№ 15139
гр. с., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110136974 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Д. Г. Г., ЕГН
**********, срещу:
- Г. П. П., лице, с което молителката съжителства при условията на фактическо съпружеско
съжителство и от което има дете;
- П. П. П., възходящ на лицето, с което молителката съжителства при условията на
фактическо съпружеско съжителство;
- Г. П., възходящ на лицето, с което молителката съжителства при условията на фактическо
съпружеско съжителство;
с искане за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени спрямо молителката в
срока по чл. 10 ЗЗДН актове на домашно насилие, както следва:
на 02.06.2023 г. - от ответниците Г. П. П., П. П. П. и Г. П., като се твърди, че актовете
са осъществени около 13,30 часа, в съвместно обитаваното от всички страни жилище,
находящо се в с. п., ул. „о.“ № 28, когато, след употреба на алкохол, ответникът Г. П. П.
започнал да удря молителката с ръце по главата и да й удря шамари през лицето, както
и да я обижда с думите „курво“, „мършо“, „боклук“, включително и да й крещи, че ще
й събере багажа и ще я изгони от къщата без детето; след това ответникът П. П. П.
казал на ответника Г. П. П. да съберат багажа на молителката, което и сторили, след
което насилствено я извели от дома; ответницата Г. П. не позволила на молителката да
1
вземе детето си и й казала да се маха;
в периода от 03.06.2023 г. – 09.06.2023 г. тримата ответници не позволили молителката
да влезе в жилището в с. п., ул. „о.“ № 28, докато тя стояла пред къщата и спяла в лек
автомобил „Голф“, собственост на ответника Г. П. П., който й казал, че същият е
отключен и ако желае, може да спи там, като й подавал хляб и вода през портата;
на 09.06.2023 г. ответникът Г. П. П., чрез приложение „Месинджър“, между 18,00 часа
и 21,00 часа, заплашвал молителката, че ще я намери и закопае, че полицията работи за
него и я търси, че ще дойде с полицаите в хотелската й стая, ще я пратят в затвора и ще
й вземат детето;
на 11.06.2023 г. ответникът Г. П. П., около 14,00 часа, на площада на ул. „Ябълкова
градина“, в гр. с., кв. „д.“, с помощта на сестра си М. П. П. грабнали детето на
молителката и ответника Г. П. П., сгънали количката му, сложили я в колата и опитали
да потеглят; приближавайки се към колата ответницата Г. П., която била вътре в колата,
казала на молителката „и ти, като майка си, не ставаш за майка, не заслужаваш да
имаш дете“, след което автомобилът бързо потеглил;
на 01.07.2023 г., когато около 18,00 часа молителката отишла пред жилището в с. п.,
ул. „о.“ № 28 и помолила ответниците да види детето си, всички ответници излезли
пред къщата и един през друг крещели, че няма право да ходи, няма да й покажат
детето, наричали я „циганка“, „измекяр“ и „боклук“, както и изхвърлили всички лични
вещи и принадлежности на молителката на тротоара пред къщата, като заявили, че
това е всичкият й багаж и да си го прибира.
В останалата си част производството по делото е прекратено поради недопустимост на
молбата в една част и поради оттегляне на същата в друга част. В съдебно заседание
молителката поддържа молбата за защита.
Ответниците оспорват молбата, като намират същата за неоснователна.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът Г. П. П. е лице, с което
молителката е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство и от което има
2
дете, а другите двама ответници са негови родители, предвид което същите подадат сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 9 ЗЗДН. Описаните в
молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо молителката. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
подробно са описани твърдените в молбата за защита актове на домашно насилие по време,
място и начин на извършване. По делото с протоколно определение от 21.09.2023 г. между
страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответникът Г. П. П. и молителката Д. Г. Г. са живели при условията на фактическо
съпружеско съжителство и имат общо дете, а ответниците Г. П. и П. П. са родители на
ответника Г. П.; че на 02.06.2023 г. в съвместно обитаваното от страните жилище в с. п., ул.
о. №28, е възникнал скандал, на който са присъствали всички страни, като ответникът П. П.
казал на молителката да се маха от дома му и заедно с ответника Г. П. събрали багажа й.
Показанията на разпитания по делото свидетел – М. П. /сестра на ответника Г. П. и дъщеря
на другите двама ответници/, съдът не кредитира, доколкото ги намира за противоречиви и
недостоверни. Това е така, тъй като в показанията си св. П. заявява първоначално, че на
11.06.2023 г. не са вземали детето, но след коментар от страна на ответницата П. “а, не,
тогава го взехме”, свидетелят се коригира, като заявява, че не са вземали детето “насила”.
Оттук проличава явната заинтересованост на св. П. от изхода на делото и вземайки предвид
и близката родствена връзка на същата с всеки от ответниците, не дава вяра на показанията
й. Още повече, показанията й противоречат и на твърденията на ответника Г. П., който ясно
заявява в представеното по делото становище от 18.09.2023 г., че на 11.06.2023 г. е тръгнал за
гр. с., след като е получил “съгласие” за това от ДСП-Враца след проведен разговор по
телефона. В показанията си свидетелят сочи, че молителката повикала ответника Г. П. в гр.
с., за да се разберат, като въобще не описва в показанията си причината и начина, по който
детето е тръгнало с баща си. Следва да се посочи, че на процесните актове на домашно
насилие от 02.06.2023 г., 03-09.06.2023 г. и 01.07.2023 г. не са присъствали очевидци и няма
други доказателства, предвид което молбата относно тези актове е доказана само въз основа
на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Актовете на насилие от 11.06.2023 г. съдът също
намира за доказани, предвид обстоятелството, че извършването им не се опровергава от
показанията на свидетеля-очевидец, които, както се посочи, съдът не кредитира.
Действително, в постъпилото писмо от МВР-Враца е посочено, че няма образувани преписки
по жалби от страна на молителката, от писмото от Дирекция “Национална система 112” за
процесните дати не са подавани сигнали за адреса на ответниците. Съдът намира обаче, че
това също не опровергава доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доколкото самите ответници лично заявяват, че на място са идвали полицейски служители, а
отделно от това, молителката не заявява изрично, че е подала жалба в полицията
/единствено, че е отишла до полицията след случилото се на 02.06.2023 г., откъдето й
3
препоръчали да отседне в хотел/.
Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на актовете на домашно насилие, съдът намира за
подходяща спрямо ответниците мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да се
въздържат от домашно насилие спрямо пострадалата. Тази мярка е тяхно постоянно
законово задължение и за същата не следва да се определя срок.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лв. Съдът, като съобрази
извършеното от ответниците домашно насилие и настъпилите последици за молителката от
действията спрямо нея, счита, че на всеки от ответниците следва да бъде наложена глоба в
размер на по 300,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но доколкото не се установява
направата на такива от страна на молителката - адвокатският хонорар ва адв. З. е уговорен
по договор с Фондация “Асоциация Анимус”, в който е предвидено заплащане на
възнаграждение по банков път след отчет за извършена дейност, като не са представени
доказателства за действително извършено плащане, още по-малко от страна на молителката.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. П. П., ЕГН **********, Г. Ц.
П., ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Г. П. П., ЕГН **********, Г. Ц. П., ЕГН
4
**********, и П. П. П., ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно
насилие по отношение на Д. Г. Г., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г. П. П., ЕГН **********, Г. Ц. П.,
ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед
полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Г. П. П., ЕГН **********, глоба в размер на
300,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Г. Ц. П., ЕГН **********, глоба в размер на
300,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на П. П. П., ЕГН **********, глоба в размер на
300,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Г. П. П., ЕГН **********, Г. Ц. П.,
ЕГН **********, и П. П. П., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийския районен
съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5