№ 220
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100501011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Н. П. срещу постановлението на ЧСИ Н.М. по
изп. дело №20218410406122, относно разноските. Жалбоподателят твърди, че по гр.д. №
64790/2019 г. на Софийски районен съд, I го, 32-ри с-в е признато за установено, че дължи
на „Т.С." ЕАД сумата от 21,06 лв., представляващи цена на услуга дялово разпределение за
периода 01.08.2016 г. - 30.04.2017 г. ведно със законова лихва от 05.09.2019 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51290/2019 г. Във
връзка с установените суми на "Т.С." ЕАД е бил издаден изпълнителен лист и е образувано
и.д. № 20218410406122/2021 г. на ЧСИ Н.М., по което освен описаните по-горе суми се
претендирало да заплати и сумата от 223,06 лв. разноски, от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че юрисконсултското възнаграждение за дълг от 21,06 лв. главница
и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва
(което към датата на плащане - 13.12.2021 г. възлиза на 4,86 лв.) или общо 25,92 лв. е
прекомерно, поради което длъжникът на 26.11.2021 г. е подал искане да се изменят
разноските за юрисконсултско възнаграждение, но с разпореждане от 22.12.2021 г. искането
е отхвърлено. Предвид горното се обжалва разпореждането от 22.12.2021 г. на ЧСИ Н.М. за
отказ за намаляване на претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение като
прекомерно (надвишаващо близо два пъти размера на общия дълг). Жалбоподателят сочи, че
чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се присъжда и
юрисконсултско възнаграждение, а според второто изречение то не може да надвишава
размерите предвидени в чл. 37 ЗПП, която норма сочи, че размерът се определя съобразно
наредба на МС и зависи от вида и обема на извършената работа. Чл. 27 от НЗПП предвижда,
1
че за защита в изпълнително производство възнаграждението може да е в рамките от 50 до
150 лв., а размерите на възнагражденията за защита по граждански и административни дела
с определен материален интерес да е в рамките на 100 до 360 лв., като това касае и
процесуално представителство. Поддържа, че чл. 37, ал. 1 ЗПП въвежда основният принцип
при заплащането на възнаграждението да се отчита вида и обема на извършената работа.
Счита, че образуването на изпълнителното производство в конкретния случай се изразява в
подаване на молба за образуване изпълнителното производство и представяне на
доказателства за внесени такси, но не е нито толкова сложно по вид, нито толкова
широкообхватно по обем, че да може възнаграждението за представител (100 лв.) да бъде
приравнено на минималното възнаграждение, което би се следвало при процесуално
представителство в гражданско или административно производство. По изложените доводи
относно определянето на възнаграждението за процесуално представителство по дела,
жалбоподателят счита, че при възприемане на същите съотношения в изпълнителното
производство за вземане от 10 000 лв. възнаграждението би било максимум 150 лв., а 100 лв.
би било възнаграждението за вземане от 5 000 лв., респ. 50 лв. би било възнаграждението за
вземане до 2500лв. Поддържа, че спрямо общия размер на претенцията по изпълнителното
дело (25,92 лв.) претендираното от взискателя възнаграждение от 100 лв. е крайно завишено
и съдебният излълнител трябваше да уважи искането му и да го намали към минимума, а не
да остане към средния размер.
Ответната по жалбата страна –взискателя Т.С.“е подал писмено възражение чрез
процесуалния си представител юриск.Симонов, с което оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че определеното му юрисконсултско възнаграждение в законовите
норми, като не е съгласен, че размера на вземането е определящо за обема на извършената
работа. Счита, че възраграждението не следва да се намаля.
ЧСИ Н.М. е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за
допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя взискателя „Т.С.“ ЕАД и
въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 14.07.2021 г. по гражданско дело №
51290/2019 г. на Софийски районен съд, 32 състав срещу длъжника Н. Н. П. за сумите: 21.06
лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05/09/2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като с молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, както и да определи способа на изпълнение. С разпореждане от 01.10.2021 г. е
образувано изпълнителното дело, както и изпращане съобщение по чл. 191 от ДОПК до
НАП, покана за доброволно изпълнение и е насрочен опис на движимото имущество на
длъжника. Със същото Разпореждане са начислени такси и са приети разноски по делото,
включително е включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобщението
за образуваното изпълнително дело до длъжника е връчено на 12.11.2021 г. . На 26.11.2021 г.
2
е постъпило искане с вх. №079249/26.11.2021 г. /л. 10/, съдържащо възражение срещу
размера на юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 100.00 лева.
Искането е изпратено до взискателя „Т.С.“ ЕАД, който в отговор е депозирал становище с
вх. № 086981/22.12.2021 г. С разпореждане от 22.12.2021 г. /л. 15/ съдебният изпълнител е
отказал да уважи искането за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело за
юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя. Разпореждането е връчено както на
длъжника /л. 16/ на 04.01.2022г., така и на взискателя /л. 19/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с
които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие.
По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният
съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността
на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение №
170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по
ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение №
1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе
съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или
намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в
случая има произнасяне, като жалбата е в срок. Предвид горното съдът намира, че частната
жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е
налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е
дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
3
взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени. Не е налице нито една от хипотезите, поради което
разноските са за сметка на длъжника.
По доводите за прекомерност на приетото юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се
присъжда и юрисконсултско възнаграждение, а според второто изречение то не може да
надвишава размерите предвидени в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, която норма
сочи, че размерът се определя съобразно наредба на МС и зависи от вида и обема на
извършената работа. Чл. 27 от НЗПП предвижда, че за защита в изпълнително производство
възнаграждението може да е в рамките от 50 до 150 лв. В случая определеното на
взискателя възраграждение е в рамките на предвиденото в закона, то не излиза нито извън
предвидения в закона максимум, а е определено на 100 лв. Вярно е, че самото вземане е
малко по размер, но процесуалните действия от страна на взискателя при вземане до 100 лв.
и над тази сума не се различават по обем, а именно той следва да извърши еднакви по обем
такива. В случая няма закононарушение, тъй като възнаграждението не е определено над
регламентирания по Наредбата максимум, а в рамките на предвиденото и то в среден
размер. Няма данни от изпълнителното дело самото изпълняемо вземане да е заплатено и
процесуалното представителство на взискателя да се изразило единствено и само в подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело, напротив, той е взел становище по
искането по чл. 78 от ГПК, подал е отговор на жалбата, а изпълнителното дело не е
приключило. С оглед горното и като съобрази, че приетата като юрисконсултско
възнаграждение сума от 100 лв. е в рамките на законовоустановената – от 50 до 150 лв.,
съдът намира, че не може да се приеме, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен. С оглед горното жалбата следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Н. Н. П., длъжник по
изпълнението по и.д. № 20218410406122/2021 г. на ЧСИ Н.М., срещу отказа на ЧСИ да
намали приетото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., обективиран в
разпореждането от 22.12.2021 г. за отказ за намаляване на претендираното от взискателя
юрисконсултско възнаграждение като прекомерно
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5