Решение по дело №1243/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба от „Винида“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ***/05.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за месо в гр. Варна, Централен кооперативен пазар, магазин № *** – и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. По-конкретно жалбоподателят посочва, че не е извършил вмененото му административно нарушение, както и че заповедта е необоснована и издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Счита, че чл. 186 от ЗДДС не обвързва административния орган да прибегне до административна принуда във всички случаи на констатирани нарушения, а правомощието за определяне на срока на мярката е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган. Наложената принудителна мярка не отговаря на нито една от целите на принудителните мерки, закрепени в ЗАНН, а мотивите за нейната съразмерност са формални. Жалбоподателят твърди, че мярката нарушава принципа на съразмерност, наложена е преди издаване на наказателно постановление, което предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, ограничава правата на търговеца и води до пропуснати приходи на държавата от данъчни и осигурителни плащания. Посочва, че мотивите на заповедта противоречат на решение на Съда на ЕС по дело С-97/21. Моли заповедта да бъде отменена и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ***/05.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на „Винида“ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за месо в гр. Варна, Централен кооперативен пазар, магазин № *** и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

От обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява, че на 04.05.2023 г. в гр. Варна в обекта е извършена проверка, при която е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги чрез издаване на фискална бележка от инсталираното в обекта фискално устройство. Това е квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Според данните в протокола от извършената проверка, приложен към преписката, проверяващите са извършили контролна покупка на 0,592 кг сурова наденица на стойност 6,22 лева, платили са в брой, при което не бил издаден касов бон от функциониращото в обекта фискално устройство или от кочан. При съпоставката между регистрираната и действителната касова наличност на едно от двете фискални устройства била констатирана отрицателна разлика в размер на 234,46 лева.

При определяне на продължителността на мярката административният орган е изложил мотиви, че са били взети предвид неточното определяне на облагаемия оборот и невнасянето на дължимия налог, стойността на неотчетената продажба от ФУ, установената отрицателна разлика между разчетената от фискалното устройство касова наличност и фактическата наличност, наличието на предходни нарушения, за които има влезли в сила на 01.09.2019 г. и 13.03.2020 г. наказателно постановление и предупреждение, местоположението, работното време и вида на предлаганите стоки в обекта – на централен кооперативен пазар в централната част на голям областен град с работно време понеделник—неделя и предлагане на месо и месни продукти. Изложени са и мотиви, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.

В преписката са представени съставените във връзка със същата проверка акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2023 г. за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2023 г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от същата наредба.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

До приключване на устните състезания не са представени издадени наказателни постановления въз основа на посочените актове. Не са налице обаче и данни, че административнонаказателните производства, инициирани с тези актове, са прекратени без налагане на санкция. Следователно към края на устните състезания не са налице едновременно наложени за същото нарушение имуществена санкция и принудителна мярка „запечатване“, което да изисква преценка на съответствието на тежестта на всички наложени санкции общо с тежестта на нарушението съобразно изводите на Съда на ЕС в решението му от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, ECLI:EU:C:2023:371, тоест обхватът на съдебния контрол по необходимост е ограничен до обжалваната заповед.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

При служебния контрол не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не издаде съответния документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

Съдът намира, че обжалваната принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.

При определяне на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.

Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.

Съответно мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.

Съдът намира, че мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и без логична последователност с изводите на административния орган. На практика вместо мотиви за продължителността на срока са повторени предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и част от критериите за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърдението, че облагаемият оборот е неточно определен и не е внесен дължимият налог, е произволно и не е свързано със събрани при проверката доказателства. Не е уточнен дори видът на „дължимия налог“ и защо е прието, че не е внесен, като се има предвид, че разчитането на търговците с бюджета за всички видове налози се извършва в рамките на данъчни периоди, а не след всяка индивидуална продажба. Посочването на стойността на неотчетената продажба не е достатъчно, за да бъде обоснован конкретен извод относно продължителността на срока на запечатването поради липса на законоустановени или обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика за определяне на срока въз основа на задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Няма оценка и анализ на фактите, които според органа са били „взети предвид“ при определяне на продължителността на мярката, те са само изброени.

При това положение съдът счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Сами по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно нормативно установените задължения на данъчнозадължените лица. Същите мотиви могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации, без от тях да следват ясни, установими и последователни изводи как точно е определен срокът на мярката. Това създава опасност от произвол при упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган да определя срока на принудителните мерки, което, съчетано с липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта на закона.

Предвид предоставената на административния орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до 30 дни, е задължително излагането на конкретни мотиви защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни. Липсата на такива мотиви препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.

Наложената принудителна мярка без да е установено и доказано нарушението и без възможност дейността да продължи правомерно след понасяне на санкцията за евентуалното нарушение, предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея. В случая запечатването не обслужва друга, ясно посочена в заповедта цел, освен ограничаване на правата на търговеца. Запечатването обаче води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни плащания. В случая, административната принуда засяга не само правата на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да претегли тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и какви точно противоправни деяния се презюмира, че ще бъдат извършени, и съответно ще бъдат предотвратени за този период в резултат от запечатването. Ето защо, съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Наложената принудителна административна мярка не отговаря на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се постигне своевременно предупредително-възпитателният ефект на административната санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е преценил, че след изтърпяване на административното наказание необходимостта от административната принуда отпада. В случая заповедта за ПАМ е издадена преди да бъде издадено наказателно постановление и неговата липса предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, което води до неправомерно ограничаване чрез фактическите действия на органа на правата, които законодателят е дал на данъчнозадължените лица. Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.

При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1050 лева (50 лева д.т. и 1000 лева за адвокатско възнаграждение) съобразно направеното искане.

По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от „Винида“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ***/05.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за месо в гр. Варна, Централен кооперативен пазар, магазин № *** и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Винида“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 1050 (Хиляда и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: