Р Е Ш Е Н И Е
№…..……/…………………2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17304 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е въз основа на искова молба, подадена от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК:*** срещу К.Д.Т.,
ЕГН: ********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца неотчетена от
ответника сума в размер на 1338.34 лева в изпълнение на сключен между страните
договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, която сума е била
получена от ответника, в качеството му на пълномощник и довереник, съгласно
договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ
чрез ответника, и цесионера „***“ ЕООД.
Ищецът твърди, че
на 18.09.2014 г. е закупил вземане в размер на 1438.00 лева от ***, което впоследствие на 23.10.2014 г. е продал на „***“ ЕООД за сумата от 1338.34 лева, която сума била
получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца. В тази връзка се
посочва, че получената от ответника сума не била предадена на ищеца, респ.
липсвала отчетна сделка.
По същество се моли
ответникът да бъде осъден да върне получената сума от 1338.34 лева на ищеца.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно
уведомен депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок по чл.
131 от ГПК.
Оспорва предявения
иск, като счита същият за неоснователен.
Твърди се, че
сумата от 1338.34 лева е платена от „***“ ЕООД лично на „К.Г.“ ЕООД, а не на ответника, в
качеството му на пълномощник на „***“ ЕООД.
*** „К.Г.“ ЕООД „***“ ЕООД, с което били преуредени отношенията им по
договора за цесия от 23.10.2014г. В тази връзка се заявява, че ответникът не
следвало да предава, респ. да отчита сумата от 1338.34 лева на ищеца, тъй като
същата е върната на „***“ ЕООД, съобразно сключеното споразумение.
Отделно от горното,
се навеждат доводи, че ответникът е погасил задължението на ищеца в размер на
1338.34 лева, което има към третото лице ***
Не на последно
място, се оспорва твърдението на ищеца, че между страните съществува договор за
поръчка.
По същество
ответникът моли за отхвърляне на исковите претенци и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез упълномощения
от него процесуален представител. Моли за уважаването на иска. Претендира
разноски. Ответникът поддържа депозирания писмен отговор чрез упълномощения от
него процесуален представител. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
По делото се
установява, че на 18.09.2014 г. ***, в качеството си на цедент, чрез упълномощения
от него представител-ответника по делото, е сключил с ищеца, в качеството му
цесионер, договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземането си от длъжника „****“ АД в размер на 1438.34 лева, представляваща платена без
основание стойност на киригирана, потребена електроенергия, за периода от
10.04.2010 г. до 17.09.2010 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което е издадена фактура № **********/14.01.2011 г.
Гореописаното
вземане е закупено от ищеца за сумата от 1338.34 лева, който се е задължил да
заплати на същата на цедента в срок от шест месеца от датата на сключване на
цесията.
Не се спори, че на
23.10.2014 г. с последваща цесия, ищецът, действащ чрез пълномощника адв. К.Т.,
е продал на трето лице „***“ ЕООД, същото вземане в размер на 1438.34 лева за
сумата от 1338.34 лева. В т. 3 от цесията изрично е посочено, че продажната
цена от 1338.34 лева е заплатена изцяло от „***“ ЕООД на цедента. Видно от
съдържанието на представения втори договор за цесия, „***“ ЕООД е действал чрез
лицето ***,
посочена в контракта като управител.
Съдът намира за
установено и че в същия ден на 23.10.2014 г. е било сключено тристранно
споразумение между ***, „К.Г.“ ЕООД и
„***“ ЕООД. Първите две лица са сключили споразумението чрез упълномощения от
тях ответник по делото, а третото лице – чрез управителя ***.
В споразумението
страните по него са констатирали, че към 23.10.2014 г. задължението на „К.Г.“
ЕООД към *** за заплащане на сумата от 1338.34 лева, съгласно сключената между
тях цесия от 18.09.2014 г., не е изпълнено все още, поради което падежът му е бил
удължен на 18.03.2015 г. Прието е още, че цесията от 23.10.2014г., е сключена
от „***“ ЕООД, в качеството му на цесиаонер, чрез лице без представителна
власт, поради което вземането е било прехвърлено „повторно“ на „***“ ЕООД,
съобразно условията, посочено в тристранното споразумение. По-конкретно, е
констатирано, че „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си към
цедента ***, поради което е взето решение „***“ ЕООД да поеме дълга на ищеца, респ.
