Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2016 г. гр.Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
секретар
Д.К.
разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА
т.д.№
93/2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд
и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл.694,ал.1 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от „**** в
несъстоятелност, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано на основание чл.635,ал.3 от ТЗ в настоящото производство от
изпълнителния директор на „**** чрез избрания за представител А.С.Г., чрез адв.К.Т.
***, с адрес на управление на дейността: гр.****, ул.”****” ****, срещу
Национална агенция за приходите, /за краткост ****, с адрес: гр.****, ****,
представлявана от изпълнителния директор Б.А., с посочено правно основание
чл.694,ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с решение №
44 от 20.05.2015 г., постановено по т.д.№ 26/2015 г. от Окръжен съд - Ловеч, по
отношение на "****" АД е открито производството по несъстоятелност,
дейността му е прекратена и дружеството е обявено в несъстоятелност на
основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е вписано в търговския регистър по
партидата на "****" АД на 21.05.2015г. С молба от 23.06.2015 г. НАП е
предявила публични общински вземания на Община ****, установени с Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-18-1 от 08.01.2015г.,
представляващи дължими по ЗМДТ местни данъци и такси, във връзка с притежавано
от дружеството недвижимо имущество на територията на Община ****, както и за
притежавани моторни превозни средства.
На следващо място твърди, че на
12.08.2015г. в Търговския регистър по партидата на "****" АД е обявен
изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания по чл. 685 ТЗ на
кредитори на дружеството. Под № 4 от списъка, като кредитор е включена НАП с
вземане в размер на 75 790,63 лева, с основание за възникване: Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г. и 7
броя декларации по чл. 54 ЗМДТ от 2002г. В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, "****"
АД упражнило правото си да оспори съставения от синдика списък на предявените
приети вземания по отношение на размера на приетото вземане на НАП, както и на
включването им като безусловно приети. С определение № 444 от 15.10.2015г.
постановено по ч.т.д. № 56/2015 г от Окръжен съд - Ловеч, възражението е
оставено без уважение, като неоснователно, с мотиви, че извършваната проверка в
производството по чл. 690 от ТЗ е чисто формална и съществуването на оспореното
вземане, следва да бъде установено по общия исков ред. Цитираното определение е
обявено в търговския регистър на 16.10.2015г.
Тези данни обуславяли правния
интерес на "****" АД, от предявяване на установителен иск по чл. 694,
ал. 1 от ТЗ срещу НАП, за признаване за установено в отношенията по между им,
че приетото от синдика предявено вземане на НАП не съществува в пълния му
размер, и че следва да бъде прието като условно и удовлетворено по реда на чл.
725 от ТЗ, който иск се основава на следните обстоятелства, а именно:
Съгласно Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г., издаден от С.Д. -
младши експерт в Община ****, установения размер на вземанията на Община **** е
общо 60 101,13 лева, в това число 39 418,20 лева главница и 20 682,93 лева
лихви за забава. Видно от съдържанието на подадената молба, предявените от НАП
публични общински вземания не съответстват по размер на установените с Акта,
посочен като основание за възникването им. Както главницата, така и лихвите са
предявени в по-голям размер от действителният им, без да е ясно от къде
произтича разликата. Тоест, в размера над установения с процесния Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 01-18-1 от 08.01.2015г.
вземания, приетите такива се явяват лишени от основание, респективно - не
съществуват.
В исковата молба ищецът признава,
че действително има изискуеми и неизплатени публични задължения за данъци и
задължителни-осигурителни вноски, събирани от НАП, в размер на общо 11 183,26
лева, включително главница и лихви, които обаче не са били предявени с
посочената по-горе молба. Това било констатирано и от съда в мотивите към
определението от 15.10.2015г. по ч.т.д. № 56/2015г. по описа на Ловешки окръжен
съд. На следващо място твърди, че част от приетите вземания, установени с Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-18-1 от
08.01.2015г., са погасени по давност, на която ищецът изрично се позовал с
подаденото възражение по чл. 690 ТЗ, поради което не могат да бъдат предмет на
принудително събиране, включително и чрез универсалното принудително
изпълнение, каквото се явява производството по несъстоятелност. Визирам
задълженията за главници и лихви за просрочие върху тях, за периодите от 2005г.
до 2009п, за които петгодишния давностен срок по чл.
171, ал. 1 ДОПК бил изтекъл към 31.12.2014 г, а това са задълженията поредни
номера 22, 23, 24, 25, 26, 32, 33, 34, 35 и 36 от описа към разпоредителната
част на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
01-48-1/08.01.2015г., в размер на общо 33 371,48 лева. На изтеклата погасителна
давност по отношение на тези вземания ищеца се позовава и с настоящата искова
молба като основание за несъществуването им. Твърди, че Актът от 08.01.2015г.
не му е връчен и няма доказателства да е влязъл в сила, възражението за изтекла
погасителна давност е своевременно заявено и по аргумент от противното на
основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК, няма процесуална пречка установените
задължения с акта, да бъдат оспорени именно по реда на чл. 690 от ТЗ и неговото
продължение чрез предявяване на установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ в
настоящото производство.Счита, че приложеното от НАП към молбата за предявяване
на вземанията им известие за доставка като доказателство за връчване на
процесния акт не е подписано от служител на "****" АД, нито от
надлежно упълномощено лице. Посочва, че в чл. 29 от ДОПК са уредени способите
за връчване на съобщения, както и лицата (ал. 5), на които могат да се връчват
съобщения. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е за ползващото се от
тях лице, а именно - титуляра на публичното вземане - Община ****, чиито права
и интереси в производството по несъстоятелност се защитават от НАП.
При тези данни счита, че предвид
липсата на доказателства за влизане в сила на акта, на който Община ****
основава вземанията си, при спазване разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК,
частта от вземанията на общината, които не са били погасени по давност към
датата на подаване на молбата за предявяването им, следва да бъдат включени в
списъка на приетите от синдика вземания под условие.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че: предявените от
НАП и приети вземания в обявения от синдика в търговския регистър на
12.08.2015г. под № 20150812165119 списък на приетите предявени вземания в
производството по несъстоятелност на "****" АД, за публични общински
вземания, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-18-1 от 08.01.2015г. поредни номера 22, 23, 24, 25, 26, 32, 33, 34,
35 и 36 от описа към разпоредителната част на този акт в размер на общо 31
348,98 лева не съществуват, поради погасяването им по давност; предявените от
НАП и приети вземания в обявения от синдика в търговския регистър на
12.08.2015г. под № 20150812165119 списък на приетите предявени вземания в
производството по несъстоятелност на "****" АД за размера над 60
101,13 лева до пълния предявен размер от 75 790,63 лева, представляващи сума от
15 689,50 лева не съществуват, поради липса на основание за дължимостта
им; и предявените от НАП и приети вземания в обявения от синдика в търговския
регистър на 12.08.2015г. под № 20150812165119 списък на приетите предявени
вземания в производството по несъстоятелност на "****" АД са условни
и подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 725 от ТЗ. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
На основание чл.367, ал.1 от ГПК, съдът
изпрати препис от исковата молба, ведно с приложенията на ответника, с указанията
по чл.367 – чл.370 и чл.238, ал.1 от ГПК. Съобщението е получено на 17.11.2015
г. В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх.№
7906/02.12.2015 г. /получено по куриер с клеймо от 01.12.2015 г./ от НАП, гр.****,
****, представлявана от пълномощника В.П.,директор на *******. Ответникът
твърди в отговора на исковата молба, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от
Закона за националната агенция за приходите, НАП представлява държавата в
производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и
определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед №
ЗЦУ-1071/11.08.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, директорът на Дирекция
„Държавни вземания" на НАП, е оправомощен да
представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато
държавата е кредитор.Счита, че предявеният от дружеството иск в частта му, в
която е направено искане за установяване със сила на присъдено нещо, че
публични общински вземания за местни данъци и такси в общ размер на 31 348,98
лв., включени в списък на приети вземания на кредитори на длъжника, обявен в
Търговския регистър под № 20150812165119, одобрен с Определение от 15.10.2015
г., постановено по ч.т.д. № 56/2015 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, са
погасени по давност и съответно не са дължими от ищеца е недопустим, поради
следното: цитираните публични вземания са предявени от НАП в производството по
несъстоятелност срещу ищцовото дружеството с молба от 22.06.2015 г. Същите са
установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 01-18-1 от
08.01.2015 г., издаден от Община ****.
Посочва, че ищецът твърди, че цитирания Акт за установяване на
задължение по декларация не е влязъл в сила, но не представя доказателства, че
е обжалвал същия по административен ред. Към молба от 22.06.2015 г. е приложено
заверено копие от известие за доставяне № ИД PS 5750 001А08 Н, видно от което
пощенска пратка, съдържаща Акт за установяване на задължение по декларация №
01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от Община **** е била получена от ищцовото
дружество на 19.01.2015 г. Към отговора прилага като доказателства по делото
протоколи за посещение на адреса на управление на ищцовото дружество с цел
връчване на Акт за установяване на задължение по декларация № 01-18-1 от
08.01.2015 г., издаден от Община ****, както и за залепяне и сваляне на
посочения акт на таблото за съобщения в Община ****, приложени към писмо с изх.
№ 01-1673/30.07.2015 г. на същата община. Към писмото била приложена покана за
доброволно изпълнение на основание чл. 182 от ДОПК № 01-340/17.02.2015 г.,
която е публикувана и на страницата на Община **** в Интернет.На следващо място
ответника твърди, че Акт за установяване на задължение по декларация № 01-18-1
от 08.01.2015 г., издаден от Община **** е приложен към молбата му от
22.06.2015 г., депозирана пред съда по несъстоятелността, т.е. ищецът е бил
уведомен за издадения акт, с който са установени публичните вземания. При тези
данни и предвид липсата на доказателства за административно обжалване на Акт за
установяване на задължение по декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от
Община **** счита, че същият е влязъл в законна сила. Позовава се на
разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случай, че публично
вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Такъв вид вземане
не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон. В
конкретния случай, „****" АД е предявил искова молба с правно основание
чл. 694, ал. 1 от ТЗ, разпоредба, която се намира в Част Четвърта от същия
закон озаглавена „Несъстоятелност". Направеното искане е за установяване недължимостта на публични вземания, включени в одобрен от
съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника.
Твърди, че разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК има императивен характер,
създадена е с оглед защита на обществения интерес от попълване на фиска и създава процесуална пречка за оспорване по реда на
Търговския закон, включително и чрез подаване на отрицателен установителен иск
за съществуването или дължимостта на точно определена
категория публични вземания, установени с влязъл в сила акт, след изчерпването
на възможностите за обжалването на акта по административен и съдебен ред.
Позовава се на съдебната практика, обективирана в Решение № 43 от 20.06.2014 г.
по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, I-во, Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което касационната инстанция приема,
че „забраната по чл. 164, ал. 4 от ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл.
от ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от
специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което
законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица,
неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично
вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността."
Предвид изложеното и на основание
чл. 164, ал. 4 от ДОПК, ответникът счита, че предявеният от ищеца иск по
отношение на публичните вземания, установени с влязъл в сила акт в общ размер
на 31 348,98 лв. е недопустим. По същите съображения счита, че предявеният иск,
в частта му относно установяване със сила на присъдено нещо, че публичните
вземания, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от Община ****, безусловно приети в
производството по несъстоятелност срещу длъжника, са условни и подлежат на
удовлетворяване по чл. 725 от ТЗ, също следва да бъде прекратено като
недопустимо.
На следващо място счита, че
предявеният от „****" АД иск, в частта му, в която е направено искане за
установяване със сила на присъдено нещо на факта, че публични вземания за
местни данъци и такси в общ размер на 15 689,50 лв. не са дължими от
дружеството е допустим, но неоснователен, поради следното: ищецът твърди, че
сумата, представляваща разликата между пълния размер на предявените с молбата
от 22.06.2015 г. публични вземания и /75 790,63 лв./ и размера на публичните
вземания, установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от Община **** не съществуват поради липса на
основание за дължимостта на вземанията. Част от
цитираните публични вземания в общ размер на 13 924,59 лв. са предявени от НАП
с молбата от 22.06.2015 г. като към нея са приложени заверени копия от
изпълнителните основания, които са освен посочения по-горе акт за установяване
на задължения по декларация, също и подадени от длъжника декларации на
основание чл. 17 и чл. 54 от ЗМДТ, а именно: 6 броя декларации по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 1105236/19.06.2002 г.; вх. № 1105234/19.06.2002 г.; вх. №
1105233/19.06.2002 г.; вх. № 1105235/19.06.2002 г.; вх. № 1105237/19.06.2002
г.; вх. № 1105238/19.06.2002 г. и една декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ, вх.
№ 11060041/30.01.2001 г.;
Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 10 и сл.от ЗМДТ разположените на територията на страната недвижими имоти
се облагат с данък върху недвижимите имоти, като данъчно задължено лице е
собственикът на имота. Данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота,
или до неговото унищожаване. Декларираните по чл. 17 от ЗМДТ /отм./ обстоятелства
относно недвижимите имоти, притежавани от ищеца, са използвани от общинската
администрация при определяне на данъчната оценка на последните и дължимия за
тях данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице е длъжно да подаде нова
декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение
при определяне на данъка/таксата. Правомощие на общинската администрация е да
отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци
като задължение по партидата на длъжника. При липса на промяна в декларираните
обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху
данъчната оценка на имота към първи януари на годината, за който е дължим.
Съгласно чл. 20 от същия закон данъчната оценка на имота се определя от
служител на общинската администрация, въз основа на данните, подадени от самото
задължено лице. По аналогичен начин в ЗМДТ е уреден и реда на установяване на
данъка върху моторните превозни средства, за притежаването на които ищеца е
подал декларация по реда на чл. 54 от същия закон.
Съгласно чл. 107 от ДОПК, при подобен
вид установяване на публично вземане, органът по приходите /служител на
общинската администрация/ изчислява дължимия данък, въз основа на данни от
подадена от задълженото лице декларация, като данъкът подлежи на внасяне в
срока, определен в ЗМДТ. Към молбата на ответника от 22.06.2015 г. приложил
заверено копие от писмо с изх. № 011273/05.06.2015 г. на Община ****, ведно
със справка за неплатените задължения на ищеца по отделни основания. С оглед
изложеното счита, че твърдението на ищеца, че публичните вземания с
изпълнителни основания посочените декларации са недължими, предвид факта, че не
са установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 01-18-1 от
08.01.2015 г., издаден от Община **** не отговоря на представените към молбата
за предявяване на публични вземания на НАП писмени доказателства -декларации,
подадени по реда на ЗМДТ и справка, издадена от същата община.
На следващо място твърди че,
изпълнително основание за част от предявените вземания за лихви е Акт за
установяване на задължение по декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от
Община **** предвид факта, че със същия са установени, както задължения за
главници за местни данъци и такси, така и лихви за просрочие, които са
начислени към 08.01.2015 г., видно от стр. 4 от акта. Предвид факта, че
установените с акта публични вземания за главници не са погасени, то в молбата
за предявяване на НАП лихвите върху тях са начислени към 18.06.2015 г. Посочва,
че на основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. Лихвите върху главниците върху публичните общински
вземания са дължими на основание чл. 1 от същия закон и са в размер на
законната лихва за забава. Законната лихва за забава се определя на база
основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния
период, плюс надбавка от 10 пункта. Лихвите, дължими върху публичните общински
вземания - главници са начислени до 18.06.2015 г. Подробна справка относно
размера на публичните вземания по отделни основания била приложена от НАП към
молбата от 22.06.2015 г.
