РЕШЕНИЕ
№ 3672
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110206784 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от З. Н. Б. от ............, с ЕГН:
********** против Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 004075
издадено на 25.03.2022г. от Началник сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на жалбоподателката е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по
чл.25, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата си до съда санкционираното лице оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното
постановление като навежда възражение, че се е движела правомерно по
пътния участък, поради което единствена вина за възникналото ПТП има
другият участник. В заключение се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподатеката З. Б. редовно призована, се явява
лично. Същата поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.
Административно – наказващият орган – Началник сектор в СДВР
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
процесуалните представители на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 26.02.2022г., около 13:30ч. в гр.София, по бул.,,Рожен“ с посока на
движение от кв.,,Илиянци“ към надлез ,,Надежда“ жалбоподателката З. Б.
управлявала лек автомобил .............. с рег.№ ................, нейна собственост. С
нея били нейната майка свидетелката Б. И. и детето й. Тя се движела в средна
пътна лента за движение. В лявата лента на еднопосочно движение се движел
с лекия си автомобил ........... с рег.№ ............ свидетелят И. К., с който се возел
свидетеля П. Г.. По време на движение жалбоподателката навлязла частично с
управлявания от нея автомобил в лентата за движение на свидетеля. Това
довело до съприкосновение между двете МПС – та, като автомобилът на
свидетеля К. ударил странично този на Б.. След ударът двете МПС – та били
спрени от техните водачи, които се обадили на Пътна Полиция. На място
пристигнали мл. автоконтрольор С. С. и Д. Д.. Двамата снели обяснения от
участниците в ПТП и констатирали по местоположението на двете МПС – та
механизмът на възникването му. Свидетелят Д. Д. съставил Протокол за ПТП
№ 1795238, който бил предявен и подписан и от двамата участници.
Впоследствие бил съставен АУАН, който бил връчен лично на
жалбоподателката и подписан от нея с възражение, че не е виновна за
възникналото ПТП. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на събраните в хода на съдебното гласни и
писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.
К. и П. Г. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на механизма на
възникналото ПТП. При разпитите им в съдебно заседание същите описват
2
местоположението на двете МПС – та непосредствено преди и по време на
възникналото деяние. В своите показания свидетелите са категорични, че
именно жалбоподателката частично е било навлязла в лентата, в която се е
движел свидетеля К., засякла го е, което е довело до възникналото
съприкосновение между двата автомобила. Косвено показанията им се
потвърждават от тези на разпитания свидетел С. С., посетил впоследствие
местопроизшествието. В разпита си свидетелят признава, че е констатирал
механизма на съприкосновение между двата автомобила по тяхното
местоположение, заснемане им на таблета и следите от удар по автомобила на
жалбоподателката. Същевременно в показанията си свидетелят по акта Д. Д.
признава, че не си спомня за случая, но че именно той е съставителят на
Протокола за ПТП, в който е било описано същото. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и непротиворечиви.
Същите описват една хронологична верига от факти, от които може да се
направи обоснования извод, че жалбоподателкатата действително е била
навлязла в лентата за движение на свидетеля К., което е обусловило
възникналото ПТП. Наличието на свидетели очевидци, както и
местоположението на двете МПС – та непосредствено сред възникналото
ПТП и мястото на удара по това на жалбоподателката, по категоричен и
несъмнен начин доказват механизма на настъпилото произшествие.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства и в частност съставения протокол за ПТП. В
него е описан механизма на възникването на ПТП, участниците в него и
пораженията по двете МПС – та. От описаното място на удар и деформации
по автомобила на водачката може да се направи заключение, че свидетелят
Койчев не се е движел зад нея, както твърди в жалбата тя и свидетелката Б.
И., а в лявата лента. Това на свой ред обуславя и частичното не кредитиране
на показанията на свидетелката И. относно механизма на възникналото ПТП.
При своите показания същата признава, че към момента на възникване на
произшествието същата се е намирала в автомобила на жалбоподателката и е
била свидетел на произшествието. Същевременно обаче свидетелката беше
неубедителна при разпита си относно механизма на възникналото ПТП. От
една страна заявява, че свидетелят К. се е движел зад тях, а от друга, че само е
усетила удар и са се намирали в най – крайната лява лента. Свидетелката
признава, че не е видяла другият участник, но е усетила удара и изказва
3
предположение, че именно той е причината за настъпилото ПТП. Съдът
кредитира показанията на свидетелката И. извън изложените фактически
твърдения за възникналото произшествие. Видно от показанията на
останалите свидетели и проведените очни ставки между нея и свидетелите К.
и Г. е, че същата е неубедителна относно начина на възникналото
произшествие. Пред съда признава, че не е следяла движението на
автомобила, управляван от свидетеля К., но от удара е ,,залитнала надясно“,
което се намира в противоречие с твърдението за движение на удрящия
автомобил зад тях. При подобна хипотеза съприкосновението би довело до
поражения в задната част на автомобила на жалбоподателката, а не
странично. Твърдението й, че свидетелят К. се е движел в насрещното
движение също не следва да бъдат споделени предвид наличието на
безспорни доказателства (свидетелски показания и протокол за ПТП) за
наличието на трилентов пътен участък при еднопосочно движение.
Ето защо и показанията й в тази част не следва да бъдат възприети като
достоверни, тъй като са в противоречие с останалите доказателства и
доказателствени средства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон.
Както съставеният АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление отговарят на изискванията на ЗАНН. Същите са издадени в
съответствие с давностните срокове, предвидени в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът намира, че
със своето поведение жалбоподателката З. Б. е извършила административно
нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено посредством действие. Жалбоподателката не е преценила
правилно пътната ситуация и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
движението на останалите участници, е навлязла частично в най – лявата
пътна от еднопосочно движение, което е обусловило и възникването на ПТП.
От субективна страна административното нарушение е непредпазливо,
тъй като законът въвежда изрично задължение за водач на МПС да пропусне
движещите се в лентата, в която желае да навлезе, други моторни превозни
4
средства.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът приема, че
административно наказващия орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, която съответства на
вмененото на жалбоподателката административно нарушение. Санкцията от
200 лева е строго определена, поради което и не подлежи на последваща
редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание. Налице е коректно посочване на нарушената правна норма в
съставения АУАН и НП, която отговаря на извършеното изпълнително
деяние. Не бяха констатирани неточности, неясноти или липси на
законоустановената правна норма както по отношение на нарушението, така и
на неговото санкциониране. С оглед гореизложеното наказателното
постановление се явява законосъобразно и като такава следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 004075
издадено на 25.03.2022г. от Началник сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на З. Н. Б. от ................, с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
му на страните пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5