващ както на действителното фактическо и правно положение, така и на заявеното от ищеца, което от своя страна затруднява и осъществяването на надлежен въззивен контрол, то посочената грешка следва да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК.

Въззивният съд следва да инициира поправянето й от съда, постановил акта, в който е допусната грешката.

Ето защо настоящото въззивно производство следва да се прекрати, а делото – върне на СлРС за провеждане на процедурата по отстраняване на ОФГ като се приведе в съответствие с мотивите диспозитивът на решението.

След приключване на производството по чл. 247 от ГПК, делото да се изпрати на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с подадените въззивни жалби.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 466/2020г. на СлОС.

 

ВРЪЩА гр.д. №4483/19г.на СлРС на районен съд – Сливен за осъществяване на процедурата по чл. 247 от ГПК за поправка на ОФГ, съобразно горните мотиви.

 

След приключването й, делото да се изпрати на СлОС за разглеждане на постъпилата въззивна жалба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                          

                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: