Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 30.06.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 5232 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.срещу Постановление
на ЧСИ Р.А., издадено по изп.дело № 20218480400149, с което се оставя без
уважение възражение с вх.№ 1389/10.03.2021 г. на длъжника С.О.за намаляване на
размера на адв. възнаграждение на взискателя от 444 лв. с ДДС и намаляване на
дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като неоснователно.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране
на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде
намалено от 444 лв. на 200 лв. Претендира разноски, в това число и за
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез процесуалния си представител
адв. А.С.– в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал становище за неоснователност
на подадената частна жалба с подробно изложени съображения по същество.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за
неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са в
минималния размер, като същите са съобразени с размера на материалния интерес и
положения от адвоката труд. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба, като неоснователна.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20218480400149 на
ЧСИ Р.А., с рег. № 848 КЧСИ е образувано по молба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********
– като взискател, срещу С.О.– като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2021
г. по гр.д. № 74623/2019 г. на СРС, 177 с-в за сумите от 725,76 лв. главница,
ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане,
присъдени разноски 765 лв., адв.възнаграждение 444 лв. с ДДС, както и такси по
изпълнението и разноски: 78 лв. с ДДС /обикновени такси по т.1, т.4, т. 5 и т.
9 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС/ и 217,98 лв. /пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
с вкл. ДДС/.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 18.02.2021 г., в която е обективирано и постановлението за разноски е
посочено, че задължението по изпълнителното е в размер на следните суми: Главница
в размер на 725,76 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2019 г. до
окончателното изплащане, присъдени разноски 765 лв., адв.възнаграждение 444 лв.
с ДДС, както и такси по изпълнението и разноски: 78 лв. + 217,98 лв.
/пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС/.
От представените материали по изпълнителното дело се
установява, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е
извършил действия по събиране на вземането – изготвяне и изпращане на запорни
съобщения и налагане на запори на банковите сметки на длъжника С.О..
На 10.03.2021 г. от длъжника С.О.е подадено възражение по
изпълнително дело № 20218480400149 до ЧСИ Р.А. за намаляване на разноските за
адвокатското възнаграждение на взискателя.
С обжалваното Постановление за определяне на разноски от 12.03.2021
г. ЧСИ Р.А. е уведомила длъжника, че оставя възражението му без уважение.
На 26.03.2021 г. длъжникът по изпълнителното дело е подал
жалба с вх. № 1906 – основание за образуване на производството по настоящото
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли
са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на
ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – ЗАД „Б.В.И.Г.“, чрез
процесуалния му представител адв. А.С.. Предвид изложеното и на основание чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят
има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на
изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. От представения договор за правна защита и
съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
в размер на 370 лв. без ДДС или 444 с вкл. ДДС, но следва да се вземе пред вид,
че, във връзка с него, е направено възражение за прекомерност на основание чл.
78, ал.5 ГПК, както и че съдебният изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването
на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален
размер от 200 лв. Според настоящия
съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10,
т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че
единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е
депозиране на молба за образуване на изпълнително производство и посочване на
конкретен изпълнителен способ. От същите не се установи от процесуалния
представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в
хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради
което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и
при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с
фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е
било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ А.
възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски
за страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
за определяне на разноски от 12.03.2021
г. по изпълнително дело № 20218480400149 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848
КЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********
с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „********, сумата от 200 лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.