№ 678
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора В. Т. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20231100200643 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор В. В..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. Ц. Н. – редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
За него се явява адв. Ю. С., упълномощен защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор Т.Г..
Същата представя заповед № Л-353/18.10.2021 г. на Началника на Затвора гр.
София за осъществяване на представителство на Началника на Затвора гр.
София.
Становище на страните по хода на делото:
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и с оглед становището на страните, намира че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Осъденият със снета по делото самоличност и разяснени права в
предходното съдебно заседание.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
СЪДЪТ, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 и следващите от НПК, вр. чл.
1
70, ал. 1 и следващите от НК и е образувано въз основа на молба подадена от
лишения свобода И. Ц. Н., чрез неговия процесуален представител адв. Ю. С.,
в която молба е поискано УПО, по отношение на наказанието по наложената
присъда.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
Преди даване ход на съдебното следствие по реда на чл. 275 от НПК бе
направено искане, което съдът допусна, касаещо представяне на доклад на
пробационен служител.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям съобразно указанието на съда от
предходното съдебно заседание, доклад на пробационен служител, който
своевременно съм изпратила в СГС, както и справка за изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода.
АДВ. С.: Считам, че са относими, моля да се приемат, като от моя
страна, господин председател ще моля да приемете заверен препис на
студентска книжка по защитата, Ви в която от 2017 година е записал да
следва висше образование. Считам, че с оглед характеристичните данни и
начина му на живот и преди да влезне в затвора и това което е относимо.
ПРОКУРОРЪТ: Относимо е, моля да се приеме.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се приеме, да относимо е.
СЪДЪТ намира представените в днешно съдебно заседание писмени
документи за относими към предмета на доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото доклад за пробационен надзор
от 13.02.2023 година, служебна бележка удостоверяваща изтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода“ и части от копие на част от студентска
книжка, удостоверяваща това, че осъденият е студент във висше учебно
заведение към 2018 година.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства към материалите по
делото материалите приложени като лично досие на осъдения № 564/2021
година и ги ОГЛАСЯВА чрез прочитането им, което след приключване на
производството да бъде върнато на началника на затвора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме други доказателствени искания.
Считаме делото за изяснено от фактическа страна, моля да се даде ход по
същество.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. С.: Уважаеми г-н Председател, аз ще моля да уважите молбата за
условно предсрочно освобождаване на И. Ц. Н., като считам, че са налице
2
всичките предпоставки предвидени в закона за освобождаването условно
предсрочно на Н., а именно: Налице е фактът, че е изтърпял половината от
наказанието си, видно и от справката представена днес от представителя на
началника на затвора, както че е дал достатъчно доказателства за времето на
престоя си в затвора, за това, че се е поправил, за това, че има нагласа да води
законосъобразен начин на живот и отделно от това липсват каквито и да е
доказателства и постъпки по време на престоя в затвора и не само по време на
престоя в затвора, а и преди да постъпи за изтърпяване на наказанието си от
Н., липсват каквито и да е доказателства за постъпки, които да сочат в
обратна насока за това, че не е готов да се впише в обществото с един
законосъобразен начин на живот и да покаже, че се е поправил и може да
изгради семейството си.
На първо място, за пореден път при мен буди недоумение становището
на началника на централния затвор. В предното заседание така или иначе
заявих, че затворът е страна в настоящото производство и имат право на
своето мнение, но въпреки това буди недоумение фактът, че началникът на
затвора изразява отрицателно становище за условно предсрочно
освобождаване на И. Н., без да се посочат конкретни причини, без да се
посочат конкретни мотиви за това – защо Н. не отговаря на изискванията и не
следва да бъде освобождаван условно предсрочно. Видно от представените
документи от затворническата администрация, а именно доклад за лишения
от свобода, препланиране на присъдата, както и в представения в днешното
заседание доклад за пробационен надзор, във всичките тези документи се
сочат само и единствено положителни характеристични данни, положителни
постъпки и действия на лишения от свобода по време на изтърпяването на
наказанието му. Няма наложени наказания по време на престоя му в затвора,
не е наказван, награждаван е няколко пъти. Като искам да обърна внимание
на факта, че още от постъпването си в затвора, няколко дни след това
веднага е започнал работа, първо на едно място, впоследствие е преназначен
на друго място извън затворническото общежитие в Дирекция „Миграция“,
като навсякъде, във всичките документи се изразява абсолютно положително
становище за това, какъв е бил престоят му в затвора. Сочи се, че
законосъобразно изтърпява присъдата си, сочи се, че е с наличие на добри
интелектуални способности, комуникативен репертоар, тих, кротък,
уравновесен, с адекватни знания и умения за възрастта му. Цитирам от
доклада, но ще кажа в каква връзка ги съобщавам тези неща на съда, налице е
адекватна самооценка, спазва поетите обещания и ангажименти. Искам да
обърна внимание и на факта, че Н. към настоящия момент по всякакъв начин
се старае и показва със своето поведение, че се поправил и че е готов за един
законосъобразен начин на живот. Като дори и фактът, че работи на външен
обект, извън пределите на затворническото общежитие в Казичене, не му
пречи да се включва в културно-масови спортни мероприятия, което е трудно
имайки предвид, че цяла седмица сутрин се извеждат на работа, вечерно
време се прибират, въпреки това той пак намира начин и време да се включи
в тези прояви, което сочи за едно лице с утвърдени вече, ако щете трудови
навици, с утвърдено желание за един правилен начин на живот.
3
На следващо място, аз виждам и едно противоречие между това, което
се сочи в препланиране на присъдата му в таблицата и с това, което е
отразено в доклада за Н.. Сочи се, че следва да се работи още с него за
подобряване на уменията за мислене, с цел превъзмогване на дефицитите в
тази област, като в последствие обръщайки внимание на доклада се сочи, че
той приема присъдата за законосъобразна, разбира мотивите за криминалното
си поведение към датата на извършването, няма агресивни прояви,
междуличностните му умения са адекватни за възрастта му. Неща, които
реално в доклада се сочат, че са постигнати вече такива резултати и отделно
от това пак се сочи, че следва да се работи с него. Това нещо се отнася и за
втората зона за която се сочи, че следва да се продължи работа с него, за
създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол, последователност,
целенасоченост, обогатяване на поведенческия репертоар след като се сочи
пак на следващо място, пак обръщам внимание на доклада, точно в обратна
посока се сочи, че всички тези неща са постигнати, че е емоционално
стабилен, без лидерски нагласи, пак добри интелектуални способности,
спазва поетите ангажименти, взима участие във всички тези групи. Зоните,
които се сочи, че следва да продължи да се работи, вече са смея да кажа с
максимално постигнати резултати в отношение с тези зони. В крайна сметка
пък под таблицата за препланиране на присъдата вече е посочено пак само и
единствено положителни данни, че успява да изпълни в пълна степен
поставените му задачи. Аз не считам за едно лице, което е показало, че
изпълнява всичките задачи заложени в плана на присъдата в пълнота, че е
трудово устроен, че е съвестен и в срок изпълнява задачите си. На база на
цялото това поведение му е намален и риска от рецидив в ниски стойности.
Аз считам, че с това, което затворът може да му предложи като възможности
да покаже, че се е поправил, той се е възползвал абсолютно от всички тези
възможности. Не виждам по какъв друг начин може да покаже и какво може
друго да направи, за да покаже това лице, че се е поправило.
На следващо място считам, че за да се вземе правилно решение от
страна на съдебния състав, следва да се обърне внимание на факта, че той е
осъден за една инцидентна проява, за една инцидентна постъпка. Не говорим
за човек с трайно утвърдени престъпни навици, който да се занимава с
престъпления от които да се издържа, и да има риск евентуално ако излезе от
затвора да продължи да се занимава с някакви престъпления, от които да
получава доходи и да се издържа. Това е една инцидентна проява, за която е
получил своето наказание, признава вината си, признава присъдата за
правилна и считам, че следва да му се даде шанс да организира живота си от
тук след престоя в затвора. Да продължи висшето си образование, да се
погрижи за здравословното си състояние, което считам че е важна
предпоставка също за уважаване на условно предсрочното си освобождаване.
Видно от медицинските документи, които представихме в предходното
съдебно заседание е, че той има заболявания и въпреки това работи и въпреки
това се включва в спортни прояви, в културно-масови дейности. Всичките
тези данни за това осъдено лице говорят, че той има огромна нагласа за един
законосъобразен начин на живот. Установено е и е отразено и в доклада за
4
него, че има пет годишна връзка с жена, с която живее на семейни начала.
Сам може да се убедите, че и майка му, и баща му, и жената, с която живее на
семейни начала пет години, са нормални интелигентни хора. Аз считам, че и
заради това следва да му се даде шанс да организира семейния си живот,
както и да се погрижи за здравето си и да продължи образованието си. Като
считам, че няма никаква опасност този човек да рецидивира и излизайки от
затвора да върши други престъпления.
Представихме и една декларация, видно от която излизайки от затвора,
че той ще започне незабавно работа и няма да се занимава с престъпления, а
ще води един законосъобразен начин на живот. В самата молба за условно
предсрочно освобождаване, господин Председател, съм посочил една
резолюция № 76 на Комитета на министрите на съвета на Европа, където е
указано, че условно предсрочно освобождаване следва да се дава веднага щом
се появят благоприятни прогнози за развитието на лицето. Тук, тези прогнози
са се появили преди доста време категорично, даже са и затвърдени. Така,
както пише в доклада, че е необходимо затвърждаване на положителните
характеристични данни на това, което е показал лишеният от свобода, за мен
това означава, че затворническата администрация признава, че той е показал
положителна настройка и положително поведение и не считам, че следва
затвърждаването да се покаже в рамките на затвора. Условно предсрочното
освобождаване не приключва изтърпяването на наказанието, има изпитателен
срок, има пробационни мерки, които нямаме възражения и против да се
определят такива, каквито съдът прецени, въпреки предложената
пробационна мярка от администрацията на затвора, ние нямаме възражения
за каквито и да е пробационни мерки, които може да му се наложат, ще си ги
изтърпява и считам, че е редно да му се даде възможност той да покаже, и да
затвърди положителното си поведение извън рамките на затвора, предвид
цялостното му поведение и характеристиките на лишения от свобода, които
са описани в доклада от затворническата администрация.
На следващо място съм посочил и едно постановление № 7/27.06.1975г.,
където се сочи, че също условно предсрочно освобождаване следва да се дава
своевременно на осъдени лица, които са дали достатъчно доказателства за
поправянето си, като за поправяне на осъдения следва да се съди по
отношението му към труда. Той не е спирал да работи няколко дни, според
данните, откакто е постъпил в Казичене на 06.08.2021г. той е назначен на
11.08.2021г., само пет дни след това е назначен на работа и е започнал да
работи и с труда си е показал какво му е отношението и нагласата към по-
нататъшно развитие негово в живота, като го счита за негово морално
задължение. Както също в това постановление се сочи, че за осъдени за първи
път лица е достатъчно да е налице започнал корекционен процес. Тоест
осъден за първи път, няма данни дори за някакви други криминални прояви,
не за присъди, а за криминални прояви, считам, че следва да се даде шанс на
този човек да ни покаже, че няма никакви криминални нагласи, че няма да
води незаконосъобразен начин на живот, да му се определи изпитателен срок
в рамките на остатъка от неизтърпяната част от присъдата, да му се определи
една или няколко пробационни мерки, пак казвам, че няма възражения в тази
5
насока, като само и единствено остатъкът на неизтърпяната част от
наказанието в закона се сочи, че не следва да е единствена причина за отказ
от условно предсрочно освобождаване. Към настоящия момент рискът от
рецидив е четиридесет точки, аз за пореден път в тези производства ще
отразя, че има една таблица според която се определят точките за риска от
рецидив - едното е миналото на човека, другото е престъплението за което е
осъден. Това са неща, които няма как да се променят. Не може да промени
миналото, не може да промени случилото се, фактът че е извършил това нещо
и че е осъден с влязла в сила присъда, не оспорва присъдата, приема я за
правилна. В тази връзка, тези точки, които се включват в цялостната сума от
четиридесет точки от риска от рецидив са смъкнати от тези области, от които
може да се смъкнат – да покаже, че работи, да покаже, че няма наказание, че
има награди, но не и от факти, които не могат да се променят, да приеме, че е
осъден за хулиганство, а не за опит за убийство така или иначе. В тази връзка,
аз ще моля за Вашия съдебен акт, като считам че отговаря абсолютно на
всички изисквания и че е показал с всичко, каквото може, че се е поправил и
че е готов за един нормален начин на живот.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н. за лична защита: Нямам какво да
допълня, подкрепям думите на защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Аз ще си позволя по-различен прочит и ще заявява, че
намирам дадената молба за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна, поради следните аргументи:
Несъмнено първата предпоставка, която чл. 70 от НК изисква, а именно
да изтърпяно повече от половината от наложеното наказание несъмнено е
налице, законът обаче освен това изисква да е налице поправяне на лицето,
като за това негово поправяне трябва да се съди от обективни данни.
Съгласна съм изцяло със защитата, че и преди факта на осъждането и след
започване изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ И. Н.
е активна личност, трудово ангажирана и преди и след началото на
изпълнение на наказанието, социална личност, с изградено фактическо
съжителство, започнало преди изтърпяване на наказанието, продължаващо и
към настоящия момент, с устойчиви семейни връзки, започнало образование,
висше такова, категорично, но след началото на пробационната работа с него
и наблюдението му от служители в пенетенциарното заведение, в което той
се намира, наред с продължаващата тенденция същият да е активен, социално
и като личност, се наблюдава спад в основни лични качества - самоконтрол,
като са визирани конкретни числа, способност за дефиниране на
междуличноснови проблеми и възможността за тяхното законосъобразно
решаване. Именно оценката дадена в пробационния доклад, депозирани в
днешното съдебно заседание, приет от този съдебен състав като доказателства
по делото, сочи че не личните качества – социални, трудови, на
изтърпяващото наказание лице И. Н. са причина за негативното становище от
страна на затворническата администрация, същият да не бъде освобождаван
към днешна дата, а именно спадът, който се наблюдава в личната му
мотивация. Не е без значение и фактът, че да, действително същият оказва
приемане на факта на осъждане, споделил е лично виждане за справедливост
6
за наложеното наказание, но оценката, критична или не, не е факт от
материалите и може би това е част от причината за негативното мнение на
затворническата администрация. Доколкото обаче в целите на настоящото
производство, следва да бъде установен по несъмнен начин „поправяне“, така
както изисква индивидуалната превенция, а именно да се използват
предоставеното и конкретно наложено наказание в максимална степен, така
че да е сведен до минимален обозримия риск от извършване на престъпление,
каквото и да е то.
Считам, че към настоящия момент в хода на това съдебно
производство, поправянето, в тази част, така както законът изисква, не е
налице. Ако съдът не сподели изложеното от мен виждане, намирам че
същият е длъжен да реализира правомощието си по чл. 70, ал. 4 от НК, като е
удачно и включване в съответни курсове за самоконтрол и развитие на
личните качества, в спада, в който е констатиран в пробационния доклад.
Благодаря.
ИНСПЕКТОР Г.: Уважаеми г-н Съдия, Началникът на затвора
възразява на молбата на осъдения И. Н. възразява по няколко причини.
Действително, формалната предпоставка е налице, изискуемата половина част
от наложеното наказание е действително изтърпяна, но при наложена присъда
от три години „Лишаване от свобода“, изискуемият минимум е година и шест
месеца и към настоящият момент осъденият е изтърпял точно фактически
една година, шест месеца и 19 дни. Сметката е различна тогава, когато се
прибави предварителното задържане и времето спечелено приспаднато от
работа. Трябва да се отбележи, че осъденият изтърпява присъдата си за
умишлено престъпление от общ характер на основание чл. 115 от НК.
Отделно от това, действително той показва положително отношение към
труда, ангажиран е от самото начало в постъпването си в затвора с работа, но
при самото произнасяне на присъдата и определяне на режима на изтърпяване
на същата, съдът го поставя в общежитието от открит тип, където е съвсем
нормално да му се даде шанса да бъде трудово ангажиран, той точно за това е
в това общежитие, това първият и основен начин да се проследява неговото
поведение. За показаното добро отношение към труда и постигнатите
резултати е получил няколко награди. Спазва реда и дисциплината, не е
наказван към момента, но рискът от рецидив не е занижен в достатъчна
степен, остава в средни стойности, макар да е спаднал със 7 т. Кога ще се
счита за преодолян – тогава, когато слезе под 20 т., това е общоприето.
Пенетенциарната система не е изпълнена, за година и шест месеца няма как
да се изпълнят всички условия, режимът да бъде променен на лек и контролът
да бъде още по-слаб, за да се наблюдава поведението му в слабо
контролираната среда. Считам, че с остатъка от една година, който е към
настоящия момент, това време би се използвало точно за тези цели – режимът
да бъде променен на „Лек“, с което ще се изпълни пенетенциарната система,
да се продължи това поведение, което ще убеди администрацията на затвора,
че осъденият И. Н. е готов за живот на свобода. Считам, че към настоящият
момент молбата не бива да бъде уважена и е целесъобразно да продължи
изтърпяване на наказанието в социална изолация от обществото. Моля да
7
оставите молбата му без уважение.
АДВ. С. реплика: На първо място, аз не разбирам прокуратурата от къде
черпи информация, че от постъпването си в затвора И. Н. има снижаване в
някои зони, в доклада на пробационния служител единствено, който днес се
представи пред съда, в началото започва с това какъв е бил при постъпването
си в затвора, но на втората страница вече е посочено какъв е напредъкът му,
че приема отговорността за деянието си, че разбира мотивите за поведението
си, криминалното, че приема присъдата за справедлива, без агресивни прояви,
само към момента след престоя му от година и осем месеца до момента, само
положително израстване на този човек, аз не виждам нито едно обстоятелство
или зона, в която да има снишаване.
На следващо място, г-н Председател, не знам, началникът на затвора
заяви, че към днешна дата има изтърпяно година, шест месеца и 19 дни, аз
виждам от днес представената справка, че има една година и осем месеца
изтърпяно фактически, така или иначе, с работата. Даже бих обърнал
внимание, че престоят в следствения арест е в пъти по-тежък като режим,
като общия режим, който търпи към настоящия момент, и даже времето там
би трябвало да се приема с доста превантивен ефект. Знам какви са условията
в следствения арест, знам какви са условията и в Казичене, така че не считам,
че следва да се приема, че не е работено с него докато е бил в следствения
арест. Не на последно място, представителя на началника на затвора заяви, че
следва точките му да са намалени под 20 т. за риска от рецидив и че следва
режимът му да е свален вече в „Лек“, за да се уважи една молба за условно
предсрочно освобождаване. Аз искам да обърна внимание пак на това, че
доста съм се интересувал от това как затворническата администрация
определя на първо място – точките от риск от рецидив, в какви случаи ги
сваля, в какви случаи се предлага лицето за замяна на режима, уважаеми г-н
Председател, това нещо се случва веднъж в годината, веднъж в годината на
един лишен от свобода, поне така ми е известно на мен, се обсъждат колко
точки следва да му се свалят от риска от рецидив, дали следва да се предложи
за замяна на режима, когато се случи веднъж в година, в рамките на
следващата година, да речем, че се случи в началото на февруари месец, в
рамките на следващата година до февруари месец каквото и да направи този
човек, ако ще и на челна стойка да стои в затвора, или да го разпънат като
Христос, да го мъчат там, за да се поправи, няма кой да се занимава с него, за
да му намаля точките от риск от рецидив, и пак казвам, има една таблица, в
която се сочи колко точки за какво се дават, има няколко неща при него,
които са константни, няма, пак казвам, получил е максимален брой точки,
заради факта за престъплението, за което е осъден по чл. 115 от НК, това
няма да се промени, той няма да падне под 20 т., дори 10 години да стои в
затвора. Считам, пак казвам, каквото му е дадено като възможност в затвора,
той го е изпълнил и е показал с всички възможни начини, че се е поправил,
затова в закона, в НК и НПК се сочи и е прието, че след като се изтърпи
половината наказание може да излезе условно предсрочно, именно ако е
такъв човек като него е и ако е дал такива доказателства за начина на живот и
за нагласите си извън затворническото общежитие, моля в тази връзка за
8
Вашия съдебен акт.
ИНСПЕКТОР Г. дуплика: Докато тези точки се отразяват при
първоначално изготвяне на т. нар. затворна книжка на осъденото лице, когато
ние не сме я видели с очите си, първичната т. нар. оценка, какви точки, в кои
точно зони съдържа, не можем с такава категорично да казваме могат ли или
не могат да паднат до 20 т. или до 30 т. Не можем да кажем кои са
константните стойности.
СЪДЪТ дава последна дума на лишения от свобода Н.: Нямам какво да
добавя, искам да бъда условно предсрочно освободен.
След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК, вр. чл. 70,
ал. 1 и следващите от НК. Инициирано е по молба на осъден И. Ц. Н.,
депозирана чрез неговия процесуален представител, а искането в молбата е за
допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на
неизтърпяната част от наказание „Лишаване от свобода“.
В съдебно заседание страните релевираха доводите си, като подробно
процесуалният представител на осъдения изложи съображения защо счита
молбата за основателна, направи анализ на фактите и най-вече на
обстоятелствата, касаещи разпоредбата на чл. 439а от НПК. В противовес на
неговата пледоария, представителят на държавното обвинение разви мотиви в
насока неоснователност на молбата, макар и процесуално допустима. В
подобна насока бяха и съображенията релевирани от представителя на
Затвора гр. София.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните
и разбира се закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е без съмнение процесуално допустима, същата е депозирана
от лице, което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“. Съответно тя е
депозирана за първи път от момента на постъпване в пенетенциарното
заведение, т.е. за него не важи забраната за повторно депозиране на такава
молба. По същество съдът намира следното:
Напълно споделя становището на страните, че първата от
кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК е налице. Законодателят в
цитираната разпоредба е бил относително лаконичен посочвайки именно две
предпоставки, които биха мотивирали съда да допусне условно предсрочно
освобождаване. Първата е обективна или както страните няколкократно я
нарекоха формална и тя е предопределена чисто фактически времеви
обстоятелства, т.е. времето, през което осъденият е пребивавал в затвора с
прибавено към него време на предварително задържане, както евентуално
„Домашен арест“, както и това, което му се приспада при упражнен труд.
Сумарно, към настоящият момент към присъдата, която е с общ размер три
години „Лишаване от свобода“, наложена с окончателен съдебен акт на ВКС
по НД № 4468/2017 година, е изтърпял една година, единадесет месеца и 27
9
дни, от които без да има кардинално и предопределящо значение – една
година и осем месеца фактически от пребиваване в затвор и следствен арест,
така че първата предпоставка е налице, допускаща условно предсрочно
освобождаване.
В съдебно заседание се разви съществен спор по наличието на втората
от предпоставките, и именно по отношение на нея законодателят е бил
изключително лаконичен, като в чл. 70, ал. 1 е посочил че е допустимо
условно предсрочно освобождаване, когато има данни, че осъденият се е
поправил. С разпоредбата на чл. 439а до известна степен е направен опит да
се облече тази лаконична и до голяма степен предполагаща субективизъм
конфигурация в някакви обективни рамки. В посочената разпоредба е
регламентирано, че доказателства за поправяне са всички обстоятелства,
които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и след това са изброени конкретни обстоятелства, касаещи добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни мероприятия. Отчетено е, че индивидуалната корекционна
дейност повлиява положително върху нагласите и цялостното поведение на л.
св. и че вече има и по-зряло и по-отговорно отношение спрямо собствената
активност в средата. Отчетена е оценка на риска от вреди ниска вече,
намалена от средна към ниска. При съпоставяне на настоящата оценка на
риска, с резултатите от предишното оценяване се отчитат до голяма степен
положителни промени в нагласите на л. св., посочени изчерпателно в
становището на ИСДВР. Налице са данни за участие в трудови дейности, като
например е извеждан за полагане на доброволен труд в затворническата база,
л. св. поема функции към груповия съвет като отговорник ред и дисциплина.
Констатира се, че е съвестен, отговорен и дисциплиниран при изпълнение на
поетите ангажименти. Наказанията му са били заличени и те няма да се
отчитат негативно от съда. Има и няколко награди.
Съдът, както е и очевидно, няма непосредствено впечатление от
поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, той би могъл да съди
за това по документите, които са представени действително от една от
страните, които са имали пряко наблюдение върху работата с него през в
случая тези година и шест месеца в Затвора София. Един от критериите,
който е определящ за това да се мотивира разбирането за поправяне,
респективно за все още недостатъчно поправяне на осъдения, това са
отделните обстоятелства, които в своята сумарност очертават наличието на
риск за извършване на престъпление и евентуално освобождаване на лицето.
Според приложения доклад, който може да се приеме, че е възприет от
страните, доколкото не съществува процедура, която да може да предполага
неговото инстанционно оспорване, оценката на риска към момента на
създаване на доклада е в средни стойности от 40 т., установява се, че към
момента на постъпване в затвора осъденият Н. е с опасност от рецидив също
към средни нива с 47 т. За изтеклия период от постъпване в затвора и
съответно работа с осъдения, както по-горе съдът посочи, година и шест
месеца, занижаването е със 7 точки. Съдебната практика се е обединила около
становището, че за да може да се анализира нивото на трайност на
10
намаляване на риска, т.е. поправяне на осъдения, следва да има съществено
занижение, което да е ако не до ½, то с ⅓ от първоначалните установени при
постъпване нива.
Наблюденията на администрацията на затвора, включително и
крайното становището на началника на затвора е в негативен план. Този
извод на администрацията се споделя и от състава на съда, за да вземе
крайното си отрицателно мнение по молбата на л. св. Един от основните
принципи, които са залегнали в ЗИНЗС е този на диференциация и
индивидуализация на наказателно изпълнителното въздействие, прилагане на
принципите на диференциран и индивидуален подход, съчетано с принципа
на прогресивната система за изпълнение на наказанието, които не са се
променили и до настоящия момент се прилагат в българската пенитенциарна
система. Съгласно установената и неотменена, задължителна за съда съдебна
практика / Постановления на ВС № 7 от 1975 и № 8 от 1987 г./ следва да е
налична констатацията, че осъденият се е поправил и тя да се основава на
данни за съзнателно и активно положително отношение към вътрешния ред и
дисциплина, налични изводи, основаващи се на приложените по делото
доказателства за степента на постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата, а
не само намаляването на рисковете, което е в защита на обществения интерес.
При това положение, крайния извод на съда следва да се основава на
убеждението, че лицето се е поправило трайно след осъждането му и по този
начин са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и по
такъв начин, че по-нататъшния му престой в място за лишаване от свобода не
само е ненужен за него, а би имало негативен ефект. Този краен извод за
трайно поправяне съдът не може да направи от данните, съдържащи се в
материалите по делото поне към настоящия момент.
Действително, грешно е и в тази насока и възприетото с Постановление
№ 7 от 1975 година разбиране, че опасността от рецидив следва да се
мотивира с престъплението, за което търпи наказание осъдения. В т. 5 на
същото постановление върховните съдии са приели, че обстоятелства
свързани с приложението на чл. 55, чл. 54 от НК не би следвало да
рефлектират върху разбирането за наличието или не на обстоятелствата по чл.
439а и това е логично, доколкото при произнасяне в процедура по чл. 70 от
НК следва да се взимат предвид обстоятелства, които са възникнали от
момента на постъпване на осъдения в пенетенциарно заведение. В подобна на
посочената по-горе насока, досежно оценката на риска, е и разбирането
материализирано в доклада на пробационния служител. Анализирайки тези
доказателства, при пълното разбиране за наличието на започнал процес на
поправяне, настоящият състав не счита, че към този момент може да се
възприеме тази изключителна диференцираност в нивото на поправяне, с
оглед на първоначалната опасност от рецидив към тази установена при
момента на произнасянето. Освен цитираното Постановление № 7/1975
година, още едно постановление на ВКС от 1987 година, № 8, което не е
загубило своята правна стойност, е от значение при формирането на изводи в
производство по допускане на условно предсрочно освобождаване.
11
Върховните съдии са приели, че крайния извод на съда следва да се основава
на убеждението, че лицето се е поправило трайно, акцентира се на израза
„трайно“, след осъждането му и по този начин са постигнати целите на
наказанията по чл. 36. Действително недопустимо е да се извличат
кардинални обстоятелства от мотивите на съдилищата при определяне на
първичното наказание, но не може да бъде подминат факта, че именно при
постановяване на присъдата съдът е отчел нивото на всички смекчаващи
отговорността обстоятелства, възприемайки като едно от основните и младата
възраст на осъдения, т.е. съдът си е дал сметка, че налагайки наказание в тези
размери, далеч под минимума предвиден в НК, постановява такова, което е в
състояние да изпълни целите на личната и генерална превенция на закона.
Налице са категорични данни, че е започнала и продължава
изключително успешна корекционна работа с този лишен от свобода, но все
още той не е дал такива доказателства, от които да се направи извод за
неговото поправяне така, че престоят му в местата за лишаване от свобода да
е станал ненужен.
В тази връзка,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ц. Н. с ЕГН
********** за допускане на условно предсрочно освобождаване по наказание
наложено по НД № 4468/2017 година на ВКС от 3 /три/ години „Лишаване от
свобода“.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
Съдебното заседание приключи в 09:50 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12