Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба, подадена от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД – гр. София против Решение № 12 от 21.02.2024 година, постановено по АНД № 491 от 2023 година по описа на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение въззивният съд е изменил Наказателно постановление /НП/ № Р-003524 от 24.11.2023 година, издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, с което на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД – гр. София за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП на основание чл. 210а от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 12500 лева, като въззивният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.

В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, идентични с тези от жалбата срещу процесното НП, които най-общо се свеждат до това, че предлаганите от търговеца стоки с рекламно послание „само сега“ не са част от постоянния асортимент, а се предлагат в магазините за ограничен период от време, поради което съдържанието на рекламното твърдение не съдържа заблуждение. Твърди се, че е налице еднократно зареждане на такива артикули и с оглед голямото продуктово разнообразие средният потребител е в състояние да разбере посланието на търговеца в рекламата. Касаторът се позовава на принципа на пропорционалност по т. 6 от Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО, като намира, че следва да се отчете, че в някои случаи въздействието върху потребителите може да бъде незначително. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „Лидл България ЕООД енд КО“ КД – гр. София не се представлява.

Ответната по жалбата страна Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, действащ като административнонаказващ орган, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е депозирал писмено становище за неоснователност на оплакванията на касационния жалбоподател и правилност на извода на съда, че стоките с рекламно лого „само сега“ са били предлагани регулярно в търговския обект и преди, и след промоционалния период, дори на по-ниска цена; считат се за неясни и недоказани твърденията в жалбата за неправилно тълкуване от съда на предложените справки от търговеца и отбелязването на продажната цена на стоките за предходен период на промоция. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, постановен при обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства, с правилно и законосъобразно изменение на НП в частта относно налагане на по-нисък размер на санкцията.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в тях се съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. В мотивите се сочи още, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

По направеното от жалбоподателя алтернативно искане да бъде намален размерът на наложената санкция, въззивният съд е приел, че административно-наказващият орган правилно е приложил закона и е квалифицирал нарушението, като го е санкционирал съобразно нормата на чл. 210а от ЗЗП, предвиждаща налагане на имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица в размер от 2000 до 50 000 лева, но е счел, че изложените от АНО мотиви за налагане на такава в размер от 12500 лева са недостатъчни, за да обосноват размер, значително надвишаващ законоустановения минимум; отбелязано е също, че нарушението е извършено за първи път, както е констатирал и самият АНО, и това следва да обоснове налагане на санкция в по-малък размер. Относно довода на АНО, че търговецът е нарушил Заповед № 560 от 30.05.2023 година на Председателя на КЗП, с която му се забранява при упражняване на дейността си да използва същата нелоялна и заблуждаваща търговска практика, и самата забрана не е постигнала целения превъзпитаващ ефект, в мотивите си районният съд не е отчел това обстоятелство като отегчаващо, тъй като въпросната заповед е с дата 30.05.2023 година, а нарушението, за което е наложена процесната санкция, е извършено на 23.03.2023 година, тоест към този момент заповедта все още не е била издадена.

Настоящата инстанция намира, че оспореното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Всички доводи, наведени от касатора в касационната жалба, по същество са били развити пред районния съд. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря. При напълно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение.

С чл. 68в от ЗЗП се въвежда забрана за нелоялните търговски практики, а според чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи изводът, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1/. Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2/. Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3/. Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Представената информация в брошурата за процесния период създава впечатление у средния потребител, че стоките, посочени в процесните АУАН и НП, ще бъдат налични в обекта, както и на обявената цена, за кратък и ограничен период от време, което несъмнено е въвеждало в заблуждение потребителите и е могло да повлияе на решението им да закупят предлаганите стоки, поради което следва да се приеме, че представлява нелоялна търговска практика. Предоставената в случая информация относно наличието на стоките в обекта е невярна и подвеждаща, а от друга страна, предоставянето на тази невярна информация на потребителите е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговската практика. Именно за формирането на това търговско решение предоставяната от търговеца невярна информация за наличността на стоките и обявената цена може да окаже съществено влияние. Следователно процесната търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП въвежда в заблуждение потребителя и би могла да повлияе при вземане на търговско решение от негова страна, което той не би взел без използването на търговската практика.

Въззивният съд правилно е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, поради което липсата на вредни последици не съставлява смекчаващо вината обстоятелство. Измененият от въззивния съд размер на санкцията е близък до предвидения в закона минимален размер, като така намаленият размер се явява справедлив, съобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и способстващ за постигане на целите на административнонаказателната репресия по чл. 12 от ЗАНН. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че целите на контрола за спазване на законодателството в сферата на защита правата на потребителите се постигат не с налагане на високи по размер наказания, а със системност на самия контрол.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на ответната страна за присъждане на разноски е своевременно направено в депозирано по делото писмено становище. С оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, претенцията се явява основателна, поради което следва да бъде уважена, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 21.02.2024 година, постановено по АНД № 491 от 2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд КО” КД с ЕИК ********* и седалище в гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.