Не на последно място в отговора на
исковата молба ответникът оспорва направеното искане за приобщаване на цялото
ч.т.д. № 56/2015 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, тъй като счита същото за
недопустимо и оспорва направеното искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с поставената задача. В отговора са направени доказателствени искания.
Моли съда да постанови определение,
с което, на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК, да прекрати производството по
разглеждане на предявения от „****, иск с правно основание чл. 694 от ТЗ в
частта му, в която е направено искане за установяване със сила на присъдено
нещо, че публичните вземания, установени с Акт за установяване на задължение по
декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от Община ****, приети в производството
по несъстоятелност срещу длъжника, са приети под условие до влизане в сила на
посочения акт като недопустимо. Алтернативно
е направено искане в случай, че съдът остави без уважение горните искания, да
постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск, с правно
основание чл. 694 от ТЗ в тези му части като недоказан и неоснователен.
Моли съда, да постановите решение, с
което да отхвърлите предявения от ищеца, иск с правно основание чл. 694 от ТЗ,
в частта му, в която е направено искане за установяване със сила на присъдено
нещо, че публичните вземания за местни данъци и такси в общ размер на 15 689,50
лв. са недължими като недоказан и неоснователен.
В отговора на исковата молба е
направено особено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и с оглед функциите
на Община ****, съдът да допусне привличането на Община ****, с адрес: 5750,
гр. ****, пл."Възраждане" № 3, като подпомагаща страна в
производството по разглеждане на предявената искова молба и алтернативно ако
това искане не бъде уважено, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
във връзка с чл. 164, ал. 5 от ДОПК и в случай че ищецът представи
доказателства за обжалване на акта по административен ред, да спре образуваното
производство по разглеждането на исковата молба в тази й част до влизане в сила
на посочения акт.
В срока по чл.372 от ГПК, ищеца поддържа
в допълнителна искова молба, че Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г., не
е влязъл в сила, защото не е надлежно връчен на задълженото лице. Твърди, че
представеното с отговора на исковата молба известие за доставяне с бар код ИД
PS 5750 001А08 Н от "Български пощи" ЕАД не доказва факта на връчване
именно на процесния акт, а отделно от това, лицето получило пратката не е
служител на ищцовото дружество считано от 02.05.2011г. и действията му по
получаване на кореспонденция от името на "****" АД, по никакъв начин
не могат да породят правни последици за дружеството-ищец. Тъй като за
цитираното известие ищцовото дружество узнава за пръв път с получаване на
отговора на исковата молба, заявява че се противопоставя на така извършените
действия без представителна власт от името на "****" АД и заявява, че
не желае да бъде обвързан от правните им последици. Твърди, че не отговаря на
истината и възражението на ответника за извършвани посещения по адреса на
управление на дружеството с цел връчване на процесния акт, както и на покана за
доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК. В периода, през който следва да са
правени посещенията съгласно представените с отговора протоколи, на адреса на
дружеството не е имало представител на същото, нито работници и служители, с
изключение на охраната, които можели да потвърдят, че никой от Община **** не е
търсил представляващия "****" АД. Съставените протоколи от служители
на Община **** са неверни, поради което ги оспорва с искане за откриване на
производството по чл. 193 ГПК по отношение на истинността на удостоверите с тях
факти и обстоятелства. Счита, че същите нямат качествата на официални
документи, тъй като не са съставени от надлежно оправомощени
по реда на ЗМДТ лица, изпълняващи функциите на органи по приходите в общинската
администрация, и не е спазен реда по ДОПК за съставянето им. Счита, че липсва
обяснение по каква причина са правени посещенията на адреса на управление на
"****" АД за връчване на процесния акт за установяване на публични
общински вземания, след като същият следва да е бил връчен по твърденията на
ответника на 19.01.2015г. според обратната разписка. Съгласно протоколите,
посещенията са правени на 19.01.2015г., на 27.01.2015г., 18.02.2015г. и
25.02.2015г., т.е. след датата на получаване на препоръчаната пратка. Позовава
се на нормата на чл. 32 от ДОПК, намираща приложение в настоящия случай, която
регламентира реда за връчване на актове по ДОПК чрез прилагане към досието, ако
не бъде открито лице, което да получи издадения акт. Счита, че този ред не бил
спазен, в резултат на което, акта не е влязъл в сила и към настоящия момент,
тъй същия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, който подлежи на обжалване, и влиза в сила при условие, че не е
бил оспорен в предвидения от закона преклузивен срок за това. Срокът обаче,
започвал да тече от дата на надлежно връчване на акта, а не от датата, на която
задълженото лице случайно е узнало за издадения акт. Не споделя доводите на
ответника, че в конкретния случай акта бил влязъл в сила, тъй като е представен
с молбата за предявяване на оспорените вземания в производството по
несъстоятелност на "****" АД, от който момент, дружеството е могло да
узнае за него.
По отношение на оспорените публични
вземания в размер на 13 924,59 лева (според ответника) или 11 183,26 лева
според ищеца, явяващи се разлика между установените с Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г. и предявения размер
с подадената от НАП молба от 22.06.2015г. по чл. 685 от ТЗ до ОС - Ловеч, и с
оглед направените от ответника уточнения за произхода на тези вземания възразява,
че изброените декларации по чл. 54 от ЗМДТ /отм./ и чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ
/отм./ сами по себе си не представлявали изпълнителни основания, тъй като от
тях не се установят размерите на дължимите местни данъци и такси. Счита, че
чрез тези декларации, данъчно-задължените лице декларират обстоятелства, имащи
значение за възникване на задължения за плащане на местни данъци и такси,
установени по видове и размер в ЗМДТ, които се начисляват за съответните
данъчни периоди (календарни години). С издадения Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г. всъщност са
установени по видове, размери и периоди начислените задължения за данък сгради
и такса смет, както и данък МПС, декларирани от "****" АД като
собствени именно въз основа на цитираните като самостоятелни изпълнителни
основания декларации по чл. 17, ал. 1 и чл. 54 от ЗМДТ /отм./. Видно и от
представените с отговора на исковата молба копия на процесиите декларации, в
тях не е посочен размера на местния данък, респективно таксата смет, поради
което твърдението, че те са основанието за възникване на част от предявените от
НАП и приети от синдика публични общински вземания е несъстоятелно.
Представената като доказателство Справка за неплатени задължения към Община ****
по индивидуална партида на "****" АД доказва, че предявените вземания
на Община **** с основание декларациите по чл. 17, ал. 1 и чл. 54 от ЗМДТ,
които не се обхващат от Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г. също са погасени по давност, тъй като считано от
настъпване на изискуемостта им е изтекла приложимата спрямо тях 5-годишна
давност, а за някои, дори и абсолютната 10-годишна давност. Ищецът посочва от
къде произтича разликата между установените с Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-48-1/08.01.2015г. публични общински вземания и
пълния предявен и приет размер на тези вземания съгласно молбата от
/22.06.2015г. по чл. 685 от ТЗ, като моли съда на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, да допусне частично изменение в основанието на предявения иск, по
отношение на оспорените вземания в размер на 13 924,59 лева, предявени на
основание Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 1105236/19.06.2002п, Декларация
по чл. 54 от ЗМДТ вх. №
1105234/19.06.2002г., Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. №
1105233/19.06.2002П, Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 1105235/19.06.2002г.,
Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 1105237/19.06.2002г., Декларация по чл. 17,
ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 11060041/30.01.2001г. и Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх.
№ 1105238/19.06.2002г. като приеме, че тези вземания не съществуват, поради
погасяването им по давност към дата на предявяването им в производството по
несъстоятелност на "****" АД.
При така изложените допълнителни
съображения моли съда да уважи предявения иск и да признаете за установено в
отношенията между страните, че оспорените вземания не съществуват, поради
погасяването им по давност преди подаване на молбата, с която са предявени. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл.373 от ГПК е подаден
допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба, с който ответника
НАП поддържа направеното искане за прекратяване на производството по делото по
разглеждане на предявения от „****" АД иск с правно основание чл. 694 от
Търговския закон в частта му, в която е направено искане за установяване със
сила на присъдено нещо, че публичните вземания за местни данъци и такси в общ
размер на 31 348,98 лв., установени с Акт за установяване на задължение по
декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г., издаден от Община **** са погасени по
давност, като недопустимо предвид императивната разпоредба на чл. 164, ал. 4 от ДОПК.
Поддържа направеното при условие на
алтернативност искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във
връзка с чл. 164, ал. 5 от ДОПК, съдът да спре образуваното производство по
разглеждането на исковата молба в тази й част до влизане в сила на посочения
акт. Поддържа също особеното искане за привличане на Община **** като
подпомагаща страна по делото. Твърди, че правният интерес от направеното искане
е обусловен, както от функциите на Община ****, във връзка с установяването и
администрирането на публичните общински вземания по ЗМДТ, предмет на спора,
така и от факта, че възможността за удовлетворяване на публичните общински
вземания е обусловена от изхода на производството по настоящото дело.
На следващо място, оспорва
твърденията на ищеца изложени в исковата молба и допълнителната искова молба
относно неспазване на процедурата по връчване на Акт за установяване на
задължение по декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г., което връчване се извършва
от служители на общинската администрация. Посочва, че разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ДОПК не въвежда задължение посещението на адреса за кореспонденция да
бъде извършено от органа по приходите, както твърди ищеца в допълнителната
искова молба.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител, но чрез
пълномощника си адв.К.Т. *** поддържа исковата молба и допълнителната искова
молба в представени по делото писмени бележки, с които твърди, че в сумата на
главниците са включени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за 2003 т., 2004 г. и 2015 г. и съответните лихви за забава
като по отношение на задълженията за 2003 г. и 2004 г. към датата на
предявяването им в производството по несъстоятелност е била изтекла 10-годишната
абсолютна погасителна давност съгласно чл.171,ал.2 от ДОПК, поради което
задължението в общ размер на 10667,84 лева, от които 4632,17 лева главница и
6035,67 лева лихви, не се дължи поради погасяването му по давност.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания,
представлява се от старши инспектор по приходите с юридическо образование С.П.,
упълномощена с надлежно пълномощно, представя писмени бележки, с които оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан до размера на общо сумата 5003,63
лева, представляваща вземане по декларация за 2015 г. главница, в размер на
3238,72 лева и вземане в размер на 1764,91 лева доначислена
лихва върху главницата по АУЗД от 08.01.2015 г. за периода от 09.01.2015 г. до
18.06.2015 г., която не е погасена по давност и се дължи от „**** /н/ .
С
определение № 102/19.02.2016 г. в производството по чл.374 от ГПК, е оставено
без уважение искането на ищеца по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, направено с
допълнителната искова молба за допускане частично изменение в основанието на
предявения иск, по отношение на оспорените вземания в размер на 13 924,59 лева,
предявени на основание Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 1105236/19.06.2002п,
Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. №
1105234/19.06.2002г., Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. №
1105233/19.06.2002П, Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 1105235/19.06.2002г.,
Декларация по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 1105237/19.06.2002г., Декларация по чл. 17,
ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 11060041/30.01.2001г. и Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх.
№ 1105238/19.06.2002г. Със същото определение на основание чл.219,ал.1 от ГПК,
съдът не е допуснал привличането на Община гр.**** като трето лице-помагач на
страната на ответника като недопустимо. В тази част определението не е
обжалвано и същото е влязло в законна сила.
С протоколно определение от първото по делото съдебно
заседание, проведено на 24.03.2016 година е прекратено производството по делото в частта относно публичните
вземания, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения, съгласно
вписан в Търговския регистър на 12.08.2015г. под № 20150812165119 списък на
приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на "****"
АД, за публични общински вземания, установени с Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 01-18-1 от 08.01.2015г. поредни номера
22, 23, 24, 25, 26, 32, 33, 34, 35 и 36 от описа към разпоредителната част на
този акт в размер на общо 31 348,98 лева
не съществуват, поради погасяването им по давност, както и в частта на предявените
от НАП и приети вземания в обявения от синдика в ТР на 12.08.2015г. под №
20150812165119 списък на приетите предявени вземания в производството по
несъстоятелност на "****" АД са условни и подлежат на удовлетворяване
по реда на чл.725 от ТЗ. В тази част определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Производството по делото остана висящо по отношение на
предявените и приети вземания в обявения от синдика в ТР на 12.08.2015г. под №
20150812165119 списък на приетите предявени вземания в производството по
несъстоятелност на "****" АД /н/ за размера над 60101,13 лева до
пълния предявен размер на 75790,63 лева или за разликата от 15689,50 лева.
За уважаването предявения отрицателен
установителен иск ищецът следва да докаже наличието на наличието на следните
предпоставки: че е длъжник по висящо производство по несъстоятелност, че
оспореното вземане е включено от съда в списъка на приетите вземания и искът е
предявен в 7-дневен срок от обявяването в ТР на определението на съда за
одобряване списъка на приетите вземания по чл.692, ал.4 от ТЗ.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с решение № 44/20.05.2015 год. по т.д. №
26/2015 год. по описа на ОС-Ловеч е обявена неплатежоспособността на ищеца „****”АД
и е открито производство по несъстоятелност на същото с начална дата на
неплатежоспособността 01.01.2010 год. След влизане в сила на решението по чл.630,
ал.1 от ТЗ, ответникът в настоящето производство НАП гр.**** с молба вх.№ 4215/23.06.2015
год. /дата на пощенското клеймо от 22.06.2015 г./ на основание чл.685,ал.1 от ТЗ е предявил публични общински вземанията на Община гр.****, установени с Акт
за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 01-18-1/08.01.2015 г., 6
бр.декларации по чл.54 от ЗМДТ и декларация по чл.17,ал.1 от ЗМДТ към длъжника
в общ размер 75790,63 лева, от които главница в размер на 47289,09 лева и лихви
28501,54 лева за данъци и такси и лихви в размер на 335,26 лева за периода от
21.05.2015 г. до 18.06.2015 г., възникнали след влизане в сила на решението по
откриване на несъстоятелността. Това
вземане е включено в списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „****
/н/ по чл.686, ал.1 ТЗ, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, който списък е
публикуван в ТР и вписан под № 2015070812165119206172144.
В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ от ищеца „****" АД
/н/ е подадено възражение срещу Списъка на приетите от синдика вземания. С
определение № 444/15.10.2015 год., постановено по ч.т.д. № 56/2015 год. в
производство по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, което дело е приобщено към
доказателствата по настоящото, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на
приетите вземания по чл.686, ал.1 ТЗ с промени и включил в списъка на приетите
вземания по чл.686, ал.1 от ТЗ вземането на НАП гр.****, прието по т.4 за лихви
в размер на 335,26 лева за периода от 21.05.2015 г. до 18.06.2015 г. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ.
При тези данни съдът счита, че
ищецът е активно легитимиран да предяви отрицателен установителен иск по
чл.694, ал.3 от ТЗ, тъй като е длъжник в открито производство по
несъстоятелност, който оспорва прието вземане на кредитор, включено от съда в
списъка на приетите вземания. Определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ е
обявено в ТР на 16.10.2015 год., а исковата молба е подадена на 23.10.2015 год.
/датата на пощенското клеймо/, т.е. в преклузивния
7-дневен срок по чл.694, ал.1 от ТЗ.
Наличието на процесуална легитимация на ищеца,
съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл.23 ал.4 от ЗТР в
търговския регистър.
От събраните по делото писмени
доказателства, заключението на съдебно-икономическата експертиза, от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
С решение № 44/20.05.2015 г., постановено по
т.д. № 26/2015 г. на Окръжен съд-гр.Ловеч, е обявена неплатежоспособността на „****" АД, ЕИК **** град ****, с начална дата
01.01.2010 година, и е открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията на 21.05.2015
г.
На
23.06.2015 г. /с дата на пощенското клеймо 22.06.2015 г./ НАП - **** е предявила вземанията си
към „****" АД /н/, ЕИК **** гр.**** в общ размер на 75790,63 лева, от които главница в
размер на 47289,09 лева и лихви 28501,54 лева за данъци и такси и лихви в
размер на 335,26 лева за периода от 21.05.2015 г. до 18.06.2015 г., възникнали
след влизане в сила на решението по откриване на несъстоятелността, видно от
публикувания от синдика в ТР списък на служебно приетите вземания на
кредиторите на несъстоятелното дружество, по чл. 687, вр.
чл. 686, ал.1, т.2 от ТЗ от ТЗ.
Производството по делото остана висящо по отношение на
предявените и приети вземания в обявения от синдика в ТР на 12.08.2015г. под №
20150812165119 списък на приетите предявени вземания в производството по
несъстоятелност на "****" АД /н/ за размера над 60101,13 лева до
пълния предявен размер на 75790,63 лева или за разликата от 15689,50 лева.
Вземането,
предмет на настоящото производство е приетото от синдика и включено
в публикувания списък.
По
повод възражения с вх. № 5320/18.08.2015 година на „****" АД /н/ гр.**** срещу приетото вземане, с
определение № 444/ 15.10.2015 година по ч.т.д. № 56/2015 г. на Окръжен
съд-гр.Ловеч, вписано по
партидата на дружеството в Търговския регистър на
16.10.2015 г., съдът е одобрил Списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „****" АД /н/-гр.****, в откритото производство
по несъстоятелност по т.д.№ 26/2015 г., като е направил промяна в списъка, с
която вземането на НАП гр.****, прието по т.4 за лихви в размер на 335,26 лева
за времето от21.05.2015 г. до 18.06.2015 г. с поредност
по реда на чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ се изплати по реда на чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ.
Исковата молба, въз
основа, на която е образувано настоящото производство, е подадена по пощата на 23.10.2015 г., видно от пощенското
клеймо, с което е спазен 7-дневния преклузивен срок от обявяване на определението,
подадена е от активно легитимирано лице - длъжник, оспорил прието вземане на
кредитор по висящо производството по несъстоятелност, направил възражение по
чл. 690, ал.1 от ТЗ.
От приложените по делото доказателства се установява, че за
периода 30.01.2001 г. – 08.01.2015 година „****"АД /н/ гр.****
е подало в НАП декларация по чл.17,ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху
недвижимите имоти и 6 бр.декларации по чл.54 от ЗМДТ за притежаваните пътно
превозни средства без леки автомобили. По делото са представени заверени копия
от цитираните декларации.
От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че размерът на публичните вземания -
главници с изпълнителни основания с Декларация по чл.54 от ЗМДТ, вх. № 1105236/19.06.2002
г , Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 1105234/19.06.2002 г, Декларация по чл.
54 от ЗМДТ, вх. № 1105233/19.06.2002 г, Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. №
1105235/19.06.2002 г, Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 1105237/19.06.2002.г,
Декларация по чл. 17, ал 1 от ЗМДТ, вх. № 11060041/30.01.2001 г, Декларация по
чл. 54 от ЗМДТ, вх. №1105238/19.06.2002 г. е
7870,89 лв. Задълженията по декларациите по чл
54 от ЗМДТ са за 2015 г. , а тези по декларацията по чл. 17,ал.1 от ЗМДТ са за
2003 г., 2004 г. и 2015 г. Вещото лице е установило, че същите не са включени в
АУЗД № 01-18-1 от 08.01.2015 г. Размерът на публичните вземания за лихви върху
главниците, посочени в цитираните по-горе изпълнителни основания от датата, на
която съответната главница е станала изискуема, до 20.05.2015 г. - датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „**** /н/ гр.**** е 6016,34 лв. Това са лихвите на задълженията
за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и
Такса битови отпадъци /ТБО/ за 2003 г. и
2004 г. към 20.05.2015 г.
Размерът на публичните вземания за лихви върху
главниците, посочени с цитираните по-горе изпълнителни основания от 21.05.2015
г. - датата, последваща датата на съдебното решение за откриване на производство
по несъстоятелност срещу „**** /н/ до 18.06.2015 г. – датата, до която са
начислени лихвите към молба с изх. № 24-04-123/15# 17/22.09. 2015 г. на НАП с
натрупване е 6053,70 лв.
Предметът на настоящото производство е за сумата в
размер на 15689,50 лева, която е образувана съгласно заключението на вещото
лице от разликата над сумата 60101.13 лева по АУЗД от 08.01.2015 г. до сумата 75790,63
лева, която е предявена в производството по несъстоятелност. Тази разлика от 15689.50
лева е образувана от: увеличение на главницата установена с Акт за установяване
на задължение по декларация № 01-18-1 от 08.01.2015 г. от 39418.20 лв. на
47289.09 лв. -7870,89 лв. -сумата на
главниците на дължимите ДНИ и ТБО за 2003 г., 2004 г. и 2015 г и данък върху превозните средства за 2015 г на
основание декларациите, описани по-горе, изискуеми към 20.05.2015 г /датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу „**** /н/, увеличение на лихвите с
начислените такива от 09.01.2015 г. до 20.05.2015 г. - 28146,28 лв.-20682,93 лв. = 7463,35 лв. и увеличение на лихвите с начислените такива от 21.05.2015 г. до 18.06.2015
г. - 28501,54 лв. -28146,28 лв. = 355,26
лв., т.е. 7870,89 лв. + 7463,35 лв. +355,26
лв. = 15689,50 лв.
От доказателствата по делото и заключението на вещото
лице се установява, че част от задълженията за главници и лихва са погасени с
абсолютната десетгодишна давност съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, която
разпоредба гласи: „С изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. По делото ответника не представя
доказателства, че по отношение на ищеца „**** /н/ има спиране или прекъсване на
давността.
Въпреки разпределената
доказателствена тежест и дадените указания ищецът не е представил доказателства
за плащане на публичните задължения, предмет на настоящия спор.
Съдебният
състав счита за основателен искът за установяване несъществуването на вземане
на ответника за сумата от 10685,87 лева, представляващи вземания за главница в
размер на 4632,17 лева за 2003 г. и 2004 г. и лихва, начислена до 18.05.2015 г.
в размер на 6053,70 лева, които са погасени с изтичането на абсолютната
десетгодишна давност, а разликата от 5003,63 лева, представляващи вземане по
декларация за 2015 г. главница в размер на 3238,72 лева и вземане в размер на
1764,91 лева, представляващо до начислена лихва върху главницата по УАЗД от
08.01.2015 г. за периода от 09.01.2015 г. до 18.06.2015 г. не е погасено по
давност и е дължима от „**** /н/.
Ето защо съдът счита, че искът с правно основание чл.694,ал.1
във вр. ал.3 от ТЗ, за установяване несъществуването
на вземане на Национална агенция за приходите в размер на сумата 15689,50
лв., включена в списъка на предявените и приети вземания с определение №
444/15.10.2015 год. по ч.т.д. № 56/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд в
откритото производство по несъстоятелност на „****" АД,
следва да бъде уважен като основателен и доказан в размер на 10685,87 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер до 15689,50 лв. следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на процеса
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС Ловеч държавна такса
в размер на сумата 200,15 лв. съобразно отхвърлената част от иска, която се
събере от масата на несъстоятелността, а ответникът държавна такса в размер на 427,43
лв. съобразно уважената част от иска.
Съдът намира, че искането на
ищеца за присъждане на разноски в производството по делото следва да се остави
без уважение, тъй като в приложеното на стр.24 от делото пълномощно не е
посочено какво адвокатско възнаграждение е договорено и липсват доказателства
да е платено такова на процесуалния представител, а не се прилага и списък на
разноските по реда на чл.80 от ГПК.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 244,00
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, която се събере от масата на
несъстоятелността.
Поради
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Национална агенция за
приходите, гр.****, ****, представлявана от пълномощника В.П., директор на *******,
по предявения от „****" АД /в производство по несъстоятелност по
т.д. № 26/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд/, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано на основание
чл.635,ал.3 от ТЗ в настоящото производство от изпълнителния директор на „****
чрез избрания за представител А.С.Г., чрез адв.К.Т. ***, с адрес на управление
на дейността: гр.****, ул.”****” ****, иск с правно
основание чл.694, ал.1 във вр. с чл.694, ал.3 от ТЗ,
че приетото вземане на кредитора Национална агенция за приходите гр.****,
****, представлявана от пълномощника В.П., директор на *******, включено в списъка на приетите
вземания с определение № 444/15.10.2015 год. по ч.т.д. № 56/2015
год. по описа на ЛОС в размер на сумата 10685,87 /десет хиляди шестотин осемдесет и пет
лева осемдесет и седем стотинки/ лв., представляващи вземания
за главница в размер на 4632,17 лева за 2003 г. и 2004 г. и лихва, начислена до
18.05.2015 г. в размер на 6053,70 лева, са погасени с изтичането на абсолютната
десетгодишна давност, а искът до пълния претендиран размер за
разликата над 10685,87 лв. до 15689,50 лв. като неоснователен отхвърля.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, гр.****, ****, представлявана от пълномощника В.П.,
директор на ******* да заплати по сметката на Окръжен съд Ловеч
държавна такса в размер на 427,43 лв. съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „****" АД /в
несъстоятелност/, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано на основание чл.635,ал.3 от ТЗ в настоящото производство от
изпълнителния директор на „**** чрез избрания за представител А.С.Г., чрез адв.К.Т.
***, с адрес на управление на дейността: гр.****, ул.”****” ****, да заплати по сметката на Окръжен съд Ловеч държавна такса в размер на
сумата 200.15 лв. съобразно отхвърлената част от иска, която се събере от
масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „****" АД /в
несъстоятелност/, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано на основание чл.635,ал.3 от ТЗ в настоящото производство от
изпълнителния директор на „**** чрез избрания за представител А.С.Г., чрез адв.К.Т.
***, с адрес на управление на дейността: гр.****, ул.”****” ****, да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на Национална
агенция за приходите, гр.****, ****, представлявана от пълномощника В.П.,
директор на *******, разноски по делото в размер на сумата 244.00 лв.
съобразно отхвърлената част от иска, която се събере от масата на
несъстоятелността.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „****" АД
/в несъстоятелност/, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано на основание
чл.635,ал.3 от ТЗ в настоящото производство от изпълнителния директор на „****
чрез избрания за представител А.С.Г., чрез адв.К.Т. ***, с адрес на управление
на дейността: гр.****, ул.”****” ****, за присъждане на разноски по делото,
съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: