Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е   №......

                                              гр.К., ...............2019 год.

 

                                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря....................Х. К.…...………..............................като разгледа докладваното от съдията.................................................гр.д.№56 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са искове за установяване съществуването на вземане с  правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД. 

 Ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г. отпуснал на ответника паричен кредит в размер на ***лв. Сумата, предмет на договора била изплатена на ответника по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП П. П. Ф. С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума заемополучателят М.Р.К. удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по ***лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 33.97 % и годишния лихвен процент 29.60 %, посочени в параметрите по договора. Длъжникът М.Р.К. преустановил плащането на вноските по кредит номер СRЕХ-***, на 20.02.2017, като към тази дата били погасени 4 месечни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този  начин,  ответникът следвало да изплати  остатъка по заема в размер  на ***лв., представляващ оставащите 8 броя погасителни вноски към 20.03.2017г., към която дата станал изискуем в целия размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, деклариран в договора, а съгласно чл.6 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса посочен в договора. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита, че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. М.Р.К. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на ***лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.03.2017г. до 11.07.2018г.. Дължимите от ответника суми са: главница – ***лв.; възнаградителна лихва – ***лв.; законна лихва за забава – ***лв. или общо ***лв.. Въз основа на подадено заявление е образувано ч.гр.д.№1900/2018 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Ф. С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България, предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане на „БНП П. П. Ф. С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България от М.Р.К. в размер на *** лв. главница по кредита, *** лв. възнаградителна лихва, ***лв. лихва за забава за периода от 20.03.2017 до 11.07.2018 г. и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.

               В срока по чл.131 от ГПК, ответникът М.Р.К. не е подал отговор на исковата молба. В открито заседание не се явява и не взема становище.

               От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

               От приложеното ч.гр.д.№1900/2018 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „БНП П.П. Ф.С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България, заявление е издадена заповед №1112/26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Р.К., с ЕГН-********** ***, за сумите: *** лв. главница, *** лв. възнаградителна лихва от 20.02.2017 г. до 20.09.2017 г., ***лв. мораторна лихва от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г., по договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г. и законна лихва върху главницата от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и***лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК заявителят предявява иска по чл.422 от ГПК.

              От представеното заверено копие на договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г., неоспорен е видно, че е сключен между „БНП П. П. Ф.С.А.“, като кредитор и ответника М.Р.К. като кредитополучател, за финансиране покупката на стоки: кафемашина Делонги с цена от *** лв. и пералня Финикс с цена от *** лв., с обща цена на стоките *** лв., както и за услуга „сигурност на плащанията“ с премия ***лв., с общ размер на кредита ***лв., платим на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка от ***лв., с обща стойност на плащанията ***лв., при годишен % на разходите -33.97 % и лихвен процент 29.60 %. В погасителния план на стр.първа на договора са посочени падежните дати на всяка вноски, обхващащи периода 20.10.2016 г. - 20.09.2017 г. В чл.1 от условията по договора страните са уговорили, че кредитополучателят е съгласен, предоставеният му кредит, да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, с което кредиторът изпълнявал задължението си за предоставяне на кредита. Така възниквало задължението за кредитополучателя, да заплаща на кредитора уговорените месечни погасителни вноски, представляващи според чл.2 - изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавката, съставляваща печалба на кредитора. В чл. 3 от договора страните са уговорили, при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска ведно с направените за събирането на вземането разноски. При такова просрочване, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноски, без да е необходимо изпращане на съобщение за това. Падежите на месечните погасителни вноски по договора са не по-късно от датите по погасителния план /чл.8/. В договора се сочи, че с подписа си кредитополучателят удостоверява, че стоката/услугата му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор; както и че е получил опосредстван чрез стоката/услугата кредит за сума, посочена като размер на кредита и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта. Договорът е подписан от ответника като кредитополучател, както и от оторизирано лице на дружеството. Приложени към договора са медицински въпросник за приемане на застраховане от 07.09.2016 г. два застрахователни сертификата от 07.09.2016 г. ведно с общи условия, със застрахован кредитополучател М.Р.К. и застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", по застраховка "Защита на плащанията" със застрахователни покрития - смърт, инвалидизация на 70%, продължителни болнични над 60 дни, нежелана безработица в резултат на уволнение над 60 дни или хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни. Ползващи се лица по тези застраховки са ищеца или ответника респ. неговите наследници. При подписване на процесния заемен договор, ответникът е представил декларация за предоставяне на лични данни. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 07.09.2016 г., подписан от страните.

 Представено е заверено копие на фактура №**********/07.09.2016 г. със служебен бон към нея, издадена от "Зора М.М.С" ООД на името на ответника М.Р.К. за покупката на стоките по процесния договор за заем – кафемашина Делонги на стойност ***лв. и пералня Финикс на стойност ***лв. без ДДС, всичко на обща стойност *** лв. с ДДС лв. Като писмено доказателство по делото е представен и погасителен план към процесния договор, с посочени плащания, неоспорен.

    С молба вх.№12017/18.09.2019г. ищецът чрез пълномощника заявява, че ответникът е извършил преводи по банковата сметка на дружеството, с което напълно е погасил задълженията си по спорното право и признава направените от ответника плащания, след подаване на заявлението и исковата молба.

    Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

               Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съдът приема за установено по безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г. Договорът е породил целените правни последици с подписването му от страните. Ищецът предал на търговеца, от когото заемополучателят е закупил стоката  / кафе-машина Делонги и пералня Финикс/, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати сумата от ***лв., съгласно погасителния план, уговорен в договора. Ответникът погасил четири погасителни вноски и преустановил плащанията по кредита. Той не е изплатил и останалите осем бр. погасителни вноски и до 20.09.2017 г.- датата на последната погасителна вноска по договора. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежът на всички задължения по договора, в т.ч. главница, възнаградителна лихва, както и лихва за забава на просрочената главница  на основание т.3 от договора. Ответникът не оспорва, че към 25.07.2018 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение неизплатено задължение към ищеца по процесния договор е в размер на: *** лв. главница, *** лв. възнаградителна лихва и ***лв. лихва за забава за периода от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г. Предвид признанието на ищеца, че претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение са изплатени изцяло от ответника към 17.09.2019 г., то на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявените установителни искове не са оттеглени от ищеца, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

         При отхвърляне на главните искове съдът следва да разгледа предявените евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Осъдителните искове са предявени за същите суми и период, предмет на установителните искове по чл.422 от ГПК като правният интерес от тях е обоснован с възможността за отхвърляне на установителните искове до размера на неплатените суми. В случая, установителните искове по чл.422 ГПК са отхвърлени поради плащане на претендираните суми в хода на процеса, което води до същия резултат и по отношение основателността на осъдителните искове, поради което в случая е без значение обстоятелството дали вземанията по процесния договор са били изискуеми към момента на подаване на заявлението. Ето защо осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.

               

 

 

 

Относно разноските:

              При този изход на делото, предвид факта, че ответникът е погасил изцяло задължението в хода на исковото производство и е станал повод за завеждане на делото /заповедното производство е образувано на 25.07.2018 г., а плащане е  извършено към 17.09.2019 г./, както и задължителните указания в т.12 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва за заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на***лв. и разноските в настоящото исково производство в размер на *** лв., от които: за *** лв. платена държавна такса и*** лв. възнаграждение на юрисконсулт, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

                 Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П. П. Ф. С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк С., сгр.14 срещу М.Р.К., с ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: *** лв. главница, *** лв. възнаградителна лихва от 20.02.2017 г. до 20.09.2017 г., ***лв. мораторна лихва от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г., по договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г. и законна лихва върху главницата от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №1112/26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1900/2018 г. по описа на РС-К. като погасени чрез плащане в хода на процеса.

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П. П. Ф. С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сгр.14 срещу М.Р.К., с ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумите: *** лв. главница, *** лв. възнаградителна лихва от 20.02.2017 г. до 20.09.2017 г., ***лв. мораторна лихва от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г. по договор за потребителски заем с номер СRЕХ-*** от 07.09.2016г. като погасени чрез плащане в хода на процеса.

                ОСЪЖДА М.Р.К., с ЕГН-********** *** да заплати на „БНП П. П. Ф.С.А.“, Париж рег.№***, чрез „БНП П. П. Ф.С.А.“, клон България с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк С., сгр.14, направените в настоящото производство разноски в размер на *** лв. и***лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1900/2018 г. по описа на РС-К..

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1900/2018 г. по описа на РС-К..

 

                                                                                             Районен съдия: