Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 366/05.07.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря А*** Л*** , като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 263 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
Образувано е по жалба на И*** С***
Г*** в качеството му на Директор на „Областно пътно управление” – Монтана със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.”Х*** Б*** ”№* , надлежно
упълномощен от Агенция „Пътна инфраструктура” против Експертно решение №0232 от
заседание 045 от 26.03.2018год. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР №6135 от
заседание 167 от 21.11.2017год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев”
АД гр.Враца, както и потвърдения с последното Болничен лист № Е20171543407 издаден
от МЦ „Н*** Медицински Център” ЕООД гр.Враца. В жалбата и уточнението към
същата се развиват оплаквания в насока незаконосъобразност на оспореното ЕР.
Считат, че същото е постановено в нарушение на редът и изискванията за това
предвид длъжността която заема И.М.И. и извършваната служебна проверка във
връзка с изпълнение на служебните му задължения, по представения и оспорен
болничен лист за временна неработоспособност на 16.10.2017год., като
впоследствие са издадени още четири такива болнични листа, с които се
продължава временната му неработоспособност. Твърди се, че от решението не се
установява какъв е необходимия период за възстановяване от посочените
заболявания, както и как същите влияят на работоспособността на лицето и пречат
да изпълнява служебните си задължения съгласно длъжностната му характеристика. В
съдебно заседание по делото оспорващия, редовно призован, не се явява, като в
писмено становище поддържа жалбата и моли за отмяна на Експертно решение №0232
от заседание 045 от 26.03.2018год. на НЕЛК
Ответникът - Национална експертна
лекарска комисия редовно призована, не се представлява, в писмен отговор по
жалбата се излагат доводи за нейната неоснователност, поради липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон,
като моли за потвърждаване на оспореното ЕР на НЕЛК.
Заинтересуваната страна – И.М.И. ***, редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат В*** В*** от АК - Монтана,
като се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
Експертно решение №0232 от заседание 045 от 26.03.2018год. на НЕЛК и претендира
сторените в настоящето производство разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Заинтересуваната страна – ТЕЛК – Общи
заболявания към МБАЛ „Х*** Б*** ” АД - гр.Враца, редовно призовани, не се
представляват и не вземат становища по жалбата.
Заинтересуваната страна – МЦ „Н*** Медицински
център” ЕООД гр.Враца, ул.”С*** ”№* редовно призовани, не се представляват и не
вземат становище по жалбата.
Заинтересуваната страна - ТП на НОИ –
Монтана, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по
жалбата.
Заинтересуваната страна – РД „
Социално подпомагане” – Монтана редовно призовани, не се представляват и не
вземат становище по жалбата.
Заинтересуваната страна - „Агенция за
хора с увреждания” гр.София, редовно призовани, не се представляват и не вземат
становище по жалбата.
От представената и приобщена като
доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорения акт
се установява, че на И.М.И. *** на 61години работещ като старши специалист в
Областно пътно управление” – Монтана е издаден на 16.10.2017год. Болничен лист
№ Е20171543407 от ЛКК Ортопедия и травматология при МЦ „Н*** Медицински Център”
ЕООД гр.Враца.
По повод подадена жалба с изх. № 5001-11-43
от 26.10.2017год.на НОИ Монтана болничният лист е разгледан от ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „Х*** Б*** ” АД - гр.Враца. В заседание № 167 от
21.11.2017год. ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ гр.Враца разглежда постъпилата
медицинска документация на И.М.И., извършва личен преглед, видно от т.7 от ЕР
№6135, като потвърждава издадения Болничен лист № Е20171543407 от ЛКК за
времето от 16.10.2017год. до 14.11.2017год. за 30 дни домашен – амбулаторен
режим на лечение.
Недоволен от това решение, Директор на
„Областно пътно управление” – Монтана оспорил решението на ТЕЛК чрез РКМЕ –
Враца пред НЕЛК с жалба с вх.№ 1209/07.02.2018 г. /на МЗ – НЕЛК – З/ като в
жалбата са изложени твърдения, почти идентични на тези в жалбата до съда. По
тази жалба НЕЛК се е произнесла с оспорваното в настоящото производство
решение, в което е посочено, че е взето след преглед и по наличната
документация в досието и ЛАК. НЕЛК потвърждава обжалваното пред нея експертно
решение №6135 от заседание 167 от 21.11.2017год. на ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ „Хр. Ботев” АД гр.Враца, както и потвърдения с него Болничен лист №
Е20171543407 издаден на 16.10.2017год. от МЦ „Н*** Медицински Център” ЕООД
гр.Враца. Извършен е личен преглед на 26.03.2018год. за които И.М.И. е уведомен,
видно от писмото на л.14 от делото. В Анамнеза на оспореното ЕР е отразено, че
лицето е с диабет от 3-4години, на медикаментозно лечение. От м.09.2017год.
започнал за получава крампи в мускулите на двете подбедрици, като се появили
силни болки и ограничени движения в двете коленни и глезенни стави и рана на
лява подбедрица. След преглед от ортопеди от ЛКК е издаден и обжалвания болничен
лист за 30 дни при домашен режим на лечение за времето от 16.10.2017год. до
14.11.2017год., първичен с диагноза – синовити и теносиновити. Като
впоследствие временната неработоспособност е продължена след 14.11.2017год. до
13.04.2018год. без прекъсване, видно от МЕД. Въз основа на приложената и
допълнително изисканата медицинска документация – амбулаторен лист, снимки и
запис в ЛАК е описан статус на И.И.- деформация на двете коленни стави с
ограничени болезнени активни и пасивни движения и ставен излив, оток на
подбедрицата, трофична рана на предна повърхност на лява подбедрица. При
прегледа в НЕЛК по ортопедичния статус е установена тежка двустранна гонартроза
със сублукация в дясно с множество остеофити, с изразен ортопедичен
функционален дефицит, изразена дв. Коксартроза и артроза на глезенни стави,
силна затрудняващи походката на лицето, която е нестабилна и клатушкаща се.
Състоянието му има хроничен характер и е съществувало и към периода визиран в
обжалвания болничен лист, като е описано състояние на обостряне на болковия
синдром. Като клиниката може да бъде придружена с отразената диагноза - синовит
и теносиновит, което е само един от симптомите на общото състояние на лицето,
която не е била коректна самостоятелна диагноза. Лицето страда от диабет и
варица на подбедриците. Във връзка с наличния оток на двете подбедрици и рана
на предната повърхност на лява подбедрица, фигурираща при издаване на
обжалвания болничен лист е извършена и консултация с НЕЛК – специализиран
състав по хирургични болести. Като в тази част е отразено в заключение –
атонична рана в областта на лявата подбедрица към датата на издаване на
болничния лист, което състояние е обуславяло временна неработоспособност и не
надвишава по продължителност времето, необходимо за стабилизиране и
възстановяване на работоспособността на лицето. В заключение НЕЛК е приела, че
състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност към периода на
обжалвания болничен лист № Е20171543407, въпреки, че диагнозата за която е
издаден не е прецизна, като е потвърдила ЕР на ТЕЛК и издадения болничен лист.
Видно от доказателствата по делото
оспореното експертно решение на НЕЛК е съобщено на оспорващия на 25.04.2018г. а
жалбата е подадена чрез НЕЛК до съда на 03.05.2018год. видно от пощенското клеймо
т.е. в законоустановения четиринадесетдневен срок, поради което жалбата е
допустима, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от страна легитимирана да го
оспори и при наличие на правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът извърши проверка за
наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на заповедта, а на
основание чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 от АПК провери служебно
действителността и законосъобразността й на всички, посочени в този текст,
основания.
Оспореният акт има двуяка природа - от една
страна той е медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на
освидетелстваните лица, а от друга има характеристиките на административен акт
с индивидуален характер, тъй като с него пряко се засягат правата и интересите
на тези лица, създават се задължения за други държавни институции и/или други
частни лица /застрахователи, осигурители, частни пенсионни фондове и т.н./,
поради което същите подлежат на оспорване по съдебен ред след изчерпване на
задължителния административен такъв и по отношение на тях важат правилата за
законност на административните актове: компетентност на органа, който следва да
ги издаде, спазване на установената в правния ред форма, съблюдаване на
предвидената процедура, съответствие с материално правните разпоредби и
съответствие с целта на закона.
