Р Е Ш Е Н И Е
№ 260050
гр. Силистра, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи април 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 576 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. твърди, че на 05.06.2015 г. страните сключили договор за револвиращ потребителски кредит, по силата на който ищецът предоставил на клиента си чрез кредитна карта максимален кредитен лимит от 10000 лв., който последният се задължил да ползва срещу уговорена между страните лихва, като погасява дълга си чрез заплащане на съответната минимална месечна вноска. Длъжникът преустановил обслужването на кредита си, считано от 01.09.2018 г. (датата на първата незаплатена погасително вноска), поради което ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 916,55 лв., договорна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 02.12.2019 г. в размер на 174,38 лв., законна лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 19.01.2020 г. в размер на 47,55 лв., както и законна лихва върху главницата от 31.01.2020 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 133 по описа на СРС за 2020 г. При отхвърляне на исковете поради липса на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, моли съда да осъди ответника да му заплати горните суми, като приеме, че исковата молба съдържа волеизявление за обявяването на такава изискуемост. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Т.Г.М. чрез назначения си по делото особен представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че страните не са обвързани с валидно кредитно правоотношение, тъй като не бил налице писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно размера на кредита, възнаграждението за ползването му и дължимото обезщетение за забава. Счита, че представения по делото договор не удовлетворява изискванията на закона, тъй като според уговорките в него размерът на кредита, лихвата и минималната погасителна вноска подлежали на едностранно определяне от кредитора, което сочело на липса на ясно изразена воля от потребителя относно същественото съдържание на договорната връзка. Счита, че тези недостатъци обосновават недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 и 9 ЗПК, като отбелязва, че недействителността произтича и от неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липсата на данни за методиката, по която е определен ГПР, т.е. за включените в него компоненти. Твърди също така, че по делото липсват доказателства за усвояване на суми по кредитната карта от страна на кредитополучателя, както и за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 31.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 307 от 04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 133 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 05.06.2015 г. страните встъпили в договорни отношения на основание договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 11305520, чрез който ищецът предоставил на клиента си кредит за закупуване на избрана от него стока, който последният се задължил да върне в уговорените между страните срокове ведно с дължимата за ползването му възнаградителна лихва. В раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ е предвидена процедура за предоставяне на кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 10000 лв., обусловена изцяло от решението на кредитора, формирано не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска. В този раздел е отбелязано, че кредитния лимит по картата ще бъде определен едностранно от кредитора, както и че всички задължения във връзка с нейното ползване ще възникнат само след активирането на картата по съответния ред от страна на кредитополучателя. Като негово насрещно задължение договорът посочвал заплащането на годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, както и такси за трансакции, чиито конкретни параметри предстояло да залегнат в приложение към договора, което следвало да се достави на ползвателя заедно със самата кредитна карта. Ответникът също така се задължил да погасява дълга си на месечни погасителни вноски в размер, посочен в приложението към договора. Съгласно една от клаузите от договора за кредит при неплащане на една или повече погасителни вноски кредиторът блокира кредитната карта до плащането на всички дължими от кредитополучателя суми, а ако такова не последва в рамките на два месеца от последното плащане, следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 3 от договора. Посочената клауза предвижда начисляване на неустойка за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, както и настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита при неплащане на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо уведомяването на кредитополучателя за настъпването на изискуемостта.
Чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 ЗПК регламентират като задължителен реквизит на договора за кредит съответно
-общия размер на кредита и условията за усвояването му;
-лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
-годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Отделно от това чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК предвижда като задължителен елемент от формата на договора за потребителски кредит и подписите на страните по него. В конкретния случай в частта, обективираща условията по договора за револвиращ кредит, подписаният между страните писмен документ не съдържа данни за точния размер на кредитния лимит (отбелязано е, че той няма да надхвърля 10000 лв.), както и за лихвата и ГПР по договора, тъй като е посочено, че лихвата и таксите за ползването на кредита ще бъдат конкретизирани в приложението към т. 21 от договора, което предстои за се изготви и представи на кредитополучателя на по – късен етап. Такова приложение е представено по делото; същото определя максималния кредитен лимит на кредитната карта на ответника на сумата от 1000 лв., възнаградителната лихва за ползването му - на 35 %, ГПР - на 44,90 % и съдържа информация да дължимите такси по кредита. Същото е връчено на кредитополучателя ведно с кредитната карта на 31.05.2016 г., а след нейното получаване той е реализирал правата си по договора, тъй като е усвоявал суми от картата съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ. При тези данни съдът счита, че възраженията на ответника за нищожност на договора за кредит поради неспазване на изискванията за писмената му форма са неоснователни поради следните причини: В първоначалния подписан от страните документ, обективиращ друг потребителски договор – за кредит за покупка на стоки или услуги CREX – 11305520, се съдържа предварително договаряне на бъдещи правоотношения между тях – тези по револвиращия кредит, които обаче предстои да възникнат окончателно в един последващ момент, след като кредиторът предостави на потребителя кредитната карта и приложението към договора, а той на свой ред упражни правата си по нея. С тези си правни действия – изпращането на картата и усвояването на суми от кредитния лимит, страните са изразили своето съгласие за встъпване в кредитното правоотношение при предварително уговорените условия в първоначалния договор и приложението към него, които в своята съвкупност, съдържат и реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 ЗПК. Последните обаче, приели окончателните си параметри в приложението към договора, не са потвърдени в писмен вид от кредитополучателя, тъй като това приложение се явява едностранен акт на кредитора, условията по който са приети от насрещната страна чрез конклудентни действия, т.е. чрез усвояването на суми от кредитната му карта. В този смисъл следва да се приеме, че формата на договора за кредит не е спазена в своята пълнота, тъй като клаузите по чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 ЗПК, обективирани в писмен вид в приложението, не са съгласувани писмено от кредитополучателя, т.е. той не се е подписал под този последващ документ. Съдът обаче намира, че ответникът няма право да се позовава на недействителността на договора за кредит по чл. 22 ЗПК, произтичаща от този порок, тъй като чл. 293, ал. 3 ТЗ гласи, че страната не може да се позовава на нищожността (от липсата на форма на договора), ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В конкретния случай кредитополучателят е реализирал правата си по договора за револвиращ кредит, тъй като е усвоявал суми от кредитната карта, откъдето следва, че той не е оспорил валидността на правоотношението, още повече че именно с усвояването на сумите той е изразил съгласието си за сключването на договора при конкретно предложените му с приложението условия. Във връзка с казаното следва да се добави, че чл. 293, ал. 3 ТЗ намира приложение спрямо конкретното договорно правоотношение между страните, тъй като въпреки потребителския характер на конкретния договор за кредит, същият се явява и търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ.
При тези данни съдът приема, че по силата на възникналата между страните облигационна връзка в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща уговорените като размер месечни вноски по предоставения му кредит за погасяване на кредита, лихвите и таксите по него. Според назначената по делото ССЕ ответникът е преустановил обслужването на задълженията си по договора, считано от 01.09.2018 г. (датата на първата незаплатена погасителна вноска), което е обосновало правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на целия дълг след 01.11.2018 г. - падежната дата на втората непогасена вноска, в съответствие с клаузата на чл. 3, към който препраща друга от клаузите на договора и съдебната практика, обективирана в решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 3 от 17.04.2019 г. по т.д. № 1831/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. № 665/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 123 от 09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т.о., според която предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. В настоящото производство не са представени доказателства за обявяване на изискуемостта преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но по мнението на съда това не е от решаващо значение за делото, тъй като изявление за обявяване на изискуемостта се съдържа в исковата молба, връчена на длъжника в качеството му на страна в настоящото производство по реда на чл. 47 ГПК, и следователно то на общо основание е произвело своя преобразуващ ефект. На този факт следва да се отдаде съответното значение съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК с оглед разрешението по т. 1 от ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8 от 2017 г. на ВКС, ОСГТК, според която падежът на задълженията в производството по чл. 422 ГПК се съобразява към датата на формиране на силата на присъдено нещо, дори предсрочната изискуемост да не е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От изготвената по делото ССЕ става ясно, че ответникът е усвоявал суми от отпуснатия му кредитен лимит, от които към настоящия момент не е погасила остатък от 906,87 лв.; според експертното заключение възнаградителната лихва за ползването на кредита за периода от 01.09.2018 г. до 02.12.2019 г. възлиза на сумата от 163,50 лв., а законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 19.01.2020 г. – на сумата от 46,84 лв. Утвърдената в съдебната практика невъзможност за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита изисква редуциране размера на претендираната от ищеца лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 19.01.2020 г., тъй като такава следва да се начислява не върху цялата главница, а само върху падежиралата част от нея, поради което на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на тази лихва на сумата от 20 лв. (а ищецът не представи доказателства за обявяване на изискуемостта на по – ранен етап, т.е. преди образуване на настоящото исково производство). Поради изложените причини исковете за установяване вземането на ищеца за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава се явяват основателни до така посочените размери, до които следва да се уважат, а за горницата – да се отхвърлят като неоснователни. С настоящото решение следва да потвърди и вземането на ищеца за неустойка за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2020 г. до окончателното ѝ плащане, а предявените в условията на евентуалност искове не следва да бъдат разглеждани.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски по съразмерност в размер на 24 лв. за държавна такса, 240 лв. за експертиза, 96 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 192 лв. за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 72 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.М. с ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ……… и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. ., представляван от Д. Д., главница по договор за револвиращ кредит от 05.06.2015 г. в размер на 906,87 лв. (деветстотин и шест лв. и 87 ст.), договорна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 02.12.2019 г. в размер на 163,50 лв. (сто шестдесет и три лв. и 50 ст.), законна лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 19.01.2020 г. в размер на 20 лв. (двадесет лв.), както и законна лихва върху главницата от 31.01.2020 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 133 по описа на СРС за 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ……… и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. ., представляван от Д. Д., против Т.Г.М. с ЕГН ********** ***, чрез която ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница, договорна и законна лихва по договор за револвиращ кредит от 05.06.2015 г. над посочените по – горе размери.
ОСЪЖДА Т.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. с ЕИК ……… и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” ., Бизнес парк С., сг. ., представляван от Д. Д., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 24 лв. (двадесет и четири лв.) за държавна такса, 240 лв. (двеста и четиридесет лв.) за експертиза, 96 лв. (деветдесет и шест лв.) за юрисконсултско възнаграждение, 192 лв. (сто деветдесет и два лв.) за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство (ч. гр.д. № 133 по описа на СРС за 2020 г.) в размер на 72 лв. (седемдесет и два лв.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. ПЕТРОВА/