РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Ямбол, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500042 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
РБ чрез С.И. – прокурор при Районна прокуратура Ямбол против решение № 141/18.12.2023
г., постановено по гр.д.№ 196/2023 г. по описа на РС Елхово в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.„Витоша”
№ 2, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ вр.с чл.52 от ЗЗД да заплати на ищеца И. Н. Н., с
ЕГН **********, с адрес - гр.****, обл.***, ул.“****“ № ***, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.***, бул.“****“ №***, ет.**, офис **, чрез
пълномощника си – адв.М. И. П. от АК-Шумен, обезщетение в размер на 13 000.00
/тринадесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4
вр.чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК против него, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД № 1210/2021
година по описа на РС-Сливен, с която ищецът е оправдан – 24.11.2022г. до окончателното
плащане; обезщетение в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лева за причинените му
имуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на
присъдата по НОХД № 1210/2021 година по описа на РС-Сливен, с която ищецът е оправдан
1
– 24.11.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер 2 241.28
лв.
Иска се отмяна на решението в осъдителната част и в частта за разноските и
отхвърляне на предявения иск изцяло.
Счита се, че съдът неправилно е уважил иска за присъждане на имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари в наказателните производства.
Оспорва се частта на решението на РС - Елхово относно присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Въпросът за разноските в наказателното производство се решава с
присъда или с последващо определение по реда на НПК и тъй като съществува специален
ред, тези разноски не може да бъдат обезщетявани по реда на ЗОДОВ /в този смисъл е
Решение № 1209/01.11.2007г. на ВКС, 11 г. о. по гр. дело № 1531/2006г./. Отделно от това
платените адвокатски възнаграждения са доброволно решение на ищеца, въпреки че му е
разяснено от съответните органи, че има право на служебен защитник по наказателното
производство. Счита се, че приложеното въззивно решение няма характера на официален
документа и влязлата в сила присъда доказва само първия елемент от фактическия състав по
ЗОДОВ. Относно присъдените суми за претърпени неимуществени вреди, възраженията на
въззивника са за това, че и този иск е неоснователно уважен в размера от 13 000 лв., тъй
като същият не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Наказателното производство е
приключило за срок от няколко години, който в някаква степен е „разумен срок", като е
преминало и през две съдебни инстанции, а именно - Районен съд - гр.Сливен и Окръжен
съд - гр.Сливен.
Делото по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
заплатеният адвокатски хонорар за настоящото производство не следва значително да
надвишава предвиденото минимално възнаграждение по Наредба №1/2004г. на Висшия
адвокатски съвет и в случая отново е направено възражение за прекомерност за размера
заплатените адвокатски хонорари.
В законоустановения срок ищецът по делото сега въззиваем И. Н. Н. е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено и
присъдени разноските в настоящото производство. Относно възражението на въззивника за
разноски се счита, че същото би следвало да бъде разгледано от районния съд по реда на
чл.248 от ГПК, а не като възражение от въззивната жалба.
Въззивният съд счита, че възражението на въззивника относно присъдените
разноски не представлява искане до съда постановил обжалваното решение по смисъла на
чл.248 от ГПК. Това възражение е било направено надлежно преди постановяване на
решението и съдът го е обсъдил преди да присъди разноските в полза на ищеца и
понастоящем се възразява по разноските предвид обжалването на решението в осъдителните
му части по главния иск.
В останалата част се излагат подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
2
първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Въпроса с разноските по
наказателното дело е решен в многобройната съдебна практика и тълкувателни решения, че
същите съставляват имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, а ред за присъждането им на
подсъдимите лица при оправдателна присъда - няма в НПК. Соченото от прокуратурата, че
ищецът не ползвал служебен защитник, а упълномощил адвокат, не само е намеса в
отношенията адвокат - подсъдим или ищец, а и твърдение, което нарушава правото на
защита. Колкото до неимуществените вреди и това, че се твърди, че иска не бил доказан,
както и присъденото обезщетение, се счита за изцяло неоснователни и голословни
твърдения. „Разумния срок“ от няколко години според ответника, за които е приключило
делото е над 9 години, което е правен абсурд. Това е един изключително неразумен и дълъг
срок, което е изцяло по вина на прокуратурата, видно от наказателното дело и множеството
указания от наказателния съд към прокуратурата за нарушения на закона и многократното
връщане на делото, а този срок определя и размера на неимуществените вредите, които
правилно са присъдени в този размер.
