№ 3348
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110102908 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от Етажната собственост с адм. адрес
****, представлявана от управителя „Хоум мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Петко Р. Славейков № 4А, ет.1 срещу С. И.
Н., ЕГН ********** с адрес **** 3 за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 120 лв., представляваща сбор
от дължими за периода м.10.2020 г. до м.06.2021 г. такси за поддръжка и управление на
общите части на сградата от по 10 лв. месечно и еднократна такса от 30 лв. за м.12.2020 г. за
закупуване на хидрофорна помпа в изпълнение решения на ОС на ЕС от 13.09.2020 г. и
29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 05.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3186/06.07.2021 г. по ч.гр.д. №
9834/2021 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ответникът е собственик на ателие 3 в С. с адм. адрес ****. На 13.09.2020 г. е било
проведено ОС на ЕС, на което са били взети решения за избор на домоуправител „Хоум
мениджмънт Варна“ ЕООД за срок от 2 години, както и за дължимост на месечна такса от 10
лв. за режийни разходи, разпределена и константна за всеки апартамент. На 29.11.2020 г. е
проведено ОС, на което е прието решение, че месечните такси за поддръжка и управление са
константни, в размер на 15лева за всички самостоятелни обекти, вкл. обитаеми и
необитаеми. На същото събрание е възложено на управителя да констатира и предприеме
действия по събиране на натрупани задължения за дължими месечни такси над 150 лв..
Наред с това е взето решение и за събиране на допълнителна месечна такса в размер на 30
1
лв. за всеки самостоятелен обект, която да бъде начислена към таксата за м. декември 2020 г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си и за събиране на вземането си,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е
възразил в срок. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. На първо място се
сочи недопустимост на иска, доколкото липсвали доказателства за делегирани права на
управителя да завежда искове за суми под 150лева. Нямало и доказателства сградата да е в
режим на етажна собственост.
Оспорва да дължи разноски за поддръжка и управление, доколкото апартаментът му
бил незавършен, във вид негоден за обитаване и никога не е бил обитаван.
В тази връзка оспорва ОС да има правомощие да приема такова решение за
дължимост на разходи за поддръжка и управление от собственици, които не обитават
имотите си повече от месец в годината. Позовава се на съдебна практика. Твърди, че е
плащал задълженията си за фонд ремонт и обновление. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС. Основателността им е предпоставена от установяването в условията на главно и
пълно доказване от страна на ищеца, настоящ въззиваем, наличието на валидно решение на
ОС на ЕС за събиране на такса за управление и поддръжка на общите части и на такса за
фонд „ремонт“ от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата в определен размер и
за определен период, обстоятелството, че ответникът е собственик на посочените
недвижими имоти в процесната сграда, както и размера на дължимите такси за съответния
период. В тежест на ответника, е доказването на положителните факти, на които основава
възраженията си, от които черпи изгодни правни последици.
Исковата претенция е допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице
управителят на ЕС. С решение на ОСЕС от 29.11.2020 г. е възложено при натрупване на
задължения над 150 лева на етажен собственик да предприема необходимите действия за
съдебното им събиране, без да е необходимо последващо решение на общто събрание.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2021 г. е издадена от заповедния съд за
сумата от 165 лева. В срока по чл. 414а от ГПК длъжникът е възразил относно дължимостта
на сумата от 45 лева, като е представил доказателства за заплащането й от 23.12.2021 г.
Последващото частично плащане на задължението не води до отпадане на процесуалната
легитимация на заявителя да води иск за сумата от 120 лева, макар същата да е под
предвидимия в решението на ОСЕС размер, тъй като това обстоятелство е осъществено след
надлежното предявяване на вземанията пред заповедния съд.
2
Между страните не е спорно, а и от ангажираните представената справка в Служба по
вписванията – Варна се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
процесната етажна собственост– ателие, в сграда с административен адрес ****, която е в
режим на етажна собственост.
Не е налице спор между страните още, че с решение на ОС от 13.09.2020 г. е избран
за управител на етажната собственост „Хоум мениджмънт Варна“ ЕООД за срок от 2
години, като е взето и решение за дължимост на месечна такса от 10 лв. за режийни разходи,
разпределена и константна за всеки апартамент.
На 29.11.2020 г. е проведено ОС, на което е прието решение, че месечните такси за
поддръжка и управление са константни, в размер на 15 лв. за всички самостоятелни обекти,
вкл. обитаеми и необитаеми и да бъде закупена хидрофорна помпа за нуждите на ЕС, като
бъде начислена допълнителна такса от 30 лв. на всеки самостоятелен обект, която да бъде
начислена към таксата за месец декември 2020 г.
Основните възражения на ответника за недължимост на сумите са обосновани с
твърдения, че не обитава собствения си имот в срока по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Последните се
доказват от събраните по делото гласни доказателствени средства, ангажирани чрез разпит
на свидетеля С. Х., от който се устнаовява, че С. Н. живее постоянно на друг адрес в гр.
Варна, кв. Бриз, постоянно го вижда във входа там и няма продължителни периоди, в които
той да отсъства от адреса.
Показанията се потвърждават и от приложената справка за потребление на ел.
енергия /л. 44-45 по делото/, от която е видно, че в процесния имот не се потребява енергия
за периода 23.03.2020 г. – 02.04.2023 г.
Съгласно приложимата в темпорален аспект норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС (в
редакцията след изменението й с ДВ, бр. 57/2011 г.), не заплащат разходите за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост ненавършилите 6-годишна възраст
деца, както и собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на етажната собственост да
бъде дерогирата тази на законодателя, и същата е приложима независимо дали е налице
изявление на етажния собственик. В този смисъл е и актуалната съдебна практика,
обективирана например в Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г.,
Определение по гр. д. № 630/2011 г. на ВКС, I ГО, решение по в. гр. д. № 1873/2019 г. на
ВОС и др.
Доколкото в настоящия случай не се установява ползване на апартамента в периода,
предвиден по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, то по силата на цитираната императивна разпоредба,
собственикът му е освободен от задължението за заплащане на разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост по ал. 1 от цитираната разпоредба.
Ищецът не е ангажирал доказателства относно положителния факт, от който се домогва да
черпи изгодни правни последици, а именно, че процесното ателие е обитавано в период по-
дълъг от 30 дни в календарната година, напротив същият е опроверган от приложените от И.
писмен доказателства. По посочените съображения следва да се приеме, че правно
релеватният факт е недоказан, с оглед на което и искът по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен по отношение на сумите, начислени
за поддръжка на общите части. Предвид изложеното съдът приема, че релевираното от
ответника възражение за недължимост на претендираните от ищеца суми с оглед
императивната нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, е основателно, по отношение на часта от
3
претендираната сума в размер на 90 лв., представляваща сбор от дължими за периода м.
10.2020 г. до м. 06.2021 г. такси за поддръжка и управление на общите части на сградата от
по 10 лв. месечно.
Относно претендираната еднократна такса от 30 лв. за м. 12.2020 г. за закупуване на
хидрофорна помпа в изпълнение решения на ОС на ЕС от 29.11.2020 г. липсва
доказателство за извършване на плащане на същата сума от ответника, въпреки наведените
твърдения с отговора на исковата молба, че е плащал задълженията си за фонд ремонт и
обновление и представените по делото разписки за извършени плащания от ответника към
„Хоум мениджмънт Варна“ ЕООД по фонд ремонт и обновление от: 23.12.2021 г. за сумата
от 45 лв.; 27.01.2022 г. за сумата от 35 лв. по седем фактури на стойност 5 лв.; 07.02.2022
г.,06.03.2022 г. 07.04.2022 г., 05.05.2022 г и 08.06.2022 г. всяка на стойност 5 лв.
Според чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, собствениците са длъжни да: заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна
на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, а според т. 8 на същата разпоредба
собствениците са длъжни да изпълняват решенията на ОС.
С Решение на ОС от 29.11.2020 г. по т. 5.1 е взето решение за закупуване на
хидрофорна помпа за етажната собственост, като към месечните такси за месец декември се
начисли сумата от 30 лв. за всеки самостоятелен обект, като същото е влязло в сила.
Ответникът не е доказал заплащане на допълнително начислената такса от 30 лв. за м.
12.2020 г. за закупуване на хидрофорна помпа, чиято дължимост произтича непосредствено
от влязлото в сила, като неоспорено, решение на ОС и не е обусловена от действителното
извършване на разхода от етажната собственост.
За разлика от правилото на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, нормите уреждащи начина на
формиране на посочения фонд и дължимостта на разходите за поддръжка, реконструкция,
преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, не отчитат постоянното обитаване на имота, поради което за
съществуването на задължението е ирелевантно посоченото обстоятелство. Поради това
исковата претенция за сумата от 30 лв. се явява основателна. За разликата до пълният
претендиран размер – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен..
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
следва: 81.25 лв. – разноски в заповедното производство и 147.73 лв. разноски в исковото
производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска, които възлизат на 206,67 лв. за заплатени удостоверения и за
адвокатско възнаграждение, като искането за присъждане на сумата от 6,50 лв. за платена
такса не следва да се присъжда, поради липса на представено доказателство по делото за
извършване на този разход от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. Н., ЕГН ********** с адрес **** 3,
ДЪЛЖИ на Етажната собственост с адм. адрес ****, представлявана от управителя „Хоум
мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. Петко Р. Славейков № 4А, ет.1, сумата от 30,00 лв. /тридесет лв./, представляваща
еднократна такса от 30 лв. за м. 12.2020 г. за закупуване на хидрофорна помпа в изпълнение
4
решения на ОС на ЕС от 13.09.2020 г. и 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3186/06.07.2021 г. по ч.гр.д. № 9834/2021 г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
30,00 лв. до претендираните 120,00 лв. представляваща сбор от дължими за периода
м.10.2020 г. до м.06.2021 г. такси за поддръжка и управление на общите части на сградата от
по 10 лв. месечно.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН ********** с адрес **** 3 ДА ЗАПЛАТИ на Етажната
собственост с адм. адрес ****, представлявана от управителя „Хоум мениджмънт Варна“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Петко Р.
Славейков № 4А, ет.1 сумата от 147,73 лв. /сто четиридесет и седем лева и седемсет и три
ст./, представляваща сторените разноски в заповедното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН ********** с адрес **** 3 ДА ЗАПЛАТИ на Етажната
собственост с адм. адрес ****, представлявана от управителя „Хоум мениджмънт Варна“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Петко Р.
Славейков № 4А, ет.1 сумата от 81,25 лв. /оседемсет и един и седемсет и двадесет и пет
ст./, представляваща сторените разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адм. адрес ****, представлявана от управителя
„Хоум мениджмънт Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Петко Р. Славейков № 4А, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Н., ЕГН ********** с
адрес **** 3 сумата от 206,67 лв. / двеста и шест лева и шестдесет и седем ст./,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5