№ 3076
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110104585 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на Р. П. П., ЕГН ********** срещу ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди- физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 12.08.2021г. около 08,20ч. в гр. Варна на входа на Аспарухов мост,
причинено по вина на водача на л.а «Фиат брава» с рег. № ********, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/02/1200053311357, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 26.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба съдържа следните фактически твърдения: На 12.08.2021г. около
08,20ч. в гр. Варна на входа на Аспарухов мост е настъпило ПТП между управлявания от
ищцата л.а Тойота ярис с рег. № ******** и л.а Фиат брава с рег. № ********, управляван
от С. П.. Виновен за настъпване на ПТП е бил водачът на л.а Фиат брава. Същият поради
несъобразяване дистанцията си с движещия се пред него л.а управляван от ищцата и
отвличане на внимание, е ударил с предната си част спрелия в този момент автомобил
управляван от ищцата. Ответното дружество е застраховател на л.а Фиат брава по
имуществена застраховка Гражданска отговорност. Веднага след ПТП, ищцата не е имала
неразположения от здравословен характер, поради което между водачите е бил съставен
двустранен протокол за ПТП. По повод причинените имуществени вреди на л.а на ищцата,
при ответника е образувана щета № **********/12.08.2021г., по която е било изплатено
застрахователно обезщетение. Малко след ПТП, още същия ден ищцата е почувствала
1
главоболие и болки в областта на врата. Посетила е ЦСМП при МБАЛ СВ. Анна, където й е
извършено рентгеново изследване. На 16.08.2021г. посетила и Съдебна медицина, където
след извършен преглед й е издадено мед. удостоверение, съгласно което вследствие на ПТП
са й причинени контузия на глава, контузия на шия и травматичен оток в тази област
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Твърди, че вследствие
на ПТП в период от около 2-3месеца е преживяла психотравма, а физическите й болки
отшумели в рамките на около месец и половина. Оплаквала се от напрежение, потиснатост,
нарушения в съня и апетита, учестено сърцебиене и тревожност. И понастоящем трудно
изпълнявала обичайните си трудови задължения като инспектор в Първо РУ при спомена за
случилото се. Трудно заспивала и често сънувала ПТП. На 25.08.2021г. отправила
застрахователна претенция до ответника за обезщетяване причинените й неимуществени
вреди, получена от него на 26.08.2021г., по която е била образувана щета № **********. Без
да изисква каквито и да е допълнителни документи, застрахователят се е произнесъл по
претенцията, като е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като липсвали
изискуемите за това документи по закон.
Ето защо, считайки отказа на застрахователя за неправомерен, заявява пред съда
правото си да получи обезщетение за неимуществени вреди в заявения размер, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя. Искането е за уважаване
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател на л.а Фиат брава с рег. №
******** по полица Гражданска отговорност валидна към датата на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, както и твърдението вина за него да има водачът на застрахования от
него автомобил. Оспорва поведението на водача да е било противоправно и твърди, че
събитието е случайно, тъй като за водача не е имало обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. В евентуалност, въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която с поведението си е
създала предпоставки и условия за настъпване на ПТП. Твърди, че ищцата е предприела
безпричинно маневра по рязко спиране, като наред с това е пътувала в автомобила и без
поставен предпазен колан. Оспорват се твърденията ищцата да е претърпяла сочените
телесни увреждания по вид и степен в резултат и в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Счита, че с подписването на изготвения двустранен протокол за ПТП,
ищцата е признала неизгодния за нея факт, че от ПТП няма пострадали лица, в т.ч. и тя
самата. Оспорва и в резултат на ПТП да е търпяла твърдяните продължителни болки и
страдания, и твърди те да са резултат от предходно налични при нея заболявания и най- вече
хронично-дегенеративни изменения, от които е страдала преди ПТП. Оспорва оздравителния
процес да е бил продължителен. А ако и това да е било така, твърди то да е резултат от
поведението на ищцата, поради неспазване на лекарски предписания, а и на предходни и
несвързани с процесното ПТП заболявания. Оспорва да е преживяла стрес и душевни
терзания, и твърди, ако и да са преживени такива, те да са резултат от лабилна психика и
2
предходна обремененост. Твърди паричното обезщетение да е заявено в завишен размер.
Оспорва претенцията за забава, като твърди, че не е бил сезиран с претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение. Оспорва и началната дата на дължимост на заявеното
обезщетение за забава. Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В с.з. ищцата поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител и заявява,
че искането за присъждане на законна лихва се заявява считано от датата на уведомяване на
застрахователя 26.08.2021г., а не както е било отправено с исковата молба.
Ответникът поддържа отговора си с писмено становище по хода на делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Основателността на иска предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, възлага на ищеца да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие са й причинени сочените увреждания на здравето,
причинна връзка между вредите и застрахователното събитие, вид, интензитет и
продължителност на твърдяните неимуществени вреди и размер; настъпил падеж на
задължението за плащане на застрахователно обезщетение. Успешното провеждане на това
доказване, възлага на ответника установяване на правоизключващите отговорността му
възражения и в частност това за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат на
неправомерно предприета от ищцата маневра по рязко спиране и управление на МПС без
поставен предпазен колан, както и че сочените увреждания са били налични у ищцата към
датата на ПТП.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
че между собственика на л.а Фиат брава с рег. № ******** и ответника към 12.08.2021г.
е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица BG/02/1200053311357;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 12.08.2021г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищцата.
От ангажираните по делото доказателства допълнително се установява следното:
3
На 12.08.2021г. е настъпило ПТП с участието на л.а Тойота Ярис с рег. ********,
управляван от ищцата и л.а Фиат брава с рег. № ********, управляван от С. П.. За събитието
между участниците е бил съставен двустранен протокол за ПТП, в който като виновен е
вписан водачът на л.а Фиат Брава, който при движение блъска движещия се пред него л.а
Тойота Ярис в задната му част.
На същата дата, ищцата е заявила пред застрахователя на виновния водач /ответника/
претенция за обезщетяване на имуществените вреди причинени по автомобила й. В
уведомлението е вписала като данни за събитието- на входа на Аспарухов мост при
изчакване за включване на моста при неспазване на дистанция, водачът на л.а Фиат Брава удря
автомобила й в задната му част, като причинява вреди на задна броня, вратата на багажника, задна
лява врата. Посочила е, че пострадали лица няма. След като е изготвил опис на щета,
застрахователят е приключил преписката по щетата определяйки и изплащайки застрахователно
обезщетение.
На 26.08.2021г. ищцата е отправила пред застрахователя претенция за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение за търпяни от нея неимуществени вреди вследствие на
получени телесни увреждания от същото застрахователно събитие. Към искането си е приложила
лист за преглед от Спешно отделение от дата 13.08.2021г., мед. удостоверение от Съдебна
медицина от 16.08.2021г. и данни за банкова сметка.
На 03.09.2021г. застрахователят се е произнесъл по претенцията отказвайки да определи и
изплати застрахователно обезщетение, с аргументи, че няма основание за ангажиране на
гаранционната му отговорност.
За установяване механизма на ПТП и вината на застрахования от ответника водач по
делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. П. и Ц. Л.,
както и експертни знания на в.л. по допусната комплексна съдебно- автотехническа експертиза.
От показанията на свидетеля- водач на л.а Фиат Брава и участник в процесното ПТП става
ясно, че ПТП е настъпило на изхода от кв. Аспарухово в ускорителна лента преди включване в
Аспарухов мост посока града. Свидетелят е предприел маневра по включване в движението по
Аспарухов мост, като пред него е имало два автомобила. Първият от тях спрял, а след него и този
управляван от ищцата. Свидетелят не е успял да спре безопасно, тъй като в него момент е следял
движението по главния път и късно е възприел спирането на двата движещи се пред него
автомобили. Движел се с около 40-50км/ч. В него момент е имало интензивно движение, но реално
е нямало препятствие ограничаващо видимостта му. Св. Л. е участвала в ПТП като пътник в
автомобила на ищцата. Описва, че ударът е настъпил в задната част на автомобила преди
включване в движението по Аспарухов мост, и след като са спрели, поради спиране на
автомобила пред тях. Видяла, че при настъпване на удара ищцата си е ударила главата в
облегалката. На въпроса й дали е добре, ищцата не й отговорила. Цялата треперела, била
притеснена. Свидетелката поискала да извикат линейка, но ищцата отказала, защото бързали
за работа. Момчето, което ги блъснало нямал претенции кой е виновен. Споделил, че не ги е
видял. Попълнили двустранен протокол и тръгнали.
Така описаното от свидетелите съответства на експертното заключение по авто-
техническата част с направеното от в.л. уточнение в с.з. относно точното място на настъпване на
4
ПТП. Двата автомобила са се движили един зад друг, като спирането на преднодвижещия се, е
възприето късно от заднодвижещия се автомобил и е последвал удар между двете МПС, който за
л.а Тойота ярис е в задна част- леко в дясно от средата на бронята.
При тези обективни данни, възраженията на ответника срещу механизма на ПТП и вината
на застрахования от него водач са неоснователни.
Анализът на доказателства налага категорично извод, че при движението си водачът
на л.а Фиат Брава е нарушил правилата за движение- чл.20, ал.2 ЗДвП - „водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движение да са съобразяват… с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 23, ал.1 ЗДвП- „Водачът на ППС е
длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне с него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
Противоправността на деянието и вината на застрахования водач са безспорно установени.
Не почива на доказателствата по делото тезата на ответника, че събитието е случайно, тъй
като за водача не е имало обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите, както и че е налице съпричиняване предвид рязкото спиране на ищцата. Св. П.
признава, че причина за ПТП не е факта, че ищцата е спряла рязко, а че той е възприел късно
спирането на автомобилите пред него, понеже вниманието му в този момент е било
насочено към това да следи движението по главния път, опитвайки се да се включи в него
безопасно. Т.е спирането на ищцата не е било рязко и безпричинно, а обусловено от
маневрата по спиране на движещия се пред нея л.а. Тя е имала абсолютно правомерно
поведение, предприемайки също маневра по безопасно спиране, рискувайки в противен
случай самата тя да предизвика ПТП. Интензивността на движението в този момент, която е
обичайна принципно за тази част от денонощието /08,20ч./, изисква от водачите да са още
по- внимателни при движението си, в т.ч. да спазват нужната дистанция с цел избягване
ПТП. Тези обстоятелства предвид настъпилия вредоносен резултат очевидно не са били
преценени с нужната грижа от застрахования водач. При надлежно установена възможност
за видимост и възприемане от водача на процесния автомобил, както и на възможност да
предотврати удара при предприемане на екстремно спиране, изключено е наличие на
съпричиняване. Допълнително, обстоятелството че ответникът е признал ангажирането на
отговорността му по обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди от
същото събитие, идва да покаже и признание от негова страна, че са били налице
предпоставките ангажиращи договорната му отговорност, при това при липса на основание
за намаляването й в условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На следващо място, спорно е дали в действителност ищцата е получила твърдяните
увреждания в резултат и в причинно- следствена връзка с процесното събитие, и налице ли е
съпричиняване за тях в контекста на неизпълнение задължението й за управление на МПС с
предпазен колан.
При техниятотговор, съдът взе предвид заключението на вещите лица по комплексна
5
експертиза, както и показанията на свидетел Ц. Л..
Според експертното заключение автомобилът на ищцата е снабден с предпазни
колани, както и с въздушни възглавници за шофьора и пасажера до него. От направените й
прегледи и изготвените мед. документи, обективно се установява тя да е получила
травматичен оток по задна повърхност на шията на ниво на окосмената част на главата с
диаметър от около 5-6см. Това увреждане според в.л. се получава вследствие на действието
на твърди тъпи предмети и е възможно да се получи, както в резултат на директна травма в
детайл от купето на автомобила /облегалка на седалката/, така и при рязко сгъване/разгъване
на шията, и в тази връзка е възможно да е причинено от процесното ПТП. В подкрепа на
този извод е и разказаното от св. Л., която е възприела лично и непосредствено удара на
главата на ищцата в облегалката вследствие на ПТП. Налага се извод, че действително в
резултат на ПТП на ищцата е причинено твърдяното телесно увреждане травматичен оток в
областта на шията.
Експертното заключение опровергава и възражението на ответника тези телесни
увреждания да са били налични при ищцата и да нямат връзка с въпросното ПТП.
Действително, при ищцата в.л. посочва, че има обективни находки на болестни промени в
гръбначния стълб в шийния отдел, които имат хроничен характер, но същевременно
изключва те да имат връзка с ПТП от 12.08.2021г. Обичайно, срокът за възстановяване на
травматичното увреждане от типа получено от ищцата се сочи от експерта да е 2- 3седмици,
но наличните предхождащо процесното ПТП болестни промени при ищцата, е възможно да
увеличат възстановителния период.
Неоснователно е и възражението на ищеца за наличие на съпричиняване, поради
липса на поставен предпазен колан в момента на удара. Експертите изключват това да е
така, доколкото травмата не е била тежка, механизмът й на получаване е сгъване/разгъване
главата в областта на шията, и липсват други документирани увреждания при пострадалата.
Допълнително, според в.л., ако ищцата е нямала предпазен колан, който да ограничи
движението на тялото й, травматичните увреждания е щяло да са по- големи.
Неоснователни се преценяват и възраженията на застрахователя, че не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото при попълване на двустранния
протокол ищцата е признала, че не е пострадала. На първо място, от ангажираните по делото
гласни доказателства се установи, че веднага след произшествието ищцата е била във
видимо силно стресово съС.ие, не е отговорила на въпроса дали е добре и е бързала за
работа. Неразположение е усетила впоследствие, след успокояването й и снижаване нивото
на стреса. Още на следващия ден е потърсила спешна медицинска помощ, като при снемане
на анамнезата й е посочвала ПТП от предния ден, което е обосновало и насочването й към
съответните мед. изследвания изключващи наличие на сериозни травми в областта на
главата и шията /това се чете в лист за преглед и искане на рентгеново изследване/. Така,
реално при изготвяне на протокола, ищцата е нямала обективни причини, поради които да се
възприеме като пострадала и не е признала неизгоден за себе си факт. Посоченото в
протокола само по себе си не може да изключи качеството й на пострадала при наличие на
6
обективни данни за това съобразно останалите доказателства и в частност заключението на
в.л. лекар и показанията на св. Л..
В заключение, ангажираните по делото доказателства обосновават извод, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на претендираното право.
Размерът на дължимото се обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост, така както разписва чл. 52 ЗЗД.
Наред със заключението на в.л. медик, информативни относно обема на търпяните
болки и страдания от ищцата са показанията на св. Л.. Тя разказа, че след ПТП ищцата й е
споделила, че я боли главата отзад, а в края на работния ден, че не се чувства добре. На
следващия ден двете отново отишли заедно на работа и по настояване на свидетелката, след
като ищцата споделила, че й се вие свят и й се гади, отишла на лекар. Повече от месец
споделяла, че не може да спи. Била притеснена, ходила на психолог. И сега, когато
минавали покрай мястото се притеснявала и изпитвала стрес кой, къде кара.
Предвид горното, доказано е, че вследствие на произшествието, ищцата е получила
телесни увреждания. Събитието е било за нея и психологическа травма. Телесните
увреждания на здравето й са създали за нея дискомфорт за период от около месец, в който
същата е изпитвала болки и дискомфорт в ежедневието. Инцидентът е подействал като
стресогенен фактор, ищцата е изпитвала страх, който продължава и сега при преминаване
през мястото на ПТП. Т.е налице са негативни последици в психически и емоционален план,
проявяващи се понастоящем, вече година след инцидента. По- продължителният
възстановителен период на физическата травма се обяснява със съществували при ищцата
болестни промени в областта на шията. Противно на твърдяното от ответника, не се
установява по- продължителния оздравителен процес да се дължи на неспазване на лекарски
предписания. Според в.л. причина за това може да е само принципно наличната при нея
история на заболяване в областта на шията и поясна област. Това обстоятелство обаче не
може да бъде отчетено, като такова даващо основание за намаляване на обезщетението.
Напротив, основание е да се приеме, че интензитетът на болките е бил по- засилен, а оттам и
дължимото се обезщетение в пари следва да е по- високо. В крайна сметка проблемите в
шията се дължат на дегенеративни изменения и принципно стоят извън волята на индивида.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че претърпяните от ищцата
неимуществени вреди биха се обезщетили с исканата парична сума от 3000лв., която
отговаря на законовия критерий за справедливост, съобразявайки и икономическата
конюнктура към момента на катастрофата. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи в
цялост.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 26.08.2021г. Отговорността му за обезщетяване вреди
причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
7
произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по- ранна
дата, в случая отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на
уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие- 26.08.2021г., по
който факт страните не спорят, а и обективно той се установяване от представените от
ответника документи по образуваната при него претенция/така решение по т.д. №
2273/2018г. на ВКС, ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлиза на сумата от 120лева платена държавна такса и 350лева
платен депозит на в.лица.
Заявява се и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. В полза на адв. Г. К. от АК Варна
следва да се определи адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 440лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. П., ЕГН ********** с адрес
гр. В. сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди- физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 12.08.2021г. около 08,20ч. в гр. Варна на входа на Аспарухов мост,
причинено по вина на водача на л.а «Фиат брава» с рег. № ********, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/02/1200053311357, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 26.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. П., ЕГН ********** сумата
8
от 470лева представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски в първата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Н. К. от АК Варна в
качеството му на пълномощник на ищеца по настоящото гр.дело сумата от 440лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9