Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 25.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретаря Д. Ц., като разгледа
докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 2983 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
Искова молба от Е.Л.И. с ЕГН ********** *** против И.А.И. с ЕГН ********** ***,
с правно основание чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232 от ЗЗД.
В
Исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение по гр.д. № 971/15г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила
на 11.03.2016г. Със съдебното решение по допускане на развода, съдът е
предоставил правото на ползване на жилището, находящо се в гр………. за
упражняване на родителските права върху роденото от брака им малолетно дете Е.
Е..
Твърди се, че на 20.04.2016г. ключовете на жилището са предадени на
ответницата с Протокол на ДПС при ЛРС по изп.д. № 48/16гт., като от тази дата,
счита за начало на фактическото упражняване на предоставеното и право на
ползване на ½ от семейното жилище, придобито от ищеца преди брака.
В
Исковата молба се твърди, че със Спогодба от 10.10.2017г. по гр.д. № 696/17г.
по описа на ЛРС, ответницата е осъдена да заплати на ищеца обезщетение срещу
ползването на жилището в размер на 500лв, за периода от 20.04.2016г. до
23.03.2017г., а за периода от 24.03.2017г. до 08.11.2017г. /7 месеца и
половина/ ответницата дължи на ищеца обезщетение срещу ползването на жилището,
което последният определя на 100лв за месец, или размера за исковия период
възлиза на 850лв.
Твърди се, че с Нотариална покана от
19.06.2017г. ищеца е поканил ответницата в кантората на Нотариус Д. М. от
гр.Лом, за да сключат Договор за наем по чл.228 от ЗЗД, с наемна цена 100лв на
месец, в качеството и на ползвател на жилището, като ответницата е отказала да
получи поканата.
Иска се: съдът да постанови решение с което
да осъди ответницата да заплати на ищеца исковата сума в размер на 850лв,
представляваща обезщетение срещу предоставеното и право на ползване на ½
от собственото на ищеца жилище в гр…….., за периода от 24.03.2017г. до
08.11.2017г. вкл., до настъпване на законните основания за изменение ли
прекратяване на предоставеното и право на ползване на жилището, както и да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски.
Писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК е
постъпил. С отговора ответницата излага становище за допустимост на иска,
предвид обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен и
действително съгласно съдебното решение семейното жилище е предоставено за
ползване от нея и детето. По същество не признава предявеният иск, тъй като за
посоченият в ИМ период от време не е живяла в него, а заедно с детето е
заживяла на друг адрес.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа предявеният иск.
Ответницата
редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител
адв.Н.А. от МАК, който оспорва предявеният иск и моли съда да постанови решени
ес което да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, и присъди
направените по делото разноски.
Доказателствата
са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Страните по делото са бивши съпрузи, като с
Решение на ЛРС по гр.д. № 971/15г. по описа на ЛРС, в законна сила от
11.03.2016г. съдът е прекратил с развод сключения помежду им граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Със същото решение е предоставил родителските
права спрямо роденото от брака дете Е. Е. И. на майката И.А.И. – ответник по
делото, както и ползването на семейното жилище, находящо се в гр……….
На 20.04.2016г. ключовете на жилището са
предадени на ответницата с Протокол от ДСИ при ЛРП по изп.дело № 48/2016г.
На 23.03.2017г. е образувано гр.д. №
696/17г. по ИМ на ищеца Е.И. против ответницата И.И., с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 1 200лв, от която 1 100лв обезщетение за
ползване на ½ ид.ч. от жилището от 20.04.2016г. до 23.03.2017г., както и
по 100лв наем на месец след горния исков период. Делото е приключило с
Определение № 2748 от 10.10.2017г. с
което съдът е одобрил Спогодба между страните, по силата на която ответницата
се съгласява да заплати на ищеца обезщетение срещу ползването на жилището за
периода от 20.04.2016г. до 23.03.2017г. в размер на 500лв, най-късно до
15.12.2017г.
На 19.06.2017г.от ищеца чрез Нотариус Д.
М. с рег.№ 393 на НК, район на действие ЛРС до ответницата по делото е
изготвена Нотариална покана, с която И. е поканена в кантората на нотариуса на
04.08.2017г. за сключване на Договор за наем, с наемна цена 100лв /сто лева/ на
месец, в качеството и на наемател на ½ ид.част от предоставеното за
ползване на същата семейно жилище.
Съгласно
заключението на вещото лице С. М. изготвил назначената по делото Съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда процесното
жилище са намира в трета зона, в края на града, на последен, четвърти етаж. Към
момента на огледа жилището е намерено в добро общо състояние след извършен в
него ремонт. Определената месечна наемна цена от вещото лице за процесния
период е равна на 100лв, като половината от същата се равнява съответно на
50лв. Общия размер на претендираното обезщетение от ищеца за седем месеца и
половина се равнява на 375лв /триста седемдесет и пет лева
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 и 2
от СК - При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е
собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия,
на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги
упражнява.
От събраните писмени и гласни
доказателства, съдът счита, че през исковия период посочен в ИМ – 24.03. до
08.11.2017г. страните по делото са се намирали в наемни отношения, възникнали
на основание акт на съдебна администрация на семейните отношения. В тези случаи
възниква облигационно право на ползване върху чуждото жилище, което няма вещен
характер. То не е безвъзмездно, доколкото собственикът на жилището, респ.
притежателят на вещното право на ползване встъпва в правоотношението по
необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на
ползването. Поради това съпругът - ползвател не е без основание в имота, а
собственикът, респ. притежателят на правото на ползване върху имота може да
търси наемна цена, която се определя на база средно месечен пазарен наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
От представеното от ответницата с
отговора на ИМ писмено доказателство–Справка за консумация на клиенти, издадена
от „ЧЕЗ България“ ЕАД - Център за клиенти гр.Лом се установява, че на
посоченият адрес, където се намира предоставеното за ползване на последната със
съдебното решение жилище – гр…….., обект ********** няма консумация на
ел.енергия, от което безспорно може да се направи извода, че жилището не е
обитавано и ползвано от ответницата пред посочения в ИМ период от време.
Възраженията на ответницата се подкрепят и от събраните по делото гласни
доказателства–показанията на св.С. Е. и Р. А., които се намират във връзка с
представеното писмено такова, както и във връзка с твърденията на ответницата,
че не е живяла в предоставеното от съда и семейно жилище, а през посочения
период от време е живяла в жилището на сестра си.
Водим от горното, съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло, а с оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв /триста лева/, за това, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Е.Л.И. с
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232 от ЗЗД против ответницата И.А.И. с ЕГН ********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ОСЪЖДА Е.Л.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И. с ЕГН ********** ***, направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :