Решение по дело №980/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			05.11.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		980		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 0946679, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Б.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21,  ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш поради неговата незаконосъобразност, вкл. поради изтекла давност. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 10.04.2015 г. в 07:22 ч. в с. Мурсалево, на ПП-I Е-79, км. 348+750, в посока на движение към  гр. Благоевград, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч,  жалбоподателят Б.И. е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ЕН 8907 ВМ, е заснет от стационарно автоматизирано техническо средство да управлява посочения автомобил със скорост от 92 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача. Нарушението е установено с техническо средство – стационарна система за видеонаблюдение № 003059047ВАВ.

За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                       

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви и последователни.

 

  При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. В този смисъл виж. Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е било извършено на 10.04.2015 г., a абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 10.04.2019 г., т.е. в хода на настоящото въззивно съдебно производство. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, ЕФ следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0946679, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Б.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21,  ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: