МОТИВИ :
Обвинението е против Ж.Ф.А. ***, за това, че на 03.05.2018г. в
с.Пелишат, обл. Плевен се съвкупил с лице от женски пол В.М.А. ***, като я
принудил към това със сила – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано, въз основа на всички събрани в хода на предварителното производство и
съдебното следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия Ж.А. за
виновен и му наложи наказание от минимума към средата предвиден в закона, като
по този начин биха се постигнали целите, както на генералната, така и на
индивидуалната превенция.
Защитникът на подсъдимия А., адв. Г.А. от ПАК, пледира
за липса на доказателства и противоречиви такива относно доказаността на
обвинението спрямо подсъдимия Ж.А.. Застъпвайки тази теза иска съда да признае
подсъдимия за невинен.
Подсъдимият Ж.А. иска да бъде оправдан.
Съдът като прецени обясненията на подсъдимия Ж.Ф.А., показанията
на разпитаните свидетели – В.М.А., Д.Ж.А., А.Т.Х.,
Й.Ж.А., дадени в съдебно заседание, както и прочетените по реда на чл.281, ал.1,
т.2 от НПК показания на свидетелката В.М.А., прочетените по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетелката А.Т.Х.; заключенията на
експертите по назначените: съдебно-медицинска експертиза за изследване на живо
лице №227/2018г. по отношение на В.А.; съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на свидетелката В.М.А.; комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Ж.Ф.А.; заключението по
изготвената ДНК експертиза №PG152/DNA/29062018 на веществени доказателства прочетено по
реда на чл.282, ал.3 от НПК; съдебно-почеркова експертиза и другите събрани в
хода на досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Ж.Ф.А.
и свидетелката В.М.А. са роднини, като се намират в първа степен
сватовство – А. е майка на ***, която е починала, на подсъдимия Ж.А.. През м.
май 2018 г.
двете лица живеели заедно в къща, намираща се в с. Пелишат, обл. Плевен на ул. ***.
Свидетелката В.М. била трудно подвижна и се придвижвала с помощта на инвалидна
количка. Подсъдимият следвало да се грижи за свидетелката М..
На 03.05.2018 г., вечерта, подсъдимият Ж.А. в резултат
на употреба на алкохол бил в състояние на алкохолно опиянение, поради това и
дългия период на полово въздържание, решил да насили сексуално въпреки
преклонната възраст, физическото състояние и родствената им връзка свидетелката
В.А.. Същата била легнала в стаята си. А. отишъл при нея, съблякъл се гол, приближил
се към нея и й казал, че иска да правят секс. Свидетелката В.М. му отговорила,
че „не може сега и никога, защото й е първи ***”. А. не се съобразил с казаното
от В.М., нанесъл й три шамара, легнал
върху нея и след няколкократни неуспешни опити, накрая успял да осъществи полов
акт с нея. След кратката сексуална интервенция, при която М. не разбрала къде А.
е еякулирал същият излязъл от стаята й. На следващият ден сутринта, на дворната
чешма А. се извинил на М. за случилото се и повторно й заявил да не казва на
децата, че ще стане беля. На 07.05.2018г. по повод миналия празник „Гергьовден”,
Д.А. – син на подсъдимия Ж.А., заедно със своето семейство свидетелката А.Х.,
техните деца и неговата сестра Й.Ж., посетили собствената им къща в с.Пелишат,
в която живеели подсъдимият Ж.А. и свидетелката В.М.. В.М. за първи път, тъй
като нямала телефон, намерила възможност в подходящата ситуация да съобщи на
внук си за случилото се. Възмутен и шокиран от разказа й, поради изложените
подробности, Д.А. не пожелал да разбере всичко, съобщил на своята съпруга А.Х.,
взел сестра си В. от нейния дом, казал й за разказа на В.М. и поискал от тях да
чуят какво ще им разкаже. Пострадалата В.М. разказала подробно на посочените
лица и на свидетелката Й. А., за това какво е сторил с нея, нейния *** Ж.А..
Последният разбрал, че действията му са станали достояние на останалите от
семейството, които уведомили органите на полицията за случилото се и преди да
го отведат А. отправил заплаха към снаха си А.Х., че ще ги убие след като
излежи присъдата си.
Досъдебното производството отпочнало с протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него и още същият ден бил проведен разпит
на пострадалата В.М. ***.
При така установеното от фактическа страна в резултата
на събраните и изброени доказателства, съдът намира, че подсъдимият Ж.А. е
осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК в което е
обвинен.
Тази теза е доказана посредством събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие гласни доказателствени средства.
На първо място това е разказа на пострадалата В.М., която въпреки напредналата
си възраст дава идентични показания между тези дадени пред настоящия съдебен
състав и в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК. От тези
показания се установява, че подсъдимият е осъществил насилствен полов акт с нея
и тя е разказала на свидетелите Д.А., А.Х., Й. А. и дъщеря му В. /която не беше
разпитана като свидетелка, защото придружаваше в залата пострадалата В.М./, за
случилото се.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична
експертиза на свидетелката В.М.А., се установява, че А. е клинично психично
здрава със съответното на напредналата й възраст снижаване на интелектуалното
функциониране и паметовите функции. Няма основания да се коментира дементен
процес, въпреки напредналата възраст на А.. Към 03.05.2018 г. свидетелката е
могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина по делото, респективно да дава
достоверни показания. А. притежава психична годност за разбиране и
противодействие при упражнено физическо и/или психическо насилие. Анализът на
данните от делото и проведеното психиатрично изследване обективизира промяна в
поведенческия стереотип, повишена предпазливост и интензивни емоционални
преживявания – страх, тревога, възмущение, обида, при освидетелстваната А.,
които по време на възникване и характер могат да бъдат асоциирани с
неблагоприятно житейско събитие със стресогенен ефект.
Възникналото противоречие относно твърдението на
пострадалата В.М., че не се е подписала на протокола за разпит на свидетел в
досъдебното производство, беше назначена съдебно-почеркова експертиза от
заключението на същата се установи, че: Подписът за „Свидетелка“ в протокол за
разпит на свидетел по реда на чл.223 от НПК е положен от лицето В.М.А..
Видно от заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза за изследване на живо лице на В.М.А. е,
че: при прегледа на В.М. *** са били установени кръвонасядания на гръдния кош,
под дясната ключица, липса на травматични увреждания по останалите участъци на
тялото, липса на травми по и около половите органи. Кръвонасядането на гръдния
кош под дясната ключица е обективен показател за механично въздействие върху
тялото в тази област и може да бъде получено от удари или притискане с ръка.
Давността му е от около 3-4 денонощия, възможния срок за който се съобщава.
Само по себе си това кръвонасядане е причинило физически болки и страдания. При
изследване на гинекологичен стол по метода на „Сердюков“ не са били установени
следи от травми по и около половите органи. От медицинска гледна точка, обаче,
не се изключва възможността за извършено полово сношение, в срока за който
съобщава пострадалата, предвид устройството на половите органи. Констатираното
потвърждава твърдението на пострадалата за начина по който бил осъществен
половия акт.
От показанията
на свидетеля Д.А. се установява, че неговата баба му е разказала за това, че
баща му я е насилил, в резултата на което той е бил шокиран и се е постарал
нейният разказ да стане достояние на съпругата му и двете му сестри В. и Й..
Свидетелят твърди, че е в добри отношения с баща си, като нямат конфликти, а
по-нататъшните му действия за иницииране на разследване по случая, са в
резултат на желанието му да разбере истина ли е това което се твърди или не,
защото неговата съпруга преди по-малко от една година му е разказала, че при
пътува към гр. София заедно с неговия баща, същият няколкократно й е правил
намеци, че има сексуално влечение към нея и впоследствие директно й е отправил
покана затова, като това се е случило след като автомобилът в който са пътували
вече се е намирал на магистралата към гр. София и при първа възможност, след
спирането там тя е побързала да го напусне. Именно тези две събития според Д.А.,
който не е вярвал, поради конфликтните му отношения със съпругата му, са го
накарали да провери изложеното от баба му. Свидетели на разказа на пострадалата
В.М. и нейното психическо състояние са станали А.Х., Й.Ж., които показания
съдът не намира за необходимо да преповтаря, защото те в цялост се припокриват
с разказа на пострадалата В.М., като описват и разстроеното й състояния.
Свидетелката А.Х. разказва подробно за случилото се на 12.09.2017г. при
пътуването й към гр. София. Като превенция за в бъдеще е следвало да не остава
насаме с подсъдимия.
От заключението
на вещите лица по назначената и изготвена комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, по отношение на подсъдимия Ж.Ф.А., се установява, че
същият е клинично психично здрав. Комплексния анализ на данните от делото и
специализираното изследване не са установили нарушение в базисни сфери от
психичната дейност на А., които да нарушават основните му психични годности на
03.05.2018 г. Липсата на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието при нормално развит интелект обуславят възможността на А. да е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
на 03.05.2018 г. Подсъдимият А. има съхранена психична годност за участие в
наказателното производство.
От заключението на назначената и изготвена ДНК-експертиза
на веществени доказателства из***и по делото, се установява, че: част от из***ия
материал от обекти, подробно описани петна от нощница и петна от чаршаф, се е
тествал с доказателствен тест за наличие на човешка сперма. За всички
изследвани обекти са били отчетени отрицателни резултати, поради което
по-нататъшни изследвания не са провеждани. Част от из***ия материал от обект
червено-кафява материя от зелена булана се е тествал с доказателствен тест за
човешка кръв и е бил отчетен положителен резултат, тоест червено-кафявата
материя съдържа човешка кръв. Като тази констатация потвърждава твърдението на
пострадалата, че в резултат на натиска с члена му и грубите му опипвания, поради невъзможността му да
проникне в нея, подсъдимият е разкървавил хемороидите й.
Тези напълно кореспондиращи си помежду си
доказателствени средства, подкрепени със съответните експертни заключения,
категорично опровергават защитната теза на подсъдимия, намерила израз в
неговите твърдения, че е бил накаран от сина си и снаха си да гледа
пострадалата В.М. ***, където е полагал всякакви грижи свързани с храна,
хигиена, като многократно я е виждал гола в банята пострадалата В.М.. Твърди,
че заспива рано, поради което не е осъществил полов акт с пострадалата и
впоследствие някой е инсценирал всичко това, за да влезе той в затвора. По
отношение на пътуването със снаха си до гр. София, твърди че всичко е било на
шега, за което той й се е извинил още тогава.
Тези обяснения, съдът не приема за достоверни, защото подсъдимият
няма задължението да говори истината и те в цялост противоречат на останалите
доказателствени средства. Не съществува мотив според който обясненията са
вътрешно противоречиви. След като подсъдимият според неговите твърдения е
полагал такива основни грижи свързани с хигиената, храненето, почистването на В.
Младенов, съдът не намира мотив, с който пострадалата да иска да го набеди в извършване
на престъпление. Не съществува и мотив у неговия син - свидетелят Д.А. да иска
да препише престъпление на баща си. Същите се намират в добри отношения и
свидетелят е бил мотивиран да предприеме действия за разчуване на случилото се
единственото и само от грижата му да има справедливост. От неговия разказ,
съдът установява състоянието му в което се е намирал, след като съпругата му е
разказала за действията при пътуването й към гр. София с неговия баща. Вижда се
тогава, че свидетелят не е отреагирал по начин по който да влезе в конфликт с
подсъдимия Ж.А., единствено и само превантивно, заедно със съпругата си са
внимавали двамата да не остават насаме. Установеното доказва, че свидетелят Д.А.
не е конфликтен и не желае зло на баща си. Не е и доказано твърдението на
подсъдимия, че снаха му А.Х. е в основата на този конфликт, нейното поведение
след случилото се по пътя към гр. София не е агресивно, а пасивно и никой като
цялост не е имал лоши намерения към подсъдимия. Неговата сексуална агресия към В.М.,
съдът намира, че е в резултат на личното незадоволено полово влечение, което го
е накарало безогледно, пренебрегвайки каквито и да било морални предразсъдъци
да осъществи полов акт с пострадалата.
Този анализ навежда съдът на извода за осъществен
престъпен състав по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
По така изложените съображения от обективна и
субективна страна съдът, счита обвинението за изцяло доказано.
От обективна
страна обвинението за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, са налице всички
необходими признаци от посочения престъпен състав. Подсъдимият Ж.А. се е
съвкупил със свидетелката В.М., чрез употреба на сила.
Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл
като е съзнавал, че В.М. не е съгласна да се съвкупи с него и въпреки това я
принудил чрез сила.
Подбуда за извършване на престъплението е незачитане
на телесната, в частност половата неприкосновеност на личността, липса на морал
и задръжки.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Ж.А. за извършеното от него престъпление, съдът в съответствие с разпоредбата
на чл.54 от НК, съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчита за смекчаващо отговорността обстоятелство
краткостта на половия акт.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Ж.А.,
че половия акт е осъществен с жена в напреднала възраст, в инвалидно състояние
и негова сродница в първа степен по сватовство. Тези факти категорично навеждат
съдът на извода, че подсъдимият няма морални задръжки, за да осъществи половото
си влечение, същият е готов да пренебрегне всякакви морални норми. В тази
насока е и заключението на назначената му комплексна съдебно психолого –
психиатрична експертиза.
Съдът счита, че на подсъдимия Ж.А. при отчетените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, подбудите за извършване на
престъплението и характеристиката на неговата личност, за изпълнение на целите
на специалната и генералната превенция, следва да му наложено наказание между
минимума и средата на предвиденото в закона, а именно - четири години лишаване от свобода, което наказание
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК,следва да бъде приспаднато времето, през което по отношение на подсъдимият Ж.Ф.А.
е била в***а мярка за неотклонение „Задържане под стража”, счита от
08.05.2018г. до влизане в сила на присъдата.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият Ж.Ф.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 1678.23 лева, както и по сметка на
РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 150.00 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. ………………
/Н.М./
С особено мнение
2. ……………
/П.И./