Страните, редовно призовани за съдебно заседание, явява се въззиваемия И. Н. и с
пълномощника си адв.П. поддържа възраженията си за неоснователност на въззивната
жалба.
Въззивникът представляван от Ж. И. – прокурор при ОП Ямбол е депозирал
писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Изложено е, че ЕРС не е изследвал
в пълна степен всички обстоятелства, имащи значение към определяне размера на
претендираното обезщетение. Съдът не е отчел, като аргумент за определяне на по-
справедлив размер на дължимото от прокуратурата на РБ размер на неимуществено
обезщетение, обстоятелството, че тя е считала, че деянието е несъставомерно и ДП е било
прекратено, но задължителните указания на съда при връщането му са насочили
производството в насока внасяне на обвинителен акт и отстояване на обвинението пред
съда. Не е отчетен факта, че с присъда № 167/26.11.2015 г., постановена по НОХД №
1316/2014 г. на ЕРС, ищецът е бил признат за виновен да е извършил горното деяние за част
от вещите, а след връщане на делото отново с присъда № 260007/02.03.2021 г. по НОХД №
495/2018 г. на РС-Елхово, ищецът пак е бил признат за виновен за кражбата на част от
вещите. Счита се, че така определеният размер на неимуществени вреди е силно завишен, с
оглед посочените по-горе аргументи, които са поставили прокуратурата в ситуация
независеща изцяло от нея относно развоя на образуваното досъдебно производство.
Присъденият размер имуществени вреди също се счита завишен. По отношение на
първоинстанционните производства, за които се е претендирал заплатен адвокатски хонорар
в размер на по 1000 лв., същият се приема за приемлив и съответстващ на минимума
определен в Наредбата за адвокатските възнаграждения, но по отношение на въззивните
производства, за които се претендират другите заплатени по 1000 лв., същите се считат
прекомерни. Иска се да бъде намалено адвокатското възнаграждение, присъдено в размер от
по 1000 лева за въззивните производства, ако бъдат възприети доводите на въззивника за
3
това.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Пред ЕРС е предявен иск от И. Н. Н. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
против Прокуратурата на РБ за присъждане на имуществени и неимуществени вреди на
ищеца, претърпени от него вследствие на повдигнато против него незаконно обвинение, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда от РС Сливен. По делото не са спорни
въпросите, касаещи наличието на основанията на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за уважаване на
иска. На 02.10.2013 г. на ищеца е било повдигнато обвинение, в рамките на наказателно
преследване, развило се за 9 години, 1 месец и 22 дни като през този период от време
ищецът е бил привличан като обвиняем общо 3 пъти, 5 пъти е бил внасян обвинителен акт
срещу него от прокуратурата, след връщането му от съда поради допуснати отстраними
процесуални нарушения и 2 пъти е бил признат за виновен от съда, за внесеното срещу него
обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради непълното и порочното разследване от
прокуратурата. През времето, в което ищецът е бил обвиняем и подсъдим му е била
наложена мярка „Подписка“, имал е полицейска регистрация, която и до момента не е
заличена. С влязла в сила на 24.11.2022 г. присъда № 71/25.05.2022 г., постановена по
НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС-Сливен, ищецът И. Н. е бил признат за невиновен и
изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Определеният размер 13 000 лв. на обезщетението на Н. за претърпени от него
неимуществени вреди, въззивният съд намира за съобразен с принципа за справедливост на
обезщетяването, съгласно чл.52 от ЗЗД. Според постоянната практика на ВКС по идентични
казуси, поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим
начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до
увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от
положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и
4
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко
свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се
дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Независимо от това в
първата инстанция са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели Н. и
Йорданов, а и от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е установено, че в
резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е изпаднал в силен
психологически стрес, изпитвал е притеснения и тревожност, срам и унижение.
Първоинстанционният съд е отчел, че освен безспорно преживения стрес и
дискомфорт, продължителността на наказателното преследване е в период 9 години, 1 месец
и 22 дни и тази продължителност не може да бъде преценена като „разумен срок“, както се
твърди във въззивната жалба. При определяне размера на обезщетяването съдът е взел
предвид, че наложената мярка за неотклонение е била най-леката „подписка“, но в
продължение на деветте години на наказателно преследване Н. е бил привличан като
обвиняем общо 3 пъти, 5 пъти е бил внасян обвинителен акт срещу него от прокуратурата,
след връщането му от съда поради допуснати отстраними процесуални нарушения и 2 пъти
е бил признат за виновен от съда. Взето е предвид обстоятелството, че Прокуратурата е
внесла срещу Н. обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и поради непълното и порочното
разследване той е бил призна за виновен два пъти от съда. Възражението на прокуратурата
относно удължената продължителност на съдебния процес поради действията на съда е
неоснователно предвид обективната отговорност на прокуратурата, повдигнала незаконно
обвинение срещу ищеца, за което е бил оправдан след девет години.
Въззивният съд намира, че след като първата инстанция е извършила преценка на
относимите към настоящия случай обстоятелства, е определен справедлив размер от 13 000
лв. за обезщетяване на неимуществените вреди.
Относно обжалваната част от решението за присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер от 4000 лв., въззивният съд намира решението за правилно и в
тази част на първо място, защото в настоящия случай ищецът е бил оправдан, а в НПК не е
уреден ред за изплащане на разноски в такава хипотеза, поради което това е една от
претенциите в настоящото производство по ЗОДОВ. Възражението на Прокуратурата
относно неправилно определения размер на имуществените вреди, тъй като адвокатското
възнаграждение на представлявания в наказателното производство Н. не е намалено, също е
неоснователно. Действително с постановеното по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК,
ВКС е постановил, че при иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от
платения в наказателния процес, но в случая не е налице такава предпоставка. Както ЕРС е
приел за установено, като доказателства за осъществена защита в наказателното
производство на ищеца Н. от адв.М. П. са представени четири договора за правна защита и
съдействие - от 17.09.2022 г., 24.11.2021 г., 27.06.2021 г. и от 17.02.2020 г. От тези договори
е видно, че страните по тях са договорили адвокатско възнаграждение в размер по 1000 лв.,
5
както и че същото е заплатено от Н. еднократно и в брой при сключването на всеки договор.
В цитираното тълкувателно решение, ВКС е постановил в мотивите, че за да упражни
възможността да намали адвокатското възнаграждение, съставляващо претендираната
имуществена вреда в производството по ЗОДОВ, съдът следва да прецени налице ли е
изключителна вина на пострадалия, допринесъл ли е за настъпването на вредите със своето
процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане
на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял и опорочавал процесуални действия,
прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално
поведение. Подобни обстоятелства не са били твърдени от Прокуратурата, както и не се
съдържат данни за това в приложените по делото наказателни дела и ДП. В случая
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение. Съгласно редакцията на чл.13 ал.1 т.3 от
НМРАВ № 1/9.07.2004 г., действаща към договаряне на адвокатското възнаграждение по
договора от 17.02.2020 г. /ДВ бр.7/22.01.2019 г./ за защита на подсъдимия възнаграждението
е до 10 години лишаване от свобода /каквото е обвинението за престъпление по чл.195 от
НК/ в размер 800 лв., а съгласно редакцията на разпоредбата от ДВ бр.68/31.07.2020 г.,
действаща към момента на договорите от 27.06.2021 г., 24.11.2021 г. и 17.09.2022 г.,
адвокатското възнаграждение е в размер 1000 лв. При липсата на данни за недобросъвестно
поведение на подсъдимия-ищец и с оглед фактическата и правна сложност на водените
срещу него наказателни дела, въззивният съд счита, че не следва да бъде намаляно
адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 17.02.2020 г.
заплатено в размер 800 лв. при минимум от 1000 лв. По останалите три договора за правна
защита и съдействие е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в неговия
минимум от 1000 лв.
Предвид изложеното и като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 2650 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/18.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 196/2023
г. по описа на РС Елхово, в частта, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на И. Н. Н., с ЕГН ********** на
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 13 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 4 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1210/2021 г. по
описа на РС-Сливен, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2022 г. и
6
разноските по делото съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да
заплати на И. Н. Н., с ЕГН ********** на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 от ГПК направените
пред въззивния съд разноски в размер 2650 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7