мотиви
НОХД № 10/20016 год. наСсОС
Силистренска Окръжна
прокуратура е обвинила К.Ж.Д. *** в това, че на 22.08.2015 год.в гр. Силистра е
управлявал лек автомобил „ Рено“ с ДК № СС 1678АА с концентрация на алкохол в
кръвта от 1, 79 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „
Алкотест Дрегер“ с фабричен номер ARBB44- престъпление по чл. 3436 ал. 1 от ИК
Д. е обвинен и това, че на
същата дата предложил подкуп в размер на 100 евро с левова равностойност от
195, 58 лв. на полицейските органи С.Т.К. и Е.Т.П.-***, за да не извършат
действия по служба, установени в чл. 205 от НПК- да уведомят незабавно орган на
досъдебно производство и да вземат мерки за запазване на обстановката и данните
за извършено непосредствено преди това от обвиняемия престъпление по чл. 3436
ал. 1 от НК,- престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304 от
Обвинението в извършване
на второто престъпление определя и родовата подсъдност на делото пред окръжен
съд.
Подсъдимият дава
обяснения, в който се признава за виновен в това, да е управлявал МПС след
употреба на алкохол, но отрича съпричастност към второто вменено му деяние. В
същия смисъл е последната му дума пред съда.
Прокурорът намира
обвинението за безспорно доказано, поддържа го изцяло по време на съдебните
прения, като предлага на подсъдимия да бъдат наложени следните наказания - за
престъплението по транспорта — над средния, към максималния размер, предвиден
за престъплението, както за лишаването от свобода, така от правото за
управление на МПС, за предлагането на подкуп-наказание под следния размер и
глоба към минимума. Смята за справедливо общоопределеното наказание лишаване от
свобода да бъде условно отложено, като съдът да постанови пробационни мерки
през време на изпитателния срок.
Защитникът на подс. Д.
излага обширни аргументи в подкрепа на становището си, че обвинението в
предлагане на подкуп не е доказано и моли за отхвърлянето му, чрез
оправдаването на подзащитния. За деянието по чл.343б от НК предлага да бъде
наложено минимално наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелите К. и и П. били
служители в РУ на МВР Силистра и за времето от 19 00 часа на 21.08.2015г. до
07.00ч. на 22.08.2015 г. били дежурни. Било им възложено активното контролиране
поведението на водачите на МПС и другите участници в движенето на територията
на град Силистра.
Към 4.20 часа на 22 август
полицейският автомобил, управляван от св. К.,***. По това време св.П.
проверявал водача на спрян с тази цел автомобил. Колегата му, който стоял в
близост, забелязал, как пред тях рязко потегля лек автомобил и продължава
движението си към полицейските служители без включени светлини. Подал сигнал за
спиране на автомобила, използвайки стоппалка и поканил водача му за извършване
на проверка.
Представени му били лична
карта на водача, регистрационен талон на автомобила и талон за застраховка.
Установено било, че автомобилът е „Рено лагуна“ с per. № 16 78 СА и се управлява от подсъдимия по делото К.Ж.Д.,
който споделил, че не носи свидетелството за управление на автомобила. По време
на разговора св. К. доловил мирис на алкохол и приканил подсъдимия да бъде
изпробван с техническо средство. Дисплеят на анализатора на алкохол в дъха, тип
„Дрегер“ с номер ARBB44, отчел концентрация от 1, 79 на
хиляда.
Виждайки тези показания,
подсъдимият извадил една банкнота с номинал от 100 евро и предложил на
полицаите да вземат банкнотата и да го пускат да си ходи. Св. К. го
предупредил, че проверката се записва с технически средства и разпоредил да
затвори предните странични стъкла на автомобила си и да го заключи. Двамата
свидетели го придружили, като останали до превозното средство. В този момент
подсъдимият затворил автоматично прозорците, дръпнал със сила шофьорската
врата, която св.П. се опитал да отвори, при което затиснал пръстите на лявата
му ръка и привел автомобила в движение с рязко подаване на газ.
По останалите в
свидетелите документи, подсъдимият бил издирен, а в последствие и задържан, с
намерението срещу него да започне бързо производство.
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на разпитаните свидетели и обясненията на
извършителя, прочетените на основание чл. 283 НПК документи, приложени към
делото и съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото:
ДП №1886 ЗМ 497/2015г.,
том I по описа на РУ на МВР гр.Силистра
-
Докладна записка
с рег.№1886р-9336 от 24.08.2015г. - л.З - л.4; Справка за нарушител водач на К.Ж.Д.
- л.7 - л.8 Документи за техническо средство „Алкотест Дрегер“ - л. 10 - л. 12;
Копие на документи на водача и на управлявания от него автомобил и справка за
собственост на автомобил - л.13 — л.15; постановление за назначаване на
защитник — л.17 - л.19; Декларация за семейно и материално положение - л.24;
Справка за съдимост на К.Ж.Д. - л.28; Лист за преглед на пациент в спешно
отделение №01078 от 22.08.2015г. на Е.Т.П. - л.35 -л.36; Съдебномедицинско
освидетелстване на Е.Т.П. - л.37; Служебна бележка от ОД на МВР Силистра на С.Т.К.
от 24.08.2015г. — л.З8; Служебна бележка от ОД на МВР Силистра на Е.Т.П. от 24.08.2015г.
— л.39;
ДП №1886 ЗМ 497/2015г.,
том II по описа на РУ на МВР гр.Силистра
-
Фискален бон -
л.20; Писмо до РУ на МВР — Силистра с УРИ №1886р - 10464 от 14.09.2015г., ведно
с копие на План за СПО - л.22 - л.27; Писмо до сектор „ПП“ с рег.№6518р-2942 от
02.10.2015г. и отговор с вх.№7855р- 8199 от 20.10.2015г.
Съдът кредитира с доверие
показанията на разпитаните свидетели, които, според преценката на съда, са не
само логични и последователни, но на следващо място се намират във вътрешна
кореспонденция помежду си, както и с обясненията на подсъдимия, свързани с
първото вменено му деяние.
Не прие за достоверни
показанията на св. К. единствено, в частта им относно марката и модела на
управлявания от поде.автомобил. Независимо, че този свидетел упорито твърди,
управляваният от поде.Д. автомобил да е бил „ Опел Вектра“, от приложените към
делото документи, кореспондиращи с показанията на св. П. се изяснява, че
автомобилът е „ Рено Лагуна“.
Полицейските
служители са разпитани като свидетели и безспорно осъзнават отговорността при
евентуално лъжесвидетелстване. Те, за разлика от подсъдимия, са длъжни да
говорят истината и не съществуват обстоятелства, който да възбудят у съда
съмнение относно правдивостта на показанията им.
Главният
факт, подлежащ на доказване в настоящото производство се установи и от
прочетените на основание чл.279 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от НПК обяснения на
подсъдимия, дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник,
които корелират на установените чрез показанията на свидетелите.
Обясненията
на подсъдимия пред съда, свързани с предлагането на подкуп, се приеха като
линия на защита. Те са вътрешно противоречиви , тъй като подсъдимият изтъква
затруднение във възприятията, свързано с употребата на алкохол, а едновременно
с това е категоричен в позицията си, че такова деяние / подкуп/ не е извършвал.
Макар и подсъдимият да не е длъжен да доказва своята невинност и да е
процесуално недопустимо да се формират изводи в негова вреда, поради факта, че
не е доказал възраженията си /арг. от чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК/,
констатираните недостатъци в изявленията му и съпоставката със свидетелските
показания в обратната насока, пречат те да бъдат безрезервно приети.
Тъй
като по укорими, но ирелевантни за настоящото производство причини, по делото е
била представена друга, а не предложената като дар банкнота, съдът не взе
предвид и изключи от доказателствената съвкупност заключението по абсолютно
ненужната, освен като разноска по делото, дактилоскопна експертиза. По същата
причина съдът не цени при изграждане на изводите си и заключението по
техническата експертиза, свързано с истинността на представения паричен знак.
Съдът изключи от
относимите към делото документи и АУАН и талон за медицинско изследване на К.Ж.Д.,
тъй като бе изяснено, че те са съставени последващо и в отсъствието на
подсъдимия, заради това, че „ документацията трябва да бъде подпълнена“.
Това допълнително говори
за описания и проявен от свидетелите, меко казано, спорен професионализъм. За
да не бъде упрекван в лична преценка, непочиваща на обективни данни, съдът ще
аргументира становището си по долу в мотивите.
Други доказателства по
делото няма, а към настоящия момент не могат да се съберат. Наличните обаче,
съдът намира за достатъчни за безспорен извод, че подсъдимият е извършил
вменените му престъпни деяния.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа анализ на
кредитираните от съда доказателства, настоящия състав намира за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият К.Ж.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпните състави на чл. 3436 ал. 1 от НК и по чл. 304а във вр. с чл.
304 от НК.
На 22 .08. 2015 год. по
булевард „Македония“ в гр.Силистра подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство, след като е бил употребил алкохол и алкохолната концентрация в кръвта
му е била 1, 79 промила.
По изложените по горе
причини изследване на алкохолното съдържание в кръвта му не е извършвано, но в
съответствие с чл. 6 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства правилно
е прието, че алкохолната концентрация следва да бъде установена въз основа
показанията от одобреното съгласно чл. 1 ал. 3 от Наредбата техническо
средство, с каквото подсъдимият е бил тестван от полицейски служител.
Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал настъпването на
общественоопасните последици от него. С оглед своето образование и
правоспособност като шофьор е би трябвало да знае, че не следва да управлява
л.а. след като е употребил алкохол, съзнавал е, че това е забранено и
наказуемо. Разбирал е, че изпиването/според собствените си обяснения/ на около
200 мл. концентриран алкохол ще повлияе значително върху способността му да
шофира , но е целял именно управлението на автомобила, в нарушение на
забранителните законови разпоредби .
След като престъпното
управление на МПС било констатирано, подсъдимият предложил подкуп от сто евро
на полицейските служители С.Т.К. и Е.Т.П., за да не извършат действия по
служба, установени в чл. 205 от НПК- да уведомят незабавно орган на досъдебно
производство и да вземат мерки за запазване на обстановката и данните за
извършено непосредствено преди това от обвиняемия престъпление.
Безспорно установено е, че
към момента на деянието свидетелите са имали качеството на полицейски орган —
св.К. е заемал длъжността младши автоконтрольор , сектор „ Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР Силистра, а св.П. ***, видно от представените по
делото служебни бележки. В това си качество са им били вменени задължения и
правомощия по активното контролиране поведението на водачите на МПС.
Липсва и съмнение, че от
обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал състава на
престъплението по чл. 304а от НК, чрез предлагане на дар от 100 евро на
полицейските служители, в замяна неглижиране на служебните им задължения по
запазване на местопроизшествието и данните за престъплението по чл. 3436 ал.1
от НК., тоест за да не извършат адекватни действия по служба.
Деянието
е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел настъпването
им. От словесно подкрепените с репликата „вземете парите, и аз да си ходя“
действия на поде.Д. ясно се извежда и целта му за мотивиране на свидетелите към
бездействие, с което да прикрият пияното му състояние.
Защитата навежда доводи за
доброволен отказ от довършване на престъплението, с аргумента, че ако
подсъдимият е искал действително да предложи или даде парите, то той е можел
просто да ги подхвърли, вместо да си ги прибере.
Съдът намира за
установено, /въпреки твърденията на прокурора в обратната насока/ че
полицейските служители не са изпълнили служебните си функции.
Техните действия са били в
разрез и с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и
с Инструкцията за реда и организацията на дейностите по контрол на пътното
движение и с Тактиката за действие при специализирана полицейска операция и с чл.
чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР.
Макар чрез разпита им да
бе изяснено, че свидетелите са теоретично запознати със служебните си функции,
те, в противоречие със задълженията си, са допуснали лице извършило
престъпление по чл.343б ал. 1 от НК, да продължи да управлява МПС в пияно
състояние, да напусне местопроизшествието и да се укрие. На практика никакви
описани в чл. 205 от НПК и в обвинителния акт действия, свързвани с запазване
на местопрестъплението или доказателствата за него не са извършвани, което
безспорно е било в състояние да затрудни разследването.
Тези нарушения на
длъжностната дисциплина обаче, не са в резултат мотивационното въздействие от
страна на подсъдимия, поради което той следва да отговоря неред с престъпление
по транспорта и за положените престъпни усилия за неуспешно корумпиране на лица
от състава на полицията, изразяващи се в неприето предложение за подкуп.
Предлагането на подкуп, като самостоятелна фаза в развитието на
престъплението активен подкуп, е наказуемо, когато деецът не е пристъпил към даването на дара или неследващата се облага. Деянието на
подсъдимия, извършено само с думи и подканващ жест, ясно възприет и от двамата
свидетели е довършено и съставомерно по чл. 304а от НК предлагане на подкуп.
„Подхвърлянето“ на парите, в стремеж предметът на подкупа да бъде получен от
длъжностното лице, би представлявало не предлагане, а довършен опит за даване на подкуп, тъй като в този случай деецът би бил лишен от
фактическата власт върху дара.
Освен това, вмененото
престъпление е на „формално извършване“ и е осъществено, преди преустановяване
действията на подсъдимия, дължащо се на отказа от полицейския служител да
приеме предложението.
По изложеното съображение
съдът прие за неоснователно възражението срещу квалификацията на деянието.
ЗА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При
отмерване на санкцията за престъплението по чл.343б ал. 1 от НК съдът съобрази
необремененото съдебно минало на подсъдимия, направените признания и младежката
му възраст, но и множеството предходни нарушения по ЗДвП, характеризиращи го
като недисциплиниран водач на МПС, перманентно нарушаващ правилата за движение
по пътищата. Последното обстоятелство, както и бягството от
местопрестъплението, кара съдът да намери конкретното деяние като такова със
завишена степен на обществена опасност, поради което и да наложи наказание към
максимума, предвиден за престъпния състав към датата на извършването му, а
именно лишаване от свобода за срок от десет месеца.
По
същите съображения съдът определи и лишаването от правото да се управлява МПС
за срок от две години.
При
индивидуализацията на санкцията за престъплението по чл. 304а от НК, съдът взе
предвид завишената му обществената опасност, като тежко по смисъла на закона,
особено актуално и проблемно за обществото, насочено срещу нормалното
функциониране на държавните органи и целящо осуетяване на наказателна репресия
от страна на подсъдимия, но и невисоката, според преценката на съда степен на
обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на установените по делото
факти. Като допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
чистото съдебно минало на извършителя и младежката му възраст.
Ето съдът наложи наказание от година лишаване
от свобода и глоба в размер на двеста лева, която съдът съобрази и с имотното състояние и
доходите на подсъдимия.
На
основание чл. 23 от НК съдът определи общо наказание в размер на една година и глоба в размер на двеста лева.
Присъедини
и наказанието лишаване от право да се управлява
МПС.
Така определените наказания са в състояние не само да съответстват
на становището на прокурора за законосъобразна индивидуализация на санкцията,
но и да изпълнят своята превъзпитателна, възпираща и предупредителна роля, като същевременно ще имат превантивен и
възпиращ ефект върху останалата част от обществото.
Като
намери, че за постигане на превенционните цели и най-вече за поправянето на
осъдения, не е задължително наложеното наказание да бъде изпълнявано, съдът
условно го отложи за срок от четири години.
Условното
наказание ще бъде за подсъдимия „обица на ухото“, според юридически издържаната
и правно аргументирана лексика на прокурора, а запазената възможност за
привеждането му в изпълнение, по преценка на съда, ще окаже положително
мотивационно въздействие и ще стесни вероятността от извършване на друго престъпление,
поради което и не е необходимо постановяване на пробационни мерки пред
изпитателния срок.
С оглед
изхода на делото, подсъдимият беше осъден за заплати и направените по делото
разноски.
По тези
съображения съдът присъди.