№ 30993
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110167856 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. М. А. срещу „фирма“ ЕАД и
„фирма“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
На основание чл. 211, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу
ищцата, която в срок е депозирала отговор, с който оспорва насрещната претенция.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Искането на ответницата по насрещния иск на основание чл. 190 ГПК е допустимо и
необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.01.2024г. от 13:45 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца-
препис от отговора на исковата молба, подаден от „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД, на
„фирма“ ЕАД- препис от отговора на насрещната искова молба.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „фирма“ ЕАД
насрещни искове.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи справка за заплатените от ищцата суми
по Договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г. При неизпълнение съдът по реда
на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване
страната е създала пречки.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРЕПИС от молба с вх. № 26206 от 31.01.2023г., подадена от „фирма“ ЕАД да се
1
изпрати на ищеца за становище до открито съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от К. М. А. срещу „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че Договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г.,
сключен с „фирма“ ЕАД, евентуално клаузата на чл. 4.1, както и Договор за поръчителство
от 18.03.2022г., сключен с „фирма“ ЕООД, са нищожни като противоречащи на закона и
добрите нрави.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „фирма“ ЕАД срещу К. М. А. с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 850 лева, представляваща
остатъка от цялата предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № ****/18.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 23.01.2023г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност в
случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „фирма“ ЕАД е предявил срещу К. М. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 3 850 лева, представляваща чистата
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г., ведно със
законната лихва считано от 23.01.2023г. до окончателното изплащане на вземане.
Ищецът К. М. А. твърди, че на 18.03.2022г. сключил с „фирма“ ЕАД договор за
потребителски кредит № **** за сума в размер на 4 000 лева, при лихвен процент от 40,00%
и годишен процент на разходите от 48,21%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния
договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, К. М. А. сключила договор за поръчителство с
дружеството „фирма“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в
размер на 2 792,18 лева. Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на
евентуалност клаузата на чл. 4.1, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. Сочи, че в договора
бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Не бил посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гарант, за да може да се
извърши проверка дали посоченият ГЛП отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Поддържа, че погасителният план в договора не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. На следващо място, твърди, че в договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него и
как е формиран същият. Сочи, че посочената годишна лихва в договора за паричен заем не е
ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Поддържа, че
заплащането на сума по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент
от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за
потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поради което
било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. Твърди, че ответните
страни са свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „фирма“ ЕООД е
„фирма“ АД. Сочи, че печалбата на „фирма“ ЕООД от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „фирма“ АД.
Счита, че с договора за поръчителство се цели единствено допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено
по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа,
че посочване в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП. В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал.
1 от Договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г. е нищожна на основание чл. 26,
2
ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „фирма“
ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй
като е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с
което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било
налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона.
Твърди, че в случая е налице нееквикалентност тъй като сумата, която се претендира с
договора за поръчителство е в размер на 2792,18 лева и съставлява допълнителна сума,
която е в размер на над 80 % от сумата по отпуснатия кредит. Поддържа, че сумата се
заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив, бил принуден да
сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че
договорът за кредит, евентуално клаузата на чл. 4.1 са нищожни на посочените основания,
като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че
между ищеца и „фирма“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от
18.03.2022г., по силата на който „фирма“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца
дълга му към „фирма“ ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло
срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на
поръчителство са нищожни на посочените основания. Сочи, че договорът за предоставяне
на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че
възнаграждението по договора не попада в хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото
за ищцата не било задължително да сключи договора за предоставяне на поръчителство с
„фирма“ ЕООД. Поддържа, че няма нарушение на добрите нрави, защото услугата на
дружеството има месечна цена, а не обща цена. Сочат, че собствеността на капитала на
дружеството не води автоматично до правонарушение. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕАД, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че
между ищеца и „фирма“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от 18.03.2022г.
за сумата от 4 000 лева при ГЛП 40,00% и ГПР в размер на 48,21%, който следвало да бъде
върнат от ищеца на 12 месечни вноски. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесният договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на
посочените основания. Поддържа, че предоставянето на обезпечение не било задължително
условие за сключване на договора и ищцата могла да избере и необезпечен кредит. Твърди,
че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание. Оспорва да събира или да
му се дължи „такса гарант“. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство
между ищцата и трето лице е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не
попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че ищцата е можела да се откаже от
договора, без да дължи обезщетение или неустойка. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба „фирма“ ЕАД, предявява насрещен
осъдителен иск срещу К. М. А. за заплащане на сумата в размер на 3 850 лева,
представляваща остатъка от цялата предсрочно изискуема главница, дължима на основание
договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г., а в условията на евентуалност в
случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „фирма“ ЕАД е предявил срещу К. М. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 3 850 лева, представляваща чистата
стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ****/18.03.2022г. Поддържа, че
на 18.03.2022г. ищецът сключил с „фирма“ ЕАД договор за кредит за сумата в размер на 4
000 лева, която следвало да бъде върната на 12 месечни вноски до 10.04.2023г. Признава, че
до датата на подаване на насрещната искова молба ищецът погасил по договора сума в общ
3
размер на 150 лева, като падежирали били 9 вноски, съобразно погасителния план. Прави
изрично изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради неплащане
на повече от 6 вноски, съгласно чл. 3.1. от ОУ към договора. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове К. М. А. е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск по основание и размер. Моли
за разсрочване на изпълнението на търсената сума. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД -
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 4, ал. 1 от него, сключване на
договора за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на ответниците, че следва да докажат, че договорите, респективно
оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че
договорите съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и
отговарят на императивните правни норми.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че
следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера и изискуемостта на
претендираната главница, предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По евентуалния иск, в тежест на ищеца е да докаже размера на чистата стойност на кредита.
В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск и при установяване на
гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
УКАЗВА на К. М. А., че не сочи доказателства за имотното си състояние с оглед
искането за разсрочване на изпълнението по предявените насрещни искове.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: ) че на 18.03.2022г. между К. М. А. и „фирма“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № **** за главница от 4 000 лева, с ГПР от
48,21% и ГЛП от 40,00 %, при срок на кредита 12 месечни вноски; 2) че главницата по
кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че
кредитополучателят е заплатил 150 лева в изпълнение на задълженията си по договора. 4) че
на 18.03.2022г. между К. М. А. и „фирма“ ЕООД е сключен договор за поръчителство.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
4
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5