О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 02.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 1158 по описа за 2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20180530150555 на „А.“ АД, ЕИК ********,
срещу отказ № 20180516121312/26.05.2018 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяване по
партидата на дружеството на покана за свикване на общо събрание на акционерите на
дружеството по реда на чл. 223, ал. 3, изр. І ТЗ, което да се проведе на 24.06.2018
г..
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ и се
претендира неговата отмяна, като се твърди, че заявлението за обявяване на
поканата за свикване на общо събрание на акционерите било подадено на 16.05.2018
г., съответно към същото били приложени всички изискуеми от закона документи и
била заплатена държавна такса. Длъжностното лице, в нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, разгледало заявлението на 26.05.2018 г. и с оглед обстоятелството, че
от този момент до провеждане на общото събрание, съгласно поканата, обективно не
бил налице предвидения в закона 30-дневен срок, постановило отказ, който се
дължал единствено на недопустимо забавено произнасяне. Искането е за отмяна на
постановения отказ и за обявяване на поканата за свикване на общото събрание на
дружеството, като Агенцията по вписванията бъде осъдена да заплати внесената
държавна такса и разноските за производството.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление Г1, вх. № 20180516121312/16.05.2018 г., е поискано обявяване в ТРРЮЛНЦ
на покана за свикване на годишно общо събрание на акционерите на „А.“ АД, ЕИК ********,
което да се проведе на 24.06.2018 г. от 13,00 часа в гр. София, при дневен ред
от 6 точки. Към молбата е представено решение на съвета на директорите на
дружеството, доказателство за внесена държавна такса и декларация за
истинността на заявеното за обявяване обстоятелство. Длъжностното лице, като
приело, че към момента на разглеждане на заявлението – 26.05.2018 г. обявяване
на покана за провеждане на общо събрание на 24.06.2018 г. е безпредметно, с
оглед невъзможността да бъде спазен 30-дневния срок, установен в чл. 223, ал. 5 ТЗ, постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ от надлежна страна, но при липса на
правен интерес за „А.“ АД от осъществяване на съдебен контрол върху акта на
длъжностното лице в регистърното производство. Към депозиране на жалбата – 30.05.2018
г. срокът по чл. 223, ал. 5 ТЗ (която разпоредба изисква поканата да е обявена
най-малко 30 дни преди насрочения ден за провеждане на общото събрание) не може
да бъде обективно спазен, но датата на провеждане на общото събрание е била
предстояща. Поради необходимостта от отстраняване на нередовност на подадената
жалба (представяне на доказателство за внесена държавна такса по сметка на
съда) към постановяването на настоящия акт, датата на провеждане на общото
събрание вече е обективно невъзможна, тъй като е отминала. Действително обжалваният
отказ е незаконосъобразен – заявлението за обявяване на поканата е отхвърлено
единствено и само поради несвоевременното му разглеждане, като в настоящото
регистърно производство длъжностното лице няма правомощия да следи за евентуалното
опорочаване на процедурата по свикване на предстоящото събрание на акционерите,
с оглед нарушението на чл. 223, ал. 5 ТЗ. В това производство преценката на
длъжностното лице се свежда до формалната проверка (от външна страна)
представени ли са необходимите документи, обосноваващи исканото обявяване на
поканата, без да се изследват евентуалните последици от допуснато нарушение на
посочената разпоредба. Това нарушение би се отразило на процесуалната
законосъобразност на решенията на общото събрание на акционерите, ако такива
изобщо бъдат взети. Абсолютно недопустимо е да бъде постановен отказ по
искането за обявяване покана за провеждане на общо събрание на акционерите,
обоснован със съображения за неговата незаконосъобразност, която не е предмет на
преценка в настоящото производство, образувано по заявление Г1, вх. №
20180516121312/16.05.2018 г.. Длъжностното лице по регистрация е
административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само
преценката относно това дали във всеки един конкретен случай са представени
онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват
основателността на заявеното искане. А в конкретния случай със заявлението са били
представени редовни от външна страна документи, които са обосновавали основателност
на предявеното искане. Към настоящият момент обаче са осъществени факти, довели
до отпадане на правния интерес от обявяване на искания акт, тъй като датата на
провеждане на общото събрание е невъзможна.
Съгласно
чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, при отмяна на отказа, съдът постановява решение, с
което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване,
заличаване или обявяване. Няма съмнение, че сам по себе си обжалваният отказ е
незаконосъобразен – заявлението за обявяване на поканата е отхвърлено
единствено и само поради несвоевременното му разглеждане, но въпреки това
отмяна на отказа и постановяване на обявяването на поканата не може да се
допусне от съда – за заявителя правен интерес от обявяване на искания акт по
партидата на дружеството след 24.06.2018 г. не е налице, тъй като обявяването
на покана с отминала дата не би му предоставило търсената правна защита и
съдействие в рамките на инициираното регистърно производство.
Независимо,
че доводите на жалбоподателя „А.“ АД за незаконосъобразност на отказа са основателни,
подадената от него жалба е лишена от правен интерес и следва да се остави без
разглеждане, тъй като уважаването й не бе могло да се отрази в правната му
сфера. Към момента на произнасянето на съда датата на свикване на общото
събрание е отминала, съответно напълно безпредметно е отказът да бъде отменен и
постановено обявяване на поканата.
Ако
от незаконосъобразния отказ в правната сфера на „А.“ АД, ЕИК ********, са
настъпили вреди, то пътят за репарирането им е друг – чрез провеждане на
нарочен иск, но не и чрез обжалване на отказа на длъжностното лице. В тази
връзка искането за присъждане на разноските за производството, включително
заплатената държавна такса, е неоснователно. Достатъчно е да се посочи, че
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, поради което и независимо от
изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат присъдени по реда на чл.
81 вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 541 ГПК - сторените в рамките на охранително производство разноски
остават в тежест на молителя. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с
изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния
предмет), затова при неоснователност на искането по същото съдът не дължи
произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
По
тези съображения и при констатираната липса на правен интерес от разглеждане на
жалбата по същество, същата следва да се остави без разглеждане.
Така
мотивиран Софийски градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба № 20180530150555 на „А.“ АД, ЕИК
********, срещу отказ № 20180516121312/26.05.2018 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ за
обявяване по партидата на дружеството на покана за свикване на общо събрание на
акционерите на дружеството по реда на чл. 223, ал. 3, изр. І ТЗ, което да се
проведе на 24.06.2018 г..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: