РЕШЕНИЕ
№8
гр. Враца, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 17.12.2020
г. /седемнадесети декември две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 498 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Д.М.И. ***, против Заповед за налагане на ПАМ рег.№20-0248-000310/23.09.2020
г., издадена от Началника на РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на
ППС мотоциклет „Сузуки ХФ 650“ с рег.№****
във връзка със съставен АУАН GА
307408/23.09.2020г., за срок от 6 месеца, считано от 23.09.2020 г.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта и се иска отмяната ѝ от
съда. Жалбодателят излага доводи, че на посочената дата, действително е предоставил управлението на
собствения си мотоциклет на лицето Е. А., знаейки, че е положил успешно изпит
за съответната категория А и считайки го за правоспособен водач. Прави искане
за отмяна на заповедта, тъй като не е съзнавал, че с поведението си нарушава
закона. Идентични съображения развива и
в съдебно заседание.
Ответникът, Началник
РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е връчена на адресата на 29.09.2020 г., а жалбата против нея е депозирана
в деловодството на административния орган на 30.09.2020г., видно от щемпела
върху нея, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.09.2020 г.
около 14.45 ч. в гр.Б. С.на ул. „**“ е спрян за проверка водачът на мотоциклет
„Сузуки ХФ 650“ с рег. № ****
собственост на Д.М.И., като при проверката е установено, че същият не притежава СУМПС, валидно за категорията на
МПС, което управлява.. Съставен му е АУАН серия GA бл. №307408/23.09.2020г. за нарушение по чл.
150а ал.1 от ЗДвП, който е представен
като доказателство по делото.
На същата дата Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца е
издал оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 20-0248-000310/23.09.2020
г., с която на собственика на МПС и настоящ жалбодател– Д.И., е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ „Прекратяване на регистрацията на ППС мотоциклет „Сузуки
ХФ 650“ с рег. № **** за срок от 6
месеца“ и са отнети СРМПС и 2 бр.
регистрационни табели.От приетата като доказателство Служебна бележка от
29.09.2020г., издадена от управителя на „Д.“ ЕООД гр.В. е видно, че провереният водач А.се обучава в Автошколата
за категории С,Е и Д, като обучението му не е завършило. От справката за водача
А. е видно, че същият е придобил категория А, с протокол от 04.09.2020г.,но не
му е издадено СУМПС, включващо тази категория, тъй като последното издадено е
на 18.05.2017г. От представеното извлечение от регистъра се установява, че мотоциклетът, чиято регистрация
е прекратена, е регистриран през 2003г. на
името на жалбодателя.
Правомощието на
Началника на РУ към ОДМВР - Враца да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020
г. на Директора на ОД на МВР – Враца, приложена към делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началника на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР - Враца, чиято
компетентност е установена от т.1.5 на приложената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020
г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно
заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Така установеното я прави валиден
административен акт. В мотивите на оспорената заповед са цитирани номер и дата
на АУАН, с който е установено нарушението по чл. 150а ал.1 от ЗДвП. Установените в АУАН обстоятелства са
послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ, в която са изложени
ясни и конкретни мотиви, за осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на МПС, негова
собственост, чието управление е предоставил на неправоспособно лице, непритежаващо
СУМПС за съответната категория. Изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че
липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146,т.4 от АПК. Предвид извършеното нарушение от
страна на жалбодателя, установено по надлежния ред, правилно административният
орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б. „а“ за издаване
на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При така цитираната
законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за
приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното
превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или
свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане
на мярката е управление на МПС от трето,
различно от собственика лице, непритежаващо съответно СУМПС. По делото
безспорно се установява, че мотоциклета е управляван от лице, което не
притежава СУМПС, валидно за категорията на МПС, което управлява.
На следващо място
съгласно цитираната разпоредба адресат на мярката може да бъде само лице, което
е собственик на ППС. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че
именно жалбодателят И. е собственик на мотоциклета, чиято регистрация е
прекратена, поради което мярката е приложена спрямо надлежен адресат.
Разпоредбата на
чл.171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията, изчерпателно
изброени в чл.171, т.2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП.
При определяне
срока на ПАМ, обаче административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което следва да изложи мотиви, за да обоснове границите
на тази самостоятелност и да се установи дали е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, каквото е императивното изискване
на чл. 6, ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
законодателят е предвидил срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай органът
е определил продължителността на мярката в минимално предвидения от закона срок
от 6 месеца, поради което не може да се приеме, че липсата на нарочни мотиви за
определената продължителност на ПАМ, уврежда правото на защита на
жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува възможност
за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин, т.е. в по-кратък от предвидения в закона срок или прилагане на
по-лека мярка например. В този смисъл съдът намира така индивидуализираната
мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба
на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил като
фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки заявеното в жалбата намерение и предоставената от съда
възможност за това. Твърдението на оспорващия за липсата на умисъл при предоставяне на управлението на
мотоциклета на лице, което няма СУМПС за необходимата категория, но за което
знае, че е придобило такава правоспособност
след успешно положен изпит, не дава основание за други правни изводи. С
деянието си собственикът е осъществил една от хипотезите на изпълнителното деяние, визирано в чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и за осъществяването й не се изисква
наличие на пряк умисъл, за да се приеме
поведението на лицето за виновно, същото е било длъжно да осъществи контрол дали лицето, на което
предоставя собственото си МПС притежава
СУМПС за съответната категория, с което
единствено се доказва неговата
правоспособност.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да
се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. "а" от ЗДвП е временно (в
случая за 6 месеца) отнемане на „средството“
за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на
неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са предявени претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.И.
***, против ЗППАМ № 20-0248-000310/23.09.2020 г. на Началника на РУ - Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му
е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията
на ППС мотоциклет „Сузуки ХФ 650" с
рег.№ **** за срок от 6 месеца, считано от 23.09.2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: