№ 5079
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110134361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 121317/02.05.2023 г., подадена от процесуалния представител на
ответника “*******” ЕООД - адв. П. В. - САК, съдът е сезиран с искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 6024 от 18.04.2023 г., в частта за разноските.
С Определение № 34021, постановено в закрито заседание на 27.09.2023 г., по гр.д. №
34361 по описа на СРС за 2022 г., 176 състав, молба с вх. № 121317/02.05.2023 г., е оставена
без разглеждане.
Ответното дружество е депозирало частна жалба с вх. № 290242/17.10.2023 г. с искане
за отмяна на посоченото определение, като неоснователно и незаконосъобразно.
С Определение № 14883 от 07.12.2023 г., постановено в закрито заседание по ч.гр.д. №
12933/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Г.О., III-В състав, е отменено Определение
№ 34021/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 34361 по описа на СРС за 2022 г., 176 състав,
с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 121317/02.05.2023 г., подадена от
“*******” ЕООД, с искане за изменение на постановеното на 18.04.2023 г. по гр.дело №
34361/2022 г. на СРС, 176 състав, решение в частта за разноските. Делото е върнато на
настоящия съдебен състав за произнасяне по депозираната молба с вх. № 121317/02.05.2023
г.
Молителят поддържа, че не следва по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат присъждани
разноски в полза на ищцовата страна. Цитира практика на ВКС в подкрепа на
аргументираната теза. Моли съда да измени постановеното по делото решение в частта за
разноските, като разноските да останат в тежест на ищцата.
Насрещната страна е взела становище за неоснователност на молбата.
С Решение № 6024 от 18.04.2023 г., постановено по гр. дело № 34361 по описа на СРС
за 2022 г., 176 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцата М. Р. Д. сумата от 349,72 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски (държавна такса).
Съдът намира, че молбата е подадена от активно легитимирано лице – страна, в тежест
на която са възложени разноски и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване на решението съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси,
1
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Извънсъдебната покана за плащане на едно вземане, включително погасено по давност,
предизвиква повод за отричане на вземането по исков ред от претендирания длъжник.
Самият длъжник може да се позове на изтеклата погасителна давност, с която лишава
кредитора от възможността да реализира по принудителен ред вземането си, чрез
възражение или чрез иск. Законът не създава задължение за длъжника да предявява
възраженията си, включително и тези за изтекла погасителна давност, пред кредитора си
извънсъдебно, тъй като липсва въведено специално рекламационно производство, поради
което и негов е изборът дали да упражни правото си чрез иск или чрез възражение по
предявен срещу него иск. Следователно, доколкото кредиторът е уведомявал длъжника за
съществуването на вземането и го е претендирал извънсъдебно, не е налице една от двете
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът кредитор да не
е дал повод за завеждане на делото.Той дължи разноски дори и с отговора на исковата молба
да е признал иска. С Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г.
о. на ВКС, Определение № 266 от 28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2402/2018 г., ВКС, III г. о. и
Определение № 60360 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на IV г. о. на ВКС е
прието, че сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца, а
именно да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков
процес, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този
смисъл и Определение № 3079 от 06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1603/2022 г. по описа на
СГС, Определение № 22736 от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. № 12694/2018 г., СГС, Определение
от 26.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5784/2018 г., СГС и др. Видно от мотивите на постановеното
по настоящото дело решение, настоящият състав възприема именно тази хипотеза, като
приема, че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на
делото. Съдът е изложил своите съображения за възлагане на разноските в тежест на
ответника, като за съда няма основание да промени своето становище. Както е посочено в
мотивите на решението, извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до
необходимост от предявяването на отрицателен установителен иск. Смисълът на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В случая настоящият състав е приел, че със своето извънпроцесуално поведение
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като по делото е приложена справка от
ЦКР, от която е видно, че процесната сума е заявена от ответното дружество като дължима
от ищцата.
От представените по делото писмо с изх. № МА ********/26.06.2015 г., писмо с изх. №
****/10.06.2020 г. и справка за кредитна задлъжнялост с изх. № ******/01.06.2020 г., се
установява, че процесната сума, предмет на предявения отрицателен установителен иск, се
води като текущо задължение на ищцата, т.е. същата е претендирана от ответника
извънсъдебно.
С оглед изхода на спора и извършеното признание на иска съдът е счел, че право на
разноски има ищцата. Въпреки това не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК, в приложение на която разноските да се възложат върху ищцата. Позоваването на
изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за защита,
който същият може да упражни пред съда както под формата на правопогасяващо
възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез завеждане на
2
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид установената в чл.
120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В настоящия случай от приетите
писмени доказателства се установява, че ответникът е продължил да води при себе си
вземане срещу ищцата, произтичащо от прехвърлени му вземания по договор за кредит,
като в изходящи документи е посочил, че във връзка с този договор следва да се извършват
плащания по посочена банкова сметка. Поради изложеното съдът намира, че с поведението
си ответникът е дал повод на ищцата за търсената искова защита. Следователно изискването
по чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за завеждане на делото в случая не е
изпълнено, поради което няма основание за изключване на отговорността му за разноски.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че направеното от
ответника “*******” ЕООД искане за изменение на съдебното решение в частта за
разноските е неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 121317/02.05.2023 г., подадена от
процесуалния представител на ответника “*******” ЕООД - адв. П. В. - САК с правно
основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 6024 от 18.04.2023 г., постановено по
гр. дело № 34361 по описа на СРС за 2022 г., 176 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3