Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 7

 

гр. ****, 21.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 235 по описа за 2019 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

 

С НП № 19-0260-000490/15.11.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. **** за извършено нарушение на 40, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв., както и за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 10.00 лв. на С.И.К. от гр. ****.  

Постъпила е жалба от С.И.К. против НП. В същата се твърди, че последното е издадено при съществени процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Жалбоподателят излага, че на 20.10.2019 г. претърпял пътен инцидент със собствения си лек автомобил с рег. № ****вследствие на деформирана пътна настилка в с. ****, общ. **** до дом № *. Същият се обадил в полицията, тъй като имал застраховка „Каско“. Счита, че ПТП е безспорен факт, но не защото е извършил нарушение по ЗДвП, т. е. не е наблюдавал непрекъснато пътя при движението му назад. Последният следил непрекъснато пътя, движил се с 2 км/ч и бил осигурил лице, което да го сигнализира при опасност. От негова страна не е налице противоправно поведение. Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят твърди, че контролният талон през цялото време е бил в него при личните му документи, но при поискване от органите на полицията не могъл да го открие, поради изключителното напрежение, стрес и афект.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП № 19-0260-000490/15.11.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. ****, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят С.И.К. се явява лично. Същата поддържа депозираната жалба. Моли съда да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание ответник-жалба РУ на МВР гр. **** не се представлява и не взема писмено становище.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 20.10.2019 г. жалбоподателят С.И.К. и свидетелят Н.П.Н. ***. Двамата се придвижвали с лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на първия от тях. Пътят бил много тесен, т. е. по него било възможно движението само на един автомобил. Освен това отстрани имало храсти и асфалтът бил износен и разбит. Пътното платно имало много неравности и нямало поставени предупредителни пътни знаци. К. и Н. отивали на гости при тяхна приятелка и трябвало да паркират МПС. Наложило се последното да се придвижи назад. Давайки си сметка за състоянието на пътя, К. помолила Н. да слезе и да застане отзад, за да я сигнализира при възникване на опасност. Същата се придвижвала със скорост около 2 км/ч и непрекъснато следяла пътя зад превозното средство, както и се съобразявала със сигналите, които й давал Н.. Въпреки това, МПС се ударило отдолу в деформирана издадена част на асфалта. Картерът му се спукал и изтекло маслото. Автомобилът имал застраховка „Каско“, видно от приложената по делото застрахователна полица № 4704191510000273. Жалбоподателят С.И.К. се притеснила и свидетелят Н.П.Н. се обадил на телефон 112, тъй като ПТП следвало да се констатира от органите на полицията с оглед сключената застраховка „Каско“. На мястото на инцидента се отзовали свидетелите Х.Х.Й. – младши автоконтрольор и Б.Н.М. – младши инспектор, двамата служители на РУ на МВР гр. ****, които по това време били на работа. Същите констатирали, че е осъществено ПТП. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил със спукан картер и маслото било изтекло. Това се случило вследствие на деформираната и издадена пътна настилка (асфалт). Свидетелят Й. тествал жалбоподателя за алкохол с техническо средство, при което се установило, че пробата е отрицателна. Същият изискал и документите му за проверка, при която К. не представила контролния талон. Свидетелят Х.Х.Й. изготвил Протокол за ПТП № 1702363 с рег. № 44/20.10.2019 г., а след това в присъствието на свидетеля Б.Н.М. и на жалбоподателя С.И.К. съставил АУАН № 0637587/20.10.2019 г. В последния било вписано, че на 20.10.2019 г. около *.15 часа в с. ****, общ. **** до дом № * последният управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова собственост, като при движението си назад не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и се ударил в деформирана издадена част на асфалта, вследствие на което реализирал ПТП. Освен това жалбоподателят не носел контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя и съставен в три екземпляра. Жалбоподателят получил препис от документа и посочил в него, че няма вина за инцидента. Същият във визирания тридневен срок депозирал пред административно-наказващият орган писмено възражение с вх. № 260000-3881/22.10.2019 г. С писмо № 260000-4378/20.11.2019 г. жалбоподателят С.И.К. била уведомена, че по повод подаденото от нея възражение била извършена проверка, при която се установило, че не са налице нарушения на чл. 42 от ЗАНН и не били събрани доказателства за прилагане на чл. 54 от ЗАНН относно извършеното нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН било съставено НП № 19-0260-000490/15.11.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. ****. В същото по идентичен начин, както в АУАН били описани извършените нарушения по чл. 40, ал. 2 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За първото нарушение на жалбоподателя на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП било наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв., а за второто нарушение на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание - глоба в размер на 10.00 лв. НП било връчено на 20.11.2019 г. на последния.  

От удостоверение № 260000-2526/18.07.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. ****, удостоверение № 260000-14/04.01.20* г. на началника на РУ на МВР гр. **** и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и тази на административно наказващият орган да изготвя НП.   

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Х.Х.Й. и свидетелят Б.Н.М..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна относно нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретния случай от данните по делото е видно, че жалбоподателят С.И.К. е изпълнила вменените й задължения от посочената норма. Същата, имайки предвид тесния път и изпълнената с неравности пътна настилка, управлявала собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****с ниска скорост – около 2 км/ч и непрекъснато наблюдавала пътя зад превозното средство. Освен това К. осигурила лице – свидетелят Н.П.Н., което да й сигнализира при възникване на опасност. Настъпилото впоследствие ПТП, а именно последвал удар на МПС отдолу в деформирана издадена част от асфалтовото покритие на пътя, не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Последният не би могъл да предвиди настъпилия вредоносен резултат и да го избегне. Това се установява от показанията на свидетелите Б.Н.М. и Н.П.Н.. Според М. водачът при движението си назад, дори непрекъснато да е наблюдавал пътя, не би могъл да забележи деформирания и издаден асфалт, тъй като последният се падал под самия автомобил. Освен това същият излага, че пътят бил толкова тесен и обрасъл отстрани с храсти, че жалбоподателят не е имал възможност при маневрата си назад да избегне деформирания и издаден асфалт. Тези констатации се установяват и от показанията на Н.. Последният твърди, че по време на инцидента бил застанал зад автомобила на К. и наблюдавал непрекъснато движението му назад. Деформацията на асфалта отстрани не се забелязвала добре и не могъл да предположи, че МПС ще опре отдолу и ще настъпят материални вреди по него. Свидетелят Й. също излага, че МПС на жалбоподателя било твърде ниско и това било една от причините да опре в деформирания асфалт.

С оглед на изложеното съдът намира, че в проведеното административно-наказателно производство не се установи жалбоподателят да е извършил от обективна и субективна страна описаното в АУАН и НП административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Тежестта на доказване на извършеното административно нарушение по силата на закона е на административно-наказващият орган. Същият следва с допустими доказателствени средства да установи по безспорен начин факта на извършеното административно нарушение и вината на нарушителя. В конкретния случай нарушението и вината на жалбоподателя не се установиха, поради което издаденото НП е незаконосъобразно в тази част и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В случай на неизпълнение на посоченото задължение същият се санкционира на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 10.00 лв.

В конкретния случай от данните по делото се установи по безспорен начин жалбоподателят С.И.К. при извършената проверка от полицейските служители - свидетелите Х.Х.Й. и Б.Н.М. не е представила при поискване контролния талон към свидетелството за управление на МПС. С това същата е нарушила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие същата установила, че контролният талон към свидетелството за управление на МПС е в нея.

С оглед на изложеното съдът счита, че НП в тази част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0260-000490/15.11.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. **** в частта, в която за извършено нарушение на 40, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20.00 лв. (двадесет лв. 00 ст.) на С.И.К. с ЕГН ********** ***), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0260-000490/15.11.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. **** в частта, в която за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 10.00 лв. (десет лв. 00 ст.) на С.И.К. с ЕГН ********** ***).     

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: