Решение по дело №442/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл., във вр. с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от името на „Стил плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.К.А., депозирана чрез пълномощника му адв.Т.Н., против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК (АУЗД) с №АУЗД7611001639-1 от 08.11.2022 г., издаден от Инспектор – орган по приходите в Общинска данъчна дирекция – Община Хасково, потвърден изцяло с Решение Рег.индекс: 53С-92-1#1/27.03.2023 г. на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

Жалбоподателят считал оспореният АУЗД, с който на дружеството били установени по видове данъците и таксите за битови отпадъци в общ размер на 19 887,92 лв., за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че актът бил издаден при липса на компетентност на издателя му. В АУЗД било посочено, че издателят му С.С.И.на длъжност гл.инспектор, била оправомощено лице със заповед №2216 от 17.12.2020 г., но от това не ставало ясно дали служителят притежавал необходимата компетентност за 2022 г., предвид датата на издаване на акта. Моли при липса на необходимата делегирана компетентност на служителя, издал акта, последният да бъде отменен като незаконосъобразен.

По отношение на местните данъци в жалбата се твърди, че на 23.06.2010 г. от дружеството била подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, с вх.№3659/23.06.2010 г., отнасяща се за 14 недвижими имота с партиден №********* 001, за които били установени данък сгради и земя, както следва:

- за 2022 г. в размер на 5 269,57 лв., от които 2 634,78 лв. внесена сума и дължима главница в размер на 2 634,79 лв. и лихва 5,86 лв. – общо дължима сума 2 640,65 лв.

Оспорващият считал, че лихвите за просрочие върху главницата към датата на издаване на АУЗД бил изчислен неправилно и не съответствал на дължимата лихва.

На 12.11.2019 г. от дружеството била подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№**********/12.11.2019 г., отнасяща се за имот партиден №7611F26271, за който бил установен данък земя, както следва:

- за 2022 г. в размер на 22,12 лв., от които 11,06 лв. внесена сума и дължима главница в размер на 11,06 лв. и лихва 0,02 лв. – общо дължима сума 11,08 лв.

Жалбоподателят приемал, че в тази част правилно бил изчислен данъка върху имота, но отново лихвата за просрочие върху главницата към датата на издаване на АУЗД била изчислена неправилно и не съответствала на дължимата лихва.

Излагат се съображения, че актът бил издаден при нарушения на формата поради липса на изложени фактически основания. Изискването в акта да бъдат посочени мотиви за издаването му се извличал по аргумент от чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. С оглед липсата на мотиви относно установените задължения с АУЗД, оспорващият считал, че е налице основание за отмяна на административния акт по чл.146, ал.1, т.2 от АПК.

По отношение на таксата за битови отпадъци в жалбата се твърди, че с АУЗД били установени такси битови отпадъци

- за имот с партиден №********* 001 за 2022 г. в размер на 34 252,17 лв., от които 17 126,08 лв. внесена сума и 17 126,09 лв. дължима главница, както и лихва в размер на 38,06 лв. – общо дължима сума в размер на 17 164,15 лв. и

- за имот с партиден №7611F26271 за 2022 г. в размер на 143,76 лв., от които 71,88 лв. внесена сума и 71,88 лв. дължима главница, както и лихва в размер на 0,16 лв. – общо дължима сума в размер на 72,04 лв.

Сочи се, че с Наредба за определяне и администриране на местните такси и услугите на територията на Община Хасково, в сила от 01.03.2003 г., приета въз основа на Решение №565/07.02.2003 г. на ОбС – Хасково и в съответствие с чл.9 от ЗМДТ били приети нормите от Глава II Местни такси, Раздел I Такса битови отпадъци. Цитират се разпоредбите на чл.15а, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от същата и се сочи, че тези норми противоречали на регламентацията в ЗМДТ. От съдържанието на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, действащи към момента на издаване на АУЗД, се налагал извода, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ бил определяне на размера според количеството на битовите отпадъци, и само при невъзможност за прилагането му следвало да намери приложение ал.2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Необходимостта от подаване на нарочна декларация от задълженото лице не се съдържала в разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ.

Сочи се, че с Решение №375/06.08.2021 г. по адм.дело №402/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково било отменено Решение №14/20.12.2019 г. обективирано в Протокол №3 от заседание на Общински съвет (ОбС) – Хасково, в частта му по раздел II т.1, т.32 т.4, т.5.1 и т.5.2 от решението, с което е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2020 г. в Община Хасково.

Последвало ново Решението на ОбС – Хасково от 17.11.2020 г., за приемане и одобряване на План-сметка за необходимите разходи по услугите за събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битови отпадъци в съоръженията и инсталациите в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Хасково за 2021 г. по чл.66 от ЗМДТ. Решението на ОбС – Хасково противоречало на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, тъй като към момента на издаване на АУЗД от 27.04.2022 г. била налице забрана основата, определена от ОбС, да е на база данъчна оценка, балансова стойност или пазарна цена (арг. адм.дело №1391/2021 г. на ВАС). Сочи се, че за периоди 2017 г. – 2020 г. не била в сила забраната определяната от общинския съвет основа по чл.67, ал.2 от ЗМДТ, върху която пропорционално се определя размера на ТБО, да не е данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Обобщава се, че към датата на издаване на АУЗД от 08.11.2022 г. действала редакцията на чл.67 от ЗМДТ, според която размерът на таксата битови отпадъци се определял според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му приложение следвала да намери ал.2 на същата норма, като необходимостта от подаване на нарочна декларация от задълженото лице не се съдържала в разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ. По тази причина за оспорващото дружество оставало непонятно, защо таксата битови отпадъци била изчислена на база 13 промила на база данъчната оценка на имотите, а не на реално използваните услуги.

На следващо място жалбоподателят възразявал изцяло, че била извършвана услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като реално не била престирана такава по отношение на имотите на „Стил плюс“ ООД.

Следвало да бъде взето предвид и че към датата на издаване на АУЗД жалбоподателят не бил собственик на имотите, посочени в АУЗД, и не следвало да дължи данък и такса битови отпадъци за периода след 08.11.2022 г.

По изложените съображения се моли оспореният АУЗД да бъде отменен изцяло, а в условията на евентуалност се претендира същият да бъде отменен в частта досежно ТБО за 2022 г. и лихвата за тях и по отношение на дублирания имот, посочен в Декларация по чл.14 от ЗМДТ с партиден №********* 01.

След служебна справка в ТРРЮЛНСЦ, извършена на 12.05.2023 г. (л.213-214) съдът констатира, че под ЕИК ********* в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е вписано дружеството „Стил плюс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.Д.Ж..

След оставяне жалбата без движение (л.215) по делото е постъпила молба вх.№4248/05.06.2023 г. (л.218-220), в която се сочи, че с оглед промяната в собствеността и управлението на жалбоподателя, се представя пълномощно, с което Й.Д.Ж., в качеството му на управител на „Стил плюс“ ЕООД, упълномощава адвокат Т.Н.Н. да го представлява по делото. Като страна жалбоподател по делото е конституирано „Стил плюс“ ЕООД, явяващо се правоприемник (л.527-528) на „Стил плюс“ ООД, гр.С .

С писмена молба вх.№5810/31.07.2023 г. (л.538-539) пълномощникът на жалбоподателя заявява, че не поддържа изложените в последния абзац на жалбата твърдения по отношение на дублиран недвижим имот, което възражение било резултат на техническа грешка и се моли да се счита за оттеглено.

Ответникът, Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание юрк.Б.П.-В., излага съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на направените по делото разноски от страната и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх.№3659 от 23.06.2010 г. (л.84-121) от „Стил плюс”ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, чрез управителя А.К.А., е деклариран имот с партиден №********* 001, представляващ земя (с площ 27 459 кв.м., в т.ч. застроена площ 8271 кв.м.), и сгради, находящи се на територията на гр.Хасково, Северна индустриална зона, придобити чрез покупко-продажба с договор по чл.15 от ТЗ.

С Нотариален акт №98, том II, рег.№1766, дело №164 от 05.07.2019 г. на нотариус с район на действие РС – Хасково (л.160-161), „Стил плюс”ООД, ЕИК *********, със седалище гр.С., е признато за собственик на недвижими имоти, намиращи се в гр.Хасково, Северна индустриална зона, а именно: Поземлен имот с идентификатор 77195.208.40 с площ 27 458 кв.м., ведно с построените и попадащи в имота сгради, както следва: 1. Сграда с идентификатор 77195.208.40.5, със ЗП 26 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, 2. Сграда с идентификатор 77195.208.40.6 със ЗП 52 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 3. Сграда с идентификатор 77195.208.40.7 със ЗП 95 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 4.Сграда с идентификатор 77195.208.40.8 със ЗП 616 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 5. Сграда с идентификатор 77195.208.40.9 със ЗП 369 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 6. Сграда с идентификатор 77195.208.40.10 със ЗП 736 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 7. Сграда с идентификатор 77195.208.40.11 със ЗП 20 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 8. Сграда с идентификатор 77195.208.40.12 със ЗП 47 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 9. Сграда с идентификатор 77195.208.40.13 със ЗП – 17 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 10. сграда с идентификатор 77195.208.40.14 със ЗП 12 кв.м., с предназначение – сграда за енергопроизводство; 11. Сграда с идентификатор 77195.208.40.15 със ЗП 2910 кв.м., с предназначение – промишлена сграда; 12. Сграда с идентификатор 77195.208.40.16 със ЗП 3357 кв.м., с предназначение – промишлена сграда и 13. Сграда с идентификатор 77195.208.40.17 със ЗП 12 кв.м., с предназначение – промишлена сграда.

Със Заповед №1209 от 29.07.2019 г. (л.192) на Кмета на Община Хасково е одобрен проект за изменение на ПУП на УПИ VI, кв.СИЗ, гр.Хасково, по силата на което същият имот се разделя на два урегулирани поземлени имота: УПИ XIII и УПИ XIV. Според обяснителна записка на проекта (л.191), след измененията УПИ XIII, кв.2, отреден „За комплексно обществено обслужване и хотел“ е с площ от 2617 кв.м., а УПИ XIV, кв.2, отреден „За завод за безалкохолни напитки“ е с площ от 24 404,6 кв.м.

Видно от скица №15-826010 от 10.09.2019 г. на СГКК – Хасково (л.197), идентификаторът ПИ 77195.208.40 е променен на 77195.208.76. Променен е и идентификаторът на попадащите върху имота сгради, както следва: 1. Сграда със ЗП 26 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.8; 2. Сграда със ЗП 52 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.9; 3. Сграда със ЗП 95 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.7; 4. Сграда със ЗП 616 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.3; 5. Сграда със ЗП 369 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.5; 6. Сграда със ЗП 736 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.4; 7. Сграда със ЗП 20 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.10; 8. Сграда със ЗП 47 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.11; 9. Сграда със ЗП 17 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.12; 10. сграда със ЗП 12 кв.м. и предназначение сграда за енергопроизводство е получила идентификатор 77195.208.76.13; 11. Сграда със ЗП 2910 е получила идентификатор 77195.208.76.2; 12. Сграда със ЗП 3357 кв.м. е получила идентификатор 77195.208.76.1.; Сграда със ЗП 12 кв.м. и предназначение промишлена сграда е получила идентификатор 77195.208.76.6.

След допуснатите изменения на ПУП и измененията на идентификаторите на горепосочения имот за УПИ XIV и находящите се върху него сгради от страна на дружеството е подадена нова коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№5963/12.11.2019 г. (л.183 и сл.), в която е удостоверило новите идентификатори на недвижимия имот и сградите върху него, а за УПИ XIII, кв.2 по плана на гр.Хасково е подадена нова коригираща декларация вх.№5964/12.11.2019 г. (л.152 и сл.).

С вх.№5966/12.11.2019 г. (л.163 и сл.) дружеството е подало и Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, с която е декларирало имот с партиден №7611F26271, представляващ земя от 590 кв.м., в т.ч. застроена площ 0 кв.м.

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001639-1 от 08.11.2022 г. (л.16-19), издаден на основание: чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); изброени с номерата си заповеди за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, както и честотата на извозване; както и подадени данъчни декларации по чл.14, чл.17 и чл.54 от ЗМДТ, от Христина Костадинова, на длъжност Инспектор, оправомощен съгласно Заповед №2216/17.12.2022 г. на Кмета на Община Хасково, е установен размера на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 08.11.2022 г. на „Стил плюс“ ООД, ЕИК по Булстат *********, гр.С., с посочени в табличен вид размери за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 г., както следва:

По Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№3659/23.06.2010 г., отнасяща се за имоти с партиден №********* 001, представляващ земя и сгради, дата на закриване 30.11.2022 г., земя с площ 24 238,00 кв.м. и застроена площ 8 269,00 кв.м., съответно 13 броя производствени обекти със съответни идентификатори, за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик:

1. ДНИ за 2022 г. – дължима главница в размер на 2 634,79 лв. и дължима лихва 5,86 лв. – общо дължима сума 2 640,65 лв.

2. ТБО за 2022 г. – дължима главница 17 126,09 лв. и дължима лихва 38,06 лв. – общо дължима сума 17 164,15 лв.;

По Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/12.11.2019 г., отнасяща се за имот с партиден №7611F26271, представляващ земя, с идентификатор на поземления имот: 77195.208.74, с площ 590,00 кв.м. и застроена площ 0,00 кв.м., за притежаваната ½ идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик:

3. ДНИ за 2022 г. – дължима главница 11,06 лв. и дължима лихва 0,02 лв. – общо дължима сума 11,08 лв.

4. ТБО за 2022 г. – дължима главница 71,88 лв. и дължима лихва 0,16 лв. – общо дължима сума 72,04 лв.,

като е посочено, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми.

Общият размер на дължимите задължения е 2 651,73 лв. за ДНИ и 17 236,19 лв. за ТБО, всичко 19 887,92 лв.

Видно от представеното по делото Известие за доставяне (л.37), АУЗД7611001639 е бил изпратен на адресата си „Стил плюс“ ООД по пощата и получен на 09.01.2023 г.

Под рег.индекс: 53С-92-2/25.01.2023 г. до Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е подадена жалба (л.27-32) от „Стил плюс“ ООД, гр.С., чрез управителя му А.К.А., срещу АУЗД №**********-1/08.11.2022 г.,

С Решение Рег.индекс: 53С-92#1 от 27.03.2023 г. (л.8-14) на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, жалбата е била разгледана в производство по реда на чл.152-155 от ДОПК, като е била приета за допустима – депозирана чрез куриерска фирма на 23.01.2023 г., т.е. при спазен срок за обжалване по чл.107, ал.4 от ДОПК.

От фактическа страна в Решението е изложено, че с Нотариален акт №168 от 08.11.2022 г., получен на 15.11.2022 г., недвижимият имот по декларация с вх.№3659/23.06.2010 г. е продаден на друго дружество и е зачислен на новия собственик от месец декември 2022 г. С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№15963/15.11.2022 г. служебно е закрита партидата на „Стил плюс“ ООД с облог до 30.11.2022 г., т.е. до месеца на продажбата. АУЗД7611001639-1/08.11.2022 г. е преизчислен към месец ноември 2022 г., включително главница и лихва, по партида ********* 001.

Посочено е, че този имот и имот с партиден №7611F26271 по декларация вх.№**********/12.11.2019 г., попадат в IV-та зона на границите на зоните в град Хасково, съгласно Решение №711 на ОбС – Хасково, документирано с протокол №39 от 31.10.2014 г.

Отговорено е на възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на АУЗД и неправилното изчисляване на лихвите за просрочие върху главницата, като са посочени сроковете, в които съгласно чл.38, ал.1 от ЗМДТ е дължим ДНИ, дължимостта на лихвата съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ и нейния размер, определен с Постановление №426 от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения на МС.

По отделно по партида ********** 001 и по партида 7611F26271 в Решението е посочен размерът на задължението за 2022 г. за ДНИ преди и след корекцията (продажбата), посочени са приходните квитанции от 20.10.2022 г. за платена първа вноска, както и че разликата за довнасяне, съответно от 2 195,65 лв. и от 11,06 лв. са платени с платежно нареждане от 16.02.2023 г.

Посочено е също, че и по двете партиди основа за облагане с ДНИ съгласно чл.21 от ЗМДТ в конкретния случай е данъчната оценка на всеки от имотите, която е по-висока от отчетната им стойност.

По двете отделни партиди е посочен и размерът на задължението за 2022 г. за ТБО, съответно преди и след корекцията, данъчната оценка, плащането на първа вноска с приходна квитанция от 20.10.2022 г. и това, че разликата за довнасяне от 14 271,73 лв. и втора вноска ТБО от 55,29 лв. са платени с платежно нареждане от 16.02.2023 г.

Подробно са изложени мотиви по отношение определянето на такса битови отпадъци, включително за реално предоставяне от общината на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“.

По изложените съображения и на основание чл.107, ал.4, във връзка с чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.4, ал.5 от ЗМДТ, обжалваният акт е потвърден изцяло като законосъобразен.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 28.03.2023 г. чрез куриерска фирма (л.15), чрез Община Хасково, където е регистрирана под Рег.индекс: 53С-92-1#2/11.04.2023 г.

По делото е представена като доказателство Заповед №2216/17.12.2020 г. (л.26) на Кмета на Община Хасково, с която във връзка с установяването и събирането на местни данъци и такси на основание чл.9б, във връзка с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, във връзка с чл.44, ал.2 от ЗМСМА, се нарежда поименно изброени служители от Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, между които и Х.С.К.– Инспектор, да изпълняват функции на Орган по приходите.

Представена е и Заповед №ЧР51/06.10.2020 г. (л.25) на Кмета на Община Хасково, с която на длъжността Директор дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково се преназначава служителят Д. И.И..

Като доказателства са приети още Заповед №1858/21.10.2021 г. (л.23-24) на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2 от ЗМДТ, се определят услугите, които ще се извършват на територията на Община Хасково през 2022 г., съответно честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за отделните видове съдове за отпадъци и границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Хасково; Решение №511 от 17.12.2021 г. (л.42-46) на ОбС – Хасково за определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2022 г. и Решение №711/31.10.2014 г. (л.47-48) на ОбС – Хасково за определяне границите на зоните в град Хасково.

Приети са като доказателства и допълнително представените от ответника такива, включително Договор №001/04.01.2022 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и извозване на битови отпадъци от територията на град Хасково до Регионалния център за третиране на неопасни отпадъци в землището на село Гарваново и почистване на територии за обществено ползване в град Хасково – миене и метене“(л.241-348); Правилник за управление и организация на дейността на Общинско предприятие „Екопрогрес“ гр.Хасково, ведно с решения за приемането му (л.349-354); Договор №276/14.09.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за услуги с предмет „Почистване на нерегламентирани сметища на територията на Община Хасково“ (л.355-360); Протоколи за установяване количеството и заплащане на извършените работи от изпълнителя по дейности „Събиране и извозване на битови отпадъци“, „Метене“, „Миене“, с възложител Община Хасково (л.361 и сл.); фактури, протоколи и др. документи.

Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане по следните съображения:

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци (между тях и данък върху недвижимите имоти, предвиден в чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ) се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.9б от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон (между тях и местни такси за битови отпадъци, предвидени в чл.6, ал.1, б.„а“ от ЗМДТ), се извършват по реда на чл.4, ал.1 – 5 и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Според ал.5 на същата норма, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите. В разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК, относима към случаите на установяване размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл.156, ал.1, във връзка с чл.144, ал.1 от ДОПК, актът за установяване на задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

Жалбата на срещу АУЗД е депозирана чрез куриер на 28.03.2023 г., т.е. при спазване на 14-дневния срок, дори отчетен от издаването на Решение Рег.индекс: 53С-92-1#1 от 27.03.2023 г. на Ръководителя на звеното за местни приходи в Община Хасково, с което, след изчерпване на реда за административен контрол, не е отменен обжалваният АУЗД №АУЗД7611001639-1/08.1.2022 г. Първоначално подадената жалба изхожда от адресат на акта – „Стил плюс“ ООД, представлявано от А.К.А., а съгласно допълнително подадената по делото молба и представеното със същата пълномощно, жалбата се поддържа от името на дружеството „Стил плюс“ ЕООД, представлявано от управителя Й.Д.Ж. (правоприемник на „Стил плюс“ ООД, със същия ЕИК, седалище и адрес), за който е налице правен интерес от оспорването.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита оспорването за неоснователно.

Обжалваният АУЗД №АУЗД7611001639-1/08.11.2022 г. е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която се установява по несъмнен начин от представената по делото Заповед №2216/17.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която Х.К.поименно е определена като орган по приходите.

АУЗД е в писмена форма, подписан от издателя си и представлява валиден административен акт, а от формална страна съдържа всички предвидени реквизити и почива на валидни правни основания.

В мотивите на АУЗД са описани подробно декларираните от търговското дружество имоти – земи и сгради, и местонахождението им. Посочени са и разпоредбите от ЗМДТ, съобразно които са определени размерите на ДНИ и ТБО. В изложените в акта мотиви волята на административния орган е изразена обосновано и е налице яснота относно установените с акта задължения. Отделно от това, много подробни мотиви са изложени и в Решението на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, постановено в производството по обжалване на АУЗД по административен ред, което е процесуално допустимо, и предвид което възражението на жалбоподателя за липса на изложени фактически съображения в акта се явява неоснователно.

В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Актът е издаден при условията на чл.107, ал.3 от ДОПК: във връзка с подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ, и при извършена проверка за публични задължения за имоти, собственост на жалбоподателя, при която е установено, че дружеството има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за притежавани и декларирани имоти с подробно изброените в акта декларации, а именно: декларация вх.№3659 от 23.06.2010 г. за имот с партиден №********* 001, и декларация вх.№5966/12.11.2019 г. за имот с партиден №7611F26271.

Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Според чл.21, ал.1 от същия закон, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2. В чл.22 от ЗМДТ е предвидено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

По искане на ответника по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза, със задача по т.1 да изчисли за 2022 г., за която са установени задълженията по обжалвания акт, данъчната оценка на имотите, какъв е размера на дължимия данък недвижими имоти и лихвите за забава, както и дали размерът кореспондира с предписанията на ЗМДТ за неговото изчисляване.

Заключението на експертизата е изготвено от вещо лице М.Л.Ц., след проверка на приложените по делото документи и всички протоколи и решения на Общински съвет – Хасково по определяне размерите на местните данъци и такси.

По отношение на декларация вх.№3659/23.06.2010 г. вещото лице е посочило, че за имотите по същата партида има подадени още 5 броя изброени декларации, в които са подавани за вписване промени за имотите в партидата, както и за промени в параметрите за някои имоти. Вещото лице е установило, че за процесния период 2022 г. по партида №********* 001 има вписани по декларации земя с площ 24 238 кв.м., в т.ч. застроена площ 8 269 кв.м., с отчетна стойност 2 298,62 лв. и данъчна оценка на земята към 2023 г. – 408 361,80 лв. и 13 броя недвижими имота представляващи производствени сгради.

По отношение на декларация вх.№**********/12.11.2019 г., за имот партиден №7611F26271, вещото лице е посочило, че в нея е вписана земя с площ 590 кв.м. без застроена площ, с отчетна стойност 295 лв. и данъчна оценка на земята към 2023 г. за 11058,60 лв., като за притежаваната от декларатора ½ идеална част данъчната оценка е 5 529,30 лв.

Вещото лице е посочило, че недвижимите имоти попадат в IV зона на границите на зоните в гр.Хасково, съгласно Решение №711 на ОбС – Хасково по протокол №39 от 31.10.2014 г. Посочило е също, че имот с партиден №********* 001 е продаден на друго дружество и с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№15963/15.11.2022 г. е закрита партидата на жалбоподателя „Стил плюс“ ООД, като следва да бъде обложен с ДНИ и ТБО до 30.11.2022 г. – месеца на продажбата.

В изпълнение на задачата по т.1 вещото лице е установило, че отчетната стойност на процесните имоти е заявена от дружеството в подадените от него Декларации по чл.14 от ЗМДТ. Експертизата е посочила начина на изчисляване на данъчната оценка на сгради или част от сгради – съобразно чл.4 и 5 от Приложение 2 на ЗМДТ – въз основа на базисната данъчна стойност за един кв. метър, площта и корекционни коефициенти по формула, както и на данъчната оценка на земите (без земеделските) – по формула съгласно Приложение 2 от ЗМДТ, раздел IV чл.13-18. Всички характеристики на имотите, определящи коефициентите, залегнали във формулата, се записват на служебната страница на Декларацията по чл.14 ЗМДТ от служителя на общинската администрация, който е въвел данните в информационната система.

Експертизата е представила в табличен вид изчислението на данъчните оценки съобразно описаните в Декларациите по чл.14 ЗМДТ характеристики и декларираните отчетни стойности на обложените за 2022 г. обекти (земя и сгради), собственост на дружеството по партида №********* 001, обект по обект – земя и 13 сгради, и по партида №7611F26271 – земя.

Заключението на експертизата е, че данъчните оценки, изчислени от служителите на общинската служба по приходите от МДТ е идентична с изчислението на вещото лице.

За изчисляването на дължимите ДНИ и ТБО за 2022 г. вещото лице в табличен вид е систематизирало по ред на идентификатора имотите по обжалвания акт, по двете декларации, като е установило, че за всеки обект данъчната оценка е по-висока от отчетната им стойност, следователно тя е основата за изчисление на дължимите ДНИ и ТБО.

Като е взело предвид издадената от Общински съвет Хасково Наредба за определяне размера на местните данъци, в последна редакция с Решения №157/28.08.2020, 224/27.11.2020 и 730/14.10.2022 г., в която ДНИ е определен на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (2 промила), вещото лице е изчислило:

- по партида №********* 001 – дължим ДНИ за периода 01.01. – 30.11.2022 г. в размер на 4 830,43 лева;

- по партида №7611F26271 – дължим ДНИ за 2022 г. в размер на 22,12 лева.

От заключението на експертизата в тази му част е видно, че с обжалвания АУЗД размерите на задълженията на дружеството жалбоподател за ДНИ за 2022 г. са изчислени коректно.

Във връзка с изложените в жалбата възражения по отношение ТБО, следва да се има предвид, че съгласно чл.62 от ЗМДТ (в приложимата редакция), такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1, във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот.

С разпоредбите на чл.67, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ са установени два способа за определяне размера на дължимата такса – според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци – върху основа, определена от общинския съвет. Възможните основи са изброени неизчерпателно в ал.8 на чл.67 от ЗМДТ, като § 13, ал.1 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗМДТ към 2022 г. не е влязъл в сила, поради което не е имало законова пречка данъчна основа за изчисляване на ТБО да е данъчната оценка на имота.

В случая действително таксата е определена не според количеството на генерираните отпадъци, а върху основа, избрана от Общински съвет – Хасково, отчитаща включително и данъчната оценка на имота и броя на декларираните вид, и брой съдове за изхвърляне на отпадъци от предприятията. По какви причини органът на местното самоуправление е избрал определяне на размера на ТБО по този ред, е въпрос на законосъобразност и на целесъобразност на решенията по чл.66 от ЗМДТ, които не са предмет на оспорване по настоящото дело, и не подлежат на косвен съдебен контрол в настоящото производство, доколкото оспорването на тези актове на общинския съвет става в отделно производство. По същото съображение не подлежат на косвен съдебен контрол и цитираните от жалбоподателя разпоредби от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и услугите на територията на Община Хасково.

По аргумент от ал.1 на чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата й редакция), в рамките на ТБО се включва такса за три отделни, самостоятелни услуги – за събиране и транспортиране, за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, като видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на общината, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината (чл.63, ал.2 от ЗМДТ). Съгласно чл.66, ал.3 от ЗМДТ, размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл.66, ал.3, т.2 за одобряване на план-сметката.

Според заключението на съдебната експертиза, таксата за битови отпадъци за 2022 г. се определя съгласно Решение №511 на Общински съвет – Хасково с Протокол №24 от заседание на ОбС от 17.12.2021 г., приложено на лист 42 по делото.

Тук е мястото да се посочи, че цитираното Решение е било предмет на съдебен контрол по адм.дело №1/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково и с постановено по това дело Решение №43/18.01.2023 г. съдът е отхвърлил жалбата на изброени лица срещу частта на Раздел ІІ, т.1, 4 и 5 на Решение №511 от 17.12.2021 г. на ОбС – Хасково, прието с Протокол №24 от заседание на 17.12.2021 г., с което на основание чл.21, ал.1, т.7 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.6, ал.1, б.А, във вр. с чл.62 и чл.66 от ЗМДТ и чл.16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, е определен размер на таксата за битови отпадъци за 2022 г. С окончателно Решение №10861 от 09.11.2023 г. по адм.дело №2450/2023 г. по описа на Върховния административен съд, решение №43/18.01.2023 г., постановено по адм. дело №1/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково е оставено в сила, т.е. Решение №511 от 17.12.2021 г. на Общински съвет – Хасково е стабилен административен акт.

Според заключението на експертизата, съгласно т.5 от това Решение, за всички нежилищни имоти на предприятия се определя такса битови отпадъци, като съгласно т.5.1, ако не е подадена Декларация по чл.15, ал.2 и чл.17, ал.3 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на Община Хасково, се заплаща такса в размер на 13 промила (13 на хиляда) върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност, като тези 13 ‰ се състоят, както следва:

- 9,5 ‰ за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им;

- 1,5 ‰ за поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци (третирането в съоръжения и инсталации) и отчисления по чл.60 и 64 от ЗУО;

- 2,0 ‰ за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Вещото лице е посочило, че изчислението на ТБО в случая е в размер на 13 промила поради липса на подадена Декларация за вида и броя на съдове за битови отпадъци на предприятието съгласно чл.5.2 от Решение №511 на Общински съвет – Хасково. В табличен вид експертизата е изчислила и размера на дължимата от дружеството за 2022 г. сума за ТБО съответно

- по партида №********* 001 – 31 397,81 лева;

- по партида №7611F26271 – 143,76 лева,

като е видно, че сумите съответстват на изчислените в оспорения АУЗД.

В отговор на втората поставена към експертизата задача – да отговори престирани ли са услугите по чл.62 от ЗМДТ по отношение на декларираните от дружеството жалбоподател имоти, вещото лице не констатира доказателства същите да не са престирани.

От така изложеното в заключението, както и от многобройните представени от страна на ответника писмени доказателства, се опровергава възражението на жалбоподателя, че по отношение на имотите му реално не била извършвана услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

В таблица в заключението на експертизата са посочени по отделните партиди съответно падежите и дължимите вноски на дължимата сума за ДНИ и ТБО, както и датите, на които са внесени суми и номерата на платежните нареждания/приходни квитанции. От изложените данни вещото лице е установило, че към момента на експертизата така изчислените задължения са внесени от дружеството жалбоподател, с изключение само на 16,59 лева такса битови отпадъци по партида №7611F26271 (143,76 лева дължими – 127,17 лв. внесени). Вноските са направени със закъснение спрямо определените в ЗМДТ дати, поради което се дължат лихви, изчислени по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ.

В табличен вид вещото лице е изчислило и лихвите за забава на вноските за ДНИ и ТБО, като лихвите са изчислени по отделните периоди от падежа до вноските, и само за невнесената сума от 16,59 лв. ТБО лихвата е изчислена до датата на предаване на експертизата. Тъй като изчислената от вещото лице сума за лихвите за закъснение е обща сума 1150,72 лева, която надвишава общо дължимите лихви – 44,10 лв. според АУЗД, то тя не следва да се взема предвид при преценка законосъобразността на оспорения акт.

Въз основа на изложеното съдът приема, че обжалваният Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001639-1 от 08.11.2022 г., издаден от орган по приходите в Общинска данъчна дирекция – Община Хасково, потвърден изцяло с Решение Рег.индекс: 53С-92-1#1/27.03.2023 г. на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, и при спазване на административнопроизводствените правила, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите и реално направени по делото разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 650 лева, и юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, платими от жалбоподателя. На основание чл.7, ал.2, т.3, вр. чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 19 887,92 лева, юрисконсултското възнаграждение възлиза на 2 190 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стил плюс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С. , против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №АУЗД7611001639-1 от 08.11.2022 г., издаден от Инспектор – орган по приходите в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, потвърден изцяло с Решение Рег.индекс: 53С-92-1#1/27.03.2023 г. на Директора на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

ОСЪЖДА „Стил плюс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 2840 (две хиляди осемстотин и четиридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: