МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 99/2020г. ПО ОПИСА НА
ВОС
Производството
по настоящето дело е образувано по внесен обвинителен акт по ДП №
573/19г. на ВОП, с
който на подсъдимия М.Н.Н. е
повдигнато обвинение за две престъпления в условията на реална съвкупност,
както следва:
- престъпление по
чл.194 ал.1 от НК,
за това, че на
12/13.05.2019г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи: един брой мъжка чантичка
„К. Клайн" на стойност 135, 20 лв., един брой раница на стойност 32,40
лв.;7 броя банкови карти - дебитна карта №460006****3397, издадена от„П. И.
Банка" АД на името на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория -1„
ЕООД, представлявана от В.Д.В., кредитна карта
№**********,издадена от „У. Б." на името на В.Д.В., 2 броя дебитни
карти, издадени от „П. И. Банка" АД на името на В.Д.В., 2 броя дебитни
карти, издадени от „У.Б.'"' на името на В.Д.В. и 1 брой дебитна карта,
издадена от „ Е." АД на името на В.Д.В. -всички без стойност; сумата от
700 лв.; сумата от 45 евро в равностойност на 88, 01 лв. и сумата от 15 долара,
в равностойност на 26,09 лв.; чифт чехли марка „Спийдо" на стойност 40,50
лв.; 1 брой бански марка .,Спийдо" на стойност 48,60 лв.; 1 брой парфюм
„Армани Код" на стойност 106,20 лв.; 1 брой хавлия на стойност 7,20 лв.; 1
брой самобръсначка „Епик" на стойност 1,80 лв.; 1 брой неустановена марка
лосион за тяло 500 мл. на стойност 5 лв.; 1 брой шампоан „Елис" 500 мл. на
стойност 7,50 лв. - всичко на обща стойност 1198,50 лв. от владението на В.Д.В.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- престъпление по
чл. 249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК
- за това, че за периода от 21 часа на 12.05.2019г. до 10:02:12 часа на
13.05.2019г., при условията на продължавано престъпление, използвал платежни
инструменти -дебитна карта №460006****3397, издадена от „П. И. Банка" АД
на името на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория-1"ЕООД,
представлявана от В.Д.В. и кредитна карта №*********, издадена от „У. Б."
на името на В.Д.В., без съгласието на титуляря, като от дебитна карта
№460006****3397, издадена от „П. И. Банка", на името на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория -1 „ЕООД, представлявана от В.Д.В. извършил
четири успешни транзакции на безконтактно плащане, съответно за сумите от
3,59лв.; 20лв.; 20лв. и 20лв. - общо 63,59 лв. и три неуспешни транзакции на
безконтактно плащане, от кредитна карта № **********, издадена от „У. Б."
АД на името на В.Д.В. извършил осем броя успешни транзакции на безконтактно
плащане от по 20 лв. -общо 160 лв., всичко на обща стойност 223,59 лв., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Делото е
разгледано в условията на задочност, по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК в
отсъствие на подсъдимия, т. к. същият се намирал извън пределите на страната и
местоживеенето му не е известно, като
съдът е направил всичко възможно за неговото установяване.
В хода на
съдебните прения представителя на ВОП поддържа изцяло повдигнатото обвинение за извършените от него
престъпления. Държавното обвинение счита,
че и двете престъпления са изцяло доказани, както по отношение на авторството,
така и по отношение на обвинението, които се подкрепят и от назначената СОЕ и
допълнителната такава. По отношение на престъплението по чл.194 от НК и това по чл. 249 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК предлага
да бъде наложено на подсъдния наказание между минимума и средния размер,
предвиден от закона, като на основание чл.23 от НК да бъде наложено най-тежкото от така определените наказания.
Ако съда определи наказание до 3 години „Лишаване от свобода“ счита, че може да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, но той да бъде максимално възможния,
доколкото към момента на извършване на тези престъпления подсъдимият не е бил
осъждан и това обстоятелство моли да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
По
отношение на гр. иск – счита, че следва да бъде уважен в размера, в който предявен.
Гражданския ищец поддържа предявения
срещу подсъдимия граждански иск и моли да бъде уважен изцяло, като завява, че
сумата от 160 лв. му е била възтановена от "Б.".
Защитникът
на подсъдимия пледира за невиновност в извършване на престъплението по чл.194
от НК тъй като са налице предположения и липсват доказателства. Още повече, че
подзащитният му е от категорията лица наркозависими, между които постоянно
вървят крадени вещи, предават се от един на друг, без да се знае крадени ли са
или не.
Относно
престъплението по чл.249 от НК счита, че са налице единствено доказателства за
закупените от магазина стоки на стойност 3,59 лв. и липсват такива да е
извършил и други транзакции. Счита, че показанията на двамата свидетели -
полицейски служители са неясни, водени по спомени, които противоречат на
действителността относно осъжданията към онзи момент на подсъдимия и водят до
съмнение в истинноста им, поради което моли да не бъдат ценени. В условията на
алтернативност предлага да бъде наложено на подсъдимия минималното предвидено в
закона наказание с приложение на института на чл.66 ал.1 от НК с минимален изпитателен
срок, т. к. е неосъждан, няма възможност да се защити в съдебна зала, и да иска
някаква диференцирана процедура.
По
отношение на гр. иск предлага да бъде
уважен само за сумата, за транзакция от
3,59 лв.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
На
12.05.2019 г. в 22.30 часа св.В. паркирал лекият си автомобил с марка „М.“, с
ДК № ***** пред входа на кооперацията, в която живее, на осветено място.
По
- късно същата вечер подс. Н. минал покрай автомобила на св. В. и проникнал в
него, отворил багажника и от там взел мъжка чантичка и раница, ведно с вещите в
тях. Раницата подс. Н. сложил на гърба си, а чантата преметнал през рамо,
отишъл в денонощен хранителен магазин „Примера М", находящ се на
ул.“Битоля" в гр. Варна, от където си закупил безалкохолно и кисело мляко
„Активия", като в 04:03:01 часа на 13.05.2019г., заплатил с безконтактната
дебитна карта №460006****3397, издадена от „П. И. Банка", на името на
„Самостоятелна медико-диагностична лаборатория-1„ ЕООД, представлявана от В.Д.В.
сумата от 3,59 лв.
След това
подс. Н. отишъл в игрална зала /казино „Е."/, на ул.„Ф. Жолио Кюри" №
48, което било стопанисвано от „А." ЕООД гр. Варна, с ЕИК № ********* и
собственик И. Т. С.. Там със същата карта подсъдимият на ПОС терминала направил
три успешни транзакции от по 20 лв. съответно в 06:41:20 ч, в 06:45:11 ч., в
06:53:42 ч. и една неуспешна транзакция в 06:59:28ч., поради недостатъчна
наличност в картата.
На същото
терминално устройство подс. Н. използвал и друга банкова карта от чантата на
св. В. - кредитна карта №**********, издадена от „У. Б." АД на името на св.
В., от която извършил осем броя успешни транзакции на безконтактно плащане от
по 20 лв. При изписване на терминалното устройство, че транзакцията била
одобрена, служителите в обекта давали заявената сума на ръка на клиента и той
зареждал определена игрална машина за игра, за да изразходи парите, като било
възможно и да спечели и повече от заявената сума, тъй като се явявало залог за
хазартна игра.
На
13.05.2019 към 08.30 часа, тръгвайки за работа, св. В. установил, че в
автомобила му е проникнато и имало малко прах на задната седалка. Същият си
държал чантичка "К. Клайн" с документи, пари и ключове, както и
раница за басейн с лични принадлежности в багажния отсек, на колата, който бил
затворен.
Пристигайки
на работното си място, докато се опитвал да си вземе чантичката, видял че
вещите ги няма. Ключалката на жабката била разбита, но не била отключена.
Обадил се
веднага да си блокира картите, защото имал 7 бр. карти съответно – 1 карта на „Е.“, 3 карти на „П. И.
банка“ и 3 на „Б.“.
Картите
били веднага блокирани от картовия център, като го уведомили, че са били
извършени транзакци от едната карта на „Б.“ и от едната карта на „П. И. банка“
за суми до 20 лв.
Свидетелят
В. сигнализирал в полицията за случилото се и бил направен оглед на автомобила.
Впоследствие
св.В. представил банкови разпечатки в полицията. Пуснал възражение в двете
банки, че не са негови транзакциите и след известно време го извикали да
прегледа записи на някакво лице и да разпознае вещите. Тогава си разпознал
раницата, тъй като лицето било с неговата раница и мъжка чантичка. По-късно
давал показания за съдържанието в раницата, доколкото първоначално бил разпитан
само за това в чантичката.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от гласни писмени и веществени
доказателствени средства, както
- свидетелските показания на свидетелите В., Р.Д.С., Д.Ц.Д. съдебно-оценителна
и допълнителна съдебно-оценителна експертизи изготвени от в. л. Д.Й. и
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, свидетелство за
съдимост, с както и др. писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При
фактическия анализ на доказателствените източници се налагат следните изводи:
Казусът
е от категорията на безспорните. Авторството на деянията се установява
посредством събраните по
делото доказателства - обяснения на обвиняемия, свидетелските показания на В., Д.
и С., протокол за оглед, протокол за доброволно предаване,
видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза и оптичен носител. Съдебно-оценителна експертиза и допълнителна СОИ,
свидетелство за съдимост и други.
Първият от
посочените свидетели е собственик на отнетите вещи и титуляр на 7
броя банкови карти - дебитна карта №460006****3397, издадена от „П. И.
Банка" АД на името на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория -1 „
ЕООД, представлявана от В.Д.В., кредитна карта № 5189****117989, издадена от „У.
Б." на името на В.Д.В., 2 броя дебитни карти, издадени от „П. И.
Банка" АД на името на В.Д.В., 2 броя дебитни карти, издадени от „У. Б."
на името на В.Д.В. и 1 брой дебитна карта, издадена от „Е." АД на името на
В.Д.В.
В
показанията си В. е изложил хронологично важни обстоятелства от значение за
обективния състав на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
На първо
място е индивидуализирана датата и мястото на извършване на деянието -
12/13.05.2019 година в гр.Варна, ул.„Никола
Михайловски" №18 от собственият му автомобил марка „М. МЛ 350" с per. № *****. Свидетелят изчерпателно е посочил
вещите, предмет на престъпното посегателство мъжка чантичка „К. Клайн", в
която държал лични документи и талона към СУМПС, 6 броя връзки ключове и
банкови карти, както следва: 7 броя банкови карти - дебитна карта
№460006****3397, издадена от „П. И. Банка" АД на името на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория-1„ ЕООД, представлявана от В.Д.В., кредитна
карта №*********, издадена от „У. Б." на името на В.Д.В., 2 броя дебитни
карти, издадени от „П. И. Банка" АД на името на В.Д.В., 2 броя дебитни
карти, издадени от „У. Б." на името на В.Д.В. и 1 брой дебитна карта,
издадена от „Е." АД на името на В.Д.В.. В тази чантичка имало и
пари-сумата от 700 лв., сумата от 45 евро и сумата от 15 долара.
В багажника
на автомобила му била по-скоро синя раница, в която се намирали принадлежности
за басейн, а именно: чифт чехли марка „Спийдо", 1 брой бански марка
„Спийдо", 1 брой парфюм „Армани Код", който бил само два пъти
използван, една хавлия, една самобръсначка „Епик", лосион за тяло 500 мл.,
на който св.В. не помнел марката и шампоан „Елис" 500 мл.
Преки
доказателства относно деянието и авторството се съдържат и в показанията на св.С.
и св.Д., както и в записите от охранителните камери на магазин "Примера
М", ул. Битоля, гр.Варна.
Видно
от назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на
горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като М.Н.Н..
В част от
показанията на св.С., съдът констатира съществени противоречия, дадени
пред орган на ДП находящи се на л.28 от ДП и тези депозирани в съдебно
заседание, което е преодоляно, чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 от НПК, като същите са потвърдени от свидетеля.
В съдебно
заседание при разпит на св. Д. на същият му беше предявена докладна записка,
изготвена от него от 17.12.2019 г., находяща се на л.77 от Д. Д. заяви, че той
е изготвил и подписал докладната и
всичко е така, както е отразено в нея.
Този
фактически анализ дава основание на настоящия състав да кредитира изцяло
показанията на свидетелите В., Д. и С..
По
отношение на транзакциите в Казино Е. – макар там да е нямало видеонаблюдение и
видеозаписи, по банковите документи се установява с категоричност, че тази
карта в магазина, с която са закупени енергийна напитка и Активия на стойност
3,59 лв. е същата тази карта която е била използвана в Казино Е., като там са
теглени и заплащани суми от по 20 лв. на пос-терминал, срещу които подс.Н. е
получавал жетони. В момента, в който получил две неуспешни транзакции с тази
карта, той я сменил и започнал да използва друга карта на В.В., след което
продължавал да плаща по 20 лева на този
пос-терминал и това до момента, когато картите са били блокирани от
свидетеля на сутринта, поради което
получил неуспешна транзакция. Подс. Н. отново направил опит с П.та карта да
направи транзакция, но неуспешно, т.е. невъзможност да заплати поради блокиране
на картата.
Съдът
приема, че банковите документи ведно с останалите доказателствени източници по
делото безспорно установяват авторството на деянието на подсъдимия и в
казиното. Ето защо счита, че и двете банкови карти са ползвани от същия,
независимо че са налице записи само за транзакцията в магазина на ул.“Битоля“.
Двете престъпления са изцяло доказани, както по отношение на авторството, така
и по отношение на обвинението, които се подкрепят и от назначената СОЕ и
допълнителната такава.
След като
прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия М.Н.Н., в
извършване на две престъпления от общ характер, наказуеми съответно:
-
по чл.194 ал.1 от НК, в това, че: на 12/13.05.2019г.
в гр. Варна, отнел чужди движими вещи: един брой мъжка чантичка „К.
Клайн", един брой раница с вещи на обща стойност 1198,50 лв. от владението
на В.Д.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-
престъпление по чл. 249 ал.1 вр.чл.26
ал.1 и чл.54 от НК, в това, че: за периода от 21 часа на 12.05.2019г. до 10:02:12
часа на 13.05.2019г„ при условията на продължавано престъпление, използвал
платежни инструменти на името на В.Д.В.,
без съгласието на титуляря, както и на името на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория-1"ЕООД, представлявана от същото лице,
като подсъдимия извършил транзакции на обща стойност 223, 59лв., като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
Правните
съображения за взетото решение са следните:
По обвинението за
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК:
На
процесната дата подсъдимият е извършил присвоително деяние по отношение на вещи
на стойност 1198,50 лв.
С поредица от активни действия той е прекъснал чуждото владение и е установил
собствена фактическа власт. Подсъдимият, отдалечавайки се от мястото на
извършване на деянието е осигурил собствената си възможност безпрепятствено да
се разпорежда с отнетите вещи. Описаната поредица от действия, относима към
обективния състав на престъплението по чл.194 ал.1 от НК е извършена при ясно
съзнаване на принадлежащите към престъплението обстоятелства и съответните
общественоопасни последици. Подсъдимият е насочвал действията си към
предизвикване на тези последици.
По обвинението за престъпление по
чл.249 ал.1 от НК:
Следва да се отбележи, че издадените 7 броя банкови карти - дебитна карта
№460006****3397, издадена от „П. И. Банка" АД на името на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория-1„ ЕООД, представлявана от В.Д.В., кредитна
карта №5189****117989, издадена от „У. Б."
на името на В.Д.В., 2 броя дебитни карти, издадени от „П. И. Банка" АД на
името на В.Д.В., 2 броя дебитни карти, издадени от „У. Б.'"' на името на В.Д.В.
и 1 бр. дебитна карта, издадена от „ Е." АД на името на В.Д.В. са платежени инструменти по смисъла на
чл.93 т.24 от НК.
Съгласно
чл.25 от Наредба №3/16.07.2009 година на БНБ, тя е носител на определена
банкова информация. Последното означава, че освен осъществяването на парично
разплащане при условията на отдалечен достъп, платежната карта съдържа и друга
значителна информация.
Според P280-2014-II н.о., включително справката за
наличност или например неосъществена трансакция са съставомерни действия по
смисъла на чл.249 ал.1 от НК.
На дата
13.05.2019г.
подсъдимият, използвал в условията на продължавано
престъпление платежни инструменти
без съгласието на титуляра В. като извършил
четири успешни транзакции на безконтактно плащане, съответно за сумите от
3,59лв.; 20 лв; 20 лв. и 20лв - общо 63,59 лв. и три неуспешни транзакции на
безконтактно плащане от друга карта; извършил осем броя успешни транзакции на
безконтактно плащане от по 20 лв. - общо 160 лв., от трети платежен инструмент,
всичко на обща стойност 223, 59 лв. Следователно, след като посредством ползване на
данни от платежните карти без съгласието на титуляра В. е била изтеглена сума
на общ размер от 223,59 лв. състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК е се
осъществен, чието авторство според доказателствата по делото, установени от
гласните и писмените доказателствени средства отново е на подс. Н..
При индивидуализация на наказанието за
стореното от подс.Н. съдът отчете следните обстоятелства:
Факти
от значение за индивидуализацията на наказанията имат:
-
Обществената опасност и на двете деяния не е висока от гледна точка на
настъпилия престъпен резултат и способа на осъществяването им, относим към
основните състави на чл.194 ал.1 и чл.249 ал.1 от НК.
-
Личността на подсъдимия, която следва да се индивидуализира в два аспекта.
Първият
и категорично пo-тежкият
касае съдебното минало на Н..
От
приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно че обв. Н. е осъждан - по НОХД № 2285/2019г
и НОХД № 2822/19г. по описа на ВРС, финализирали със споразумения на дати
27.05.19г. и 12.09.19г., съответно за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и по
чл.346б от НК, за които е приел да изтърпи наказание пробация, като с
протоколно определение № 2015/31.10.2019г. по ЧНД № 4202/19г на ВРС, влязло в
сила на 16.11.2019г. наложените наказания са групирани и е определено общо
наказание в размер на най-тежкото
от тях, а именно „пробация" със пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година, безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една
година.
Видно
от гореизложеното подс. Н. към момента на извършване на
престъпните деяния не е бил
осъждан, което обстоятелство следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността.
Вторият
аспект на анализ на личността на подсъдимия е социалния. Данните за обществения
статус на подсъдимия са скромни. Има сведения, че същият е наркозависим.
В
характеристичните данни на подс.Н. е записано, той е регистриран като
непълнолетен шест пъти за прояви, като са му прилагани възпитателни мерки в
ЗБПМН за кражби. Не е осъждан, защото е бил непълнолетен. Въпреки това, в кориците
по делото има справки по наказателните производства, където има и незавършени
към момента на настоящото деяние. В този смисъл „неосъждан“ не означава
криминално не регистриран, т.к. е работено с него като непълнолетен и са му
налагани възпитателни мерки.
Относно
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, съдът индивидуализира наказание в
хипотезата на чл.54 от НК. Отчете сравнително ниската степен на обществена
опасност на личността на дееца и деянието и определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл адекватно на степента
на обществена опасност на деянието и дееца съдът прие, че e наказание три години „Лишаване от
свобода“.
Съдът не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. С оглед личността
на подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки на чл.66 ал.1 НК,
отложи наказанието с изпитателен срок от пет години.
Относно
престъплението по чл.249 ал.1 от НК, съдът отново отчете сравнително ниската
степен на обществена опасност на личността на дееца и деянието. При
съобразяване на горните обстоятелства, съдът прие че съответно на обществената
опасност на деянието и дееца ще е наказание определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно - три години „Лишаване от
свобода“, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от пет години и кумулативното наказание глоба в
двоен размер на получената сума, а именно - 447.18лв.
Съдът не намери наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства. С оглед личността
на подсъдимия и наличните материалноправни предпоставки на чл.66 ал.1 НК, съдът
отложи наказанието с изпитателен срок от пет години. Това е така защото
съдът счита, че така наложените наказания „Лишаване от свобода“ не
следва да бъдат изтърпявани ефективно, с изолация от обществото, като за
поправянето и превъзпитанието му ще бъде достатъчен минималният размер на
изпитателния срок.
По този начин ще се въздейства възпиращо и предупреждаващо и на
останалите членове от обществото. Намира, че наложено в такъв вид и размер
наказанието ще бъде достатъчно да изпълни целите предвидени в чл.36 НК относно
специалната и генерална превенция.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи най-тежкото от наказанията – три години
„Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила, като към него присъедини
изцяло наказанието глоба.
По гражданския иск:
Предявеният граждански иск от В.Д.В.
срещу подсъдимия Н. е допустим по основание и размер и се дължи обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от извършените от подсъдимия
престъпления по чл.194, ал.1 от НК и чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в размер
на 1262 лв., ведно със
законната лихва от датата на деянието – 13.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът отхвърли
иска до разликата до 1422 лв., като неоснователен, доколкото сумата от 160 лв. му е била възтановена от
"Б.".
На основание чл. 189 от НПК съдът
възложи направените съдебни разноски на подсъдимия, като го осъди да заплати и
държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: