№ 1443
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502032 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 55160/24.07.2023г. от А. Е. А. ЕГН********** от *****
срещу решение №2275/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108795 на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 4345.21лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от
10.12.2013г., сключен между търговското дружество и наследодателя на
ответника E. А. А., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на сезиране на съда - 15.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №3029/16.05.2022г., постановена по ч.гр.д.
№5781/2022г. на ВРС, 31 състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението. Посочва се, че съдът не се е произнесъл
по направеното възражение за давност по отношение на погасителните
вноски. Аргументира се, че давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит тече от изискуемостта на
всяка вноска. В тази връзка част от вноските по погасителен план са погасени
по давност. Посочена е съдебна практика.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Профи кредит България“ ЕООД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Излага се становище, че за
всички вноски се прилага пет годишната давност и тя започва да тече от
датата, до която се дължи връщане на цялата сума. Крайният срок на договора
е 10.12.2017г., от когато е започнал да тече давностния срок, който не е
изтекъл, тъй като е бил прекъснат с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
на 15.03.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли депозираната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Профи кредит
България“ ЕООД срещу А. Е. А. обективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 4345.21лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от
10.12.2013г., сключен между търговското дружество и наследодателя на
2
ответника E. А. А., сумата от 7774.31лв., договорна лихва за периода
10.09.2014г. до 10.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на сезиране на съда- 15.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №3029/16.05.2022г., постановена по
ч.гр.д.№5781/2022г. на ВРС, 31 състав.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит №*****г., по силата на който ищецът предоставил на E. А. А. и
Й.Ф.О., като солидарни длъжници сумата от 4500.00лв. за срок 48 месеца, при
размер на вноска 303.75лв. /съгласно погасителен план/, с падеж 10-ти ден от
месеца, при годишен процент на разходите 110.70% и годишен лихвен
процент 76.89%.
Сумата е усвоена по посочената от длъжника E. А. банкова сметка.
По договора са изплатени само осем пълни погасителни вноски и една
непълна, съгласно приложеното извлечение. Крайният срок за погасяване на
кредита е изтекъл на дата на 10.12.2017г., с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на цялото задължение, а именно 4345.21лв.,
главница и 7774.31лв., договорна лихва за периода от 10.09.2014г. до
10.12.2017г.
Твърди се, че E. А., като е оставил като негов наследник ответника А. Е.
А..
Поради неплащане от страна на наследника е подадено заявление по
реда на чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение срещу
която длъжникът възразил.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва, че е предоставен кредит по процесния договор и че реално е
получавана сумата по него. Твърди се, че договорът не е подписан от
наследодателят.
В отговора е направено възражение за нищожност на договора за кредит
поради противоречие със Закона за потребителския кредит, както и на
3
отделни негови клаузи, поради накърняване на добрите нрави по чл.26 от
ЗЗД, както и поради неравноправност по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Уговорената с процесния договор годишна възнаградителна
лихва от 76.89% е седемкратно по-висока от размера на законната лихва,
както и завишен е годишният процент на разходите, което прави клаузите,
предвиждащ ги в такъв размер за нищожни, като противоречиви с добрите
нрави.
Ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на
претендираната с иска главница и възнаградителна лихва.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Решение №2275/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108795 на Варненския районен съд, в частта, в която е отхвърлен
искът за сумата от 7774.31лв., договорна лихва за периода 10.09.2014г. до
10.12.2017г. е влязло в законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1, от ГПК вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД.
От представения договор за потребителски кредит №*****г. се
установява, че е подписан такъв между „Профи кредит България“ ЕООД и E.
А. А., като кредиполучател и Й.Ф.О., като солидарен длъжник. В т. VI от
договора са вписани следните негови параметри: сума за заема 4500, срок на
заема 48, размер на вноската 303.75, ГПР 110.701%, годишен лихвен процент
76.89%, лихвен процент на ден 0.21%, общо задължение 14580.00. За този
договор е приложен погасителен план на л. 10 – 11 от делото, който не е
подписан от кредитополучателя и солидарния длъжник.
Съобразно горното, изложено като фактическа обстановка, извлечена на
база приетите по делото доказателства, съдът приема, че договорът има
4
характер на потребителски, съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския
кредит и не попада в изключенията на чл.4 от същия. Кредитополучателят и
солидарният длъжник имат качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
от закона, съответно ищецът се явява кредитор /чл.9, ал.4/, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в нормата на чл.11 от Закона за потребителския кредит. От своя страна чл.22
/в редакцията от 12.05.2010г./предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира,
че същото не отговаря на императивно предвиденото.
В договора за кредит е посочено единствено цифровото отразяване
"4500", без определеност на съответната валута/парична единица/ на поетото
задължение, за която кредитополучателят се е задължил. Посочване на
парична единица липсва и в неподписания погасителен план. Непосочването
на паричната единица води до неяснота за сумата, която ще подлежи на
връщане, тъй като размерът й би бил различен при превалутирането й в лева
от валута различна от българския лев и обратно. Това води до
неопределяемост на заемната сума. Валутната единица не може да бъде
презюмирана или извличана по друг начин/други доказателства между
страните/, тъй като това ще доведе до допълване на съдържанието на
договора, чийто императивен реквизит е посочването на общия размер на
кредита. Не би могла да се предполага паричната единица и с оглед
обичайната практика, при подобен вид сделки, тъй като в Република
България е разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна валута
между частни лица.
Следователно договорът за кредит не отговарят по съдържание на чл.11,
т.7 от Закона за потребителския кредит.
Неясен е и срока за връщането на кредита, тъй като и в контракта е
посочена само цифрата 48 без отбелязване дали се касае за дни, седмици,
месеци, години. Приложеният погасителен план, съдът не намира основание
да го отнесе към договора, тъй като от доказателствата е ясно, че той не е
връчван, нито подписван от наследодателя на ответника, нито от солидарния
5
длъжник. С оглед изложеното съдът прави извода, че лисва съдържание по
чл.11, т.6 и т.11 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място договорът не отговарят по съдържание и на т.10 от
чл.11, тъй като не е посочен как е формиран годишния процент на разходите
по кредита, т.е какви компоненти включва, съответно не е посочена
паричната единица, в която ще подлежи на връщане общата сума по кредита
/14580.00/.
Следователно и само на тези изложените основания договорът за кредит
се явява нищожен като противоречащ на Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл.23 от Закона за потребителския кредит когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод се
установява, че на наследодателят на въззивника е преведена сумата от
4500.00лв.
Съгласно извлечение от сметка по процесния договор за кредит общо
заплатената сума за периода 10.01.2014г. до 10.09.2014г. е 2460.48лв.
С оглед недействителността на договора на връщане подлежи разликата
между реално платената сума и неговата чистата стойност, която се равнява
на 1884.73лв. Преводът на заемните суми е извършен в български левове,
както и плащането им, поради което съдът приема, че ще се дължи връщането
им в същата валутна единица.
С оглед изложеното съдът пристъпва към разглеждане на основното
оплакване направено във въззивната жалба касаещо погасена ли е по давност
главницата.
Предмет на иска е главница по договор за кредит, поради което по
отношение на нея ще важи общата пет годишна погасителна давност на
основание чл.110 от ГПК.
Съдът вече формира мотиви, че в договора няма яснота в какви срокове
/падежи/ ще се изплащат вноските кредита /дни, месеци, години/, не може да
бъде приложен и неподписания погасителен план.
Предвид това следва да се приложи диспозитивната норма на чл.84, ал.2
6
от ЗЗД, която предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая
поканата за връщане е едва с исковата молба по настоящото дело. С връчване
на исковата молба на въззивника за отговор на 18.07.2022г. задължението за
връщане дадената сума е станало изискуемо.
От тази дата би започнала да тече погасителната давност, ако не беше
прекъсната и спряна на основание чл.116, б.“в“ и чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД.
С оглед, на което искът за главница се явява доказан и основателен за
сумата от 1884.73лв., поради което следва да бъде уважен в този размер и за
разликата отхвърлен. Този краен извод обуславя частична отмяна на
първоинстанционното решение.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца/въззиваема страна се следват
разноски в размер на 129.82лв. за първа инстанция, ведно със заповедно
производство и 169.86лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На въззивника/ответник се дължат разноски от още 446.64лв. за първа
инстанция / общо 1857.87лв./ и 471.44лв. за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2275/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108795 на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за
установено по отношение на А. Е. А. ЕГН********** от *****, че дължи на
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от
2460.48лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 10.12.2013г., сключен между търговското дружество
и наследодателя на ответника E. А. А., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на сезиране на съда - 15.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3029/16.05.2022г.,
7
постановена по ч.гр.д.№5781/2022г. на ВРС, 31 състав, както и в частта, с
която са присъдени разноски на ищеца за разликата над 129.82лв. до пълния
присъден размер от 621.39лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България“
№49, бл.53Е, вх.В срещу А. Е. А. ЕГН********** от ***** иск с правно
основание чл.415, ал.1, от ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2460.48лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит от
10.12.2013г., сключен между търговското дружество и наследодателя на
ответника E. А. А., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на сезиране на съда - 15.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №3029/16.05.2022г., постановена по ч.гр.д.
№5781/2022г. на ВРС, 31 състав.
ПОТВЪРЖДВА решение №2275/23.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110108795 на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за
установено по отношение на А. Е. А. ЕГН********** от *****, че дължи на
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от
1884.73лв., формирана като разликата над 2460.48лв. до пълния предявен
размер от 4345.21лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 10.12.2013г., сключен между търговското дружество
и наследодателя на ответника E. А. А., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на сезиране на съда - 15.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3029/16.05.2022г.,
постановена по ч.гр.д.№5781/2022г. на ВРС, 31 състав .
В останалата си част решение №2275/23.06.2023г., постановено по
гр. дело №20223110108795 на Варненския районен съд е необжалвано и
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. Е. А. ЕГН********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от
8
169.86лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. А. ЕГН********** от ***** допълнително сумата
от 446.64лв., съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първа инстанция и сумата от 471.44лв., разноски за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9