РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. гр. Хасково, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20235640101928 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-
София“ ЕАД, с която са предявени против И. Н. Н. - наследник по закон на В.
И. Н. обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата от 1709,84
лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.****г. до м.****г. за топлоснабден обект, находящ се в гр. *, ул. „****“ №
*, вх. *, ап. *, ведно със законната лихва от ****г. до окончателното
изплащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗД за сумата от 314,86 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
1709,84 лв. за периода ****г. - ****г.;
иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за сумата от 23,03 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода
м.****г. - м.****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното
изплащане,
иск с правно основание чл. 86 ЗД за сумата от 5,07лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 23,03 лв. за периода
****г. - ****г.
Ищецът твърди В. И. Н. в качеството си на собственик на
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. *., ул. „****“ № *, вх. *, ап. * да е била
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/. С оглед настъпилата смърт на длъжника В. И. Н.,
ищецът предявява исковете срещу единствения й наследник – сина й И. Н. Н..
С молба от ****г. е навел твърдения, че процесният апартамент е закупен на
****г. от купувачите В. И. Н.-Н.а и Н. Б. Н. като с бракоразводно решение от
****г. за прекратяване на брака между В. И. Н.-Н.а и Н. Б. Н. и имотът е
станал собственост на В. И. Н.. Твърди в качеството на наследник на
починалия собственик на процесния имот ответникът да е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Твърди съгласно чл.63,
ал.1 Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, да са
длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12 /30-дневен
срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие да се осъществявала при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.*., които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се
одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали сила
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на
топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът да не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него да
са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.*.,
одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г. В раздел IX от
ОУ „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение“, в
чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия. Твърди съгласно чл.33 ОУ клиентите да били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите
в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в
размер на законната лихва за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2
клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва
2
от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата суча за топлинна
енергия. Твърди ответната страна да е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия за абонатен номер **** през процесния период и да не
погасила задължението си. Твърди сградата - етажна собственост, в която се
намирал топлоснабдения имот да е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Директ“ ЕООД.
Въз основа на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост да се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения
имот да са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ. След края на отоплителния период да
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Директ“ ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За топлоснабдения имот да са издадени изравнителни
сметки, като в зависимост дали резултатът е за доплащане или за
възстановяване, сумата се добавяла към първата дължима сума за процесния
период или от нея служебно се приспадали просрочените задължения,
започвайки от най-старото. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в общ
размер на 2052,80лв., от която 1790,84лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.****г. до
м.****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане, 314,86лв. - мораторна лихва за периода ****г. -
****г., както и сума за дялово разпределение за периода м.****г. - м.****г. в
размер на 23,03лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, 5,07лв. -
мораторна лихва за периода ****г. - ****г. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който навежда
възражения за погасени по давност суми. Твърди да не е живял в процесния
апартамент. Твърди след смъртта на неговата майка през ****г. процесният
жилищен имот да е необитаем и радиаторите да са били затапени. Твърди
жилището да е било необитаемо и показанията на водомера да са нулеви.
Твърди да липсват изравнителни сметки. Оспорва изцяло посочените като
доказателства в исковата молба извлечения от сметки за процесния период –
твърди същите да са частен свидетелстващ документ, изходящ от ищцовата
страна и удостоверяващ изгодни за нея обстоятелства, поради което не се
3
ползвал с материална доказателствена сила. Освен това, сумите били
прогнозни резултати.
С Определение № ****/****г. на осн. чл.219 ал.1 от ГПК „Директ“
ЕООД е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Третото лице – помагач не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са и приети
заключения на вещи лица по назначена СТЕ и ССчЕ.
Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че В. И. Н. е била собственик и е живяла
до смъртта си в апартамента, находящ се в гр. *., ул. „****“ № *, вх. *, ап. *.
Не е спорно по делото и се установява от приложените доказателства
(Заявление № *-****/****г. от В. И. Н. до „Топлофикация София“ ЕАД,
фактури, издавани от ищеца, индивидуални справки за отопление и топла
вода, издавани от „Директ“ ЕООД), че В. И. Н. е била регистрирана като
потребител на топлинна енергия, с абонатен № ****, обект ****/****,
потребителски номер ****/*-*.
Не е спорно между страните и се установява от приложените
доказателства (Удостоверение за наследници с изх. № ****-****-***/****г. от
****), че В. И. Н. е починала на ****г. като е оставила един наследник по
закон – ответника И. Н. Н..
Установява се от Договор № ****/****г., че на ****г. Етажната
собственост, в която се намира процесния апартамент е сключила с „Техем
Сервиси“ ЕООД договор за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Установява се от Договор № *-*-**/****г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД, че „Топлофикация София“
ЕАД е възложила на „Директ“ ЕООД да извършва услуга дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна
собственост.
Установява се от приложените по делото доказателства (талон за
пломбиране на водомери №****, протокол за главен отчет/проверка,
извършена на ****г., протокол за състояние на водомерите за битово горещо
водоснабдяване), че считано от ****г. водомерите за студена вода и за битово
горещо водоснабдяване в процесния апартамент са затапени, както и
радиаторите.
4
Установява се от Корекция на индивидуална справки за отопление и
топла вода, че за отчетен период ****г. – ****г. е начислявана енергия за топла
вода и сградна инсталация като не е начисляване енергия за отопление на имот
(л. **-**).
Установява се от Индивидуална справки за отопление и топла вода, че
за отчетен период ****г. – ****г. е начислявана енергия за топла вода и
сградна инсталация като не е начисляване енергия за отопление на имот (л. **-
**).
Не е спорно по делото и се установява от приетите по делото писмени
доказателства (протоколите от фирмата за дялово разпределение „Директ“
ЕООД за посещение на адрес) и заключението на вещото лице по приетата по
делото СТЕ, че за периода месец **** г. - месец **** г. и **** г. - месец **** г.
потребителят не е осигурил достъп на обявени дати за изравнителен отчет по
уредите за дялово разпределение и водомерите за БГВ на процесния
апартамент. Според вещото лице липсата на осигурен достъп за отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за БГВ е условие за
извършване на разпределението на топлинната енергия от страна на „Директ“
ЕООД съгласно Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването, а именно Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Направен е извод, че
извършеното разпределение на топлинната енергия за процесния имот, като
са взети предвид отчетите на уредите за дялово разпределение през процесния
период, е извършено в съответствие с нормативната уредба - Приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, като за имот с неосигурен достъп за отчитане на уредите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата от
1709,84 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
5
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне
позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за
собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
Установи се по делото, че наследодателят на ответника е починала на
****г. Предвид процесуалното поведение на ответника – подадения отговор,
липсата на оспорване, че е приел наследството, твърденията, че радиаторите
са свалени, съдът намира, че ответникът е приел наследството на своята
майка.
Поради изложеното и предвид елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период
между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ – като за част от периода
ответникът отговаря като наследник на починал потребител /до смъртта на
наследодателя/, а за оставащата част - в лично качество като потребител.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не
се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 – чл.
148) и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.
1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
От писмените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ
се установява, че начисляванията на сумите за процесния период са направени
6
на база служебно начисляване поради неосигурен достъп.
Възможността за служебно начисляване на сумите за топлинна
енергия представлява изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144
ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена
топлинна енергия, определена въз основа на отчетените единици от средства
за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, както
и на реално изразходваните количества гореща вода, определени по данните,
отчетени от водомерите. Това изключение следва от разпоредбите на чл. 70,
ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, приложима
към релевантния период, според която на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на
чл. 69, ал. 2, т. 2, т. е. при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 литра на обитател за едно денонощие. Следователно, при неосигурен
достъп до имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който
изключва принципа на реално потребление и който е приложим при
наличието на законовите предпоставките за това, но според настоящия
съдебен състав той следва да е приложим само при наличие на данни за
отоплителни тела в имота – радиатори и/или водомери, посредством които
се отчита потребяваната в имота топлинна енергия и отчетът на които е
бил възпрепятстван поради неправомерното бездействие на потребителя.
В случая се установява, че в жилището на ответника не е имало
отоплителни тела и не му е начислявана топлинна енергия за отопление.
Установява се, че считано от ****г. водомерите са били затапени.
Следователно, за част от процесния период – от ****г. – ****г. не е имала
техническа възможност ответникът да потребява топлинна енергия за
отопление (извън отдаваната от сградната инсталация) и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ), поради което, макар и същият да не е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово
разпределение в имота съобразно клаузата на чл. 12, т. 3 от ОУ и чл. 70, ал. 2
от Наредбата за топлоснабдяването, не е налице основание за начисляване на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база. За частта от
процесния период - м.****г. – ****г. (до затапване на водомерите)
начисляването на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
правилно.
По делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за
прекратяване на топлоснабдяването. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
7
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на изложеното, установява се по делото, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за стойността на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация (към която е включена стойността за общи части
съгласно заключението по СТЕ) за процесния период м. ****г. – м.****г.,
както и за частта от процесния период - м.****г. – ****г. за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване.
Стойността на дължимите суми за топлинна енергия се установява от
заключението на вещото лице по СТЕ и ССчЕ. Установява, че стойността на
топлинна енергия за сградна инсталация за периода ****-****г. е 88,91 лв. без
ДДС, а за периода **** – **** е 104,40 без ДДС, общо за процесния период –
193,31 лв. без ДДС (231,97 лв. с ДДС). Стойността на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване за периода м.****г. – ****г. е 743 лв. без ДДС
(891 лв. с ДДС).
По възражението за погасителна давност, съдът намира следното:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което по
отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл
ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да
тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на
задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна
енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който
се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната
давност – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Издаването на фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ за
целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на
дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на
плащане - чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на топлинна
енергия да се дължи месечно - чл. 32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на ****г. Във връзка с
гореизложеното, погасени по давност са вземанията м.****г. – м.****г.
Непогасено по давност са вземанията за ****г. – ****г.
На база данните в двете заключения по ССчЕ и СТЕ се установява, че
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за
8
периода ****г. – ****г. е 184,94 лв. без ДДС (221,89 лв. с ДДС), а за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване за периода ****г. – ****г. е 409,47
лв. без ДДС (491,36 лв. с ДДС). Следователно, искът за незаплатена
топлинна енергия следва да бъде уважен до сумата от 713,29 лв. с ДДС за
периода м.****г. – м.****г., ведно със законната лихва от ****г. до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер поради това, че е погасен по давност в една част, а в друга –
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗД за сумата от 314,86 лв.:
Размерът на обезщетението за забава, определен от съда на осн. чл.
162 ГПК и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014 г. върху
сумата от 594,41 лв. за периода ****г. – ****г. е 166,96 лв. Следователно,
искът следва да бъде уважен за сумата от 166,96 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 314,86 лв. - отхвърлен.
По иска с правно основание чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79 ЗЗД за сумата от
23,03 лв.:
Клиентът на Топлофикация е задължен спрямо ищеца за цената за
услугата дялово разпределение съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36 ОУ, действащи
през процесния период. Установява се от заключението на ССчЕ, че е
дължима и неплатена сума за дялово разпределение в размер на 23,03 лв. за
периода м.****г. - м.****г. Следователно, предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло до предявения размер от 23,03 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗД за сумата от 5,07лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
23,03 лв.:
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово
разпределение, доколкото клаузата на чл. 36, ал. 2 ОУ препраща към правила,
определени от ищеца, които не са представени по делото. При това положение
важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след
отправянето на покана до ответника. Липсват данни ищецът да е отправял
покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяване на иска. Следователно, искът за
обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът
следва установи само съществуването на задължението за заплащането на
законовата лихва от предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане. По тези съображения, искът за обезщетение за забава върху
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
9
Предявен размер: 2052,80 лв., уважена част: 903,28 лв., отхвърлена
част – 1143,52 лв.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност. Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 119, 32 лв.;
депозит за особен представител в размер на 375 лв., депозит за вещо лице за
СТЕ – 500 лв., депозит за вещо лице по ССчЕ – 400 лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимални размери от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1494,32 лв. По съразмерност следва да
се присъдят разноски в общ размер на 657,50 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част, но не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес по делото: гр. *, общ.
****, ул. „****“ *, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ София“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б, следните суми:
- на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 713,29 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
обект, находящ се в гр. *, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, за периода от м.****г.-
м.****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 713,29 лв. до пълния предявен размер
от 1709,84 лв. и за периода м.****г. до м.****г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 166,96 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
713,29 лв. в размер на законната лихва за периода ****г. – ****г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 166,96 лв. до пълния предявен размер от
314,86 лв.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 23,03 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода
м.****г. - м.****г., ведно със законната лихва от ****г. до окончателното
изплащане;
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ София“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата
от 5,07лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 23,03 лв. за периода ****г. - ****г.
10
ОСЪЖДА И. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес по делото: гр. *, общ.
****, ул. „****“ *, вх. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ София“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 657,50 - разноски по делото.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца - „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Николай Коперник“ 21, секция А-Б, офис 3.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да
се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
11