Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на тридесети
март две хиляди двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. Маркова
и като разгледа
докладваното от съдията
н.а.х.д.№207/2021
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Н.И.,***, срещу Наказателно
постановление (НП) №26-0000076/02.02.2021 г., издадено от директора на РД АА
Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.58, ал.1,
т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е налице
неправилно приложение на санкционната норма. При това се моли за отмяна на
санкционния акт.
В
с.з. жалбоподателят, не се явява. С писмена молба се прави искане за отмяна на
санкционния акт поради неправилност и незаконосъбразност и за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представляват и не взема становище по жалбата.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т.
Г..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
25.01.2021 г., около 16:20 часа, на път I-1 /Е-79/, преди бензиностанция Ромпетрол, с посока за движение
към гр. Враца, км. 152+000, жалбоподателя управлявал товарен автомобил влекач
кат N3, марка
Рено с рег. *****и прикачено полуремарке кат О4 с рег. №СВ5682ЕА и извършвал
международен превоз на товар от Р България до Р Германия. Същият бил спрян за
проверка от св. Т. Г. ***, който установил, че удостоверението за психологическа
годност на жалбоподателя е изтекло на 08.01.2021 г.
С
оглед установеното св. Т. Г. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков номер 281930,
в който посочил, че като извършва международен превоз на товари без валидно
удостоверение за психологическа годност, жалбоподателят е нарушил чл.58, ал.1,
т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателят и същият не е вписал възражения.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното
деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС, на 02.02.2021 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел Т. Г., както и от
писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е
извършил проверка и е съставил АУАН за това, че жалбоподателят е без валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като същото е изтекло на 08.01.2021
г. Установява се и това къде е извършена проверката, както и обстоятелствата
около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост.
Съдът
кредитира и приложените по делото писмени доказателства. Доколкото обаче същите
са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата
инстанция няма да ги анализира по-прецизно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314,
ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания,
съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Установи обаче, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя,
а именно:
Видно е, че на жалбоподателя е наложено наказание за
извършено по чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, изразяващо се в
извършване на международен превоз на
товари без валидно удостоверение за психологическа годност. За това му е
наложена санкция по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
същия закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
със глоба 2000 лева при първо нарушение. В разпоредбата на чл.178в, ал.5 ЗДвП в
редакцията й от 27.02.2017 г. е предвидено, че се наказва с глоба в размер 500
лева водач, който извършва таксиметрови превози, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Нормата по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП обявява за нарушени
упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи
се общо посочени, а чл.178в, ал.5 ЗДвП
конкретизира документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение
за психологическа годност, като следва да се отбележи, че документът на жалбоподателя
за психологическа годност е бил с изтекъл срок. По тази причина
настоящият състав на РС Враца приема, че санкцията за така извършеното
нарушение, която жалбоподателя е следвало да понесе, е предвидената такава
съобразно разпоредбата на чл.178в, ал.5 ЗДвП в размер на 500 лева, а не тази,
наложена му съобразно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП в размер на 2000
лева. Констатираното нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на НП, поради нарушаване правото на защита на санкционирания /в който смисъл е Р. №16/27.01.2021 г. на АС
Враца по КНАД №440/2020 г., Р. №422/09.12.2020 г. на АС Враца по КНАД №371/2020
г. и др./. Поради това атакуваното НП подлежи на отмяна на процесуално
основание.
Отделно от това от
доказателствата в административната преписка е видно, че лицето притежава карта
за квалификация, чийто срок е изтекъл на 08.01.2021 г. С чл.3 на Регламент (ЕС) 2020/698 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.05.2020 г. валидността на
картите за квалификация на водачи, посочени в приложение II към Директива
2003/59/ЕО, която изтича между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита
за удължена за срок от седем месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен на всяка подобна карта, а с
чл.3 на Регламент
(ЕС) 2021/267 на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2021 г., валидността на картите за квалификация на водачи,
посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО, която изтича в
периода между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена до 1
юли 2021 г. При това картата квалификация
на водача е била валидна към датата на констатиране на нарушението и не е
налице нарушение по смисъла на чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002 г. на
МТС, което е още едно основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид отчетеното в настоящия съдебен акт, съдът
намира, че НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. При този
изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН разноските по производството и
адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това
съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Видно е обаче, че се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 420 лв., която сума се явява завишена и неотговаряща
на сложността на делото. Съгласно разписаното в чл.8,
т.2 от Наредба №1/2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 1000 до 5000
лв., размерът на възнаграждението е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. В
случая се касае за санкция в размер на 2000 лв., при което дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 370 лв. Ето защо искането следва да
се уважи до размера от 370 лв., а в останалата му част до пълния претендиран
размер от 420 лв. следва да се отхвърли.
По изложените по-горе съображения и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000076
от 02.02.2021 г., издадено от директора на РД АА Враца, с което на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.58, ал.1, т.3 Наредба №11/31.10.2002
г. на МТС, на К.Н.И.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000,00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.И.,
ЕГН:**********, сумата в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 370 лв. до сумата от 420
лв. като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: