№ 1185
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201318 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „О“ с ЕИК *** с управител М.С.И. със
седалище в гр.С. и адрес на управление ****, чрез адв.Е. АК-Бургас и съдебен адрес в
*** срещу наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че наказателното постановление не е било
надлежно връчено на жалбоподателя или упълномощен представител. Същото се
твърди и за връчването на АУАН. Не се възразява по по съществото на спора.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Сочи, че в деня на
връчване на АУАН последният е бил приет от лице без представителна власт.
Представя нови писмени доказатества. Моли съдът да отмени наказателното
постановление, поради нарушена процедура. Навежда доводи, че НП не е доставено на
адреса на управление вписан в Търговския регистър, а на друг адрес. Претендира
заплащане на разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован представител не се
1
явява. Изпраща писмено становище, съгласно аргумените в него са спазени
процедурите по връчване на АУАН и НП, като за първия акт се твърди, че е предаден
на лице, което е поело задължение да го предаде на управителя на дружеството.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита, че е подадена в
срок поради твърдението в нея, че е жалбоподателят е узнал за НП на 06.04.2022г,
жалбата е подадена в 11.04.2022г до Районен съд–Бургас. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като аргументите в подкрепа на този извод са следните:
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните
такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът
намира установено от фактическа страна следното:
На 01.09.20202г при проверка в бензиностанция, находяща се в *** било
установено, че се предлагало гориво за дизелови двигатели с Декларация за
съответствие №11997 от 2.08.2020г издадена от „И“ ЕООД за партида
№4304/25.08.2020г и партида №200805ВС /13.08.2020г в количество от 849 909 л
доставено количество 5927,00 литра по ескспедиционна бележка №015373/28.08.2020г
С протокол №Бс-078/01.09.2020г била взета контролна арбитражна проба от
течното горимвао за дизелови двигателри в съответствние с чл.18 от НИКТГУРНТК от
дозиращия накрайник на бензиноколоната №3 с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели, обем на резервоара свързан с бензиноколоната 6774,00л с налично
количество 1852,00 л.
Преди да вземе пробата са били източени 4 л от голривото през дозиращия
накрайник и това било удостоверено с касов бон.
Пробата било поставена в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба, всеки запълнен с 80% от обема.
Взетата проба от течно гориво била разпраделана, затворена, етикирана и
плобмбирана съгласно чл.20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с осъществяването на
контрол на качеството на течните горива (НИКТГУРНТК).
От четирите съда с проба, единият брой бил оставен на проверявана фирма и два
броя за арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 6,00 литла
по касов бон било включено и количеството за промивка на всеки метален съд за
еднократна употреба, преди запълването му с течно гориво.
Съдовете с контролната и арбитражните проби били затворени, етикетирани и
пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №107229 и обозначана с ГД ККТГ.
Единият съд с контроблна и арбитражна проба се предостадвил на
2
проверяваното лице/обект. Пробата служела за изпитване при процедура на спор на
етап 1 от Приложение №12 към чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК.
След изпотване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория
ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН-С., със сертификат за акредитация от ИА БСА рег.№35
ЛИ/26.11.2018г валидна до 30.09.2020г бил издаден протокол от изпитване №С-
0423/03.09.2020г. След извършване на експертизата на база получените резултати бил
изготвен Констативен проткол за съдражание на биогориво в течно гориво №Кп-0615-
Б/03.09.2020г. Протоколът от изпитване и констативният протокол бил изпратен на
основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо изх.№84-01-652/03.09.2020г и известие
за доставяне (непотърсени), връчено и чрез разписка за предадени/получени документи
от 03.09.2020г. С изговения проткол било установено, че предлаганото течно гориво–
Гориво за дизелови двигатели не съответствало с изискванията за съдържание на
биогориво в течно гориво съгласно чл.47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ.
Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни
киселини“ били 3,7%, при норма минимуму 6% обемни, съгласно изискванията на
ЗЕВИ.
Актосъставителят П. В. на длъжност старши инспектор в ГД „Контрол и
качество на течните горива“ в присъствието на свидетеля –Г. Ч. на 13.11.2020г
съставил АУАН №А-211, в който вписал като нарушена нормата на чл.47 ал.4 вр. ал.1
т.3 от ЗЕВИ. Актът бил връчена на 18.11.2020г на М.А.А. с ЕГН **********,
упълномощено лице от „О “ ЕООД с ЕИК *** (пълномощно на лист 13 от делото). На
същата дата с връчването на акта били предадени и документи изчерпателно изброени
в разписка на лист 14 от делото.
В тридневния скрок не постъпили възражения по акта. А. не направил
възражения, че няма пълномощия да приема документи и да подписва актове. Това
според представеното писмено доказателство (лист 189 и 190 от делото) удостоверение
от 17.12.2020г, с което пред нотариус е било оттеглено пълномощното от А., няма
отношение с получаването на акта. За да се черпят права от това си действие е било
редно като добросъвестно лице жалбоподателят да уведоми А., че е оттеглил
пълномощията си от него, още на 18.11.2020г, но това очевидно не е било сторено след
като А. е показал пълномощно пред административния орган.
На основание на АУАН е било издадено на 11.05.2021г и обжалваното НП (лист
19 и 20 от делото). В него при идентична фактическа обстановка и при същата правна
квалификация на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ на дружеството „О“ с ЕИК *** е била
наложена имуществена снакция в размер от 50 000 лева.
НП е било изпратено за връчване на адреса на управление посочен от
дружеството в Търговския регистър. Върнато било с отбелазване „Сменен адрес“.
Изпратено било и по куриерска фирма, като отново е останало невръчено. Направена
3
била справка в Търговския регистър и било установено, че към 26.07.2021г фирмата-
жалбоподател била със статут действаща и без промяна на седалище и адреса си на
управлние–***. АНО се обърнал за съдействие до началника на 6-то РУ при СДВР –С.
за връчване на НП, но последното останоло отново невръчено, видно от докладна
записка на лист 30 от делото. „О“ ЕООД не била установена на адраса на управление в
гр.С.. Проведен бил разговор с Е.А. на длъжност пълномощник на „Е“ ЕООД и станало
ясно, че същата работела в дружеството като счетоводител от 2019г, но не познавала
дружество с имената „О“ ЕООД и че по местоработата й непрекъснато идвала
кореспондеция за тази фирма, която отказвала да приема поради липсата на каквито и
да било взаимоотношения с това дружество (сведение на лист 32 от делото).
Извършена била справка и се установило, че управителят на дружеството–
жалбопоадател г-н И. имал поС.ен и настоящ адрес в ***, установен бил и мобилен
телефонен номер *** ползван само от него. Проведен бил разговор и управителят И.
дал разрешение НП да бъде изпратено на адрас в *** фирма „А“–счетоводството. АНО
е счел, че са налице основанията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и е вписал в НП, че поради
ненамирането на нарушителя на адреса на управление и липсата на нов адрес,
постановланието следвало да се смята за връчено на 06.12.2021г
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните (в посочения по-горе смисъл) и
писмени доказателства. Като цяло основният правен спор е съсредоточен около това,
дали постановлението е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН и дали
лицето М.А. е имал правомощие да приеме АУАН на 18.11.2020г.
Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срока за
обжалване. Както актът, така и НП са издадени в посочените в чл.34 ЗАНН срокове и
от формална стран са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно и
законосъобразно е определен субектът, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност. При анализа на събраните по делото
доказателства е видно, че НП е правилно и и законосъобразно. Относно нарушението
не се спори, че е било извършено. Правилно е определена нарушената материална
норма. Посоченото нарушение, че при съставянета на акта не е бил поканен
представител на дружеството–нарушител, поради връчване на известието за
съставянета на акт в нарушение на нормата на чл.180 ал.5 от НПК, съдът не споделя.
Това е така поради обстоятеството, че АУАН е били съставен на 13.11.2020г (лист 9 от
делото), връчен е бил на 18.12.2020г на упълномощено от управителя на дружеството–
4
жалбоподател лице (с пълномощно на лист 13 от делото от 11.12.2020г). От
представеното ново писмено доказателство –удостоверение на нотраиус (лист 189 и
190 от делото) става ясно, че на 17.12.2020г управителят на дружеството е оттгелил
пълномощното от М.А., без да уведоми последния за това (посоченото на лист 13 от
делото пълномощно е безсрочно) и като е постъпил така, едва сега в хода на съдебното
производство решава да черпи права от това си недобросъвестно поведение, а не преди
издаване на НП. Можел е да направи това с писмени възражения по чл.44 ал.1 ЗАНН,
но не го е сторил. С оглед на изложеното съдът намира, че производството се е развило
законосъобразно и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да
бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено
от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на от „О“ с ЕИК ***
с управител М.С.И. със седалище в гр.С. и адрес на управление ****, чрез адв.Е. АК-
Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „О“ с ЕИК *** с управител М.С.И. със седалище в гр.С. и адрес на
управление **** да заплати на ДАМТН –С. ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6