Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. Велико Търново, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10241/
2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от А.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез ***Л.Б. от ВТАК, срещу Решение № 364/ 19.07.2019 г. по НАХД № 564/ 2019 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0319-000646/04.01.2019 г., издадено от началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, с което на А.Г.Т., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от
същия закон, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3
000,00 лв. и „лишаване ат право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът твърди наличие
на всички касационни основания по чл.348 от НПК, а именно: нарушение на
материалния закон, нарушение на процесуалните правила и несправедливост на
наложеното наказание, като най – важното от тях е нарушение на материалния
закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да е
осъществил и без това твърде неприцизния състав на чл. 104б, ал.2 от ЗДвП.
Сочи, че от свидетелските показания се установявало, че е шофирал автомобила
със задно задвижване в усложнена пътна обстановка, с неподходящи за сезона гуми.
Фактически полицаите са наблюдавали директно не неговото движение, а това на
следващия автомобил, от който се е опитвал да се откъсне. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – на РУ - Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител,
не ангажира становище по жалбата.
Участващият в делото прокурор
от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че оплакванията в нея не кореспондират с доказателствата по делото.
Нарушението е безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели. И
двамата полицейски служители отбелязват, че са наблюдавали продължително време
нарушителя, за да установят дали се касае за осъществен състав на нарушение,
или не, както и, че е имало и други лица, които са били там, за да наблюдават
уменията на водачите и че самите нарушители са си признали и са помолили за
снизходителност. Намира за голословни твърденията в касационната жалба за
недоказаност на нарушението. Счита, че решението на съда е постановено след
правилен анализ на доказателствата и изведени от тях верни правни изводи,
поради което предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с представените
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не
установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 17.12.2018 г., в 23:05 часа, в общ. Полски Тръмбеш, на път III-502, при км. 0+800, движейки се в посока гр. Свищов, касаторът управлявал личния си лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по посока на движение, първо наляво, последователно надясно, като с тези си действия застрашавал останалите участници в движението. Описаните действия на А.Г.Т. били наблюдавани от свидетелите Й.С.Й./мл.автоконтрольор/ и Р.Н.П./полицай/, към него момент даващи наряд по изпълнение на ППД. Възприемайки описаните действия на касатора, полицейските служители последвали управлявания от него автомобил и го спрели. От мл. автоконтрольор Й.Й.на А.Т. е бил съставен АУАН серия Г № 8422312 за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, връчен на водача на датата на съставянето. В акта няма вписани възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП № 18-0319-000646/ 04.01.2019 г., с което на А.Г.Т., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени посочените по-горе административни наказания. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 20.03.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО след допълнително изискване в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите Й.Й.и Р.П.. В производството пред РС – Велико Търново санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно установения начин на управление на МПС, като е навело и доводи за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения. Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че извършеното от Т. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново
решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба,
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. В производството
пред ВТРС от А.Т. не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Неоснователни са възраженията на касатора
за недоказаност на деянието. Правилно
въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа
на показанията на разпитаните свидетели Й.Й.и Р.П. – полицейски служители в РУ – Полски Тръмбеш. От позицията си на очевидци, възприели
непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са
потвърдили начина на шофиране на управлявания от А.Т.
автомобил – с няколкократно форсиране
на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част
на МПС по посока на движение, първо наляво, последователно надясно, като с тези
си действия застрашавал останалите участници в движението.
Правилно въззивната инстанция е приела, че показанията
на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство. Правилно ВТРС не е кредитирал
обясненията на жалбоподателя, които освен доказателствено средство са и
средство за защита, и показанията на свидетеля А.А.- негов приятел, доколкото същите са нелогични и с ниска степен на достоверност.
При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че
става въпрос за случайно деяние, тъй като шофирал автомобила със задно задвижване в
усложнена пътна обстановка/абсолютно непочистено от сняг пътно платно/, с
неподходящи за сезона гуми и се е опитвал да се откъсне от
автомобила, който го е следвал. Усложнената пътна обстановка не предполага рязко форсиране на двигателя
на управляваното МПС с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол
над автомобила, поради което е изключена възможността описаното в АУАН движение
на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост или да се дължи
на особеностите на износената пътна настилка. Но дори и да се приеме, че
водачът първоначално е загубил контрол върху управляваното от него МПС, това
обяснение е нелогично при описаното няколкократно повтарящо се такова поведение. Свидетелите са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно
поднасяне на автомобила, а за умишлена маневра, извършена при наличието на
много сняг върху асфалта, чрез подаване на повече от необходимото газ, при
което управляваният от жалбоподателя автомобил сменял платната за движение,
поднасяйки многократно в ляво и дясно задната му част, според първия свидетел
около 20-30 пъти в рамките на 500-600 метра, а според втория около 300-400
метра. Имало и друг автомобил, чийто водач изпълнявал същите маневри и група
лица, които заявили пред полицейските служители, че са там, за да наблюдават
шофирането и уменията двамата водачи. Последните се извинили и помолили за
компромис, като за другия водач това било второ нарушение от същия вид. В тази връзка, правилен
е изводът на ВТРС, че става въпрос за умишлено и съзнателно
опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки с превъртане
на задните колела. Този начин на управление на МПС не представлява използване
на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Правилно въззивният съд е приел,
че деянието на касатора
осъществява фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл.
175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за
извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на А.Г.Т. пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административният съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
364 от 19.07.2019 г., постановено по НАХД
№ 564/2019 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.