да замести същия, като в замяна на това К.Г.“ ЕООД е прехвърлил на „***“ ЕООД
придобитото от *** вземане от***“ АД в размер на 1438.34 лева.
Поради поетото от „***“
ЕООД задължение на цесионера „К.Г.“ ЕООД към първоначалния цедент ***, ответникът, в качеството на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, е върнал на „***“
ЕООД сумата от 1338.34 лева, която е била заплатена на „К.Г.“ ЕООД за
закупуване на вземането към „*** АД, съгласно сключения договор за цесия от 23.10.2014 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявения от ищеца иск за неоснователен
по следните съображения:
От установените факти, съдът намира за доказано, че „К.Г.“ ЕООД е
учредил в полза ответника пряка представителна власт по силата на
упълномощителна сделка, обективирана в представеното пълномощно (л.17), като
ответникът, извършвайки съответните правни и фактически действия от името и за
сметка на упълномощителя „К.Г.“ ЕООД, с конклудентни действия се е натоварил,
респ. задължил да упражни възложените с пълномощното права. Ето защо следва да
се приеме, че между страните по делото е възникнало устно облигационно
правоотношение по договор за поръчка, съчетано с упълномощителна сделка.
В действителност цесионерът „***“ ЕООД е заплатил на цедента
„К.Г.“ ЕООД сумата от 1338.34 лева, която фактически е била получена в брой от
адв. К.Т., който, както се установи, е действал от името и за сметка на ищеца, като
негов пряк представител. Пълномощникът адв. Т., в качеството му и на довереник,
принципно е следвало да отчете тази суми на ищеца, съгласно диспозитивното
правило на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, но това не е сторено, поради обстоятелството,
че тази сума е била върната обратно на цесионера „***“ ЕООД. Съдът намира, че
искът се явява неоснователен само на това основание, доколкото довереникът не
може да отчете нещо, което вече не притежава. Това следва от характера на
предявения от ищеца иск за реално изпълнение по реда на чл. 284, ал. 2, вр. с
79 от ЗЗД, тъй като с този иск се търси престиране на имущественото благо, получено
в изпълнение на възложена поръчка – следователно при липса благо същото не би
могло да бъде отчетено на доверителя, вкл. и когато предмет на това отчетната
сделка са парични средства. Друго би било положението при предявен иск за компенсаторно
обезщетение (обезщетение вместо изпълнение) за причинени на доверителя вреди,
вследствие на неизпълнението на задължението по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД от страна
на доверителя. Такъв иск, обаче, не е предявен, поради което е без значение
обстоятелството дали е налице увреждане на ищеца, поради връщане на получената в
изпълнение на поръчката сума на третото лице „***“ ЕООД, респ. поради
неотчитането й на доверителя. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не
намира сключеното тристранно споразумение за увреждащо интересите на ищеца, тъй
като последният е бил освободен от задължението си към ***, в размер на 1338.34
лева, което е било поето от цесионера „***“ ЕООД. Ето защо възмездният характер
на цесията се изразява не в заплащане на конкретна сума, срещу която се придобива
вземане, а в заместването на цедента в задължението му към трето лице.
С оглед горните мотиви, съдът намира предявения иск за
реално изпълнение с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид неоснователността на предявения иск,
на ответника се дължат разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С оглед изрично направеното искане, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат П.Ч.Г. - пълномощник на ответника –
адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че адвокат Г. е оказал
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА на ответника,
видно от приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 07.01.2020
г. Обжалваемият материален интерес по делото, е 1338.34 лева, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 323.68 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК:*** срещу К.Д.Т., ЕГН: **********
иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца неотчетена от ответника сума
в размер на 1338.34 лева, в изпълнение на сключен между страните договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, която сума е била получена от
ответника, в качеството му на пълномощник и довереник, съгласно договор за
цесия от 23.10.2014 г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез ответника,
и цесионера „***“ ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК:*** да заплати на адв.
П.Ч.Г., ЕГН:**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 323.68 (триста
двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: