№ 880
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204306 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. ИВ., ЕГН **********, чрез адв. Г.П. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 6901/19.08.2020 г., издадено от началника на Отдел "Контрол
по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
"а" от ЗП, е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.
Г.П. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото са представени и
писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Елена П., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
По делото са представени писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че при извършена проверка на 27.07.2020 г., в 14:45
часа, на път I-6, км. 496+300, дясно, на 300 м преди кръговото кръстовище на входа на гр.
Бургас (КПП Бургас), в посока от гр. София към гр. Бургас, жалбоподателят К. М. ИВ.
управлявал съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси /1 и 2/, марка "Скания", модел
"Г420ЛА4х2МЛА", с peг. № ..., и полуремарке с три оси /3, 4, 5/ с рег. № А 2531 ЕМ.
Водачът осъществявал движение без разрешение за дейности от специално ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, на извънгабаритно ППС.
1
Необходимостта от разрешително се установявало от извършеното замерване, при което
било установено, че разстоянието между осите било 1.32 м., а сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето /3,4,5/ е 25.950 тона, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос до 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата.
Измерването било извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка
1305/18/5 метра/. При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че водачът е
нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата.
При тази фактическа обстановка на 19.08.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2
ЗП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. За да се прояви фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е
налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното
неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не
пребивава на този адрес. Във връзка с установяване извършени опити за връчване на
процесното НП по делото е представено известие за доставяне (л. 13 от делото), на което е
отразено „преместен“ с посочена дата 15.09.2020 г. Според настоящия съдебен състав обаче
фактът на това единствено посещения на адреса, не може да се приеме за отговарящо на
изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В процесния случай дори липсват и доказателства по
какъв начин съответният служител е установил, че адресатът се е преместил. Няма данни и
дали на посетения адрес е било оставено уведомление за наличието на адресирани до лицето
пощенски пратки. Отделно от това, отбелязването на обратната разписка не е равнозначно
на промяна на адрес и неизвестен нов адрес (Решение № 5787 от 7.06.2007 г. на ВАС по адм.
д. № 1352/2007 г., I н.о.). Освен изпращането на едно писмо, по делото не се ангажираха
доказателства за извършване на други действия по откриване на нарушителя. Нещо повече,
видно от представените по делото удостоверения от Община Приморско (л. 16-17), лицето е
имало само един постоянен и настоящ адрес – гр. Приморско, ул. Иглика 2, вх. 2, като няма
данни да е променял същия, или да е направен опит да му се връчи чрез работодателя, който
е бил известен и посочен в АУАН. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в
конкретния случай неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
неправилно е приел, че наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя.
Поради това и жалбата не се явява просрочена. Същата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
В конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП и съставения АУАН са
издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № РД – 11-1266/17.10.2019 г. и Заповед
№ РД – 11-1267/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, в
2
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Независимо от горното, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на
обжалвания акт. При описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е
допуснал нарушения, водещи до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за
правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. А съгласно чл. 53,
ал. 1, т. 2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От съдържанието на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е бил
санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за това, че на посочената дата
и час е управлявал въпросното извънгабаритно и тежко ППС, без да притежава издадено от
АПИ разрешение за това. От събраните по делото доказателства действително се
установява, че ППС е било с разстояние между осите 1.32 м., а сборът от натоварването на
ос на тройната ос на полуремаркето е 25.950 тона, при максимално допустимо натоварване
24 тона. Съдът намира обаче, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата,
доколкото видно от кантарната бележка общата маса на ППС е била 42895 кг., т.е. в
границите до 45 тона, а натоварването на оста не е превишавало с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. При тези обстоятелства може да
се направи извода, че съчлененото ППС е можело да се движи по пътя след заплащане на
дължимата такса (чл. 8, ал. 5 от Наредбата), без да е нужно да се издава разрешение за
движение на извънгабаритно ППС. С оглед на изложеното съдът намира, че не са
осъществени елементите от състава на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП – движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на въпросното ППС е
било разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна
такса и за него не се е изисквало издаване на разрешително (Решение № 925 от 28.09.2018 г.
на АдмС - София област по к. а. н. д. № 618/2018 г., Решение № 293 от 1.10.2020 г. на АдмС
- Стара Загора по к. а. н. д. № 240/2020 г.).
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя,
поради което и издаденото постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на жалбоподателя.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая е представен договор за правна помощ /л. 14/, съгласно който
договореното възнаграждение от 250 лв. е следвало да се заплати по банков път, но по
делото не са представени банкови документи, установяващи извършено реално плащане. С
оглед на което и в случая липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, заплатените разноски за явяване на свидетеля следва да
останат за сметка на държавата, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 190 от НПК.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6901/19.08.2020 г., издадено от началника
на Отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на
жалбоподателя К. М. ИВ., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, е наложено наказание "глоба" в
размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4