№ 86
гр. Брезник, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело
№ 20221710100146 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ищците П. К. В. и С. К. М., чрез адвокат пълномощника им К. Б.
от АК – Перник, за допълване на решение № 48 от 25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 146/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, съдът да се произнесе по искането, като се приеме за
установено по отношение на ответника Р. С. К., че договора за аренда, сключен на 23.10.2012г. е
непротивопоставим на ищците- П. К. В. и С. К. М., тъй като същите притежават повече от 50% от
собствеността на имотите, предмет на иска.
Ответниците – Р. С. К. и С. К. И., чрез своя процесуален представител адв. С. Д. от АК –
Перник не изразяват становище по молбата за допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 2
ГПК.
За да се произнесе по искането за допълване на решението, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не
се произнесъл по цялото й искане, като молбата се подава в едномесечен срок от връчването на
решението.
Молбата е подадена от ищците по делото. Видно от приложеното по делото съобщение,
решението е връчено на процесуалния представител на ищците- адв. К. Б. на 22.04.2024 г., като
молбата е подадена на 07.05.2024 г., по ел. поща на съда от което следва, че същата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата за допълване на решението е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 48 от 25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 146/2022г. по описа на Районен
1
съд – гр. Брезник, съдът е уважил предявеният евентуален иск по чл. 108 от ЗС, като признал за
установено по отношение на Р. С. К., че П. К. В. и С. К. М. са собственици на общо 2/3 идеални
части от недвижимите имоти, предмет на иска и е осъдил ответника Р. С. К. да предаде владението
на общо 2/3 идеални части от имотите на ищците.
С решението на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е осъдил Р. С. К. да заплати в полза на ищците
П. К. В. и С. К. М., сумата в размер на по 1 300.97 лв., за всяка една от ищците, съставляващи
обезщетение за ползите от които ищците са лишени в следствие на това, че същият обработва, без
основание съсобствените им по 1/3 идеална част от процесните имотите или общо 2/3 идеални
части от имотите предмет на иска за периода от 2017 стопанска година до 2021 стопанска година,
ведно със законовата лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба-
29.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите.
Настоящият съдебен състав намира, че в постановеното решение ясно е посочил, че
сключения договор за аренда от 23.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите, по силата на
който арендодателят – бащата на др. ответник- С. К. И., притежаващ 1/3 и.д. части от процесните
имоти, находящи се в землището на гр. Брезник, е предоставил на арендатора – ответникът, негов
син- Р. С. К. за временно и безвъзмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ
37.893 дка, като договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, като в същият не е
договорена арендно плащане в пари или в натура, т.е. не е завършен фактическия състав на
сключения аредния договор, тъй като същият е възмезден договор.
Съдът е намерил, че сключения договор за аренда от 23.10.2012 г., между С. К. И. и Р. С. К.
е договора за заем за послужване- чл. 243 ЗЗД, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя
една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Но за
сключването на договор за заем за послужване изисква мнозинство при сключването му.
Съдът е посочил в решението си, че сключения договор за аренда не е завършен
фактическия състав на същия и се е трансформирал в договора за заем за послужване, който е
безвъзмезден договор, но ищците се легитимират на собственици на общо 2/3 идеални части и не
са давали съгласие за сключването на договора. Поради това и като проявление на общото правило
на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците
съобразно притежаваните от тях дялове в общността, то и процесният договор за аренда не е
противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имотите заедно или поотделно,
тъй като на практика няма завършен фактически състав на сключения договор за аренда /няма
сключения договор за аренда/, а съдът приема, че сключения между С. К. И. и Р. С. К. е договор
за заем за послужване от 23.10.2012 г., които е безвъзмезден, каквато е била волята на страните
при сключването му.
С оглед на изложеното, тъй като съдът е приел, че няма сключен договор за аренда /а заем
за послужване/ между С. К. И. и Р. С. К. от 23.10.2012 г., то и същият, като не съществуващ и не
може да бъде противопоставен на ищците.
Ето защо, съдът намира, че молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. рег. № 889/07.05.2024 г., подадена от ищците- П. К. В. и С. К. М.,
чрез адвокат пълномощника им К. Б. от АК – Перник, за допълване на решение № 48 от 25.03.2024
г., постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, съдът да се
произнесе по искането, като се приеме за установено по отношение на ответника Р. С. К., че
договора за аренда, сключен на 23.10.2012г. е непротивопоставим на ищците- П. К. В. и С. К. М.,
тъй като същите притежават повече от 50% от собствеността на имотите, предмет на иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
3