№. 740 / 4.12.2019 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 07.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 3298 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1.. от ГПК, положителен установителен иск за право на собственост, обективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Акт за частна общинска собственост.
Ищците, В.Н.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Н.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, са предявили иск срещу О. М. ЕИК по БУЛСТАТ 0., с адрес Г. М. у. №. 1.. представлявана от З. Ж.- кмет и против “Т. Е. със седалище и адрес на управление град С., район С. у. Г. №. 3.. в. Б. е. 1.. а., представлявано от Ц. М. – управител, с правно основание чл.124 ал.1.. ГПК.
В исковата си молба твърдят, че са собственици на дворно място от 2800 квадратни метра, пл. 306, извън регулацията на с. Д. Й., област М. ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и подобрения, при съседи: от две страни улици, наследници на М. И. К. и нива.
Имотът с закупен по време на брака им от Р. П. И. - майка на В.Н., на 29.08.1996 година, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №. 1.., том ІV, дело 1345 от 1996 година. Този имот майка и е придобила по наследство и давностно владение.
С решение №. 13 от 23.01.1964 година по Г.д. №. 331 по описа за 1963 родина на Михайловградски народен съд е допусната делба между наследниците на П. И. К., бивш жител на с. Д. Й., който след смъртта си е оставил наследство - дворно място, образуващо парцела ПЪРВА в кв. 89 по плана на с.Д. Й., урегулирана от 840 кв.м., която с придаваемите се към нея места е 1430 кв.м, и има съседи: Н. Н., М. К. и от две страни улици, заедно с находящите се в нея жилищна страда от 48 кв.м. паянтова сграда и кошара от керпич от 31 кв.м. С Протокол от 08.04.1964 година по Г.д. №. 331 от 1963 година е одобрена постигнатата спогодба между наследниците, като в дял на майка и Р. П. И. е даден описания по-горе недвижим имот.
Съгласно регулационния план на селото парцела І - 569 в кв. 89 е с площ от 1430 квадратни метра.
Имотът не е изключван от регулация по реда на Постановление №. 216 от 1961 година.
Останалата част от дворното място с площ около 1370 квадратни метра, която винаги е била неразделна част от парцел І-569 от кв. 89 по плана на с. Д. Й. е извън регулация.
В съседните имоти от квартала също има изградени жилищни сгради, улици, водоснабдяване, електрифициране на имотите и пр., което ги прави неразривна част от населеното място и урбанизирана територия по смисъла на чл.8 ал.1.. от ЗУТ.
Както техния имот, така и имотите на съседите се владеят от собствениците им и никога не са включвани в ТКЗС.
В този имот е живял до неговата смърт наследодателя П. И. К., а след неговата смърт дъщеря му Р. П.. От 1996 година и до настоящия момент те живеят и обработват имота.
Имотът има и винаги е имал трайно изградена ограда. Освен жилищната сграда и стопанските постройки в имота има насадени много дръвчета - орехи, ябълки, лозе. Те живеят в имота и го обработват. Никои не им е оспорвал владението и собствеността.
След извършена справка през лятото на 2018 родина в О. Монтана се оказало, че имотът е отразен в плановете изработени от ПК Монтана като нива, представляваща имот №. 0.. Този имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й. е поземлен имот с идентификатор 2., земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива.
Смятат, че както тяхното дворно място, така и останалите парцели от този квартал не са земеделски земи.
Техният имот никога не е влизал в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и никога не е отнемане владението върху него, следователно не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
За същият имот било прието от О. М. че представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Считат, че както процесното дворно място, така и останалите парцели от този квартал не са земеделски земи, съгласно чл. 2 ал. 1.. от ЗСПЗЗ.
След като процесният имот не е изключван от регулация, то липсва каквото и да е правно основание О. Монтана да го квалифицира като непотьрсена земеделска земя
На 14.04.2015 година за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост №. 4246, вписан в Службата по вписванията Монтана. с дв.вх.реГ.№. 2701 от 20.04.2015 Г., Акт №. 112, том 8.
Имотът е закупен от ,,Т. Е. на проведен от Монтана публичен търг с явно наддаване на 22.08.2015 година. Липсва каквото и да било правно основание О. Монтана да квалифицира процесния имот като непотьрсена земеделска земя и да го актува като частна общинска собственост.
След влизане в сила на кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. Д. Й. поземлен имот с №. 0. е ІІОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 2. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й., находящ се в местността „К. с.“, целият с площ от 3420 кв.м трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята - втора, стар номер 0., при съседи: поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2. и поземлен имот с идентификатор 2..
За тях е налице правен интерес да предявят иска си, за да защитят правото си на собственост върху техния имот.
Молят съда да постанови решение, с което да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Монтана и „Т. Е., че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 2. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й., находящ се в местността „К. с.“, целият с площ от 3420 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - втора, стар номер 0., при съседи: поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2. и поземлен имот с идентификатор 2., ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и други подобрения, който по картата на възстановената собственост е поземлен имот с №. 0. по плана на землището на с. Д. Й., ЕКАТТЕ 2., находящ се в местността „К. с.“, целият с площ от 3..420 дка, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива , категория на земята - втора, при граници н съседи - имот №. 0.- нива на ,,Т.Е., имот №. 0. - полски път на О. М. имот №. 0. - населено място на с. Д. Й. и имот №. 090572 нива на „М. Б.“ Е., ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и други подобрения.
На основание чл.537 ал.2 ГПК, да се отмени Акт за частна общинска собственост №. 4246 от 14.04.2015 Г., вписан в Службата по вписванията М. с ДВ.вх.реГ.№. 2701 от 20.04.2015 Г., Акт №. 122, том 8.
Претендират направените разноски в производството.
Ответникът, О. М. БУЛСТАТ 0., с адрес Г. М. у. И. №. 1.. представлявана от З. С. Ж. – кмет, в срока, предвиден за отговор представят такъв и вземат становище чрез адвокат Б.Ц.,xxx.
Заявяват, че иска е неоснователен.
Процесният имот №. 0. е със статут на земеделска земя, с начин на трайно ползване нива, с площ от 3..420 дка в местност „К. с.", землище с. Д. Й., при граници и съседи: №. 9090570 - нива; №. 0. – полски път; №. 0. населено място и №. 090572 - нива. С Протоколно решение №. 4 от 08.04.2008Г. на Комисията по чл. 19 ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са определени имотите по чл.19, ал.1.. от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по землища, включително и за землището на с. Д. Й., общ. М. като спорния имот е включен в тази категория земеделски земи.
Определянето на тези имоти е извършено въз основа на данните от влязлата в сила картата на възстановената собственост и регистъра на имотите към нея.
Протоколно решение №. 4/08.04.2008 Г. е одобрено от Директора на Областна дирекция „З.“ Г. Монтана със Заповед №. 117 от 10.10.2008 Г., която е влязла в сила.
Съгласно удостоверение за характеристики на имоти в землището на с. Д. Й., общ. Монтана изх. №. 10-0/24.02.2015 Г. от Общинска служба по З. Г. М. имот №. 0. е нива, категория на земята ІІ.
Имот №. 0., землище с. Д. Й., общ. М. местност „К. с." е бил собственост на О. Монтана преди прехвърлянето му.
Правото на собственост на О. Монтана върху този е било по силата на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, тъй като след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващите и възстановнмите стари реални граници тези земи стават общинска собственост, без да е необходим какъвто и да е изричен акт.
Правото на собственост на О. Монтана върху имота е удостоверено с Акт №. 4246/14.04.2015 Г. за частна общинска собственост. Този акт е официален документ и се ползва с обвързваща материална доказателсгвена сила. С издаването на акта за общинска собственост приключва специалната процедура по чл.19, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи във връзкас чл.45в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването иа земеделските земи, която определя имотите по чл. 19, ал. 1.. от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи като общинска собственост.
След влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й., общ. Монтана имот №. 0. е поземлен имот с идентификатор 2.. находящ се в местността „К. с.", с площ от 3. 420.00 к в. м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – втора, номер по предходен план 0., при посочени съседи.
От така направеното описание се оказва, че двата имота не са идентични.
Поземлен имот с идентификатор 2. по кадастралната карта на с. Д. Й., общ. М. находящ се в местността „К. с.", с площ от 3. 420.00 кв.м, представлява земеделска земя нива, а имота, по отношение на който ищците твърдят, че са собственици е имот с пл. номер намира в регулацията на с. Д. Й., общ. Монтана и съгласно приложения нотариален акт за собственост е с площ от 2 800.00 кв. м.
Към настоящия момент собственик на поземлен имот с идентификатор 2. по кадастралната карта на с. Д. Й., общ. Монтана е другият ответник „Т.” Е. Г. С., представлявано от Светлин Каменов Гаврилов по силата на договор за продажба на земеделски имоти- частна общинска собственост от Общинския поземлен фонд, сключен на 10.09.2015 Г., вписан в Службата по вписвания Г. Монтана. На основание този договор „Т.” Е., Г. С. владее имота.
Преди сключване на договора за продажба от 10.09.2015 Г. между О. Монтана и ,,Т."Е., Г. С. е изпълнена предвидената в закона процедура по извършване на сделката. Продажбата на спорната земя – частна общинска собственост е извършена на основание чл. 35, ал. 1.. от Закона за общинската собственост след решение на общинския съвет чрез публичен търГ.
Предявеният от ищците иск по чл. 537. ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс за отмяна на акт за частна общинска собственост №. 4246/ 14.04.2015 Г., с който е актуван имот №. 0., землище с. Д. Й., общ. Монтана е недопустим и като такъв да се остави без разглеждане. Такава отмяна се извършва по административен, а не но съдебен ред.
Акт №. 4246/ 14.04.2015 Г. за частна общинска собственост не е издаден в производството по Част Шеста „Охранителни производства” от Гражданско процесуалния кодекс и не съставлява акт по смисъла на чл. 537, ал. 1.. от ГПК, поради което не подлежи на отмяна по този ред. Актовете за общинска собственост се съставят по реда на Закона за общинската собственост и съгласно чл. 64. ал. 1.. от Закона за общинската собственост имотите, неправилно актувани като общинска собственост. както и имотите, основанието за актуването, на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на кмета на О. и се предават на собственика.
Молят съда да отхвърли иска на В.Н.М. и Н.А.М. с правно основание чл. 124, ал. 1.. от Гражданско процесуалния кодекс против О. Монтана като неоснователен, а иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК да се остави без разглеждане като недопустим.
Ответникът ,,Т.” Е., ЕИК 1.. със седалище и адрес науправление: Г. С., р-н С. у. ,. Г. Б. №. 3.. вх. Б. ет.1.. а., представлявано от Ц. П. М. – управител, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Заявяват, че иска е допустим, но е неоснователен.
Неоснователно е твърдението на ищеца относно съществуване и упражняване от негова страна на право на собственост и владение върху ПИ с идентификатор 2..
Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че била собственик и владеела дворно място с площ от 2800 кв.м., пл.№. 306, извън регулацията на с. Д. Й., обл. М. ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и подобрения, и което дворно място било идентично с притежавания от „Т. Е. недвижим ПИ с идентификатор 2. по кадастралната ката и регистри на с. Д. Й., целият с площ 3420 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива, категория на земята - втора.В тази връзка заявява, че не е налице идентичност между посочените два имота.
Всъщност, ищцата твърди, че била собственик на парцел с площ от 1600 кв.м, с пл. №. 613 в кв. 11 по регулационния план на с. Д. Й. и на дворно място с площ от 2800 кв.м. с пл. №. 306, извън регулация на с. Д. Й., които била закупила от майка си. Доколкото се представят доказателства, че праводателят на ищцата е била собственик по наследство на парцел с площ 1430 кв.м., то следва да се допусне, че дворното място с площ от 2 800 кв.м. е придобито от праводателя по давностно владение. В тази връзка, оспорва възможността праводателят на ищцата, в периода преди 1990 Г., респ. В периода след приемане на ЗСПЗЗ, да е била владелец на земеделска земя и да е придобила собственост върху земеделска земя, без да е поискала по съответния законов ред нейното възстановяване.
Дори и да е налице частична идентичност между описаното от ищцата дворно място с площ от 2800 кв.м. с притежавания от „Т. Е. ПИ с идентификатор 2., заявява, че ПИ с идентификатор 2. представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, която не се намира в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП. Самата ищца представя като доказателство по делото НА от 29.08.1996 Г., от който е видно, че претендираните 2800 кв. м. дворно място са извън регулацията на с. Д. Й., което ще рече, че те са земеделски земи. Неоснователни са твърденията, че ПИ с идентификатор 2., или част от него, както и съседни на него имоти, били част от населеното място и представлявали урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ. Тези твърдения се опровергават дори от самия ищец, който при описанието на ПИ №. 0. по картата на възстановената собственост, заявява че същият е при граници и съседи: нива на „Т. Е., полски път на О. М. населеното място - с. Д. Й. и нива на „М. Б.“ Е., т.е. съседни на имота са две ниви, населеното място и полски път, които очевидно говори, че имотът не се намира в урбанизирана територия.
Що се отнася до твърдението, че процесния ПИ никога не бил влизал в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и поради това не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, същото е принципно невярно, тъй като, съгласно чл.10 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственици, или техните наследници върху земеделски земи, независимо от това, дали са били включени в ТКЗС, ДЗС ИЛИ други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Т.е., ако претендираните от ищцата 2800 кв.м. преди колективизацията са били земеделски земи, извън регулацията на с. Д. Й., то те ще подлежат на възстановяване, независимо от обстоятелството дали са били включени, или не в ТКЗС.
Оспорва като неоснователни и необосновани твърденията на ищцата, че живеела в дворното място с площ от 2800 кв.м., с пл.№. 306, извън регулацията на с. Д. Й., обл. М. което твърди че било идентично с ПИ с идентификатор 2., като и че обработва същото и го облагородява.
Относно възникване правото на собственост на ответника „Т. Е. върху ПИ с идентификатор 2..
,,Т. Е. е придобило собствеността върху ПИ с идентификатор 2. въз основа на надлежно сключен договор за продажба на земеделски имоти - частна общинска собственост от 10.09.2015 Г., като продавачът се е легитимирал като собственик въз основа на Акт за частна общинска собственост №. 4246/2015 Г. и Скица №. К06163/24.02.2015 Г. на Общинска служба по З. - М. презаверена на 26.08.2016. Цената по посочения договор, в т.ч. и по отношение на ПИ с идентификатор 2. е заплатена от „Т. Е., съгласно издадената Фактура №. 00000295 53/ 10.09.2015 Г.;
Към момента на придобиване на собствеността му, ПИ с идентификатор 2. е бил земеделска земя, какъвто статут има оттогава до днес. Имотът е включен като част от масив, който се обработва за земеделски нужди, в съответствие с основния предмет на дейност на ,,Т. Е.. От момента на придобиване на собствеността върху ПИ с идентификатор 2. имотът се владее и обработва от ,,Т. Е., като владението му не е било нарушавано или обезпокоявано от трети лица.
Молят съда да постанови решение, с което се отхвърли иска като неснователен и недоказан, както и да им се присъдят направените съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Т., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите на вещото лице и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен иск за установяване право на собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1.. от ГПК обективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
Ищците сами преценяват наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
По делото безспорно е установено следното:
Ищците са съпрузи. През време на брака си са закупили от Р. П. И. - майка на В.Н., на 29.08.1996 година дворно място от 2800 квадратни метра, пл. 306, извън регулацията на с. Д. Й., област М. ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и подобрения, при граници и съседи: от две страни улици, наследници на М. И. К. и нива, съгласно приложения и приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №. 1.., том ІV, дело 1345 от 1996 година. При продажбата Р. И. се е легитимирала като собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №. 180, том ІІІ, дело 1246 от 1996 Г. на Ангел Михайлов - нотариус при РС Монтана.
Съгласно решение №. 13 от 23.01.1964 година по Г.д. №. 331 по описа за 1963 година на Михайловградски народен съд е допусната делба между насредниците на П. И. К., бивш жител на с. Д. Й., който след смъртта си е оставил наследство - дворно място, образуващо парцела ПЪРВА в кв. 89 по плана на с.Д. Й., урегулирана от 840 кв.м., която с придаваемите се към нея места е 1430 кв.м. и има съседи: Н. Н., М. К. и от две страни улици, заедно с находящите се в нея жилищна сграда от 48 кв.м. паянтова сграда и кошара от керпич от 31 кв.м. С Протокол от 08.04.1964 година по Г.д. №. 331 от 1963 година съдът е одобрил постигнатата спогодба между наследниците, като в дял на Р. П. И. е даден описания по-горе недвижим имот.
От събраните в хода на производството гласни доказателства, в лицето на свидетелите С. Д. Г. и В. Г. М., чиито показания съда кредитира и приобщава към доказателствата по делото, се установи, че в този имот е живял до своята смърт наследодателя П. И. К., а след неговата смърт дъщеря му Р. П., която е майка на ищцата В.М.. От 1996 година и до настоящия момент ищците живеят и владеят имота необезпокоявано и непрекъснато. Имотьт има и винаги е имал трайно изградена ограда. Освен жилищната сграда и стопанските постройки в имота има насадени много дръвчета - орехи, ябълки, лозе. През всичките тези години, а те са повече от 20, никой не е оспорвал собствеността и владението им, не е претендирал по никакъв начин собствеността върху този имот. Владението им е непрекъснато, несмушавано, необезпокоявано. Имотът е водоснабден, електрифициран, на територията на селото е. Свидетелките установиха, че в този имот винаги е имало къща – жилищна сграда, там са живели хора - бабата и дядото, родителите на ищцата, а сега В. и съпруга й.
Установено е, че след извършена справка в О. Монтана г-жа Н. разбрала, че имотьт е отразен в плановете изработени от ПК Монтана като нива, представляваща имот №. 0.. Този имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й. е поземлен имот с идентификатор 2. , земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива.
Установено е по делото, че О. Монтана е приела, че имотът представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Няма спор и досежно обстоятелството, че на 14.04.2015 година за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост №. 4246, вписан в Службата по вписванията М. с дв.вх.реГ.№. 2701 от 20.04.2015 Г., Акт №. 112, том 8.
След проведен от О. Монтана публичен търг с явно наддаване на 22.08.2015 година, имотът е закупен от ,,Т.Е., съгласно приложен Договор за обща продажба на земеделски имоти - частна общинска собственост от Общинския поземлен фонд - вх. реГ. №. 6417 от 16.09.2015 Г., акт 43. том 19 на Служба по вписванията Монтана.
В констатациите на съдебно-техническата експертизата, изготвена от вещото лице Н.Т., неоспорена от страните, се установява, че
индивидуализацията на имота, посочен в протокола за съдебна делба като дял І, който имот представлява парцел І от кв. 89 по плана на с. Д. Й., с площ от 840 кв.м., който с придаваемите се към него части е с площ от 1430 кв.м съответстват на тези, отразени в предходния кадастрален и регулационен план на с. Д. Й., който е одобрен със Заповеди- за улична регулация №. 172 от 1922 година и за дворищна регулация №. 3424 от 1922 година. С протокол №. 2 от 02.02.1963 година Изпълнителният комитет на ОНС - Михайловград, въз основа на докладна записка на архитект В. А. издава решение №. 29, с което на основание 216 МП от 08.11.1961 Г. се изключва част от парцел 1.. тъй като една част от парцела е застроена, но в действителност целият имот е попаднал извън регулацията на селото съгласно действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №. 2999 от 20.08.1965 Г.
Вещото лице е категорично, че съществува идентичност между имотите, описани в Протокола за съдебна делба от 08.04.1964 Г. по Г.д. №. 331 от 1963 Г. на МРС, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №. 1.., том ІV, дело 1345 от 1996 година и имот №. 0. в землището на с. Д. Й., който е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри като поземлен имот с идентификатор 2..
Видно от представената комбинирана скица, която е неразделна част от решението, площта на припокриване между двата имота е 2646 кв.м.
Имот №. 0. по плана на землището на с. Д. Й., находящ се в месността „К. с.“, ведно с находящите се в него жилищни сгради и стопански постройки се намира в урбанизирана територия по смисъла на чл. 8, ал. 1.. от ЗУТ. Вещото лице, извършило оглед на място на имота и направило съответните замервания също установява, че имотът не представлява нива и реалното ползване на имота не е нива, а представлява урбанизирана територия. Всички постройки в имот пл. №. 306 (извън регулация) са съществуващи, отразени в действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрен през 1965 Г. Всички постройки са запазили предназначението си така, както са отразени в протокола за извършване на съдебната делба. Имотът има трайно реално съществуващи граници. Не без значение е установеното обстоятелство, че Имот пл. №. 569 не е включван в блок на ТКЗС. За него няма данни за одържавяване. По картата на възстановената собственост имот №. 0. от землището на с.Д. Й. се намира в земеделска територия, а по смисъла на чл. 8, ал. 1.. от ЗУТ конкретното предназначение частта от него с площ от 2646 кв.м., застроена с жилищна паянтова сграда на два етажа, паянтова сграда - лятна кухня на един е., сушина, сайван, кошара от керпич, кош - хамбар е за жилищни нужди и е урбанизирана територия или конкретното й предназначение – за жилищни нужди е следвало да се определи с подробен устройствен план като такова, кавито са изискванията на закона попада в имот с площ от 3429 кв.м., земеделска земя, нива, втора категория при неполивни условия в землището на с. Д. Й., ЕКАТТЕ 2., местността „К. с.“. За този имот О. Монтана притежава Акт за общинска собственост. Имотът е продаден от О. Монтана съобразно изискванията на закона, с проведен публичен търг с явно наддаване.
При така изложеното фактическо положение се налагат следните изводи:
Установено е по делото, че процесният имот не е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. В случай, че беше такава, законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент. Съгласно чл. 10, ал.1.. - ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №. 79/10.04.2013 Г. по Г.д.№. 612/2012 Г. на ВКС, I Г.о., Решение №. 197/10.05. 2011 Г. по Г.д.№. 430/2010 Г. на ВКС; Решение №. 765/28.10.2010 Г. по Г.д №. 1987/2009 Г. на ВКС, Г.о., Решение №. 798/16.11.2010 Г. по Г.д.№. 3303/2008 Г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на ищците и от самите тях в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на О., а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, О. не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове /Решение №. 427/21.07.2009 Г. по Г.д.№. 3255/ 2008 Г. на ВКС, II Г.о.; Решение №. 21/04.02.2011 Г. по Г.д №. 1327/2009 Г. на ВКС; Решение №. 249/04.07.2011 Г. по Г.д.№. 621/2010 Г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК/.
Съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му, поради което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и О. не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.Д. Й. на основание чл. 2, ал.1.. т.1.. от ЗОС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ответникът О. Монтана не е навел твърдения и не е представил доказателства, че е придобил имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона, съгласно чл. 5, ал.2 от Закона за общинска собственост и с него О. удостоверява възникване на право на собственост, без актът за общинска собственост да има правопораждащо действие- чл. 5, ал.3. от ЗОС. С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото съдът приема за опровергана констатацията в Акт за частна общинска собственост №. 4246 от 14.04.2015 година, че процесният имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №. 0., с площ от 3..420 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, катогерия на земята при неполивни условия – втора, в землището на с.Д-р Й., ЕКАТТЕ 2., О. М. местност „К. С.” е частна общинска собственост, тъй като към момента на съставянето му ищците като наследници на общия наследодател П. И. К., б.ж. на с.Д-р Й. и по силата на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 1996 година са придобили собствеността върху него по наследство и давностно владение и покупко-продажба продължило повече от 50 години. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Освен това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той не може да прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за
собственика на имота, не се отразява на действителността на сключените договори за продажба в отношенията между страните по него. Макар и валидни, те не могат да прехвърлят правото на собственост, поради което ищците не са го загубили. Не без значение е и обстоятелството, че в хода на производството се установи по несъмнен начин, че ищците владеят процесния имот, а не дружеството „Т.” Е..
Това обуславя извода, че предявения положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска, предявен с правно основание чл.537 ал.2 ГПК.
Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл. 537, ал.2 ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респективно измени, порочен охранителен акт
Актовете за общинска собственост се издават по реда на чл. 56 и сл. от ЗОС. Издаването на акта е вид "административна процедура" по смисъла на §1.. т.2 от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга. С този акт се удостоверява само факта с правно значение - дали имотът е или не е актуван като общински или държавен, което е в компетентността на административния орган. При спор за материални права компетентен да ги разреши съгласно чл. 64, ал.2 от ЗОС е съдът. Съдът няма компетентност нито да съставя, нито да отменя акта, а следва да прецени единствено доказателствената му сила в хода на исково производство, а в компетентност на администрацията е да отмени акта, тъй като съгласно чл. 64, ал.1.. от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на Кмета на О. и се предават на собственика. Поради това, че се касае за надлежно предявен като самостоятелен, обусловен от иска за спор за материално право иск по чл. 537, ал.2 от ГПК, съдът е сезиран и задължен да го разгледа. Искане за отмяна на акта следва да се адресира към компетентния орган и то след отпадане на основанието за актуване на имота като общинска собственост.
Според чл. 5, ал. 1.. и ал. 2 от Закона за общинската собственост актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма, с който се удостоверява възникването, изменението и погасяването на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал е общинска собственост. Това е така, тъй като актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, както бе посочено по-горе, съгласно чл. 5, ал. 3. ЗОС, а само констатира придобитото от О. по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. В случая в акта като правно основание за придобиване на собствеността е посочено чл. 2, ал. 1.. т. 1..; и чл. 56, ал. 1.. от Закона за общинската собственост; чл. 45г, ал. 1.. от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи и протоколно решение №. 4/08.10.2008 Г., одобрено със заповед №. 117/10.10.2008 Г. на директора на областна дирекция "З." град М. т. е. О. е придобила собствеността на имота по силата на закона- чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно посочената норма О. стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана на земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Разпоредбата се отнася само за земеделските земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, както и спазването на предвидените в нормата на закона предпоставки за това: влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници; определяне на имотите от предвидената в чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ комисия и по реда предвиден в ППЗСПЗЗ/ чл. 45в/- протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобряването на същото със заповед на Директора на областна дирекция "З. и гори", съобщаването на заповедта по реда на АПК на Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на О., влизане в сила на заповедта, служебно отразяване от ОСЗ в регистрите към картата на възстановената собственост на имотите на влязлото в сила протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и накрая съставяне на акт за общинска собственост/ чл. 45г ППЗСПЗЗ/.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесния имот не е земеделска земя, с предназначение нива. За тях макар и да са предявени реституционни претенции, същите са отказани. Имотът не е бил обект на кооперативно земеползване, не е включван в ТКЗС, ДЗС и др, застроен е със със сгради и съоръжения. Не са налице са предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в ППЗСПЗЗ за предоставянето им на О., която на основание чл. 45г ППЗСПЗЗ е съставила акт частна общинска собственост.
Съобразно горното, съдът намира, че Акт за частна общинска собственост №. 4246/14.04.2015 Г. не е издаден по реда на част шеста "Охранителни производства" в ГПК и не съставлява акт по смисъла на чл. 537, ал.1.. от ГПК, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК, което налага извода, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, в тежест на ответниците са и направените в хода на производството разноски от ищците, съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. М. БУЛСТАТ 0., с адрес Г. М. у. И. №. 1.. представлявана от З. С. Ж. – кмет и „Т. Е., ЕИК 1.. със седалище и адрес науправление: Г. С., р-н С. у. ,. Г. Б. №. 3.. вх. Б. ет.1.. а., представлявано от Ц. П. М. – управител, че В.Н.М., ЕГН xxxxxxxxxx и Н.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, СА СОБСТВЕНИЦИ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 2. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. Й., находящ се в местността „К. с.“, целият с площ от 3. 420 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - втора, стар номер 0., при съседи: поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2., поземлен имот с идентификатор 2. и поземлен имот с идентификатор 2., ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и други подобрения, който по картата на възстановената собственост е поземлен имот с №. 0. по плана на землището на с. Д. Й., ЕКАТТЕ 2., находящ се в местността „К. с.“, целият с площ от 3..420 дка, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - втора, при граници н съседи - имот №. 0.- нива на ,,Т.Е., имот №. 0. - полски път на О. М. имот №. 0. - населено място на с. Д. Й. и имот №. 090572 нива на „М. Б.“ Е., ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда, стопански сгради и други подобрения.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК, ЗА ОТМЯНА на Акт за частна общинска собственост №. 4246 от 14.04.2015 Г., вписан в Службата по вписванията М. с ДВ.вх.реГ.№. 2701 от 20.04.2015 Г., Акт №. 122, том 8, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О. М. БУЛСТАТ 0., с адрес Г. М. у. И. №. 1.. представлявана от З. С. Ж. – кмет и „Т. Е., ЕИК 1.. със седалище и адрес науправление: Г. С., р-н С. у. ,. Г. Б. №. 3.. вх. Б. ет.1.. а., представлявано от Ц. П. М. – управител, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Н.М., ЕГН xxxxxxxxxx и Н.А.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, направените в хода на производството разноски в размер на 1.. 058.97 лв., като всеки заплати по 529.48 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: