Решение по дело №38/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 39
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20223300600038
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Разград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Пламен М. Драганов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223300600038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 40/10.12.2021 г., постановена по НОХД № 114/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият Т. П. СТ. от гр. Търговище е признат за виновен в това,
че на 12.11.2020 г. по път II-49 на км. 24+410, в землището на гр. Разград, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер Т 7821 КТ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено
по надлежния ред , като на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим на
изтърпяване.
С Присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието,
наложено на подсъдимия Т. П. СТ. по НОХД № 92/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, а именно една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при общ
режим.
Против присъдата са постъпили въззивна жалба от подсъдимия Т. П. СТ., чрез
защитник адв. Д.М., и въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура - Разград.
В протеста на Районна прокуратура – Разград се навеждат оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон, тъй като с присъдата първоинстанционния съд не е
наложил на подсъдимия комулативно предвиденото наказание глоба, както и не е приложил
1
разпоредбата на чл. 343г от НК, предвиждаща лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Предвид на това се прави искане въззивния съд да измени първоинстанционната присъда,
като наложи на подсъдимия комулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание
глоба в размер на 500 лева, като постанови и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три години.
Допълнителни съображения към протеста не са постъпвали.
С протеста не са направени доказателствени искания.
В жалбата на подсъдимия С. се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при
съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Според жалбоподателя
присъдата е необоснована, тъй като приетите от съда факти не се подкрепяли от събраните
по делото доказателства. По делото не били налице преки доказателства, че подсъдимият е
управлявал автомобила в момента на проверката, като са събрани такива друго лице да го е
управлявало. Нарушението на материалния закон се изразявало в липса на обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изтъкват се нарушения на
начина, по който е измерена концентрацията на алкохол в кръвта, който в процесния случай
не съответствал на надлежния ред, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества
или техни аналози. Съществено процесуално нарушение представлявало липсата на
конкретизиране от обвинението на това в какво се изразяват действията на подсъдимия,
формулирани като изпълнително деяние и начина на осъществяването му, тъй като се
нарушавало правото на подсъдимия да разбере какво точно е извършил. Друго допуснато
съществено процесуално нарушение било липсата на обективно, всестранно и пълно
изследване на доказателствата съобразно чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Първоинстанционния съд не е подложил на внимателна проверка събраните доказателства и
им е придал невярна оценка, като е кредитирал само доказателствата, които подкрепят
обвинението, и е игнорирал оправдателните доказателства. Като други допуснати
съществени процесуални нарушения се сочат недопускане на доказателствени искания от
страна на защитата и необсъждане в задълбоченост на възраженията и доводите й при
съдебните прения. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода като прекомерно тежко предвид наличието на изключителни
смекчаващи вината обстоятелства – ниската концентрация на алкохол в кръвта, младежката
възраст на подсъдимия и ниската степен на обществена опасност на деянието.
С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за
невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. В условията на
алтернативност се иска значително намаление на размера на наложеното наказание
лишаване от свобода с приложението на чл. 55 от НК или връщане на делото за ново
разглеждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Преди открито съдебно заседание са постъпили и подробни Допълнителни
2
съображения към жалбата от адв. Е.С., упълномощен защитник на подсъдимия С.. В тях се
инвокират оплаквания от дейността на първоинстанционния съд по събиране и проверка на
доказателствата, като съдът отказал да допусне такива, които са в подкрепа на защитната
теза. Затова от въззивния съд се иска да приложи като писмени доказателства ДП №
18733ЗМ-63/2021 г. по описа на РУ – Разград и да назначи комплексна медицинска
експертиза относно състоянието и поведението на подсъдимия вследствие претърпяното
ПТП и получените при това телесни увреждания, както и предвид установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за
уважаване на протеста, като счита, че са налице основания за изменение на присъдата в
частта относно наложените наказания. Изтъква, че първоинстанционния съд е пропуснал да
се произнесе по комулативно предвидените санкции за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от
НК, като пледира за налагане на подсъдимия наказание глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение като неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява и в упражнено право на
лично участие изразява позиция за цялостно споделяне и съгласие с аргументите и
съображенията, развити от защитата. В последната си дума моли за извинение, като отново
твърди, че не си спомня дали е управлявал автомобила.
Защитникът адв. Е.С. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени
в нея и депозираните допълнителни съображения. Отново изтъква защитната позиция,
поддържана и пред първоинстанционния съд, че по делото няма преки и безспорни
доказателства за един от елементите от фактическия състав на престъплението по
повдигнатото обвинение – подсъдимият да е управлявал автомобила към момента на
настъпване на ПТП. Според защитника медицинските и полицейските служители са
пристигнали на местопроизшествието след инцидента и не са очевидци кой е управлявал
автомобила. Единствения пряк очевидец, който безспорно е бил в автомобила, на съдебното
следствие твърди, че именно той е управлявал същия в момента на ПТП. Освен това според
защитника след произшествието подсъдимият е бил в неадекватно състояние в следствие
полученото мозъчно сътресение, поради което и не следва да се приемат за достоверни
отговорите му пред полицейските служители, че той е управлявал автомобила. От друга
страна навежда съображения за нарушения на процедурата, уредена в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като счита,
че не е спазен надлежния ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Предвид на това моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която да
признае подзащитния й за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание под
законоустановения минимум, като изтъква като смекчаващи вината обстоятелства
младешката възраст на подсъдимия и обстоятелството, че продължава образованието си.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
3
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, описани са действията на подсъдимия, формулирани като изпълнително
деяние и начина на осъществяването му, и в този смисъл не е нарушено правото на
подсъдимия да разбере какво обвинение му е вменено. На проведеното разпоредително
заседание не са правени възражения от страна на защитата за допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а на съдебното следствие
подсъдимият е декларирал, че разбира обвинението. При провеждане на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, водещи до отмяна на
присъдата, а и такива конкретни не се сочат в жалбата.
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на
първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда
фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият Т. П. СТ. е роден на 28.01.2000 г. в гр. Търговище. Същият е студент
редовно обучение в Технически университет – Варна, неженен.
Със споразумение № 8/18.06.2019 г. по НОХД№ 92/2019 г. по описа на Окръжен съд
- Търговище, в сила от същата дата, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК на
подсъдимия Т.С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок
от три години.
Подсъдимият Т.С. е правоспособен водач на МПС от 21.03.2018 г., като притежава
СУМПС № *********, издадено на 21.03.2018 г. за категория В.
На 11.11.2020 г. около 19:00 вечерта часа подсъдимият С. и негов приятел -
свидетелят Р. С., отишли на гости в гр. Разград, където бил домът на бабата и дядото на
свидетеля С.. От гр. Търговище до гр. Разград двамата се придвижили с л. а. „Опел Вектра“
с peг. № Т 7821 КТ, собственост на бащата на подсъдимия и управляван от последния. По
време на гостуването двамата употребили алкохол.
4
Около 00:10 часа на 12.11.2020г. двамата тръгнали да се прибират към гр. Търговище
с лекия автомобил, управляван от подс. Т.С., а до него на предна дясна седалка се намирал
св. С.. Двамата се движели по път II-49. При приближаване км. 24+410, в близост до
крайпътен ресторант „Габъра“ в землището на гр. Разград, подс. С. помолил свидетеля С. да
му подаде цигара. Докато се опитвал да я запали, изгубил контрол над автомобила, излязъл
вляво извън пътя, ударил се последователно в няколко дървета, пропаднал в дерето край
пътя и спрял с предна част, насочена към пътното платно, а задна част към гората.
След произшествието предната лява врата останала леко затисната и не можела да се
отвори. Виждайки това, св. С. излязъл през неговата предна дясна врата и издърпал
подсъдимия през същата врата, като го оставил на тревата, понеже губел съзнание на
моменти. Взел телефона му и тъй като в дерето нямало обхват, се качил на пътя и подал
сигнал на ЕЕНСП 112. Изчакал пристигането на екип на Центъра за спешна медицинска
помощ при МБАЛ „Св. И. Рилски“ гр. Разград, който бил в състав св. С. С. – лекар, и св.
А.Ч. - медицинска сестра. След това се върнал и помогнал на подс. Т.С. да се придвижи до
линейката.
Докато медицинският екип преглеждал подсъдимия, на място пристигнал и
дежурният автопатрулен екип от сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР - свидетелите
Х.Х. и Д.Д., на длъжност младши автоконтрольори. Тъй като и двамата участници в ПТП
вече не се намирали в катастрофиралия автомобил, а и двамата лъхали на алкохол,
полицейските служители попитали кой е управлявал автомобила. Подсъдимият С. казал:
„Аз“, а свидетелят Р. С. потвърдил, че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил,
като разказал на органите на реда какво се случило. Св. Х. изпробвал подс. С. за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, със сериен номер „ARNA- 0172“,
цифровата индикация на който отчела 1,54 на хиляда концентрация на алкохол в
издишвания въздух. За констатираното нарушение св. Х. съставил на подс. С. акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 219432 от 12.11.2020 г., който
подсъдимия подписал без възражения. След това св. Д. издал на подсъдимия талон за
медицинско изследване № 078985, като му предложил да даде кръвна проба, но подсъдимият
се съгласил с показанията на техническото средство, което собственоръчно изписал в
талона, и отказал да даде кръвна проба. С акта били иззети СУМПС № ********** на
подсъдимия и КТ № 6236361. Подсъдимият С. бил откаран в МБАЛ „Св. И. Рилски“ гр.
Разград, където бил настанен за лечение в Хирургичното отделение. При довеждането му в
лечебното заведение отново му била предоставена възможност да даде кръвна проба, но той
отново отказал, за което бил съставен и протокол /л.51-52 от ДП/. Св. Р. С. си тръгнал,
понеже нямал сериозни наранявания, които да налагат лечение в болнично заведение.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по отношение на подс. С. се установява, че при настъпилото
на 12.11.2020 г. ПТП същият е получил травматични увреждания – порезна рана по
горнопредната част на свободния ръб на лява ушна мида и кръвонасядане зад нея – към
окосмяването на главата; кръвонасядания на долния клепач на дясното око и на двата
5
клепача на лявото, в долновъншният квадрант на лява челна област, скулата,
горновъншният квадрант на бузата, лява лакътна и лява колянна област с охлуъзвания в
същите анатомични области. Вещото лице е заключило, че кръвонасяданията са причинени
от удари с/върху твърд/и тъп/и предмети, а охлузванията от тангенциалното действие на
такива. Порезната рана на лява ушна мида е резултат от въздействие на предмет с остър
режещ ръб. Констатирано е, че всички травматични увреждания по лицето - ушната мида,
горни и долни крайници на подс. С. са локализирани от лявата страна. С оглед
механогенезата на нараняванията, експерта е констатирал, че С. е пътувал на мястото на
водача в катастрофиралия автомобил.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена
съдебномедицинска експертиза и по отношение на св. Р. С., като вещото лице е заключило,
че от обективните находки (наранявания на свидетеля) следва да се приеме, че Р. С. се е
намирал на предната дясна седалка при транспортното произшествие, т. е. свидетелят е бил
на съседното до водача място.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е извършил обоснован анализ на събраните доказателства
и в този смисъл упреците в жалбата относно аналитичната дейност на съда не могат да
бъдат споделени. Правилно първоинстанционния съд е дал вяра на първоначалните
показания на свидетеля С. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4
във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК в протокола му за разпит от 13.11.2020 г. (л. 56-58 от ДП).
Същите са дадени на следващия ден след инцидента и в тях свидетелят детайлно, до най -
малките подробности, описва развилата се ситуация, което е трудно постижимо, ако
свидетелят действително се е опитвал да заблуди разследващите органи защото бил
уплашен. Тези му показанията са хронологични, последователни, логични и изцяло
кореспондират и се допълват с показанията на полицейските служители свидетелите Х.Х. и
Д.Д. и лекаря С. С.. Безспорно е, че пред пристигналите на произшествието медицински
екип и полицейски служители подсъдимият С. и свидетелят С. са казали, че именно
подсъдимият е управлявал автомобила, което на практика и на съдебното следствие не се
отрича от свидетеля. Освен кой е управлявал автомобила, непосредствено след инцидента
св. С. е описал пред св. Х. по идентичен начин с показанията си от 13.11.2020 г. и
подробностите около ПТП и най – вече причината за настъпването му – отклоняване на
вниманието на подсъдимия при запалване на цигара. Ако свидетелят С. е излъгал кой е
управлявал автомобила закото бил уплашен, с което пред съда обяснява промяната в
показанията си, не става ясно защо и подсъдимият пред горепосочените свидетели е
потвърдил, че именно той е управлявал автомобила. Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя и от заключенията на съдебно медицинските
експертизи по отношение характера и степента на телесните увреждания и механизма на
причиняването им на подсъдимия и свидетеля С.. Действително и двете експертизи са
изготвени от лекари, без участие на технически специалист и оглед на автомобила, и в този
смисъл донякъде са основателни критиките на защитата по отношение заключението им по
6
въпроса къде са се намирали в автомобила подсъдимият и свидетелят по време на ПТП.
Съвсем логично е обаче, предвид на това, че всички наранявания по главата и крайниците
на подсъдимия са локализирани от лявата страна, именно подсъдимия да е бил на мястото
на водача по време на ПТП.
Не е без значение и обстоятелството, че автомобила е собственост на подсъдимия,
управлява се принципно от него и няма спор, че при пътуването към гр. Разград е бил
управляван именно от него. Затова противоречи както на формалната, така и на житейската
логика при връщане към гр. Търговище подсъдимият да е предоставил управлението на св.
С., още повече, че според показанията на полицейските служители и двамата са били в
нетрезво състояние.
Първоинстанционният съд обосновано не е кредитирал показанията на св. С. на
съдебното следствие, като е приел същите, ведно с показанията на св. П.М. (баща на
подсъдимия) и Ц. С. (баща на св. Р. С.), като дадени с единствената цел да оневинят
подсъдимия С. предвид обремененото му съдебно минало. Безспорно е, че последните двама
свидетели са силно заинтересовани от изхода на делото, както и е безспорно, че при
различни от така дадените показания и двамата биха уличили синовете си в извършване на
престъпления.
Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата относно начина, по който е
измерена концентрацията на алкохол в кръвта подсъдимия, като и според настоящия
въззивен състав в процесния случай не е нарушен надлежния ред, установен в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата наркотични вещества или техни аналози.
Първоинстанционния съд мотивирано е отговорил на възраженията на защитата
относно компетентността на полицейските служители, извършили тестването, и валидност
на одобрения тип средство за измерване, като въззивния съд няма как да не се съгласи с
изложените аргументи в тази насока.
Свидетелите Х.Х. и Д.Д., в качеството си на полицейски служители, потвърждават
обстоятелствата, при които е била извършена проверката, последователността в действията
им, поведението на подсъдимия и заявеното от него във връзка с управлението на
автомобила. Липсват основания показанията им да не бъдат кредитирани, а и в служебното
им качество същите се явяват незаинтересовани от изхода на делото, защото по делото не са
събрани (а и посочени) данни за някакви предходни отношения с подсъдимия С., които да
предизвикат съмнения в обективността им. От значение в случая отново са и показанията на
свидетеля Р. С. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 1 от НПК. В тях свидетелят, пътувал заедно с подсъдимия в управлявания от
последния лек автомобил, не изтъква никакви данни в противовес на изложеното от
полицейските служители във връзка с извършената проверка на водача. В АУАН, подписан
от нарушителя, изрично е посочено, че няма възражения, а върху талона за изследване
подсъдимият Т.С. писмено е заявил, че приема показанията на дрегера. На това основание и
съгласно чл. 3а (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
7
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на накротични
вещества или техните аналози полицаите не са били длъжни да придружат подсъдимия за
вземане на кръвна проба. Независимо от това лицето е придружено от полицейски служител
до здравното заведение и дежурният лекар е попълнил протокола за медицинско изследване,
като в талона е записал, че "лицето отказва кръв за алкохолна проба"(л. 52 ДП). Последното
е нормативно гарантирано право на проверявания, който обаче остава обвързан с
установеното от техническото средство.
Неоснователни са възраженията в жалбата относно непопълнените реквизити в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и протокола за медицинско изследване по чл.
14 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест, не приема показанията на техническото средство
или теста или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Безспорно в случая не е налице нито една от изброените
хипотези, поради което и не е следвало да се попълват цитираните документи, които се
изготвят от длъжностните лица само при извършване на медицинското изследване.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна правилно районния съд е стигнал до
правния извод, че с действията си подсъдимият Т. П. СТ. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 12.11.2020 г. по път II-49 на км. 24+410, в
землището на гр. Разград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. номер Т 7821 КТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред .
От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал
активни действия с механизмите и приборите на МПС, тези действия са били свързани с
опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно
разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторното превозно средство.
В процесния случай с техническо средство „„Дрегер Алкотест 7510“, със сериен
номер „ARNA- 0172“ (безспорно одобрен тип средство за измерване) е установено, че
подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 1.54 на хиляда. При това е спазен надлежния ред, разписан в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Следователно законосъобразно е прието, че подсъдимият е управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта си 1.54 на хиляда, с което от обективна страна е
осъществен състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна, както правилно е посочил първоинстанционния съд, деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. Подсъдимият Т.С. е имал ясната представа, че управлява МПС след
8
като е употребил алкохол. Като правоспособен водач на МПС, подсъдимият е имал
познанието, че с това си поведение накърнява обществените отношения, регулиращи
безопасното придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено
ползване. Въпреки това подс. С. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е
била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът е приел съдебното минало на подсъдимия, а като
смекчаващо младежката му възраст.
Въззивната инстанция намери, че така определеното на подсъдимия С. наказание е
неоправдано завишено и не съответства на степента на обществената опасност най – вече на
дееца. С изключение на предходното осъждане характеристичните данни за подсъдимия са
много добри, същият продължава образованието си и няма регистрирани други нарушения
на правилата за движение по пътищата, поради което е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Според настоящия въззивен състав изолирането на подсъдимият от
обществото за един продължителен период от време не би изпълнило целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК, и не би било в интерес на обществото.
Настоящата инстанция намира, че адекватно на степента на обществена опасност на
деянието и личността на извършителя се явява наказание в размер на една година и два
месеца лишаване от свобода. По гореизложените съображения присъдата следва да бъде
изменена, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода от една година и осем
месеца на една година и два месеца.
Не са налице многобройни или някое изключително смекчаващо вината
обстоятелство, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва
несъразмерно тежко, и които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
налагане на наказание под законоустановения минимум, а конкретни такива не се изтъкват и
в жалбата. Установената степен на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.54 на хиляда не
може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство, още повече за изключително такова.
Безспорно са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК и законосъобразно
първоинстанционният съд е привел в реално изпълнение наказанието от една година
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С. със Споразумение № 8/18.06.2019 г. по
НОХД№ 92/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, тъй като деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, е извършено в изпитателния срок, определен с
цитирания съдебен акт.
Правилно първоинстанционния съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от
ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание една година и
осем месеца лишаване от свобода, отчитайки, че сборът му с приведеното наказание от една
година лишаване от свобода надвишава две години. Съгласно цитираната разпоредба съдът
9
определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години. Без да посочи обаче основанието за това за приведеното наказание от
една година лишаване от свобода съдът е определил общо режим. Тъй като в случая се
привежда отложено наказание, въззивният съд намира, че в тази хипотеза както
наказанието, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, така и приведеното на подс.
С. наказание по предходното осъждане, следва да бъдат изтърпявани при първоначален
строг режим на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. Поради изложеното присъдата на
Районен съд - Разград следва да бъде изменена и в тази ѝ част.
Протестът се явява изцяло основателен. За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК
освен лишаване от свобода законодателят е предвидил и налагане на комулативно наказание
глоба в размер от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г от НК съдът постановява и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Първоинстанционния съд е пропуснал да се
произнесе с присъдата по тези императивно предвидени наказания (което е констатирано и в
мотивите на присъдата), поради което присъдата следва да бъде изменена и в тази й част.
Подсъдимият е учащ и видно от декларацията за семейно и материално положение и
имотно състояние не притежава недвижими имоти, МПС и не реализира доходи, поради
което настоящия съд счита, че следва да му се наложи наказание глоба към минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК размер от 200 лева.
За да определи наказанието "лишаване от правото да управлява МПС по чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК настоящата инстанция взе предвид степента на алкохол в кръвта на подсъдимия
при управлението на МПС, обстоятелството, че вследствие на това е настъпило ПТП, а като
смекчаващо вината обстоятелство – липсата на други регистрирани нарушения по ЗДвП и
намери, че следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и
осем месеца. Само за сравнение следва да се отбележи, че за административно нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДВ предвижда
административно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 12 месеца.
Според съда така определените наказания в конкретния случай ще способстват за
изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно - волева система за спазване на
установения правов ред и предотвратяване извършването на други престъпления, с което от
своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на
наказанието по чл. 36 от НК.
По разноските.
Районният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 е възложил извършените по
делото разноски в тежест на подс. С., поради което в тази част присъдата на Районен съд -
Разград следва да се потвърди.
10
В останалата й част присъдата като обоснована и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 337, ал. 2, т. 1
НПК от НПК Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 40/10.12.2021 г. по НОХД № 114/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград в следните части:
В ЧАСТТА, с която на подсъдимия Т. П. СТ. на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от
НК е наложено наказание лишаване от свобода от една година и осем месеца, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА;
В ЧАСТТА , с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на
приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание от една година лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия Т. П. СТ. по НОХД № 92/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Търговище, като ИЗМЕНЯ същия от общ в СТРОГ на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“
от ЗИНЗС;
На основание чл. 343б, ал. 1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Т. П. СТ. наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева;
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия
Т. П. СТ. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11