О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 129 29.01.2020 г. град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 29 януари Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 1633 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 418,
ал.4, и във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.419, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от “Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Изгрев” бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от пълномощника
– юрисконсулт П.Х. против Разпореждане № 11789 от 11.11.2019 г. по ч.г.р.д. № 5858/2019
г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.418 от ГПК.
Жалбоподателя твърди, че
получили горепосоченото разпореждане, с което им се отказва издаването на изп. Лист по реда на чл.418 от ГПК и
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 5858/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Считат, че така постановеното
разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, поради което
го обжалват в законоустановения срок, като
мотивите им за това са им следните:
За да постанови своето
разпореждане решаващия съд бил приел,
че съдът не е се е съобразил с разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК /отм./. Също
така съд следвало да вземе под внимание и т.19 от сключения между на “Първа инвестиционна банка” АД, и кредитополучателя, което също не удостоверявало
изискванията на чл.418, ал.1 от ГПК.
Неправилно съдът приемал, че не са изпълнени изискванията на закона и
представеният документ не е годно основание за издаване на Заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по отношение на обжалваните суми за наказателната лихва.
Жалбоподателят “Първа инвестиционна банка” АД, счита, че
обжалваното Разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли
въззивния Окръжен съд-Стара Загора да го отмени изцяло, тъй като счита, че същото противоречи на процесуалния и
материалния закон.
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба
на жалбоподателя с вх. № 32628/15.11.2019г., депозирана по ч.гр. дело с № 5858/2019г. чрез РС-Стара
Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото П.В. Р.съобразно
чл.418, ал.4 от ГПК.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в
процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 418,
ал.4 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Разпореждането си под № 11789 от 11.11.2019 г. по ч.гр.д.
№ 5858/2018 г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.418 от ГПК първостепенният
РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ОТХВЪРЛЯ заявлението подадено от “Първа
инвестиционна банка” АД в останалата му част, с която се иска издаването на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист по
чл. 418 ГПК молба за ПРИСЪЖДАНЕТО НА сумата от 2919 лева наказателната лихва за
забава от датата 07.08.2013 г. до 07.11.2019 год. срещу длъжника П.В. Р..
Жалбоподателят “Първа инвестиционна банка” АД, е получил съобщението за изготвеното РАЗПОРЕЖДАНЕ
на първостепенния съд на датата 14.11.2019 год., като съобщението е получено от
юриск. П.Х. – надлежен пълномощник на жалбподателя по делото. Жалбата е
постъпила в РС-Стара Загора на следващия ден с вх. № 32628/15.11.2019г.
против същото разпореждане на
първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния
срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
С разпореждане от датата 18.12.2018 г. първоинстанционият
съд е оставил молбата на молителя без уважение, като е приел, че заявлението в
обжалваната му част по чл.417 от ГПК – в случая касателно процесната
наказателна лихва противоречи на императивните норми на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК /отм./. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и
законосъобразен поради следните съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника и за 2919.23
лева наказателна лихва за забава от 07.08.2013 г. до 07.11.2019 г., противоречи
на императивните норми на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм., но приложим за процесния
договор, сключен при действието му, тъй като същият по характер е такъв за
потребителски кредит, защото характера на един договор не се определя от
начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на правата и
задълженията на страните по него, а според легалната дефиниция на чл. 4, ал. 1 ЗПК отм., договорът за потребителски кредит е всеки договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, какъвто несъмнено е и процесния договор за
кредит, видно от правата и задълженията на страните по него), според които, при
забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната в
случая 2919.23 лева договорна наказателна лихва за забава от датата 07.08.2013
г. до 07.11.2019 г., защото не е в размер на законната лихва, а в размер на
уговорена в т. 19 от договора по-голяма по размер наказателна лихва за забава,
което противоречи на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, според които, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Също така, съобразно
императивната разпоредба на Чл. 419. (Изм. – ДВ,
бр. 100 от 2019 г. ), ал.(3) от ГПК
съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.
418, ал. 2, изречение първо и ал.
3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. Процесуалните норми нямат обратно действие и действат
занапред. В тази връзка, макар и тази норма да не е действала по време на
сключването на процесния договор, като нова процесуална норма въззивният съд
може да се позове на нейното приложение.
А след като е така и искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за посочената договорна наказателна
лихва е в посоченото противоречие със закона, то същото не може да бъде
уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на него, следва да бъде
отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Освен нищожна същата
клауза се явява и неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 от Закона за
защитата на потребителите.
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите по
случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно дължимостта и допустимостта
на претенцията за наказателната лихва в това производство по чл.417 и сл. от ГПК. В тази насока този съд е стигнал и до правилните и обосновани изводи, че
не са налице законовите предпоставки и за уважаване на искането за издаване
на такъв изп.лист единствено и само в частта му, за присъждане на процесната
наказателна лихва, като в останалата му част заявлелението на жалбоподателя “Първа
инвестиционна банка” АД, е било уважено ведно със законните последици от това.
Налага се категоричния
извод, че при наличието на представените пред първостепенния съд доказателства
от частния жалбподател не е възможно издаването на исканата заповед за
изпълнение и изп. лист. Заповедното производство се явява строго формално по
своя правен характер и като такова следва да бъдат стриктно спазвани неговите
императивни изисквания.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното разпореждане на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 11789
от 11.11.2019 г., постановено по ч.г.р.д. № 5858/2019 г. по описа на РС – Стара
Загора с пр.основание чл.418 от ГПК, като правилно
и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк.
Дело № 4/2013 год. на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.