Нормативната рамка, през която следва да се
разгледа правният спор, се изразява основно чрез общия
Административнопроцесуален кодекс, Закона за здравето, предвиждащ възможността
за оспорване на актове на медицинската експертиза, Правилник за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза
и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
и Наредба за медицинската експертиза.
В
случая спорният въпрос касае установяване временна неработоспособност за
времето от 16.10.2017год. до 14.11.2017год. при домашен - амбулаторен режим на
лечение.
За установяване
на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на ЗЗО
и подзаконовите нормативни актове, издадени за приложението му. Медицинската
експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на
вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност,
като тук спорът е относно първия вид.
Разпоредбата на чл. 101, ал.1 ЗЗдр предвижда, че за
установяване на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза,
а съгласно чл. 103, ал.2 ЗЗдр. тази експертиза се извършва
от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии /ЛКК/, териториални
експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от НЕЛК. В настоящия случай процесното
решение е взето от специализиран състав по ортопедични болести, определен
съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е изискването по чл.
18, ал.3 от Правилника в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари, един от които е председател на състава. Експертното решение е
постановено в състав от трима специалисти, единият, от които председател.
Предвид това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в
пределите на предоставената му власт.
Експертното решение е постановено в
установената в чл.4 от НМЕ форма – по образеца, утвърден от министъра на
здравеопазването, мотивирано е в съответствие с чл. 49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. От посочените в решението
фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът
на медицинската експертиза черпи упражненото от него публично субективно право.
При постановяването му съдът намира,
че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които
да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната му само на това
основание. НЕЛК се е произнесъл по допустима жалба срещу решението на ТЕЛК
–подадена в срок и от заинтересовано лице – осигурителя.
Макар действително да не се констатира
изрично произнасяне в оспорения акт по оплакването в жалбата пред НЕЛК, съдът в
настоящия му състав намира, че това нарушение не следва да бъде квалифицирано
като съществено. В производството пред административния орган последният е
задължен в изпълнение на служебното начало, регламентирано в чл. 9, ал.1
и ал.2
и чл. 36 АПК
да събере всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, което и административният орган е сторил. Съгласно чл. 46,
ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК може да събира допълнителни данни за заболяването и
работоспособността/вида и степента на увреждане на лицата, както и да иска
мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и
на националните консултанти, като съгласно чл. 50, ал.1 и ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ,
се произнася въз основа на медицинската и друга документация, а в случая и след
извършен личен преглед на лицето.
Съдът приема, че административния акт
не противоречи на материалния закон, тъй като Законът за здравето (чл. 101 - чл. 113) очертава основните елементи на правната
уредба на медицинската експертиза на работоспособността, докато принципите и
критериите, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ.
Медицинската експертиза включва експертиза на временна нетрудоспособност,
експертиза на трайна нетрудоспособност и степен на увреждане, като тук спорът е
относно първия вид. Самата експертиза е пряко свързана с извършването на редица
диагностични процедури, имащи за цел да обективизират здравословното състояние,
с което да се определи съществува ли временна или трайна нетрудоспособност,
респективно вид и степен на увреждане. В чл. 15 от НМЕ е посочено, че в зависимост от
състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:
1. болничен; 2 санитарно-курортен и 3. домашен, като последният може да бъде:
а/ на легло - постоянно или за определени часове на деня; б/ стаен; в/
амбулаторен; г/ свободен (само в района на населеното място, където болният
прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено място в
границите на РБ). Втората и третата алинея на чл. 15 вменяват в задължение
на лекуващия лекар, лекарят по дентална медицина или ЛКК, които издават
болничния лист, да се информират за възможностите на болния при провеждане на
лечението с цел да се гарантират максимално най-добрите условия за
възстановяване на здравето му, както и се предвижда възможността за последващи
промени в режима. Тази процедура на извършване на преценка от страна на
медицинските органи по чл. 103, ал. 2 от ЗЗ безспорно е изцяло
съобразена с целите на този закон.
Съгласно чл. 6 НМЕ временна неработоспособност е налице
в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина;
санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване;
карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на
болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в
същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и
раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в
заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен
лист по образец, съгл. чл.6, ал.2 от НМЕ.
С цел да се установи обективното
състояние на лицето разпоредбата на чл.9 от НМЕ изисква болничният лист, с
който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се
установи временната неработоспособност до
възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена
работоспособност от ТЕЛК.
В случаите, когато след болничното
лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един
болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение,
включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно
лечение. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява
издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно
лечение. В случая процесният БЛ е издаден от ЛКК за стационарно и домашно лечение,
но не е отразен в издадена епикриза, видно от МЕД, като е отбелязан в ИЗ само
периода, което съдът счита, че не е съществено процесуално нарушение.
Предвид горното, съдът приема, че при
издаване на болничен лист № Е20171543407 от 16.10.2017год. с начална дата на
отпуска за временна неработоспособност от 16.10.2017 г., който е потвърден с
обжалваното ЕР на НЕЛК, не е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМЕ.
Съгласно определението за временна
неработоспособност, дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето, това е състояние, при което осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо
заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно
курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина,
отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или
карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или друго
населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на
здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
Неоснователни са възраженията на оспорващия за посочване на конкретен период за
възстановяване на лицето от посочените заболявания, тъй като в нормативната
уредба липсва задължение за посочване на такъв период. Още повече, че подобна
оценка е невъзможно да бъде направена, предвид характера на всяко от
заболяванията и неговото медикаментозно лечение. В тази насока лицето е
следвало да се яви на преглед на 14.11.2017год. именно с цел определяне на
неговото здравословно състояние и евентуално продължаване на временната
неработоспособност, а в случая от приложените доказателства се установява, че тази
временна неработоспособност е продължена и след 14.11.2017год. до 13.04.2018год.
без прекъсване. При издаване на болничен лист чл.14 от НМЕ предвижда в рамките
на какви срокове може да бъде определена временната неработоспособност.
Неснователни се явяват и направените възражения от оспорващия относно описване
на начина по които влияят на работоспособността на лицето и пречат да изпълнява
неговите служебни задължения описаните заболявания, тъй като в оспореното ЕР на
НЕЛК подробно и ясно е описана анамнезата на заинтересованата страна И.М.И., а
в законовите и подзаконовите нормативни актове не съществува задължение за
подобно произнасяне.
Процесният индивидуален
административен акт е издаден от компетентния по чл. 112, ал. 1 от ЗЗ орган, в кръга на неговите
правомощия, надлежно е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
регионалните картотеки на медицинската експертиза, постановен е въз основа
проверка и анализ на събраната съотносима медицинска документация, личен
преглед и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпореди на ЗЗ,
Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ,
поради което се явява законосъобразно и следва де се потвърди, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед направеното искане за разноски,
такива се претендират от процесуалния представител на заинтересованата страна И.М.И.
в съдебно заседание, за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00лева /сто
лева/. Предвид изхода на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК и като съобрази
ТР №6/2012год. по т. д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, същите като поискани, доказани
и направени - видно от приложения договор за правна защита и съдействие са
платени в брои, поради което ОПУ – Монтана чрез АПИ която е юридическото лице по
см. на чл.2 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на
Агенция „Пътна инфраструктура”, следва да бъде осъдена да заплати на И.М.И. ***,
сумата от 100.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И*** С***
Г*** в качеството му на Директор на „Областно пътно управление” – Монтана със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.”Х*** Б*** ”№* против Експертно
решение №0232 от заседание 045 от 26.03.2018год. на НЕЛК, с което е потвърдено
ЕР №6135 от заседание 167 от 21.11.2017год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
„Хр. Ботев” АД гр.Враца, с което е потвърден Болничен лист № Е20171543407 издаден
на 16.10.2017год. от МЦ „Н*** Медицински Център” ЕООД гр.Враца, като
неоснователна
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” – София със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”М*** ”
№* да заплати на И.М.И. *** сумата от 100.00 лева /сто лева/, разноски по
делото, представляваща адвокатско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба и протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: