№ 396
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002147 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 29186/0.03.2020 година от П. Д.
Д. срещу решение №177/24.01.2020 година, постановено по т.д.2285/2017
година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, В ЧАСТТА, с
която е осъден да заплати на „ЕВСТИ“ ЕООД сумата от 39 699,44 лева,
представляваща платена от „ЕВСТИ“ ЕООД на П. Д. Д. сума по сключения
между страните договор, подлежаща на връщане съгласно сключеното между
страните споразумение от 11.07.2012 година във връзка с договора , ведно със
законната лихва за забава от 19.07.2017 година до окончателното и плащане и
е осъден да заплати сумата от 3592,98 лева разноски.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
решаващият състав е изменил правната квалификация на исковата молба едва
при постановяване на решението. Това изменение води до невъзможност да
се предприеме адекватна защита и съществено се нарушава правото на
защита на ответника. Неправилно, съдът е оставил като неоснователно
възражението за изтекла погасителна давност. Петгодишният срок е започнал
1
да тече от 11.07.2012 година и е изтекъл на 11.07.2017 година, а даденият
седемдневен срок в споразумението може да се счита единствено като покана
за доброволно плащане. Неточното изпълнение на ищеца не е преценено при
постановяване на решението. Ищецът-възложител е страната пo договора,
която е забавила своето изпълнение като не е изплатила дължимото
възнаграждение в договорения срок. Още по неправилен е изводът на съда, че
ответникът е извършил разходи за закупуване на фотоволтаични модули,
собственост на възложителя. Действителната бройка на задържаните модули
се оказа 192, а не 178 както е по споразумението. Претендира се отмяна на
решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по
съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както
и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на „ЕВСТИ“ ЕООД за сумата от 39 699,44 лева,
представляваща платена от „ЕВСТИ“ ЕООД сума по сключения между
страните договор, подлежаща на връщане съгласно сключеното между
страните споразумение от 11.07.2012 година във връзка с договора срещу В.
М. С..
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 19.07.2017 година /депозирана по пощата на
18.07.2017 година/ ищецът „Евсти“ ЕООД излага, че е сключен договор от
24.04.2012 година, с който възложил на ответниците, а те поели задължението
да доставят оборудването, да извършат проектирането, да организират и
извършат СМР в изпълнение на обекта „фотоволтаична система с капацитет
от 69000 Wp, която ще бъде изградена в землището на гр.Дряново, община
Габрово в ПИ 23947.41.28 в землището на гр.Дряново, м.“Матея“, като
възложителят изпълнил точно задълженията си по договора и платил напълно
и в срок уговореното възнаграждение. Изпълнителят не изпълнил точно, като
не извършил доставката и монтажа според уговорения срок. Предвид горното
се постигнало споразумение, с което страните приели за установено, че
изпълнителят не изпълнил в срок, поради което сумата в размер на 39 699.44
лева с ДДС, платена без основание и следва да бъде върната на възлжителя в
2
срок от седем работни дни от подписване на споразумението, т.е. до 20 юли,
2012 година. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 39 699.44 лева с ДДС, ведно с лихвата за забава,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението/съгласно уточнителна молба от 18.08.2017 година.
Ответникът П. Д. Д. е депозирал отговор, в който е оспорил
твърденията, изложени в исковата молба. Твърди в отговора, че вземането е
погасено по давност, тъй като давността е изтекла на 11.07.2017 година.
Съществува обща функционална обвързаност между електрическите
фотоволтаични централи на няколко търговски дружества, като се изгражда
бетонен комплекс с трансформаторен пост, който е общ за осемте централи.
До 03.07.2012 година ответникът приключил с монтажа на панелите на всички
централи и се снабдил с акт обр.16. Съгласно договора доставката и
приемането на активите е следвало да бъде извършена в срок до 35 дни от
получаване на първото авансово плащане, но след заплащане на цената по
чл.2, ал.2, т.2 по ЕКСКРОУ сметката и срещу издадена фактура, като ищецът
е внесъл сумата на 22.05.2012 година, поради което доставката е следвало да
бъде извършена до 26.06.2012 година, а не до 02.06.2012 година. Ищецът е
задържал панели на стойност 52944 лева без ДДС. Представеното
споразумение води до несправедливо ощетяване на едната страна.
Твърденията за дължимост на сумата от 52944 лева без ДДС, които
ответникът е изложил в отговора на исковата молба са предмет на насрещния
иск, който същия е предявил и който е върнат с разпореждане на съда от
19.03.2018 година.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от представения
договор, че между ищеца „Евсти“ ЕООД и ДЗЗД „Био пи ди ес корпореишън“
и ЕТ „Пума 4 –П.Д.“ е налице облигационно правоотношение по договор за
възлагане изпълнението на следните работи: да доставят оборудването, да
извършат проектирането, да организират и извършат СМР в изпълнение на
обекта „фотоволтаична система с капацитет от 69000 Wp, която ще бъде
изградена в землището на гр.Дряново, община Габрово в ПИ 23947.41.28 в
3
землището на гр.Дряново, м.“Матея“, като цената на договорената
фотоволтаична инсталация е в размер на 174865,25 лева без ДДС. Страните са
договорили заплащане, както следва-авансово плащане в размер на 54734,60
лева без ДДС, дължими, не по-късно от седем дни след датата на подписване
на договора, но не по-късно от три дни от издаване на фактурата; междинно
плащане и окончателно плащане.
Видно от представеното споразумение от 11.07.2012 година е, че
страните са се споразумяли, че със споразумението променят цената на
договора, като същата се намалява със сумата от 62594,38 лева с ДДС, поради
което дължимата сума е в размер на 109879,66 лева и тъй като дължимият
остатък по договор е в размер на 22 894,94 лева с ДДС изпълнителя следва да
възстанови на възложителя сума в размер на 39699,44 лева с ДДС в срок от
седем работни дни от подписване на споразумението. Възложителя опрощава
дължимите от изпълнителя неустойки., като при неплащане на дължимата
сума в указания срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 80778.60
лева.
От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че съществува обща
функционалност на осемте централи, чрез изграждане на обща кабелна връзка
средно напрежение. От извършената справка в публичния регистър на
издадените разрешения за ползване се установява, че на 29.06.2012 година е
издадено разрешение за ползване за процесната централа. Цената на един
панел е 128 евро на брой, като общо задържаните панели са 192 броя или
общо сумата от 48470,02 лева без ДДС. Към момента на изготвяне на
заключението цената е 30293,76 лева без ДДС.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че съгласно представените
банкови извлечения по договор са постъпили суми в общ размер от 163421,52
лева.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.
4
Първоинстанционният съд, в определението си по чл.140 ГПК от
13.02.2019 година е разпределил доказателствената тежест като е указал на
ищеца, че следва да докаже извършеното от него плащане, както и
уговореното между страните, че сумата подлежи на връщане, а в тежест на
ответника основанието за плащане и задържане на претендираните суми. В
открито съдебно заседание докладът е обявен за окончателен, като липсва
изрично посочване с какъв иск е приел съдът, че е сезиран, но видно от
разпределението на доказателствената тежест е, че съдът е докладвал иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В решението си, съдът е посочил,
че дал правна квалификация на иска – чл.55, ал.1 ЗЗД, без да посочи кое от
трите предложения е приел за разглеждане. В решението си, съдът е посочил,
че правилната правна квалификация на иска е чл.79 ЗЗД, като е разгледал
възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за
изработка.
Разпределението на доказателствената тежест е задължение на съда,
обусловено от закрепеното в чл.7 ГПК служебно начало и се състои в правото
и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан.
За да приложи правилото на доказателствената тежест при
постановяване на решението си, съдът е длъжен в доклада си да очертае
предмета и обсега на доказване, да е посочил фактите, които ще трябва да се
доказват, като също така трябва да изпълни задължението си по чл.146, ал.2
ГПК и да е указал на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат
доказателствени средства, като неизпълнението на тези задължения
съставлява процесуално нарушение.
С решението си първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.79 ЗЗД, без да е извършил доклад, в който да очертае
предмета и обсега на доказване по иск с правно основание чл.79 ЗЗД и да е
посочил фактите, които ще трябва да се доказват т.е. налице е пълна липса на
доклад.
С въззивната жалба е направено възражение за допуснато процесуално
нарушение при изготвяне на доклада. Същото е своевременно, но съгласно
разрешението, което е дадено с ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС,
5
пропуските при изготвяне на доклада не обуславят задължение за въззивния
съд да изготвя нов доклад, а обуславя възможността за страната да ангажира
доказателства, които същата е пропуснала да ангажира вследствие пропуска,
грешката или непълнотата на изготвения доклад. Съдът дължи даване на
указания ако констатира служебно пропуски при изготвяне на доклада само
ако дадената материалноправна квалификация на иска е неправилна.
В процесния случай дадената с доклада материалноправна
квалификация на иска – чл.55, ал.1 ЗЗД и разпределението на
доказателствената тежест не налага даване на нови, различни указания, а и
страните не са поискали събиране на нови доказателства, тъй като не се
налага събиране на нови доказателства. От твърденията в исковата молба е
видно, че е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД,
връщане на сумата, като платена на отпаднало основание. Между страните е
налице облигационно правоотношение – договор, по силата, на който ищецът
е заплатил процесната сума. Със споразумение страните са променили
продажната цена, поради което е отпаднало основанието за плащането и ,
същата подлежи на връщане, като съгласно ППВС 1/79 година вземането
става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД се определя от въведените в
процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или
за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе
като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума,
възникването на облигационното правоотношение и прекратяването на
облигационната връзка, а ответникът следва да докаже основанието за
задържане на полученото, в какъвто смисъл са и дадените от
първоинстанционния съд указания.
Тъй като по делото между страните липсва спор относно факта на
предаването на паричната сума, нейния размер, както и относно валидността
на облигационното правотоношение, към момента на предаването на сумата,
в тежест на ответника е да установи основание за задържане на полученото.
Представеното споразумение съставлява частен диспозитивен
документ, съдържащ волеизявленията на страните, поради което страната,
6
която е участвувала не може да опровергава валидността на волеизявлението,
освен ако не докаже порок на волята. В тази връзка всички твърдения относно
неизпълнението на договора и изложените от ответника в отговора
обстоятелства, касаещи установяването на факти, различни от изразеното в
споразумението съставляват изявления, опитващи се да опровергават
волеизявлението, изходящо от страната. Налице е споразумение, по силата, на
което дължимостта на сумата е призната, поради което и е отречено
основанието за задържане на сумата. Страната е навела твърдения за наличие
на насрещно задължение, но същото е било предмет на насрещния иск,
производството, по което е било прекратено, като не е направено възражение
за прихващане, поради което и събраните в тази насока доказателства –
относно задържаните от ищеца панели са неотносими към предмета на спора.
Тъй като се установява дължимостта на сумата, съдът следва да
разгледа направеното от ответника възражение за давност, което съдът
намира за основателно по следните съображения. Исковата молба е
депозирана по пощата на 18.07.2017 година, а споразумението е подписано на
11.07.2012 година, т.е. исковата молба е депозирана след 5-годишен срок от
датата на споразумението. Съгласно ППВС 1/79 година вземането за връщане
на платеното на отпаднало основание се погасява с изтичането на 5-годишна
давност, като вземането става изискуемо от деня, в който отпадне
основанието, който в процесния случай е деня на подписване на
споразумението.
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се
изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени
хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като
момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и
като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение,
за което длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на
принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не
следва друго от волята на страните или закона –съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
7
При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е определен,
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на изтичане на срока –чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на
вземането и на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и
преди срока, т.е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД)
и безспорно не е забавено. Когато няма определен ден за изпълнение на
задължението, щом то е изискуемо и изпълняемо, времето на изпълнението
(падежът) може да се определи от длъжника, който желае да изпълни. Ако
кредиторът не приеме изпълнението без основателна причина, ще изпадне в
забава. Кредиторът може да покани длъжника да изпълни и, ако виновно не
го стори, изпада в забава след поканата или изтичане на срока, определен за
изпълнение.Задължението за връщане на даденото при отпаднало основание е
безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма
определен и в закона.
Даденият от страните седемдневен срок касае поставянето на
длъжника в забава и обуславя началото на давностния срок за вземането за
неустойка, видно от уговореното в споразумението. Предвид предявяването
на иска след изтичането на 5 годишен срок от датата на изискуемостта на
вземането същото е погасено по давност и искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т.2 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, съдебното
решение следва да кореспондира с приложимия за случая материален закон,
поради което постановеното решение от първоинстанционния съд по иск с
правно основание чл.79 ЗЗД подлежи на отмяна като материално
незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго по съществото
на спора, с което искът по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД бъде отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Евсти“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на П. Д. Д. сумата от 4354 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение №177/24.01.2020 година, постановено по
т.д.2285/2017 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, В
ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на „ЕВСТИ“ ЕООД сумата от 39 699,44
лева, представляваща платена от „ЕВСТИ“ ЕООД на П. Д. Д. сума по
сключения между страните договор, подлежаща на връщане съгласно
сключеното между страните споразумение от 11.07.2012 година във връзка с
договора , ведно със законната лихва за забава от 19.07.2017 година до
окончателното и плащане и е осъден да заплати сумата от 3592,98 лева
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВСТИ“ ЕООД срещу П. Д. Д. иск за
връщане на сумата от 39 699,44 лева, представляваща платена от „ЕВСТИ“
ЕООД сума по сключения между страните договор, подлежаща на връщане
съгласно сключеното между страните споразумение от 11.07.2012 година във
връзка с договора, на осн. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕВСТИ“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Дряново, ул.“Матей Преображенски“, 9 да заплати на П. Д. Д.,
ЕГН-********** сумата от 4354 /четири хиляди триста петдесет и четири
/лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9