№ 9699
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110119042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответниците Ф. Л. Г. и Т. Н. Г., при условията на солидарна отговорност,
съществуването на вземане в размер на сумата от 556,91 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот в /адрес/, ведно със законна лихва от 15.09.2021г. до изплащане
на вземането, сумата от 48,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.01.2020 г. до 01.09.2021 г., сумата от 61,96 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 15.09.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,35 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 01.09.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58267/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че с
изтичането на последния ден от месеца, следващ месеца на доставка, ответниците са
изпадали в забава, като върху дължимата сума била начислявана мораторна лихва.
Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът Ф. Л. Г., редовно уведомен на основание чл. 41, ал. 2 ГПК на
08.08.2022 г., подава отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК, с който
1
оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че при формиране
цената на топлинна енергия за процесния имот не са спазени законоустановените
правила относно измерването и разпределението на топлинна енергия, отчетена от
средството за търговско измерване в абонатната станция, когато към нея е
присъединена повече от една сграда. Твърди, че абонатната станция, чрез която се
осъществява доставката на топлинна енергия до сградата етажна собственост с адрес:
/адрес/, част от която е и процесният топлоснабден обект, следва да се намира в
групова абонатна станция, тъй като захранва две самостоятелни сгради, а именно-
сграда с /адрес/ и сграда с адрес /адрес/. Сочи се, че абонатната станция, където се
намира средството за търговско измерване на доставената ТЕ се намира извън
горепосочените сгради, като до нея достъпът е свободен. Посочва, че двете сгради са
построени в различни поземлени имоти. Поддържа наличието на нарушение при
разпределяне на топлинната енергия между двете сгради поради липса на изчисляване
на потребената ТЕ посредством контролни топломери. Сочи, че топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, също не била изчислявана правилно. Твърди
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, тъй като отчетените количества не са коригирани с
технологичните разходи за ТЕ за участъка между търговското средство за измерване
(намиращо се на място, различно от границата на собственост) и самата граница на
собственост. Посочва, че в този случай технологичните разходи са за сметка на
топлофикационното дружество. Поддържа, че не е ясно по какъв начин е определена
количеството ТЕ, доставена до процесния топлоснабден имот, тъй като в обекта има
четири отоплителни тела с индивидуални разпределители на ТЕ, които са със
затворени кранове и един радиатор, на който няма монтиран такъв. Заявява, че ищецът
не е изпълнило изискванията абонатната станция да е монтирана в помещение в
сутерена на сградата, тъй като същата била монтирана в приспособен изкоп в дворното
място, прилежащо към СЕС с адрес /адрес/. Оспорва исковата претенция и по размер.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ответникът Т. Н. Г. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че между страните
липсва облигационно отношение за доставка на ТЕ. Оспорва да притежава качеството
потребител на ТЕ. Посочва, че съгласно ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. относно правата на потребителите,
транспонирана с Параграф 27 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗП, се
забранява доставка на централно отопление без изричната заявка за това от
потребителя, като при евентуалната доставка на ТЕ, която не е поръчана от
потребителя, последният не е длъжен да възстанови получената стока. Поддържа, че
отдадената от сградната инсталация топлоенергия по отношения на абонати, които са
преустановили топлоснабдяването към собствените си имоти в СЕС се явява нежелана
и непоръчана доставка. Твърди наличието на противоречие на правилото на чл. 153 ЗЕ
с правилото на чл. 62 ЗЗП. Поддържа наличието на нарушение при разпределяне на
топлинната енергия между двете сгради поради липса на изчисляване на потребената
ТЕ посредством контролни топломери. Сочи, че топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, също не била изчислявана правилно. Твърди нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
тъй като отчетените количества не са коригирани с технологичните разходи за ТЕ за
участъка между търговското средство за измерване (намиращо се на място, различно
от границата на собственост) и самата граница на собственост. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
2
ЗЗД. По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при
условията на солидарна отговорност. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците
в забава уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес /адрес/ е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Между страните не е спорно и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между
ответниците в качеството им на съпрузи и топлопреносното предприятие за продажба
на топлинна енергия – нотариален акт № **, том IV, 698/ 1998 г., както и молба за
открИ.не на партида. Следователно ответниците несъмнено има качеството на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Установено е от основното и допълнителното заключението на СТЕ, които
настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвени, че абонатната станция обслужва две сгради на *******, като в абонатната
станция е монтиран топломер за отчитане на постъпилата в процесната сграда ТЕ,
която се състои от разходомерна част , електронен блок и датчици. На вещото лице са
представени свидетелства за метрологична проверка на топломера и се установява, че
топломерът е валиден до м. 05.2022 г. Вещото лице е установило, че в процесния имот
е имало четири броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг – лира в банята без
ИРРО, тъй като няма техническа възможност за монтаж на разпределител. За
процесния период има минимални отчетени стойности от уредите на обща стойност
0,86 лева. Няма отчетена топлинна енергия за отопление на общи части. В сградата не
3
се ползва топлинна енергия за БГВ. Уредите са с дистанционен отчет. В таблица № 1
към експертизата вещото лице е установило, че за целия процесен период топлинната
енергия е отчитана по общия топломер, като технологични разходи са приспаднати
само за м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. Вещото лице е установило, че за периода от м.
01.2020 г. до м. 04.2021 г. разпределението на топлинна енергия в сградата е станало
на база отчет само на основния топломер в абонатната станция, а не на база показания
на контролните топломери, монтирани на отклоненията към двете сгради, поради което
СТЕ приема, че сумите за период от м. 01.2020 до м. 04.2021 г. не са коректно
изчислени съгласно Наредбата за топлоснобдяването. Ето защо СТЕ представя
изчисление на дължимата сума само за м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. с приспаднати
технологични разходи в общ размер на 143,31 лева, от които 55,21 лева – сградна
инсталация, 29,57 лева – имот, 3,43 лева корекция на цена и 61,96 лева ,услуга за
дялово разпределение. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на
08.11.2023 г. същото заявява, че първите два месеца от процесния период топлинната
енергия е отчитана по общ топломер, който е демонтиран през м. 12.2019 г. Въпреки
монтирането на контролни топломери, вещото лице е установило, че в процесния
период сумите са начислявани по общия топломер, а не по контролните топломери.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия. Съгласно чл. 60, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, когато към една абонатна
станция са присъединени повече от една сгради, количеството доставена топлинна
енергия се разделя между тях от топлопреносното предприятие или от доставчика
самостоятелно или чрез възлагане на лице по чл. 139б ЗЕ, както следва: 1. по
контролни топломери и водомери за топла вода за отделните сгради, инсталирани в
абонатната станция преди присъединителните топлопроводи, или 2. пропорционално
на инсталираната мощност на сградните инсталации съгласно споразумението по чл.
35, ал. 1, т. 4. В разглеждания случай макар по делото да се установи, че са монтирани
контролни топломери за всяка едно от двете сгради, които се обслужват от същата
абонатна станция в периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г., по делото не се доказа, че
разпределението е извършвано съобразно техните показатели, а напротив установи се,
че в процесния период разпределението е извършвано по общия топломер, без
отчитане на технологични разходи. Ето защо, съдът приема, че не е доказано по делото
да е спазен реда, предвиден в чл. 52, ал. 5 и чл.60 от Наредбата за топлоснабдяването.
Същевременно съдът не кредитира заключението в частта, с която приема, че сумите за
м. 11 и м. 12.2019 г. са дължими, доколкото са изчислени по общия топломер.
Наредбата / чл. 60, ал. 1 / предвижда два начина за разпределение на топлинната
енергия при една абонатна станция, обслужваща две сгради – с контролни топломери
или пропорционално на инсталираната мощност на сградните инсталации съгласно
споразумение по чл. 35, ал. 1 т. 4. Установено е по делото, че в този период /м. 11 и м.
12.2019 г./ не е имало монтирани контролни топломери. Освен това, по делото не е
представено споразумение за разпределение на топлинната енергия между сградите.
Следователно основателни се явяват възраженията на ответниците, че по делото не е
доказано количеството начислена топлинна енергия. Доказателствената тежест е право
и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се
приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Предвид
гореизложеното, исковете за стойност на топлинна енергия и дялово разпределение
подлежат на отхвърляне.
Доколкото не е установено главно задължение, не може да възникне задължение
за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковите претенции се явяват неоснователни, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
4
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците. С отговора на
исковата молба, ответникът Т. Г. прави искане за присъждане на разноски по делото.
По делото е доказан от същата разход от 400 лева за депозит за изготвяне на
допълнителна СТЕ, поради което същият следва да бъде възложен в тежест на ищеца.
Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-
късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция, т.е. искането за присъждане на разноски може да се прави до
приключване на устните състезания, съответно – доказателства за тях да се представят
до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на
процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Така Определение № 490 от 19.12.2017 г. по ч.гр.д. №2474/17 г.,
ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед гореизложеното и доколкото в срок до
приключване на последното по делото съдебно заседание не са представени
доказателства за претендирани разноски от ответниците, освен за депозит за вещо лице
в размер на 400 лева, то такИ. не следва да се присъждат в тяхна полза.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответниците Ф. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Т. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ при условията на солидарна отговорност дължат на /фирма/, ЕИК
*********, вземане в размер на сумата от 556,91 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот в /адрес/, ведно със законна лихва от 15.09.2021г. до изплащане
на вземането, сумата от 48,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.01.2020 г. до 01.09.2021 г., сумата от 61,96 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 15.09.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,35 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 01.09.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58267/2021 г. по описа на СРС, 166 състав
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на Т. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата от 400 лева (четиристотин
лева), разноски в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5