РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Монтана, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241600600178 по описа за 2024 година
С присъда на РС Лом от 04.06.2024г. по НОХД № 542/2023г., подсъд. Д. А. Г. от гр. Л
, обл. М е признат за невиновен в това, че на 14.08.2023г, на 23.08.2023г и на 26.08.2023г в
гр. Л , в условията на продължавано престъпление не е изпълнил съдебен акт постановен от
първи граждански състав на ЛРС по гр. д. № 1568/2021 г. по описа на ЛРС Определение №
230 от 04.08.2021г, с правно основание чл. 323 ГПК за привременни мерки, касаещи режима
на лични контакти на малолетното им дете К Д. Г.а с ЕГН ********** с частният тъжител А
– М К. И. с ЕГН ********** от гр. Л поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът е осъдил частният тъжител А – М К. И. от гр. Л да
заплати на подсъд. Д. А. Г. направените от него по делото разноски в общ размер на
605,04лв.
Недоволна от така постановената присъда е останала А – М К. И. от гр. Л която я
обжалва изцяло и в срок. Моли съда да приеме, че деянието е установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин, да отмени атакуваната присъда и признае подсъдимия за
виновен и го осъди по повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо наказание или
да върне делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения
при разглеждането му.
Подсъд. Д. Г. не се явява, вместо него се явява адв. Кр. Б. и оспорва жалбата, счита, че
подсъдимият не е извършил престъпно деяние, не е налице изобщо задължение от негова
1
страна да предостави детето когато е в отпуск. Моли съда да потвърди атакуваната присъда.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на воденото досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на
делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не следва
подсъд. Д. А. Г. от гр. Лом да носи наказателна отговорност като извършител на
престъплението по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Наказателното производство е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК по
внесена тъжба от А – М К. И., с която Д. А. Г. е предаден на съд, като му е повдигнато
обвинение за това, че в периода от 14.08.2023г до 26.08.2023г, в гр. Лом, при условията на
продължавано престъпление, на три пъти, като родител – на детето К Д. Г.а с ЕГН
**********, осуетил изпълнението на Протоколно определение от № 230/04.08.2021г.,
постановено по гр. д. № 1568/2021 г. по описа на Районен съд Лом, относно личните
контакти на майката А - М К. И. с детето К Д. Г.а, а именно да взема детето К всяка
седмица от месеца за дните от понеделник до сряда, за времето от 8:00ч в понеделник до
18:00 ч в сряда, с преспиване; както и последната събота и неделя на месеца за времето от
09,00ч на съботния ден до 20ч в неделя, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата, а именно: на 14.08.2023г /ден - понеделник от месеца/ осуетил и
неизпълнил изпълнението на Протоколно определение от 04.08.2021г, постановено по гр. д.
№ 1568/2021г по описа на Районен съд Лом, като е отказал предаването на малолетното дете
К Д. Г.а на майката А – М К. И., в качеството й на майка, за осъществяване на личен
контакт с детето си.
На 23.08.2023г / ден – сряда от месеца/ не е изпълнил съдебно определение №
230/04.08.2023г, постановено по гр.д.№ 1568/21 г по описа на РС Лом, като не си е вдигал
2
телефона и е осуетил предаването на малолетното дете Катерина Д. Г.а с ЕГН **********.
На 26.08.2023г /последната събота от месеца/ неизпълнил Протоколно определение
от 04.08.2021г., постановено по гр. д. № 1568/2021 г. по описа на Районен съд Лом, като е
отказал предаването на малолетното дете К Д. Г.а на майката А – М К. И., в качеството й на
майка, за осъществяване на личен контакт с детето си.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна
следното:
Подсъд. Д. А. Г. е роден на 02.04.1990г в гр. Л , неосъждан, с висше образование.
Подсъдимият и тъжителката А. И. са живеели на семейни начала, за времето от м.
май 2016г до м. септември 2019г. , като от съвместното им съжителство имат родено едно
дете К , родена на 03.12.2016г.
Поради настъпило влошаване на отношенията помежду им, през месец октомври
2016г се разделили, като тъжителката напуснала жилището където живеели и се преместила
на друг адрес, а именно гр. Л , ул.“хххх № хх вх. ххет. хх, ап. хх, детето останало при
подсъд. Г. и той се грижил за него. Помощ при отглеждането на детето им получавал от
своите родители.
Тъжителката осъществявала режим на контакти с детето Катерина отначало
епизодично, но на 26.07. 2021г подсъдимият депозирал в съда искова молба да му бъдат
предоставени на него упражняването на родителските права, а майката да осъществява
режим на контакти с детето им, както и същата да заплаща полагащата се месечна издръжка
за детето им, като с депозирането на исковата молба в съда са поискани привременни мерки
по чл. 323 ГПК.
По образуваното гр.д. 1568/2021г в ЛРС с определение № 230 от 04.08.2021г съдът
постановил следните привременни мерки: - упражняването на родителските права по
отношение на малолетната К са предоставени на бащата / подсъд. Г./; Режим на контакти на
малолетната Катерина с нейната майка /тъжителката И./, която има право да взема детето
всяка седмица от месеца за дните от понеделник до сряда, с преспиване, от 08,00ч в
понеделник до 18,00ч в сряда, както и последната събота и неделя от месеца за времето от
09.00ч на съботния ден до 20,00ч в неделя; 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата /подсъд. Г./.
С решение по гражданското дело от 21.01.2021г родителските права били
предоставени на майката /тъжителката/ – тя да ги упражнява, а на бащата /подсъд.Г./ бил
определен режим на контакти с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка. Съдебният
акт бил обжалван пред възивната инстанция и с решение по в.гр.д. 133/2022г МОС е
отменил първоинстанционното решение изцяло, като е предоставил упражняването на
родителските права на бащата / подсъд. Г./ , и е определил режим на контакти между детето
К и майката /тъжителката/, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния
отпуск на бащата /подс.Г./.
Решението на ОС Монтана било обжалвано пред ВКС, като съдът се е произнесъл с
3
решение, с което е потвърдено Решението на ОС Монтана, с уточнението, че седмичния
режим за виждане на детето с майката не се прилага, през лятото, когато бащата е в платен
годишен отпуск.
За времето от раздялата през 2019г между подсъд. Г. и частната тъжителка И., до
подаването на исковата молба в съда / 26.07.2021г/ страните не си създавали проблеми,
такива са възникнали едва и по времетраенето на гр.д.1568/2021г по описа на ЛРС.
С цел прецизиране как следва да се определи режимът и уточняване коя е първа,
втора и четвърта седмица от месеца, както и за да се организират летните почивки,
тъжителкатаИ. изпратила съобщения по електронен път до електронната поща на
подсъдимия, но не получила отговор от същия.
На дата 10.08.2023г тъжителката И. получила нотариална покана от подсъд. Г., с
която я уведомил, че от 07.08.2023г до 01.09.2023г е в платен годишен отпуск, и че от
18.08.2023г до 22.08.2023г. ще е на почивка с детето в С .
На 14.08.2023г, който е ден понеделник, съвпадащ със определените привременните
мерки, тъжителката И. написала по Вайбър на подсъд. Г., че очаква да вземе детето си, при
което получила отговор „Детето – септември месец“.
На 23.08.2023г – ден – сряда, съвпадащ с определените привременни мерки,
тъжителката И. отишла сутринта пред блока в който живеят детето и бащата /подс.Г./,
звъняла няколко пъти на подсъд. Г., но без отговор. След което тъжителката И. се обадила на
ЕЕНСП тел. 112. Не след дълго пристигнали служители от РУ Лом - свид. С и свид. В
Полицейските служители не успели да влязат във входа, в който живеел подсъд. Г., защото
бил заключен.
На 26.08.2023г ( петък – последен ден от месеца) частната тъжителка отново си
комуникирала с подс. Г., че иска да вземе детето, при което подсъдимият й отговорил, че не
може да вземе К тъй като той е в годишен отпуск до 01.09.2023г.
За отказа на подсъд. Г. да дава детето Катерина да се среща с майка си, тъжителката
подала жалба до полицията на 15.08.2023г, която е изпратена на прокуратурата,била
извършена проверка и с Постановление от 19.09.2023г. ЛРП е отказала да образува
досъдебно производство и е прекратила преписка вх.№ 3980,2023г., с мотива за липса на
престъпление от общ характер, тъй като за престъплението по чл. 182, ал. 2 НК е от частен
характер .
С частна тъжба от 21.11.2023г тъжителката е сезирала РС Лом с тъжба против
подсъд. Г. за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК.
Гореописаната фактическа обстановка, се установява от събраните доказателства, а
именно: обясненията на подсъд. Г., дадени в хода на съдебното производство; показанията
на свидетелите разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по
делото – копие от определение № 230/04.08.20218 г., постановено по гр. д. № 1568/21 г. по
описа на ЛРС, както и гр.д.1568/21г. ЛРС, в.гр.д. 133/22г. МОС, и к.гр.д. 4628/22г. ВКС,
нотариална покана, кпреписка вх.№ 3980/ 2023г. ЛРП; извлечение от електронна
4
кореспонденция, справка за съдимост на подсъдимият и другите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенният съд, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е установено по безспорен и
категоричен начин подсъд. Д. Г. да е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на 14.08.2023г, на
23.08.2023г и на 26.08.2023г в гр. Л в условията на продължавано престъпление не е
изпълнил съдебен акт постановен от първи граждански състав на ЛРС по гр. д. № 1568/2021
г. по описа на ЛРС Определение № 230 от 04.08.2021г, с правно основание чл. 323 ГПК за
привременни мерки, касаещи режима на лични контакти на малолетното им дете К Д. Г.а с
ЕГН ********** с частният тъжител А – М К. И. от гр. Л
От показанията на разпитаните по делото свидетели и на тъжителката, както и от
обясненията на подсъдимият се установява, че и на трите процесни дати – 14.08.2023г,
23.08.2023г и 26.08.2023г, детето К Г.а не е била предадени на частния тъжител, съответно
не са били предадени и за процесен целия период, тъй като по това време то било на
почивка с бабата по бащина линия и извън територията на гр. Л . Първоначално идеята е
била детето да бъде с бащата - подсъд. Г., но частната тъжителка е предприела действия,
като се е
обадила на тел. 112, респ. полицейските служители път от своя страна е следвало да
разпитват подсъдимия, което е наложило той да остане за да дава показания в полицията.
Установено е по делото също така и че до август месец 2023г режимът на лични
контакти е бил спазван стриктно и не е имало случаи на непредаване на детето на Д. Г.. В
хода на делото подсъдимият не оспорва и признава, че на процесните дати детето не било
предадени на А – М И. и че я е бил информирал преди това, че ще бъде в платен годишен
отпуск за времето от 07.08.2023г до 01.09.2023г, както и че детето се намира извън
територията на гр. Л , като изтъква, че семейните почивки именно през летния период са
планирани съобразно график, спазван от родителите в предходни месеци и по-конкретно
през месец август през 2023г.
От приложената по делото коресподенция, воден от страните, се установява, че
подсъд. Г. е информирал тъжителката, че м. август 2023г ще е в платен годишен отпуск,
нещо повече изпратил й е нотариална покана, която й е била връчена. Съгласно
определението на гражданския съд, уреждащ привременните мерки, през лятото режимът на
лични контакти следва да бъде съобразен именно с платените годишни отпуски и на двамата
родители, т. е. този на бащата да не съвпада с този на майката и обратното, респективно.
По повод несъгласието на тъжителката, подс. Г. е потърсил съвет от своя адвокат Кр.
Б., който го е уверил, че постъпва правилно, тъй като частната тъжителка е информирана за
неговият отпуск, което кореспондира на режима на контакти в определението на съда по
привременните мерки по гр.д.1568/21г.
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление е необходимо от
5
обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по
какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на
деянието по този законов текст изисква да е налице влязъл в сила съдебен акт относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Изпълнителното
деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от двете форми, алтернативно
предвидени в диспозицията на наказателноправната норма – неизпълнение на съдебно
решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк или
евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или
правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда
осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или
допуска това.
Подсъд. Д. Г. и при трите изпълнителни деяния е бил с вътрешното убеждение, че
има право през периода на отпуската си да задържи детето, а също така и се е консултирал с
адвоката си.
Обстоятелството, че въпреки, че е била информирана за планувания отпуск на
подсъд. Г. и въпреки това е искала да осъществи режим на контакти с детето си, не може да
бъде възприето като индиция за умишлено заобикаляне на установения режим на лични
отношения. /В тази смисъл и Решение по НЧХД № 10941/2020г. на СРС, НО, 23-ти състав ,
както и Решение № 621/14.10.2022г. СГС по НДЧХ № 20221100602025/. Следва да се
отбележи също така, че видно от върнатото гр.д.1568/2021г. ЛРС от ВКС, също е отбелязано
, че ….“седмичният режим за виждане и вземане на детето от майката не се прилага за трите
седмици от месеца, през който бащата ползва платен годишен отпуск и е организирал
почивка на детето, както и през ваканциите.“
При така установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка,
правилно и законосъобразно съдът е приел, че подсъд. Д. Г. не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НПК.
Неоснователни са твърденията в жалбата, доразвити в съдебно заседание за наличие
на съществени процесуални нарушения по делото свързани с липса на мотиви. Съдът е
обсъдил всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
правилно и законосъобразно е достигнал до извода за несъставомерност на извършеното
деяние от подсъд. Д Г., поради което и е постановил правилна и законосъобразна присъда,
която следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото направените разноски в това производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв за заплащането на което е представен договор за правна
защита и съдействие са в тежест на тъжителката.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.06.2024г. по НОХД № 542/2023г на РС Лом изцяло.
ОСЪЖДА А – М К. И. с ЕГН ********** от гр. Л , ДА ЗАПЛАТИ на подсъд. Д. А.
Г., с ЕГН ********** направените от него разноски по водене на делото в настоящата
инстанция в размер на 600 /шестстотин/лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7