Р Е Ш Е Н И
Е №120
гр.Силистра, 13.12.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина
Рамова,с участието на прокурор…….,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №58 по описа на съда за 2021г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на “ВИЛИ-2012“ЕООД,с
ЕИК:********** и адрес на управление:гр.Силистра,***************, представлявано
от управителя Г.Д.К., подадена от упълномощен адвокат В.М. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №25-ФК/25.02.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна,ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.Оспореният акт е издаден на основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),като с него е
наложена ПАМ по вид „запечатване на търговски обект“, представляващ автомивка „Г.“
в гр.Силистра, *************** и,забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.С
оспорения акт е прието,че след извършена проверка и контролна покупка на
услуга: външно и вътрешно измиване и почистване на лек автомобил „Пежо“ 307 с
рег.№*******,на стойност 13.00 лева,платени в брой от инспектор по приходите,
не е била издадена фискална касова бележка от регистрирано за обекта в НАП
фискално устройство модел „ЕЛИА-2000-HLP-KL“ с
ИН на ФУ:********; ИН на ФП:******** и изградена дистанционна връзка с НАП.
Тази фактическа съвкупност е квалифицирана като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във
връзка с чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата,които извършват продажба чрез електронен магазин (Обн.ДВ,бр.106/06г.,изм.ДВ,бр.110/21г.)-занапред Наредба
№Н-18/06г.
С
жалбата се твърди, че заповедта е материално незаконосъобразна. Излагат се
доводи, оспорващи мотивите на административния орган за налагането изобщо на
принудата,както и за несъответствието й с целите от чл.22 ЗАНН.Акцент е
поставен върху твърдение за немотивираност на оспорения акт (нарушение на нормативното
изискване за форма),като главното оплакване е за липса на мотиви относно
определения срок на административната принуда, каквито се поддържа,че
практически няма,защото изложените били бланкетни,
общи, без каквато и да е връзка с фактите по случая. В хода по съществото на
спора се релевира и аргумент за задължителното съобразяване с Решение на Съда
на ЕС от 04.05.2023г.,съгласно което националното ни право, в процесния
сегмент,противоречи на чл.273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност и на чл.50 от Хартата
на основните права на ЕС,като не следва да се допуска за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства, на ДЗЛ да може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и
мярка „запечатване на търговски обект“,които подлежат на обжалване пред
различни съдилища,тъй като същата правна уредба не осигурява координиране на
производствата,позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение.Релевирано е и възражение за непропорционалност
на ПАМ,поради нарушение на принципа от чл.6 АПК,тъй като приложената държавна
принуда,в оспорения й вид и обем,надхвърляла най-необходимото с оглед на целта,
за която е наложена.Освен това, предвид
продължилата висящност на настоящия административен
процес, оспорващото дружество е инициирало съдебен контрол на Наказателно
постановление №№581824-F-597339/09.06.2021г.,
издадено от същия орган, но в качеството на административно-наказващ такъв, набазата на приложения понастоящем Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН №F 597339/05.03. 21г.-л.15),което е приключило
окончателно с Решение №2/24.01.22г. по КАНД №105/21г. на АС-Силистра,
потвърждаващо съдебния акт на въззивната инстанция и, съответно наложеното
административно наказание на жалбоподателя, по вид „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. за същото нарушение (л.84-л.90). Представен е и платежен
документ,свидетелстващ за заплащането на санкцията (л. 126), което
обстоятелство съгласно регламентацията от чл.187 ал.4 ЗДДС води до безусловно
прекратяване на ПАМ (дори и същата да е била наложена законосъобразно,какъвто
не бил настоящият случай).С оглед на всичко изложено се настоява за отмяна на
оспорената ЗНПАМ и за присъждане на съдебни разноски по представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът
по жалбата - Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ НАП София, представляван от упълномощен
ст.юрисконсулт Н.О. (л.155), в писмена молба (л.151-л.154) изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че с оглед безспорно установеното
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 Наредба №Н-18/06г. ответният
орган е действал в условията на обвързана компетентност съгласно регулацията от
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и, съответно на закона и фактите по делото е наложил
оспорената административна принуда. Възразява срещу доводите на жалбоподателя
за липса на мотиви относно срока на същата,както и срещу оплакването за нейната
несъразмерност в контекста на базовия принцип от чл.6 АПК, поради което настоява
за отхвърляне на жалбата. Претендира съдебни разноски.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във
връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.Съдът,като обсъди изложените доводи от страните и прецени
доказателствата по делото,извършвайки проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК,прие за установено следното:Жалбата е процесуално
допустима,като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорената
административна принуда; при спазване на срока от чл.149 ал. АПК и е насочена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт (чл.186 ал.4 ЗДДС). Разгледана по
същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №25-ФК/25.02.2021г.,с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, е разпоредено „запечатване на търговски
обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.Принудителната мярка е
наложена във връзка с установено нарушение на чл.25 ал.1 т.1 Наредба
№Н-18/06г.,извършено в търговския обект (§1 т.41 ДРЗДДС),посредством неиздаване
на фискална касова бележка за заплатена услуга - външно и вътрешно измиване и
почистване на лек автомобил „Пежо 307“, осъществена по време на проверка на
22.02.2021г. от инспектори по приходите.Обектът представлява автомивка „Г.“ в гр.Силистра,***************,
стопанисван от „ВИЛИ-2012“ЕООД.
С
Определение №297/01.06.2021г., съдът е спрял производството по настоя-щото дело
до приключване на дело №С-97/2021г. на Съда на Европейския съюз. С Решение от
04.05.2023г., СЕС се е произнесъл по отправеното до него преюдициално
запитване,свързано с тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
относно общата система на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (л.57-л.63),
с което е отпаднала пречката за движение на адм.дело №58/2021г. по описа на АС
гр.Силистра.С Определение №284/08.06.2023г. производството е възобновено.
От представената
административна преписка се установява, че процесната Заповед е базирана на
Протокол за извършена проверка сер.АА №0432927/22.02.21г.
(л.13-л.14),съставен по реда на чл.110 ДОПК.След приключване на физическата
проверка на място,вкл. на касовата наличност, инспекторът по приходите е издал
АУАН №F597339/05.03.2021г.,надлежно връчен на същата дата на
управителя на оспорващото дружество,който в срока от чл.44 ЗАНН, не е възразил
срещу установяванията в него.На тази основа ответният
орган е формирал извод,че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението
си от чл.25 ал.1 т.1 Наредба №Н-18/06г.- да издаде фискална касова бележка за
извършената контролна покупка на посочената по-горе услуга, независимо, че е задължено лице съгласно регламентацията от
чл.3 ал.1 с.н., което е обосновало заключение, че не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на услуги в търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки от наличното,работещо и регистрирано в НАП фискално устройство с
изградена дистанционна връзка. Въз основа на горепосочения АУАН е било издадено
Наказателно постановление №581824-F-597339/09.06.2021г. (л.85),с което в хипотезата на чл.53 ЗАНН, при съблюдаване критериите от чл.27 ЗАНН и на
основание чл.185 ал.1 ЗДДС, е наложено административно наказание по вид
„имуществена санкция“,в размер на 600 лева. Юрисдикционният
акт е бил оспорен пред РС гр.Силистра, който с Решение №194/19.10.2021г. е
редуцирал наказанието до законовия минимум от 500 лева.Същото е било предмет на
касационна проверка от АС-Силистра при условията на чл.63в ЗАНН,чиито състав е
оставил в сила въззивния съдебен акт.Така наложената санкция за релевираното и
в настоящия процес административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1,във вр. с чл.3 ал.1 Наредба №Н-18/06г., се е стабилизирала в
правния мир и платена от жалбоподателя.
При съпоставка на фактическите основания,на които са
базирани както оспорената ЗНПАМ, така и посоченото по-горе НП, се установява, че
почиват на едни и същи факти,субсумирани под едни и
същи правни разпоредби,а именно: за описаното в обстоятелствената част на
актовете бездействие, проявило се чрез неиздаване на фискална касова бележка за
извършена и заплатена услуга в процесната автомивка от инспектор по приходите А.С.,
на стойност от 13.00 лева, квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1,вр. с чл.3 ал.1 Наредба №Н-18/06г. По аргумент от чл.187
ал.1 изр.2 ЗДДС,ПАМ се прилага за обекта,където е установено
нарушението.Последното е регламентирано да става с Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН),какъвто е приложеният на л.15 от делото.Със същия
е констатирано,че в обекта работи регистрирано ФУ модел „ЕЛИА-2000-HLP-KL“ с ИН:******** и на фискалната памет:********,което
отговаря на специфичните изисквания от Наредба №Н-18/06г. и при извършената
контролна покупка не е била издадена фискална касова бележка.Няма установявания
за извършвани нарушения от процесния вид преди проверката и след нея.Ето защо,при
наличните доказателства може да се приеме, че както нарушението, така и
последиците от него, са били отстранени преди датата на издаване на заповедта
за налагане на ПАМ на 25.02. 2021г. Следователно,разпореденото запечатване не
изпълнява целите от чл.22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на
административните нарушения и вредните последици от тях, а се трансформира в
санкция,каквито функции ПАМ не могат да изпълняват.(Вж.Решение
№8140/26.07.23г.,адм.д.№1626/23г.;Решение № 7014/27.06. 23г.,адм.д.
№356/23г.;Решение №6409/14.06.23г.,адм.д.№800/23г. и др. от най-новата практика
на ВАС, VIIIО). Нещо повече, паралелно с административната принуда,
жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.185 ал.1 ЗДДС с имуществена санкция
от 600 лева, редуцирана при съдебния контрол до законовия минимум от 500 лева.Съдебното
обжалване на двата акта (административният и санкционният) е регламентирано с
различни процесуални закони, в автономни/независими производства, водени от
различни по вид и ранг съдилища, което препятства координацията между тях.
Изцяло в духа на изведените по-горе
изводи е Решение на Съда на ЕС от 04.05. 2023г. постановено по дело С-97/21 по преюдициално запитване,отправено на основание чл.267 ДФЕС,
от Административен съд Благоевград,за тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и
чл.50 от Хартата на основните права на ЕС. Съществуващата диспропорция в
националното ни право,свързана с автоматичното кумулиране
(едновременното налагане) на административни принудителни мерки и санкции за
административни нарушения за едно също деяние, извършено от едно и също лице,е
недопустимо (Вж.т.42, т.44 т.49, т.54-т.56 и т.62 от посоченото Решение на
СЕС).Освен това,по делото е установено заплащането на наложената имуществена
санкция, което в хипотезата на чл.187 ал.4 ЗДДС,е абсолютно основание за
прекратяване на ПАМ. Последното, преценено ведно с обстоятелството, че
процесното нарушение е извършено преди почти три календарни години и
санкционирано по реда на ЗАНН,води до извод за видимо обезсмисляне на
прилагането на оспорената административна принуда две години и десет месеца
по-късно.
За да бъдат изчерпени възраженията на
жалбоподателя, следва допълнително да се отбележи,че липсват конкретни мотиви
за определения срок на ПАМ. В самостоятелен раздел (стр.2/3 от
заповедта),озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“ е записано,че „[…]създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти.[…] се налага извод,че една от целите пред
търговеца е именно отклонение от данъчното облагане[…]“Така описаната организация на деловата дейност в автомивката,
имаща за цел нарушаване на данъчното законодателство,се налагало да бъде
променена с приложената ПАМ, за което бил необходим и определения срок. Повдигнатият
спор относно срока на действие на ПАМ, е за законосъобразността ѝ в
контекста на чл.6 АПК.По този въпрос изложените мотиви (частично цитирани
по-горе) са очевидно без връзка с фактите по случая и субекта,който следва да
претърпи принудата, поради което се приравняват на липса на мотиви,както
основателно счита жалбоподателят.А липсата на мотиви винаги е била преценявана
като съществено нарушение на административнопроизводствените правила,вкл.в
контекста на т.2 от Тълкувателно решение №4/22.04.04г. на ВАС по дело №ТР-4/2002г.
на ОСС,тъй като при индивидуализиране на срока на ПАМ,приходният орган действа
в условията на дискреция,което го задължава да
мотивира своето решение в тази му част.
В ЗДДС
не е посочена специална цел за мерките по чл.186 ал.1,поради което следва да
бъде обсъдена регулацията от Раздел III ЗАНН.Съгласно
чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки имат за цел да предотвратят или
преустановят нарушението,както и да предотвратят или отстранят вредните
последици от него. Същите нямат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите „предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя“,а също и „настоящата
ПАМ да гарантира,че всички лица ще спазват законовите норми“.Или, специалната и
генералната превенции от пеналистиката нямат
приложение в настоящия чисто административен процес, което сочи на пълно
отсъствие на мотиви, в горния смисъл. Отделен е въпросът, че определеният
14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът е
издаден. Ответният орган не е обсъдил кое конкретно го е мотивирало да избере
именно тази продължителност на срока на ПАМ измежду 30-те предвидени нормативно
възможности. В този ракурс поставен конфликтният въпрос налага да бъде
посочено,че съдебната практика трайно се е консолидирала около разрешението, че
ЗНПАМ са незаконосъобразни щом липсват конкретни мотиви (спрямо всеки отделен
случай) относно продължителността на срока на принудата.(Вж.Решение
№11458/22.11.23г.,адм.д.№4738/23г.; Решение №6818/22.06.23г., адм.д.№11714/22г.;Решение
№1138/15.11.23г.,адм.д.№3978/23г. на VIII О на ВАС).
В обобщение настоящият състав приема,
че несъмнено оспорващият търговец е лице от кръга по чл.118 ал.1 ЗДДС,респ. по чл.3
ал.1 Наредба №Н-18/06г.,т.е. данъчнозадължено лице, което извършва доставки
(продажби на услуги) от търговски обект в гр.Силистра.Процесният акт е издаден
от компетентен орган,видно от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.18) на
изпълнителния директор на НАП,сочеща на хипотеза на делегирани правомощия по
чл.186 ал.3 ЗДДС.Приложената в случая ПАМ е законоустановена (чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС), но предвид гореизложеното, същата е несъразмерна, преценена в контекста
на базовия принцип от чл.6 АПК.Тя е и немотивирана относно съществения елемент
на разпоредената принуда, а именно нейния срок. Предвид
гореизложеното, настоящият състав приема,че обжалваната заповед, макар и
издадена от компетентен орган, е незаконосъобразна поради нарушение на
изискването за форма,в сегмента на нейната мотивираност,каквото изискване
съществува не само в общата разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 АПК, но и в специалната
от чл.189 ал.3 ЗДДС.Същата е и материално незаконосъобразна поради несъответствието
ѝ с целта на закона.
Разноски
по делото своевременно са поискани от двете страни, каквито с оглед изхода на
процеса следва да бъдат присъдени в полза на оспорващото дружество в
установения по делото размер от общо 2 355 лв.,съгласно приложения списък
по чл. 80 ГПК и свидетелстващи за извършването им документи.Същите следва да
бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на
акта, по аргумент от чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР
АПК, а именно НАП, която съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП е юридическо лице на бюджетна
издръжка. Възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК не е заявено, а и с
оглед измененията в Тарифа №1/ 09. 07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДВ,бр.88/ 04. 11.2022г.,заплатените адвокатски
възнаграждения преди спирането на делото и след възобновяването му са
съобразени със същата.
С оглед на всичко изложено, се налага
крайния извод, формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспореният акт, като несъответен на фактите
по делото и закона, следва да бъде отменен, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “ВИЛИ-2012“ЕООД, с ЕИК:********, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №25-ФК/25.02.2021г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Варна, в Главна дирекция “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП София, издадена на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху
добавената стойност, с която е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“- автомивка „Г.“,находящ се в гр.Силистра, ***************
и, забрана на достъпа до него, за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, с
ЕИК:******** и административен адрес: гр.София,**********************************,да заплати на „ВИЛИ-2012“ЕООД,с ЕИК:********
и адрес на управление: гр.Силистра,ул*************,
представлявано от управителя Г.Д.К., с ЕГН: **********, сумата от 2 355.00 (Две хиляди триста петдесет и пет) лева -
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.137 АПК.
СЪДИЯ: