Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.10.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На трети
септември две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1306 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.109 ЗС, предявен от К.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.Г.
против В.М.П., ЕГН: ********** и Х.Д.П., ЕГН: **********,***.
Ищцата твърди, че по силата на
нотариален акт № 87, том I, peг. № 1009, дело № 81/2017 год. на Нотариус Т. Р.
с район на действие – района на РС К., била собственик на ½ идеална част
от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1239.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 90.00 кв.м., прилежащи части: изба, таван и 1/3 ид. част от
общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1239.1.4, 63498.504.1239.1.5, 36498.504.1239.1.6,
36498.504.1239.1.7, над обекта: 36498.504.1239.1.2. Другата ½ ид. част от горния имот била собственост на
нейната сестра. Притежавала също и 1/6 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор 36498.504.1239.
Твърди, че в собствените си избени помещения
на жилищната сграда ответниците били изградил и в момента функционирала
„Ветеринарна аптека“. За обслужването на ветеринарната аптека те извършили в
нарушение на закона промени на общите части на сградата и дворното място, с
които неоснователно ѝ създавали пречки да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Непосредствено под терасата на ищцата, от източната
страна, където бил входът на Ветеринарната аптека, ответникът В.П. направил
стълбище и остъкление извън сградата, попадащо в дворното място, като това
остъкление било покрито с ламарина. Ламарината на покрива директно тангирала с
терасата ѝ и било невъзможно да я използва по предназначение –
безпрепятствено, както пространството до терасата, така и земята под нея, от
която имала, като собственик, 1/6 идеална част.
Ищцата твърди, че винаги, когато
оставела прозорците на жилището си отворени за проветряване за по дълго време,
от покрива влизали котки и ѝ създавали проблеми, като имало моменти, в
които намирала лежаща котка на леглото си.
Заради металния покрив не била в
състояние да изтупа от терасата си в двора под нея най-елементарни неща, като
покривки, кърпи, чаршафи и т. н.
Отделно от това, ответниците затворили
официалния вход на жилищната сграда към дворното място, от което притежавала
1/6 идеална част и с това си действие ѝ ограничил правото да използва
входа по предназначение.
С оглед изложеното за нея бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови
решение и да осъди ответниците да прекратят неоснователните си действия,
препятстващи упражняването в пълен обем на правото ѝ на собственост, по
отношение на собствените ѝ идеални части от следния недвижим имот, а
именно: 1/6 идеална част от дворно място на адрес: гр. К., бул. „О.“ № ***,
представляващо поземлен имот с идентификатор 36498.504.1239 по КККР на гр. К. и
½ идеална част от разположената в дворното място жилищна сграда,
представляваща Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1239.1.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 90.00 кв.м., прилежащи части: изба, таван и 1/3 ид. част от
общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1239.1.4, 63498.504.1239.1.5,
36498.504.1239.1.6, 36498.504.1239.1.7, над обекта: 36498.504.1239.1.2. Моли да
бъдат осъдени ответниците да възстановят първоночалното състояние на общите
части от сградата като отворят официалния вход към дворното място и премахнат
стълбите и остъклението покрито с ламарина от изток.
Ответниците В.М.П. и съпругата му Х. Д. П.,
представлявани от адв. Й.Д. и адв. И.И., оспорват иска. С отговора на исковата
молба В.П. заявява, че не оспорва факта, че ищцата е собственик на ½
/една втора/ идеална част от недвижим имот с идентификатор № 36498.504.1239.1.1
- жилище, апартамент с декларирана застроена площ по нотариален акт от 100
/сто/ квадратни метра, а по скица от 90 /деветдесет/ кв. м., съставляващо първи
жилищен етаж от триетажна с изби и тавански помещения жилищна сграда, намираща
се в гр. К., бул. „О.“ №**, ведно с прилежащите към жилището помещения в
сутеренния етаж, таванско помещение и съответните идеални части от общите части
на сградата, както и 1/6 /една шеста/ идеална част от дворното място, в което е
построена сградата.
Не оспорва факта, че П.И.К. ***№*** е родител –
майка на ищцата К.С.Г..
Не оспорва факта, че в избеният/сутеренен етаж на
триетажната жилищна сграда с изби и таван, с административен адрес в гр. К.,
бул. „О.“ №***, е обособен търговски обект, входът към който се намира откъм
булевард „О.“ по допълнително изградено външно за сградата стълбище към
избеният етаж с вход откъм улицата.
Не оспорва факта, че посоченият търговски обект и
в момента работи като „Ветеринарна аптека”, надлежно регистрирана със
съответната документация пред контролни органи на НАП и на Община К..
Не оспорва факта, че над допълнително изграденият
вход – стълбище от бул. „О.“ до търговския обект „Ветеринарна аптека”, е
изградена козирка/навес, която е остъклена, с покрив от метални плоскости и
тангира по източната фасада на жилищната сграда, като е под наклон от булеварда
към дворното място.
Не оспорва факта, че на северната фасада на
жилищната сграда при построяването ѝ, и при въвеждането ѝ в
експлоатация през 1966 година, е имало самостоятелен вход, позволяващ влизане
по външно стълбище от дворното място директно до избеният етаж.
Не оспорва факта, че посоченото външно стълбище
откъм северната фасада на жилищната сграда, след извършване на преустройство е
премахнато и вместо него, в същата площ са изградени тоалетна и преддверие с
мивка, входът за които е откъм коридора, обслужващ помещенията на избеният
етаж.
Твърди, че новоизградените на мястото на
стълбището и входа тоалетна и преддверие с мивка, се ползвали от всички
съсобственици на имоти в сградата, включително и от ищцата, която имала достъп
до избения /сутеренен/ етаж, до избите, и до изградената от всички етажни
собственици тоалетна, по съществуващото „вътрешно“ стълбище на сградата.
Оспорва следните твърденията заявени в
обстоятелствената част на исковата молба: че
ответникът е извършил в нарушение на закона промени на общите части на
сградата и дворното място, с които неоснователно създавал на ищцата пречки да
упражнява правото си в пълен обем; че ответникът е затворил официалния вход на
жилищната сграда към дворното място и с това си действие е ограничил правото на
ищцата да използва входа по предназначение; че изпълненият строеж на външно
стълбище, осигуряващо достъпа от булеварда към помещенията на „Ветеринарната
аптека” и навеса изграден над стълбището, с остъкление и покрив от ламаринени
плоскости, възпрепятстват ищцата да си ползва както терасата, намираща се над
навеса и покрива му, изградени над стълбището, така и земята от дворното място,
в периметъра, в който е изградено външното стълбище; че при отваряне на
прозорците на жилището на ищцата за извършване на проветрение, в жилището
ѝ влизали котки, както и че посочените външно стълбище и остъкленият
навес над същото, с покрив от ламаринени плоскости, създават пречки на ищцата
да изтупва от терасата в двора под нея най-елементарни неща, като покривки,
кърпи, чаршафи и т.н. .
Направеното оспорване се основава на следните
факти и обстоятелства:
По отношение на съществувалият вход от дворното
място към избеният етаж на сградата, чието възстановяване се иска от страна на
ищеца, ответникът навежда следните доводи:
След построяването на жилищната сграда и
въвеждането ѝ в експлоатация, те –етажните собственици на отделни имоти,
находящи се на отделните етажи в сградата, установили, че помещенията, намиращи
се на ниво избен/сутеренен етаж, имат необходимата височина и има възможност да
се преустроят и ползват и като жилищни, но с едно неудобство – липса на
тоалетна и мивка с течаща вода на етажа. Достъпът до посоченият избен етаж се
осъществявал, както по „вътрешно“ на сградата общо за всички собственици и
ползватели стълбище, така и по процесния вход от дворното място, изграден на
северната фасада на сградата. В течение на няколко години от началото на
ползване на сградата етажните собственици установили, че посочения вход от
дворното място към избения етаж практически не се ползвал и само създавал
проблеми, свързани с осигуряване на сигурността на имотите им, защото имало
неоторизирано преминаване през него и безпрепятствен достъп до жилищните етажи,
избените и таванските помещения по вътрешното стълбище на сградата. Отделно
създавал проблеми при силен дъжд и снеговалеж, защото по стълбището навлизала
вода в избения/сутеренен етаж, а в него
нямало добра отводнителна система по пода на етажа. Това дало основание на тях
– всички етажни собствениците на отделни имоти в сградата, да договорят
извършване на реконструкция на този вход към избеният етаж на сградата, като
със съвместни усилия и след предварително договаряне извършили: премахване на
стълбището; допълнително укрепване на външната стена на първоначалният
стълбищен отвор; прокарване на „права“ и „обратна“ вода до и от това обособено
пространство; изграждане на тоалетна и преддверие към нея с мивка; изграждане
на покрив над това новообразувано общо помещение, което изградили за общо
ползване. По този начин, проектираният и изпълнен вход за избения етаж на
сградата откъм дворното място /т. е. – на северната фасада на сградата/, бил премахнат
по взаимното желание и съгласие на всички етажни собственици на обособени
обекти в сградата и съсобственици на общите и части от сградата и на дворното
място. Новоизградените тоалетна и преддверие с мивка, обслужвали избения етаж и
всички помещения в него, ползвали се от всички етажни собственици и ползватели
на обекти в сградата и това продължило десетилетия, преди ищцата да стане
собственик на посочената идеална част от самостоятелен обект в сградата етажна
собственост, като ползването на тоалетната и мивката продължавало и в момента
безпрепятствено от всички етажни собственици и ползватели в сградата.
Ответникът твърди, че ищцата, преди да придобие
собственост на самостоятелен обект в жилищната сграда е живяла в жилището,
намиращо се на първия жилищен етаж на сградата. Тя знаела начина на ползване на
„новосъздадените“ на мястото на входа към избеният етаж тоалетна и преддверие с
мивка и също се е ползвала от тях. Съгласила се е с това фактическо положение и
при придобиването на собственост в жилищната сграда, което е станало чрез
дарение. Не е направила възражение спрямо дарителя относно характеристики,
качества или начин на трайно ползване на дарените ѝ идеални части от имот
и от прилежащи към имота помещение и общи части на сградата и на дворното място,
а е заявила, че приема дареното с благодарност. Тоест ищцата е могла да откаже
да приеме дарената ѝ собственост, ако е считала, че имотът или част от
него е обременена по начин или до степен, че да не може да се ползва по
предназначението му или че същата страда от недостатъци, но същата не заявила
такава претенция.
С оглед изложеното искът в тази му част бил
неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
По отношение на твърдението на ищцата, че в
нарушение на закона ответникът изградил външно стълбите водещо от булевард „О.”
към избения/сутеренен етаж, в който е изградена и функционира „Ветеринарна
аптека”, покрито с остъклена конструкция и метални плоскости за покрив, с което
накърнявал правото ѝ да ползва имота си по предназначението му, включително
и да извършва конкретно посочени дейности – изтупване на покривки, кърпи,
чаршафи други, заявява следното:
На първо място, извършено било преустройство на
притежаваните от ответника В.П. и съпругата му избени помещения, находящи се в
избения/сутеренен етаж на жилищната сграда, което преустройство включвало и
изграждане на санитарен възел (отделен от описания по-горе) в обема на избените
им помещения – тоалетна и мивка, както и изграждане на външно стълбище,
осигуряващо възможност за достъп откъм бул. „О.“ до избените му помещения,
което външно стълбище се изградило в обособена част от дворното място,
тангирано до източната фасада на жилищната сграда, до първи жилищен етаж на
същата и под източната и тераса на имота на ищцата.
Ответникът твърди, че идеята на него и на
съпругата му била, при спазване на законовите изисквания и след извършване на
реконструкция, да променят предназначението на техните избени помещения и
същите да станат търговски обект, а именно: „Магазин за хранителни стоки“. За
реализирането на идеята от 07.11.2001 година имали одобрен проект в част
„Архитектура” от Община К. и издадено Разрешение за строеж от 08.11.2001
година. Спазвайки законовите изисквания от 20.05.2003 година имали подписано
Споразумение с останалите етажни собственици на обособени имоти в жилищната
сграда – за учредяване на право на строеж по реда на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ, с
което останалите собственици на имоти и съсобственици на дворното място им
учредили право на строеж на ВХОД към обект „Магазин за хранителни стоки“ върху
3.3 квадратни метра от дворното място, като вместо заплащане на цената на
учреденото им право на строеж, ответниците поели задължение за извършване на
ремонт на общата тоалетна /изградена и намираща се на мястото на входа към
сутеренният етаж от дворното място/, намираща се в сутеренния/избения етаж на сградата, с
подробно описание на дейностите, които трябва да извършат при този ремонт и
срок за извършването му. Цитираното споразумение по чл. 183 ал. 1 от ЗУТ било с
нотариална заверка на подписите на подписалите го собственици от 22.05.2003
година, така, както било изискването на чл. 183, ал.1 от ЗУТ (Изм. ДВ, бр. 65
от 2003 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.) : В съсобствен урегулиран поземлен имот
може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици.
От същата дата ответниците имали дадени от
останалите собственици на имоти в жилищната сграда „Съгласия” /така били
наименовани документите/, за извършване на описаната по-горе реконструкция,
които „Съгласия” също били с нотариална заверка на подписите на етажните
собственици.
След извършване на необходимите строителни
дейности, обектът „Магазин за хранителни стоки” бил въведен в експлоатация с
Удостоверение № 2 от 05.09.2003 година, издадено от Община К.. Важното в случая
било, че съгласно одобрените и обявени на останалите собственици на имоти в
сградата проекти, външното стълбище водещо от бул. „О.“ до търговския обект,
следвало да се изгради по външната източна фасада на сградата и да е с метална
навесна конструкция, остъклена, а на покрива – с метални плоскости, като това
било изпълнено изцяло при строителните дейности и в съответствие с одобрената
строителна документация, без възражение от който и да е от останалите етажни
собственици в сградата.
В края на 2004 г. ответниците решили да променят
предназначението на търговския обект „Магазин за хранителни стоки“ на
„Ветеринарна аптека“, като за целта получили необходимото по закон съгласие от
останалите собственици на имоти в сградата, със заверка на подписите им от дата
17.01.2005 г. Въз основа на същото, както и на изготвен и одобрен проект на
дата 17.02.2005 г. им било издадено Разрешение за строеж, който реализирали.
На 18.05.2005 г. им бил издаден Констативен акт за
съответствие на извършения строеж/реконструкция на търговски обект, съобразно
одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, като на базата на
цитирания Констативен акт, на 30.05.2005 г. обектът получил разрешение за
въвеждане в експлоатация. След получаване и на задължителните разрешения от
специализираните контролни органи – ХЕИ – П. и НВМС – П., на 16.06.2005 г.
обектът „Ветеринарна аптека“ получил разрешение за извършване на съответната
специализирана търговска дейност.
Всичко изложено удостоверявало, че в нито един
момент от извършената промяна и реконструкция на собствените на ответниците
избени помещения в търговския обект, не било допуснато извършването на нещо в
нарушение на закона или извън дадените им съгласия от страна на останалите
етажни собственици на имоти в сградата и съсобственици на поземленият имот.
Дейностите по реконструкцията били реализирани до средата на 2005 година след
провеждането на съответните законови процедури и до момента повече от 14 години
съществували и се ползвали в този им вид и за тази им дейност, без да имало
каквито и да е възражения от останалите собственици на имоти в сградата.
Ето защо следвало да се направи извод за
неоснователност на предявеният иск и в тази му част.
На следващо място, ищцата твърдяла, че с
изпълнението на строителство на външно стълбище и с изграждането на остъклен
навес над него, покрит с метални плоскости се осуетявала възможността да си
ползва имота, а именно: да изтупва покривки, чаршафи и други. Това нейно
твърдение и искане, в битов план било много логично, но същото, заявено като
искане пред съда било недопустимо на следното основание:
Съгласно чл. 27, ал.1, т.3 от „Наредба за
поддържане и опазване на общественият ред на територията на Община К.“, приета
с решение № 134, взето с протокол № 9 от 29.03.2012 година на Общински съвет –
град К., категорично било забранено на гражданите и гостите на град К., както
следва: Забранява се изтърсването и изтупването от балконите. терасите и
прозорците, освен на местата и през времето, определени с правилниците за
вътрешният ред на етажната собственост.
Отчитайки факта, че за описаната жилищна сграда не
е създадена и регистрирана етажна собственост и въпросите за изтръскване и
изтупване не са били обсъждани между тях – етажните собственици на отделни
имоти в сградата, още повече нямало гласувано и прието решение по този въпрос,
ответникът счита, че от съда се иска да постанови осъдителен съдебен акт, с
който да даде право и възможност на ищеца да извършва дейност, която е
забранена от подзаконов нормативен акт с местно значение, какъвто
представлявала Наредбата на Общински съвет – К.. Това искане, формулирано по
този начин, било недопустимо, защото в сила било правилото, че „никой не може
да черпи права от неправомерното си поведение“.
Ответникът категорично оспорва и твърдения в
исковата молба факт, че изграденият остъклен навес над външното стълбище към
търговския му обект ставало причина в дома на ищцата да влизат котки. Било
обективно невъзможно котка или котки могат да преминат по наклонен ламаринен
покрив, какъвто бил по проект и по изпълнение покрива на навеса над стълбището.
С оглед всичко изложено ответникът моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от
представените писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим
имот №87, том I, peг. № 1009, дело № 81/2017 год. на Нотариус Т. Р. с район на
действие – района на РС К., схема №15-108999-08.02.2019 г., скица
№15-10991-08.02.2019 г., удостоверение за данъчна оценка №**********/18.09.2019
г., се установява, че от 01.03.2017 г. ищцата е собственик на процесния имот: 1/6 идеална част от дворно място на
адрес: гр. К., бул. „О.“ № ***, представляващо поземлен имот с идентификатор
36498.504.1239 по КККР на гр. К., ½ идеална част от разположената в
дворното място жилищна сграда, представляваща Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 36498.504.1239.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 90.00 кв.м., прилежащи
части: изба, таван и 1/3 идеална част от
общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
На същия етаж: няма, под обекта: 36498.504.1239.1.4, 63498.504.1239.1.5,
36498.504.1239.1.6, 36498.504.1239.1.7, над обекта: 36498.504.1239.1.2.
С отговора на исковата молба
ответникът В.П. представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160 том
II, нот. дело № 664 от 24.07.1974 г. по описа на PC К., Нотариален за покупко -
продажба на недвижим имот акт № 78, том I, нот. дело № 199/1961 година на съда
в град Л. /К./ и Договор за доброволна делба на жилищна сграда построена върху
съсобствено място от 02.03.1966 г. От тези писмени доказателства и от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че В.П. е придобил
през време на брака си с Х.П. самостоятелен обект в сграда, находящ се на втори
жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, с избен и тавански етажи, с
административен адрес: гр. К., бул. „О.“ № **, ет.**, ведно с обособените към
него помещения от избения/сутеренния и от таванският етаж, 1/3 ид. ч. от общите
части на сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата.
Страните не спорят, че на северната фасада на
жилищната сграда при построяването ѝ, и при въвеждането ѝ в
експлоатация през 1966 година, е имало самостоятелен вход, позволяващ влизане
по външно стълбище от дворното място директно до избения етаж. Това външно
стълбище, след извършване на преустройство е премахнато и вместо него, в същата
площ са изградени тоалетна и преддверие с мивка, входът за които е откъм
коридора, обслужващ помещенията на избеният етаж.
Представени са като писмени
доказателства заверени копия строителни книжа:
Разрешение за строеж № 177/08.11.2001 г. издадено от Община К. за промяна на функцията и
преустройство на част от сутеренен етаж на жилищна сграда в „Магазин за
хранителни стоки“; Удостоверение от 28.03.2001 г., издадено от Община К. Отдел
„ТСУ и А“ на основание чл.225 от ППЗТСУ за преустройство и промяна на функцията на две сутеренни
помещения в магазин за хранителни стоки; Споразумение от 20.05.2003 г.между Х.
Б. Г., Н. С. Р. и В.М.П., с нотариална заверка на подписите от 22.05.2003 г. за
учредяване на право на строеж по реда на чл. 183 ал.1 от ЗУТ; Заявление от Х.Г.
и Н. Р. до Кмет на Община К. за учредяване на право на строеж в полза на В.П.,
с нотариална заверка на подписите от 22.05.2003 г. Скица от част „Архитектура“
на Проект за реконструкция на избени помещения в „Магазин за хранителни стоки“;
Удостоверение №2/05.09.2003г.
издадено от Община К. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Магазин за
хранителни стоки“; Челен лист за Проект – промяна на предназначение за
„Ветеринар-номедицинска аптека“ от месец ноември 2004 г.; Удостоверение от
22.11.2004 г. за допусната промяна на функцията на магазин за хранителни стоки
във „Ветеринарна аптека” издадено от Главен архитект на Общината К.; Декларация
от Х. Б. Г. и Н. С. Р. с нотариална заверка на подписите им от 17.01.2005 г. за
даване на съгласие за преустройство на „Магазин за хранителни стоки” във
„Ветеринарно-медицинска аптека“, издадена да послужи пред ХЕИ гр. П.; Санитарно
становище за инвестиционен проект изх. № 1056/24.01.2005 година от ХЕИ-П.; Протокол № 92/30.03.2005 г. на ЕСУТ Община
К.; Декларация издадена от Х.Г. и Н. Р. да послужи пред Община К., с нотариална
заверка на подписите от 01.04.2005 г., за даване на съгласие, тоалетната,
изградена в обхвата на търговският обект – „Ветеринарно-медицинска аптека” да
се ползва само и единствено за целите на търговската дейност на аптеката;
Становища за съответствие на строежа с одобреният проект в част „Електрическа“
и част „ВиК” за обект „Ветеринарна аптека“; Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 18.05.2005 г.;Удостоверение № 41/30.05.2005
г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Ветеринарна аптека“; Разрешително за
ветеринарномедицинска дейност № 628/16.06.2005 г., издадено от МЗГ - НВМС С.;
Обяснителна записка за проекта: промяна на предназначение на „Магазин за
хранителни стоки“ във „Ветеринарна аптека“; Становище №046026/22.03.2005 г. от
МЗГ-НВМС Директор РВМС П.; Становище № 050-032/14.04.2005 г. на Директор ВРМС
при МЗГ; Заповедна книга на строеж № 33/15.04.2005 г.; Обобщен Констативен Акт
за извършване на единични изпитвания на монтираните машини, от 10.05.2005 г.;
Части от съдържанието на проектите част „Конструкции”, външен изглед по източна
фасада, разположение на съоръжения и оборудване и т.н.
От тези писмени доказателства се
установява, че през 2001 г. ответниците предприели процедура по промяна на предназначението на собствените си избени помещения в имота
си на бул. „О.“ №** в гр. К., и същите да станат търговски
обект – „Магазин за хранителни стоки“. За целта, в изпълнение на законовите
изисквания, се снабдили с одобрен проект в част „Архитектура” от Община К.
07.11.2001 г., Разрешение за строеж от 08.11.2001 г., както и с всички останали
документи описани по-горе. След извършване на необходимите строителни дейности,
обектът „Магазин за хранителни стоки” е въведен в експлоатация с Удостоверение
№ 2 от 05.09.2003 на Община К.. В съответствие със строителната документация,
входът на търговския обект е обособен откъм булевард „О.“, по допълнително
външно за сградата стълбище към избеният етаж. Стълбището е изградено по
външната източна фасада на сградата, с метална навесна конструкция, остъклена,
а на покрива – с метални плоскости. През 2005 г. ответниците са променили
предназначението на търговския обект „Магазин за хранителни стоки“ на
„Ветеринарна аптека“. И тази процедура е осъществена след снабдяване с
необходимите строителни книжа и документи – съгласия от останалите собственици
на имоти в сградата, одобрен проект, разрешение за строеж, констативни актове и
разрешения от специализираните контролни органи. На 16.06.2005 г. обектът
„Ветеринарна аптека“ е получил разрешение за извършване на съответната специализирана търговска
дейност, която осъществява и понастоящем.
По делото е изготвена и приета
съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните. От
заключението на вещото лице се установява, че липсват документи за затваряне на
североизточния вход на жилищната сграда, находяща се на бул. „О.” № ** в гр. К.
и за изградената на негово място полуподземна тоалетна с умивалник. За
извършване ремонт на същата, като обезщетение предишните собственици на първи и
трети етаж са учредили право на строеж – споразумение от 20.05.2003 г.,
нотариално заверено на 22.05.2003г. върху 3,3 кв. м., за изграждането на вход
към „Магазин за хранителни стоки”, предходен и идентичен по обем и
местоположение на обект „Ветеринарна аптека”. В споразумението е цитирано като
обезщетение за отстъпването право на строеж подмяната на фаянс във вече
изградената тоалетна и мивка. Учреденото право на строеж е потвърдено и в
подаденото заявление до Кмета на Община К., нотариално заверено на 22.05.2003
г., за учредяване право на строеж за същото – върху 3,30/4,95 кв. м., а
останалата 1,65/4,95 кв. м. се счита собствена на третия съсобственик В.П.. С
декларация, нотариално заверена на 01.04.2005 г., предишните собственици на
първи и трети етаж, са декларирали съгласието си тоалетната, разположена в
сутерена, да се ползва за целите на „Ветеринарно-медицинската аптека”
Вещото лице е констатирало при
огледа на място, че от югоизточна страна на сградата е изградено е покрито
стълбище – вход за аптеката. То е част от самостоятелен обект с идентификатор
36498.504.1239.1.8, нанесен в кадастралната карта на гр. К.. Покритото стълбище
е предмет на одобрения на 17.02.2005 г. архитектурен проект с фиксирани размери
по проекта: ширина 1,35 м. и дължина 4.10 м., които отговарят на изпълненото на
място. В проекта е котирана височината му – 2.15 м., откъм бул. „О.”. В
съответствие с одобрените архитектурни проекти е издадено Удостоверение №
41/30.05.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Ветеринарна аптека” от
Община К.. Вещото лице посочва, че покритото стълбище е изградено от винкел и
армирано стъкло. Покрито е с метални плоскости и е облегнато на източната
тераса на апартамент 1 с идентификатор 36498.504.1239.1.1 под наклон.
Цялостната му височина от кота нула (котата на бордюра на бул. „О.”) е 2,15 м.
До долната част на плътната част от терасата е 1,02 м. от тротоара и на 2.00 м.
до началото на остьклението на терасата, т е. захваща във височина 0,15 м. от
остъклената част. Предвид наклона на покрива, може да се счита, че остъклението
на терасата на жилището на етаж 1 е свободно.
При изслушването му в с. з.
вещото лице заявява, че реализираното строителство отговаря по размери на
проекта с точност до 5 см.
От показанията на свидетеля С. И.
Ч. се установява, че от 1999 г. до 2015 г. е живял на третия жилищен етаж в
сградата на бул. „О.” № ** в гр. К.. Сградата била триетажна, с прилежащи
избени помещения. На втория етаж живеели сем. П., които свидетелят познавал, а
на първия – Х.Г. – възрастна жена, която починала през 2008-2009 г. Свидетелят
не познавал ищцата К.Г., която най-вероятно носела името на почналата си баба.
До избените помещения се стигало по основните стълбища, които водели и до
етажите на сградата. Друг вход към тях нямало. На избения етаж имало тоалетна,
която не се заключвала и се ползвала от всички собственици. През 2005 г. В.П.
направил търговски обект, който сега бил аптека. Преди да построи обекта, той лично
получил съгласие от всеки от живущите в сградата, включително и от свидетеля.
За нуждите на аптеката било изградено и външно стълбище с ламаринен покрив, с
височина около 2.20 м. Според свидетеля това стълбище по никакъв начин не
пречело на собствениците на първия етаж. Централен вход на сградата бил
западният. През него се стигало до дворното място и свидетелят винаги бил
минавал оттам. Не му било известно сградата да е имала друг вход, преди той да
заживее там през 1999 г.
От показанията на свидетеля А. Г.
А. се установява, че е първи братовчед на бащата на ищцата. С К.Г. и
семейството били в добри отношения, виждали се почти всеки ден. Те живеели на
първия етаж в сграда на бул. „О.“ в гр. К. и свидетелят им ходел на гости през
седмица. Знаел, че са във влошени отношения със сем. П., които направили
аптека в сградата. Остъклили стълбището,
което било покрито с покрив и този покрив се намирал под терасата на ищцата. Тя
и баща ѝ С. (който вече бил починал) се оплаквали на свидетеля, че един
прозорец не можели да оставят отворен, защото през покрива всеки можел да влезе
в дома им. Съгласие за строежа дала навремето баба Х. – майката на С.. В
избените стаи някога имало вход, от който се излизало на двора, но В.П. го
бутнал. Направил там тоалетна, която обаче била заключена с катинар. С. се
ядосал и счупил катинара. Двамата постоянно се карали. Входът, през който сега
се влизало в двора се намирал на 3 метра от зазидания. Между двата входа имало
стълбище. Разстоянието от избата до двора сега било 10 метра. През затворения
вход било по-пряко.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Искът по чл.109 от ЗС е правен
способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да
отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според
предназначението ѝ.
В случая ищцата сочи, че повод да
иска петиторна защита е невъзможността да ползва безпрепятствено и по
предназначение, пространството до терасата на апартамента си и земята под нея,
поради изграденото от ответниците стълбище с ламаринен покрив, както и
незаконното според нея зазидване централния (на северната фасада) вход на
жилищната сграда.
За да докаже исковата си
претенция, ищцата следва да установи наличието на две предпоставки: На първо
място – че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху
него. На второ място – че ответниците са осъществили посоченото в исковата
молба неоснователно действие. Следва да се докаже не само, че ответниците са
извършили някакви действия върху имота на ищцата, но и че тези действия са
противоправни – такива, с които без основание се е нарушила възможността или
попречило на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение.
Установените факти в настоящото
производство обосновават извод за неоснователност на предявения иск, тъй като
не е налице втората от двете предпоставки. Безспорно, ищцата е собственик на
процесния имот и в него ответниците са осъществили сочените строителни
дейности. Това обаче е сторено при спазване на всички законови изисквания,
което се установи по категоричен начин както от събраните писмени
доказателства, включително и изготвената СТЕ, така и от показанията на
свидетелите. Проведена е била надлежна процедура, при която ответниците са
изпълнили предписанията на контролните органи и са получили необходимите
съгласия и разрешения да реализират строителните работи, от които с оплаква
ищцата. Установи се
от съдебно-техническата експертиза, че спорното стълбище е част от
самостоятелен обект с идентификатор 36498.504.1239.1.8 – ветеринарна аптека,
нанесен в кадастралната карта на гр. К.. Същото е предмет на одобрения на
17.02.2005 г. архитектурен проект с фиксирани размери по проекта, които
отговарят на изпълненото на място. Съобразено със строителните предписания е и
зазидването на входа и няма как това действие на ответниците да е
противоправно. Освен това етажните собственици повече 10 години са ползвали
друг вход и настоящият съдебен състав не счита, че едва сега това им създава
неудобство и накърнява правото им на собственост.
Доколкото от доказателствата по делото е видно, че не е налице един от
елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС –
действието, което препятства упражняването на правото на собственост да е противоправно и
неправомерно, то искът се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника В. П. направените по делото
разноски в размер на 1150.00 лева за адвокатско възнаграждение – съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и ангажираните доказателства за заплащане на
сумата (договор за правна защита и съдействие на л.45).
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от К.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв. М.Г.
против В.М.П., ЕГН: ********** и Х.Д.П., ЕГН: **********,***, с който моли да
бъдат осъдени ответниците да прекратят неоснователните си действия,
препятстващи упражняването в пълен обем на правото ѝ на собственост, по
отношение на собствените ѝ идеални части от следния недвижим имот, а
именно: 1/6 идеална част от дворно място на адрес:
гр. К., бул. „О.“ № ***, представляващо поземлен имот с идентификатор
36498.504.1239 по КККР на гр. К. и ½ идеална част от разположената в
дворното място жилищна сграда, представляваща Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 36498.504.1239.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение
в КККР, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, посочена в документа площ: 90.00 кв.м., прилежащи части: изба,
таван и 1/3 ид. част от общите части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма, под обекта:
36498.504.1239.1.4, 63498.504.1239.1.5, 36498.504.1239.1.6, 36498.504.1239.1.7,
над обекта: 36498.504.1239.1.2, както и да бъдат осъдени ответниците да
възстановят първоночалното състояние на общите части от сградата като отворят
официалния вход към дворното място и премахнат стълбите и остъклението покрито
с ламарина от изток.
ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на
В.М.П., ЕГН: ********** ***, направените
по делото разноски в размер на общо 1150.00 лв. (хиляда сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о.
с. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: