Р Е Ш
Е Н И Е
№ 846/13.12.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1885
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от Т.Е. ***.
Ищецът твърди, че работил по трудово
правоотношение при ответника, като със шест заповеди на
кмета на община Стамболово му било определено възнаграждение за положен допълнителен труд за участие в
комисии за провеждане на процедури за избор на изпълнител по Закона за
обществените поръчки и за участие в комисии по продажба и отдаване под наем на
общински имоти, съгласно Закона за общинската собственост, както следва:
- по Заповед № 445/17.10.2013 г. - 150.00 лева, от които незплатени били 120.00 лева;
- по Заповед № 479/30.10.2013 г. - 750.00 лева, от които
незплатени били 590.00 лева;
- по Заповед № 500/25.11.2013 г. - 500.00 лева, от които незплатени били 395.00 лева;
- по Заповед № 522/07.12.2013 г. - 200.00 лева, от които незплатени били 120.00 лева;
- по Заповед № 547/27.12.2013 г. - 300.00 лева, от които незплатени били 235.00 лева;
- по Заповед № 548/27.12.2013 г. - 300.00 лева, от които незплатени били 235.00 лева;
Сочи се и заедно с останалите членове на комисиите изпълнили задълженията си по тези заповеди съобразно
изискванията на възложителя, като
за дейността си
съставили
съответните протоколи и други документи. Върху тази сума Община Стамболово дължала и лихва за забава в общ размер на 934,51 лева, считано от 03.02.2014 г. до 09.07.2019 г. Въпреки многобройните
докладни, рапорти и напомнителни писма, тази сума не му била платена, поради което
подал заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на
която било образувано ч. гр. д. № 1088/2019 г. по описа на Хасковския районен съд. По него била издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение, но с влязло в сила Определение № 1266/22.07.2019 г. била обезсилена. Предвид изложеното се
иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, както
и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Твърди се, че всички вземания на ищцата, произтичащи по приложените към исковата моба заповеди били погасени по давност, тъй като те били изискуеми от деня, в който била извършена възложената й с тях работа, а до предявяване на иска тя не била прекъсвана. Поддържа се, че процесните заповеди били нищожни като противоречащи със закона в частта, касаеща заплащане на възнаграждение на ищеца, тъй като заемал по трудов договор длъжността „Главен специалист „Подготовка, провеждане и архив на тръжни процедури". Видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, основната й цел и всички нейни преки задължения изцяло съвпадали с дейностите по процесиите заповеди. Следователно, претендирало се заплащане на дейност, която било извършена именно в изпълнение на трудовото правоотношение между двете страни по делото, за която дейност ищецът получавал надлежно трудовото си възнаграждение през процесния период. Поради недължимост на главницата, неоснователна била и претенцията за мораторна лихва. Алтернативно се сочи, че претендираните суми включвали осигуровки и данък общ доход, за които задължението за плащане била на общината в качеството й на работодател по смисъла на КТ, респ. осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО. Ето защо ако главният иск бил основателен, то от размера му следвало да бъдат приспаднати дължимите към бюджета суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства – Допълнително споразумение към Трудов договор № 315/30.10.2012
г., Длъжностна характеристика на ищеца, Заповеди № 445/17.10.2013 г., № 479/30.10.2013 г., № 500/25.11.2013 г., № 522/07.12.2013 г., № 547/27.12.2013 г., № 548/27.12.2013 г., 4 бр. Доклади,
Заповеди № 43/31.01.2014 г. и № 47/31.01.2014 г., Удостоверение изх. №
С-3330/03.07.2015 г., Напомнителни писма № С-1584/05.04.2016 г. и №
С-1306/14.05.2019 г., Изчислителни листове за законна лихва за процесния период, се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе
факти и обстоятелства. Ето защо не следва да се излага текстуално съдържанието
на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1088/2019 г. по описа на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 8946/15.05.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение № 685/18.06.2018 г. за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски – 52,10 лева за държавна такса. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е подадено възражение от
ответника и с разпореждане от 10.06.2019 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, като с влязло в сила Разпореждане
№ 1266/22.07.2019 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първият
иск се явява
изцяло основателен, а
вторият – частично, като съображенията за това са следните:
Не се
спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период,
като не се твърди неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по
сключения с ответника трудов договор. Установява се от представените заповеди,
че той действително е участвал в работата на различни комисии, в които е бил
назначаван от Кмета на Община Стамболово с негови заповеди, подробно описани в исковата молба, както и че извършените
работи са били одобрени. Първият спорен въпрос по делото е дали му се
дължи определеното в тези заповеди възнаграждение за членовете на комисиите. В
тази връзка настоящият съдебен състав съобрази постановеното по идентичен
случай Решение № 355/17.10.2017 г. по в.
гр. д. № 565/2017 г. на ОС – Хасково, в което е прието, че „[в]ъзнаграждението, което по силата на специалните закони се
дължи за участие в комисии, не е трудово по своя характер, а има
гражданскоправен характер. То се дължи за извършването на определена работа –
провеждане на търг или конкурс, а не за престиране на работна сила. Независимо,
че участието в извършването на тръжни процедури по ЗОП, ЗОС и други е елемент
от трудовите задължения на ищеца, тези възнаграждения се дължат само за случая
(ad hoc), нямат постоянен характер и не са елемент от трудовото правоотношение
(дължат се независимо от наличието трудовоправна връзка между възложителя и
участника – чл. 34, ал. 3 ЗОП (отм.), поради което и не могат да се определят
като трудови.“ Ето защо, за участието си в посочените комисии ищецът има
право на определеното в заповедите на възложителя (Кмета на Община Стамболово)
възнаграждение, като по отношение на размера му няма спор, че съвпада с
претендирания такъв, а именно на сумата от 1 695 лева. Възражението на ответника за погасяването му поради изтекла давност
не може да бъде споделено. Това е така, защото с Удостоверение изх. №
С-3330/03.07.2015 г., издадено на ищеца от ответника в рамките на давностния
срок, е направено признание относно съществуването на процесните задължения.
Поради това и на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД приложимият
в случая общ петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД е бил прекъснат. Съгласно
чл. 117, ал. 1 ЗЗД от датата на прекъсването е започвала да тече нова петгодишна
давност, която към датата на подаването на исковата молба по настоящото дело - 09.07.2019
г. не е изтекла. Последното възражение на ответника също е неоснователно,
защото няма пречки да се присъди както брутното възнаграждение, така и чистата
сума за получаване след приспадане на дължимите данък и осигуровки, стига в
самото решение да е ясно какво точно се присъжда. Това виждане, макар и при
решаването на друг въпрос, свързан с претенция за заплащане на трудово
възнаграждение, е възприето в Решение № 166 от
25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ВКС, III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че искът по чл.
79, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен, поради което
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на подаване на исковата молба в съда - 09.07.2019 г., до окончателното му изплащане.
Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница също следва да бъде уважен, но частично. Тази претенция има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Безспорно е, че по отношение на това вземане намира приложение тригодишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Ето защо, ищецът има право на лихва за забава, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но с оглед направеното от ответника своевременно възражение, тя ще бъде дължима не за целия период, а за последните три години преди подаване на исковата молба - т.е. от 09.07.2016 г. до 08.07.2019 г. /доколкото от 09.07.2019 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Тук е уместно да се отбележи, че тя следва да бъде изчислена върху чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данък и осигурителни вноски, тъй като ищецът не може да получи тази част от брутното му възнаграждение, доколкото те представляват публични държавни вземания – чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. При това положение и като съобрази, че от брутната сума по всяка една от процесните заповеди следва да се приспаднат осигурителни вноски в общ размер на 12,90 %, след което да се удържи данък върху общия доход в размер на 10 %, съдът намира, че обезщетението за забава се дължи върху сумата от общо 1 328,71 лева. С помощта на общодостъпна програма на интернет страницата www.calculator.bg и чрез извършване на аритметични действия, за които не са необходими специални знания, се установява, че размерът му, определен от съда на основание чл. 162 ГПК, за релевантните главница и период възлиза общо на 404,14 лева.
Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до горепосочения размер, а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 909,52 лева и за периода от 01.02.2014 г. до 08.07.2016 г. – да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани поради липсата на изрично искане за това. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 336,73 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, да
заплати на Т.Е. Касим – Рамадан, ЕГН **********, адрес: *** следните суми, а
именно: 1 695,00 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни възнаграждения
за участия в работа на различни комисии, в които Т.Е. Касим – Рамадан е била
назначавана от Кмета на Община Стамболово
с негови Заповеди № 445/17.10.2013 г., № 479/30.10.2013 г., № 500/25.11.2013
г., № 522/07.12.2013 г., № 547/27.12.2013 г., № 548/27.12.2013 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда -
09.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 404,14 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за
забава върху нея за периода от 09.07.2016 г. до 08.07.2019 г., като иска за присъждане
на обезщетение за забава в останалата му част – за разликата до пълния
предявен размер от 909,52 лева и за периода от 01.02.2014 г. до 08.07.2016 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково да заплати на Т.Е. Касим – Рамадан, ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 336,73 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/