Р Е
Ш Е Н И Е
№460
30.03.2011г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и втори март две хиляди и единадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: И.Д.
като разгледа докладваното от съдия
Пенка Стоева
гражданско дело №1090 по описа за две
хиляди и десета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съединени са активно субективно искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищците Ц.М.Д.,
ЕГН ********** и М.Д.Д., ЕГН **********- и двете със съдебен адрес ***, сем. Д,
молят съда да развали изцяло, поради пълното негово неизпълнение, договора за
покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 02.06.1987г. с н.а. №185, том
VІІ, н.д. №2845/87г. на нотариуса при ПРС, между Ц.М.Д. и Д С.Д., в качеството
им на продавачи, и С.С.Д., в качеството му на купувач, по време на брака на
този ответник с ответницата Е. Ф С., като по отношение на ищцата Ц.Д.
развалянето се иска лично в качеството и на прехвърлителка, както и като наследник на починалия Д Д., а от ищцата
М.Д.- в качеството и на наследник на Д Д., до размера на наследствения и дял.
По
същество пледират за уважаване на исковете им и за пълно разваляне на договора,
тъй като събраните в производството доказателства са подкрепили изцяло
твърденията им за това, че ответниците не са положили никаква грижа и не са
осигурявали издръжка от момента на сключване на договора до момента на смъртта
на прехвърлителя Д Д., а на прехвърлителката Ц.Д. и до този момент, по
съображения, изложени с писмена защита /стр.162-163/. Претендират разноски по представен
списък /вж.стр.164/.
Препис от исковата молба с приложенията е бил изпратен на
ответника С.С. чрез препоръчана пощенска пратка, на основание чл.14 от
Регламент №1393/2007г. във вр. с чл.609,ал.1 от ГПК. На 01.07.10г., с
вх.№15024, в канцеларията на съда е заведен изпратеният от този ответник по
пощата на 28.06.10г. отговор на исковата молба /вж.стр.64-66/. Обратната разписка,
придружаваща пощенската пратка, с която съдът е изпратил на този ответник
препис от исковата молба с доказателствата, не е върната в канцеларията на
съда, а на запитването на съда относно същата е постъпил отговор
вх.№31613/01.10.10г. на Началник Пощенска станция- Пловдив- Ц за това, че по
отношение на редовно експедираната от страна на българската пощенска станция на
30.05.10г. пощенска пратка, чуждата пощенска администрация не може да
удостовери доставката и дава съгласието си за заплащане на обезщетение /вж.
разпореждане на стр.67 и писмо на стр.91/. При тези данни, и конкретно, като
съобрази датата на експедиция на пощенската пратка, с която на ответника е
изпратен препис от исковата молба с приложенията за отговор от
страната-30.05.10г., и датата на изпращане на отговора на отв.С. по
пощата-28.06.10г., съдът намира, че ако и обратната разписка, удостоверяваща
датата на връчване на съдебните книжа на този ответник да не е върната,
доколкото считано от нея следва да се отчете едномесечния срок по чл.131,ал.1
от ГПК, може да се приеме както че тези книжа са достигнали до адресата си,
така и че неговият отговор е подаден в указания от закона срок.
С подадения отговор на исковата молба, отв.С. е заявил, че
изложените с исковата молба на майка му и сестра му факти отговарят на
действителните, с единствена разлика, че бившата му съпруга е работила за около
година /твърдението е, че никога не е
работила/, за което е възможно близките му да не са разбрали, тъй като
комуникацията между тях по това време е била наистина толкова нарушена, както
се излага с исковата молба. Заявява, че при сключване на договора с родителите
му е имал най-искрени намерения за неговото надлежно изпълнение, но
впоследствие обстоятелствата в живота му се сложили така, че не е имал тази
възможност и не е могъл да им даде нито финансова подкрепа, нито подкрепа чрез
лични грижи, поради неразбирателство с бившата си съпруга по този въпрос, както
и че не е в състояние за в бъдеще да полага такива, доколкото се грижи за
издръжката на дъщеря си в Англия и живее далече от родината си, поради което би
приел каквото и да е решение на съда, даващо възможност на майка му да си
осигури всичко необходимо за живота и, включително като използва спорния за
делото имот.
Не пледира по същество и не претендира разноски.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на отв.Е.С.
чрез назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител
адв.Д. на 10.12.10г. На 06.01.10г., в срока по чл.131,ал.1 от ГПК, от особения
представител на отв.С. е подаден отговор вх.№326 /стр.108-111/, с който е взето
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като
част от изложените с исковата молба обстоятелства са ирелевантни за делото, а
други не отговарят на истината и конкретно, че доколкото прехвърлителите не са
запазили видно от договора право на ползване на имота, ирелевантно за факта на
изпълнението /неизпълнението му е обстоятелството, че са били лишени от достъп
до него и че били принудени да отидат и да живеят на село, както и че макар и
да се излагат твърдения за лошо финансово и материално положение на
прехвърлителката, видно е от приложените доказателства, че тя получава пенсия в
рамките на средната за страната. По отношение неоснователността на иска, същата
се извежда от голословните и неподкрепени с доказателства твърдения относно
неизпълнението на договора от ответниците.
Пледира по същество за отхвърляне на иска, като се вземе
предвид специалното положение на особения представител, който поради липса на
контакт с представляваното от него лице не е в състояние да получи информация
за предмета на спора и да събере доказателства за същия, както и защото искът
не е бил доказан по безспорен начин със събраните доказателства, като съдът
присъди адвокатско възнаграждение, съобразено с изискването за минимален размер
по Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определение по чл.140 от ГПК от 07.01.11г. /стр.112-113/
съдът е изготвил и съобщил на страните проект за доклад по делото, приет без
възражения от тяхна страна като окончателен доклад в с.з. от 08.02.11г., както
и изрично и е указал на ответниците на основание чл.146,ал.2 от ГПК, че за
факта на изпълнение на задълженията по сключения договор, който стои в тяхна
доказателствена тежест, не сочат доказателства и могат да предприемат съответни
процесуални действия в тази връзка.
В хода на процеса, по искане на ищците, са събрани писмени
доказателства /вж. стр.6-16, стр.24-41, стр.124-155, като част от
доказателствата се дублират/, гласни доказателства /вж. протокол от с.з. от
22.03.11г./ и са изслушани обяснения на отв.С. на основание чл.176,ал.1 от ГПК.
Ответниците не са повдигали пред съда искания за допускане и събиране на
доказателства, независимо от даденото им от съда по чл.146,ал.2 от ГПК указание,
като отв.С. е признал твърдяното от ищците неизпълнение на договора и
претендираното от тях в тази връзка право договорът да бъде развален.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните намери, че предявеният иск е частично основателен и договорът, негов предмет,
следва да се развали до размер на 4/6 ид.части по иска на Ц.Д. и до размер на
1/6 ид.част по иска на М.Д., а за разликата до останалата 1/6 ид.части да се
отхвърли, воден от следните съображения:
Установиха се в хода на процеса следните
правно -релевантни факти:
С договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. №185,
том.VІІ, н.д. №2845/87г. на нотариуса при ПРС /вж.стр.6/, Ц.Д. и Д Д., като
съпрузи, са продали на сина си С.С. следния свой придобит по време на брака им
имот:
апартамент *, намиращ се на
****, от жилищна сграда в гр.Пловдив, ул.”***, състоящ се от три стаи и кухня,
баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, със застроена площ от
88.03-осемдесет и осем кв.м. три кв.дцм., при съседи: на изток -ул.”****”, на
юг- незастроена площ, на запад- ап.№/* на наследници на С.Д. *** на Е М С,
отгоре- ап.№* на П. К В, ведно с избено помещение №*, с площ от 4.56-четири
кв.м. и петдесет и шест кв.дцм., при съседи: на изток- коридор, на юг-
незастроена площ, на запад- коридор, на север- изба №* на Е М.С, както и 1.95%-
едно цяло и деветдесет и пет процента ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, в кв.68 „****” по плана на гр.Пловдив- запад ІІ и от правото на
строеж върху държавното дворно място,
срещу задължението на
купувача С.С. да полага грижите по гледането и издръжката на своите родители –
продавачите Д и Ц.Д. докато са живи.
Описаният с н.а. №185/87г.
недвижим имот е заснет по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на Изпълнителен директор
на АГКК, като самостоятелен обект с актуален идентификатор 56784.511.932.3.3, с
административен адрес: гр.Пловдив, ул.”***, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.511.932.3.4; под обекта: 56784.511.932.3.1; над
обекта: 56784.511.932.3.6 /вж. схема №5553/25.02.10г.-стр.7/.
Прехвърлителят Д Д. е
починал на ****. в дома си в с.Г д, кметство Б Д, област Х /вж. препис
извлечение от акт за смърт на стр.14/, оставяйки след смъртта си като свои
наследници Ц.Д.- съпруга, М.Д.- дъщеря и С.С.- син /вж. удостоверение за
наследници на стр.15 и удостоверение за раждане на М.Д. на стр.124/.
Към 02.06.1987г., когато е
сключен договорът за продажба, приобретателят С.С. е бил в брак с Е. Ф С., с
моминско фамилно име Б, сключен в гр.Р на ***. /вж. дубликат на удостоверение
за сключен граждански брак на стр.125/ и прекратен, считано от 13.11.06г. /вж.
писмо на район „Западен” при Община Пловдив на стр.154 и удостоверение за
семейно положение и членове на семейството на С.С. на стр.155/.
Ищцата Ц.Д. е с увредено
здраве, като при същата е наличен намален слух /вж. заключение от аудиметрично
изследване на стр.11/, исхемична болест на сърцето- стенокарден синдром, с
придружаващи я артериална хипертония и стенокардна дислипидимия, наложили
хоспитализация за времето от 11.02.09г.-13.02.09г. /вж. епикриза на стр.10/. Поради
проблеми със здравето си, същата подлежи на постоянен лекарски контрол и
медикаментозно лечение /вж. етапна епикриза от общо практикуващ лекар на стр.9
и стр.134, карта за извършен контролен преглед на стр.30, рецептурна книжка на
стр.31-39, стр.126-130 и стр.145-146, рецептурни бланки на стр.40, фискални
бонове за продажба на лекарства на стр.41 и стр.131-133/. Същата е пенсионерка,
като месечната и пенсия във времето от януари на 2001г. до декември на 2010г. е
била в размер с граници между 93.91лв.- 247.72лв. /вж. удостоверение на стр.12
и удостоверения на стр.135-144/.
Покойният Д Д. е бил воден
на учет при Диспансер за онкологични заболявания- гр.Пловдив за времето от
03.09.97г. до ****., поради тумор на мозъка, във връзка с който е претърпял
операция и лъчетерапия /вж. служебна бележка на стр.13 и служебна бележка на
стр.147/.
За периода
01.01.06г.-01.09.10г. в информационната база данни, поддържана от органите на
гранична полиция по отношение на лицата, влизащи и напускащи страната, не са
налице данни Е. ***, Л, да е преминавала границите на страната /вж.
удостоверение и справка на стр.77-80/. В периода 1998г.-2010г. са налични данни
за пътувания на С.С. и Е.С., свързани с напускане и завръщане в страната,
съгласно които, след 09.09.05г. и до юни на 2010г., отв.С. е отсъствал
периодично с месеци от страната, напускайки я и връщайки се през граничен пункт
на аерогара София, а отв.С. в периода от 2001г. до 2004г. е напускала
неколкократно страната, отсъствайки с месеци, при липса на данни за завръщането
и в страната след май 2004г., когато е регистрирано последното и излизане през
граничен пункт Калотина шосе /вж. удостоверение е две справки на стр.148-153/.
Съгласно показанията на
призованите от ищците свидетели П. И Г- без родство и Н М. Т- сестра на ищцата Ц.Д.
и леля на втората ищца и на отв.С., след брака на С.С., младото семейство
живеело в апартамента, който им бил продаден /св.Т/, Д Д. работел в С и М като
агроном и имал там квартира, а в Пловдив идвал от време на време, а Ц.Д. живеела
при дъщеря си /св.Т/. След като Д Д. останал без работа около 1990г.-1992г.,
той и съпругата му решили да живеят в с. Г д, на около 60км. от Пловдив, което
било родно и на двамата, за да се препитават по-лесно, като първоначално там
отишъл Д, а няколко години по-късно, след пенсионирането си, и Ц. /св.Т и св.Г/.
Около 1994г.-1995г., Д претърпял тежка катастрофа с мотора си и лошо се
контузил, като за известно време бил в болница в Чирпан, а след това изкарал
зимата при дъщеря си и зет си, заедно със съпругата му, които го гледали заедно
/св.Т и св.Г/. По-късно, около 1997г., Д заболял от злокачествен тумор на
мозъка, в резултат на което не виждал добре, виело му се свят, залитал, виждал
несъществуващи неща. Преди да се уточни диагнозата, се наложило да направи
изследвания в Пловдив, при което първо отседнал при св.Т, след завръщане на
дъщеря му от отпуск- при нея, а впоследствие постъпил и в болница. Наложило се
да направи различни разходи, като средствата, с които бил дошъл в града
свършили, та се наложило св.Т да му услужи с такива. По това време сина му бил
в Пловдив и работел не на държавна работа- карал като такси колата на баща си,
но колкото и пъти св.Т или покойният Д Д. да му се обадели за съдействие, той
отказвал помощ с обяснение, че е зает. Докато Д Д. бил в болница, св.Т често го
посещавала, за да го види или да му занесе храна, а отв.С. и съпругата му не му
оказали абсолютно никаква помощ или подкрепа. Отв.С. отишъл да го види в
болницата само 1 или 2 пъти, а отв.С.- нито веднъж, като през цялото време след
брака и с отв.С. последната се държала изключително дистанцирано и не пожелала
никакви срещи и контакти с близките му /св.Т/. Ц.Д. не била добре със здравето
още преди да се пенсионира. Имала тежка мигрена, исхемична болест на сърцето и
високо кръвно и трябвало в това състояние да се грижи за съпруга си, макар и
сама да имала нужда от грижи, защото нямало кой иначе да направи това /св.Т/, а
често получавала и бъбречни кризи /св.Г/. Докато Ц. ***, където лекар и аптека
нямало /св.Г/, животът им бил труден. Ответниците и тогава не положили за тях
никакви грижи. Те идвали не повече от 2-3 пъти годишно и като идвали оставали
само по няколко часа, а след като отв.С. отишъл в Англия преди 5-6 години, не
се интересувал по никакъв начин от майка си /св.Г/, освен да се обади от време
на време по телефона, като никога не и изпратил пари /св.Т/. Налагало се Ц. и Д
Д. да разчитат на помощ и подкрепа от съседи и близки, като св.Г често носел
покупките на Ц. до дома и, защото магазинът не бил близо до къщата и, обаждал
се да вика лекар, когато имала криза, пренасял им ядене /св.Г/. В това време им
помагали главно дъщеря им и зет им, както с пари, така и когато им докарвали
например дърва и трябвало да ги приберат /св.Г/, дъщеря им гледала последните
два месеца преди смъртта му баща си /св.Т/, сестрата и брата на Ц.Д. им
помагали, с каквото могат, като им носели лекарства, закупени и изпратени от
дъщеря и, а св.Т и услужвала с дребни суми, купила и очила, уредила и протезата
/св.Т/. След смъртта на съпруга и Ц. прекарвала зимите при дъщеря си в Пловдив
/св.Г, св.Т/. С. не отишъл да види баща си дори когато му се обадили, че е вече
много зле, а предпочел да отиде на почивка /св.Т/. Дошъл, когато баща му вече
агонизирал, и си тръгнал в деня на погребението, преди да дочака и хляба /св.Г/,
а съпругата му си тръгнала даже преди това, без на никого да се обади /св.Т/.
При така установените по делото факти, съдът направи следните правни
изводи:
Когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни поето с този договор задължение по причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като развалянето на
договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, се
осъществява по съдебен ред /чл.87,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД/.
Двете ищци имат качеството
на кредитори по договора, сключен с н.а. №185/87г., като за ищцата Ц.Д. това
качество произтича от обстоятелството, че срещу прехвърленото от нея на отв.С.
право на собственост последният се е задължил да полага грижи по нейната
издържа и гледане докато е жива, а за ищцата М.Д., доколкото е установила, че е
дъщеря на починалия през 1998г. прехвърлител Д Д. и доколкото поетото спрямо
него от отв.С. за времето от сключване на договора до смъртта му задължение за
издръжка и гледане, респективно- правото да се развали договора поради неговото
неизпълнение в този период, са имуществени и като такива- наследими.
Отв.С. е длъжник по
сключения на 02.06.87г. договор, тъй като с него, като насрещна престация на
прехвърленото му от Д Д. и Ц.Д. право на собственост върху описания с н.а.
№185/87г. недвижим имот, се е задължил да се грижи за издръжката и гледането на
двамата прехвърлители докато са живи.
Надлежната легитимация на
отв.С. /с фамилия отпреди брака Б/, произтича по силата на фактическото
обстоятелство, че към датата на поемане на задължението за издръжка и гледане
на прехвърлителите по договора, сключен на 02.06.87г., е в брак с този
ответник, който не е бил още прекратен, както и се извлича от разпоредбата на
чл.19, ал.1 от СК и презумпцията на чл.19,ал.3 от СК /от 1985г., отм./,
доколкото общността на правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, поражда и общност в задълженията, съставляващи дължима насрещна
престация по отношение на прехвърленото вещно право.
С установяване на горните факти,
стоящи в доказателствена тежест на ищците по делото, може да се заключи, че те
са доказали основанието на предявения от тях иск.
При лежаща върху тях
доказателствена тежест да установят, че са престирали на прехвърлителите по
договора издръжка и гледане от момента на неговото сключване-02.06.87г. до
датата на смъртта на Д Д.-****. и до датата на приключване на устните
състезания по отношение на Ц.Д., ответниците не събраха каквито и да е
доказателства в подкрепа на този правно релевантен за изхода на делото факт, а
събраните от ищците доказателства, при липса на тежест да сторят това,
установиха твърдяното от тях пълно неизпълнение на сключения договор от страна
на ответниците, поради което искът им следва да бъде уважен.
Признанието на отв.С. по
отношение на твърдяните от ищците факти относно неизпълнение на сключения
договор от негова страна и на претендираното в тази връзка от тях право
договорът да бъде с оглед неизпълнението му развален, както и дадените от него
в с.з. от 08.02.11г. обяснения относно липса на изпълнение на сключения договор
от страна на неговата бивша съпруга и втора ответница по делото, напълно кореспондират
на събраните в производството гласни доказателства, поради което и доколкото се
признават неблагоприятни за отв.С. факти, съдът цени това признание като годно
доказателство в подкрепа на твърденията и иска на ищците.
Коментар на събраните
гласни доказателства е излишен, доколкото същите са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и с тях категорично се установи, че във визираните по-горе периоди
от време ответниците не са полагали грижи нито лично, нито чрез трети лица за
прехвърлителите, нито са осигурявали на същите издръжка по отношение поемане на
ежедневните им разходи на живот или на повишените им с оглед тежко здравословно
състояние нужди.
Доводът на особения
представител на отв.С., че събраните от ищците доказателства не са доказали
иска им по категоричен начин, няма правна тежест, доколкото фактът на
изпълнение на договора стои в тежест не на ищците, а на ответниците по делото и
това обстоятелство им е било надлежно указано от съда още с изготвения по
делото проект за доклад, като им е дадено и указание, че не сочат за него
доказателства и могат да съберат такива. Отделно от това, този довод няма
подкрепа в събраните по делото доказателства- признание на иска от отв.С. и
дадените от свидетелите показания, които са изцяло в подкрепа на твърдяното от
ищците неизпълнение на договора от страна на ответниците. Несериозно е
съображението на особения представител да не се ценят от съда показанията на
св.Т поради близкото и родство с ищците, защото тази свидетелка е в една и съща
степен на родство както с ищцата М.Д., така и с отв.С., а по сватоство- и с
отв.С., всички от които са нейни племенници. При това, показанията на св. Т се
намират от съда за дадени честно и добросъвестно, за кореспондиращи както на
признанието на отв.С., така и на показанията на св.Г, а също и на писмените
доказателства относно здравословното състояние на ищцата Ц.Д.. Самият особен
представител на отв.С. сочи с пледоарията си, че разминаванията в показанията
на двамата свидетели са несъществени, като единственото такова, по повод което той
зададе допълнителен въпрос на св.Т в с.з. от 22.03.11г., касаеше времето на
отпътуване на отв.С. *** дол след погребението на баща му. В това отношение
съдът не намира никакво разминаване, доколкото св.Г е дал показания, че отв.С.
си е тръгнал веднага след погребението и не е дочакал дори хляба, а св.Т е
казала, че отв.С. и съпругата ми пристигнали, когато Д агонизирал, часове след
това той издъхнал, Е. седнала на стълбите и не се мръднала да направи нещо, С.
помагал на погребението, а на другия ден, Е., без да се обади на никого, си
зарязала детето, качила се на автобуса и си заминала по време на погребението,
а С. си отишъл същия ден след погребението, но по-късно от нея- т.е. ясно е, че
смъртта на Д Д. е настъпила на единия ден, а погребението се е състояло на
следващия ден и именно в този втори ден и двамата ответници са отпътували
незабавно от селото, в което се е състояло събитието, като отв.С. дори не е
присъствала на погребението, а отв.С. си тръгнал незабавно след него.
Доводите на особения
представител на отв.С. в подадения отговор, които се поддържат и с пледоарията
по същество, за това, че ищцата получавала една добра по размер пенсия- около
средната за страната, поради което не можело да се смята, че е в затруднено или
лошо финансово състояние, е без правно значение за изхода на спора, тъй като
липсата или наличието на средства, с които прехвърлителите на имота могат да се
издържат сами, не освобождава приобретателите от задължението им да изпълняват
сключения договор точно и пълно, за разлика например от договора за дарение и
иска за отмяна на извършеното дарение, поради неосигуряване от дарения на
дарителя издръжката, от която той се нуждае. Грижите и издръжката, които се дължат
на прехвърлителите по договора за продажбата срещу задължение за издръжка и
гледане, съставляват паричния еквивалент на прехвърленото им от продавачите
право на собственост върху недвижимия имот и насрещна престация, която те следва
да осъществят, без оглед имат ли самите прехвърлители средства за съществуване
или не. В тази връзка, ответниците са тези, върху които по силата на сключения
договор тежи задължението да закупуват и осигуряват лекарствата, необходими за
лечението на прехвърлителите, без оглед дали част от тях се заплащат с отстъпка
от НЗОК, респективно- фактически да снабдяват прехвърлителите с изписаните им
безплатни поради хронични заболявания лекарства. Това възникнало по силата на
договора задължение те не установиха да са изпълнявали. Напротив, от
показанията на св.Т и св.Г се установи, че те самите са закупували и носили
необходими на прехвърлителите лекарства или са пренасяли и са им предавали
такива, закупени от дъщеря им, че св.Т е услужила със средства на Д Д., когато
по време на подготовката му за постъпване в болница е трябвало да направи ред
изследвания, включително скенер, за които средствата, с които дошъл в Пловдив,
не му стигнали.
Само до известна степен, но
категорично не и в подкрепа на извода, направен от особения представител на
отв.С., е вярно изтъкнатото от него с отговора на исковата молба, че здравословното
състояние на прехвърлителите, в насока на което имало заявени множество
обстоятелства с исковата молба, е ирелевантно за предмета на спора. А това е
така, защото и тогава, когато прехвърлителите са в най- добро здраве, поради
изложения вече двустранен възмезден характер на договора, приобретателите пак
им дължат като насрещна престация уговорените с него грижи и издръжка.
Същевременно, здравословното състояние на прехвърлителите е от правно значение
за съществото на спора обикновено тогава, когато приобретателите твърдят да са
изпълнявали договора и е налице спор относно обстоятелството дали престираното
от тях изпълнение е в обема, съответен на нуждата на прехвърлителите, тъй че
качеството им на живот да бъде най- малкото същото, каквато то е било към
датата на сключване на договора, преди да се лишат от собствеността си, ако
нищо друго не е уговорено. Тази нужда в хода на времето е обаче променлива
величина и несъмнено се определя във висока степен от здравословното състояние
на прехвърлителите. Затова издръжката и грижите, които могат да се намерят за
достатъчни в момент или период, когато прехвърлителите са здрави и
работоспособни, могат да бъдат изцяло неадекватни на положените или
предоставените в момент или период, в които тяхното здраве е значително влошено
и налага полагане поради това и на насрещна престация в много по-различен обем.
Поради това съдът не споделя доводите на отв.С., развити от особения и
представител с отговора на исковата молба, че доколкото от представените по
делото епикризи било видно, че при изписването и ищцата Ц.Д. била в добро
състояние и че с тях не е констатирана необходимост на същата от чужда помощ
или специални или допълнителни грижи, искът и следва да се счита за недоказан и
като такъв, за неоснователен.
Основателен е доводът на
особения представител на отв.С., че доколкото при продажбата прехвърлителите не
са запазили правото си на ползване върху продадения имот, обстоятелството, че
не са живели в този имот след сключване на договора, няма отношение към факта
на неговото изпълнение или неизпълнение от ответниците, но това не променя
извода по отношение съществото на спора. В тази насока следва да се каже, че
събраните по делото показания на св.Т за това, че ответниците никога не са живели
заедно с прехвърлителите, но са и нямали конфликти помежду си, опровергава
твърдението на ищците с исковата молба, че известно време след сделката
прехвърлителите живели сами в прехвърления апартамент, но скоро след това
отношенията със снаха им се влошили и са в потвърждение на твърдението на
ищците, че за да си осигурят по-евтина издръжка и по собствен избор, с оставане
на прехвърлителя Д. без работа и пенсиониране на прехвърлителката Д., се
преместили да живеят на село. Това пък прави неоснователни доводите на ищците с
писмената им защита, че били принудени да живеят на село при лоши условия- с
тоалетна извън дома, без лекар и аптека в селото, доколкото последните
обстоятелства не са резултат на неизпълнение на договорното задължение на ответниците,
а са избрани като място на живот от самите прехвърлители. За същото това време,
както се установи от показанията на свидетелите, те са имали възможността
когато пожелаят, да пребивават и в дома на дъщеря си, където и досега прекарва
зимите прехвърлителката Д.. Обстоятелството дали прехвърлителите и
приобретателите са живели в общо домакинство не е само по себе си от значение
за черпене на изводи изпълнено или не е поетото с договора задължение за
издръжка за гледане, освен когато при сключване на договора е изрично
уговорено, че изпълнението на поетите с него задължения за издръжка и гледане
ще се осъществява на определено място и само с личните грижи на
приобретателите. В конкретния случай задължението на приобретателя е най- общо
уговорено с договора, поради което обстоятелството, че прехвърлителите не са
живели в едно домакинство с него, в случай, че беше доказано, че това не е
повлияло на изпълнение на дължимите от него грижи и издръжка, не би могло да
доведе само по себе си до извод за неизпълнение на сключения договор и да се
вмени във вина на ответниците.
С казаното съдът е изчерпил
доводите на страните и в обобщение намира, че всички събрани доказателства по
делото са категорично в насока на извод за основателност на предявения иск,
поради наличие на пълно неизпълнение на поетото с договора от купувачите по
него задължение да осигурят грижи и издръжка на прехвърлителите докато са живи.
С извода за основателност
на иска, единственият правен въпрос, който следва още да се обсъди, е този до
какъв обем следва да бъде развален сключения договор- изцяло, както се
претендира от двете ищци, или не.
За изясняване на въпроса до
каква част от договора се простира правото на всяка от ищците да иска неговото
разваляне, предвид заявлението на ищцата Ц.Д., че упражнява с иска за разваляне
на договора както своето лично право на прехвърлител, така и правото, черпено
от качеството и на наследник на нейния починал съпруг, и на ищцата М.Д., че
упражнява право, съразмерно на наследствения и дял, съдът съобрази, че при
сключването на договора за продажба, чието разваляне се иска, двамата продавачи
са прехвърлили на отв.С. правото на собственост върху недвижим имот, придобит
от тях по време на брака им- т.е. притежавано в режим на неделима имуществена
общност от по ½ ид.част за всеки от двамата прехвърлители. Развалянето
на договора за издръжка и гледане, ако такова се допусне, има обратно действие,
като и доктрината и съдебната практика приемат по отношение на същия, че не се
касае за договор с периодично или продължително изпълнение по смисъла на
чл.88,ал.1 от ЗЗД. Прехвърлителят Д Д. е починал през 1998г., в който момент се
е открило наследството му, тъй че в масата на същото, към този момент, с факта
на разваляне на договора, сключен през 1987г., следва да се счита попадащ и
недвижимия имот, който е негов предмет. В тази връзка, всеки от тримата
наследници на починалия- ищците и отв.С., по силата на наследствено приемство и
на основание чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН, наследява по 1/3 от неговата ½
ид.части от имота, или наследствените им права се простират по отношение на
частта, притежавана от покойния Д Д., до размер на 1/6. До този именно размер
ищцата Ц.Д., в качеството и на наследник на покойния свой съпруг, може да
упражни правото на последния да развали договора, което право той самият не е
упражнил преживе, както и до този размер, независимо от разваляне на договора,
отв.С., по силата на наследствено правоприемство, следва да се смята за
собственик на съответната идеална част от същия имот. Поради тези причини
исковете на ищците следва да се уважат съответно до размер на 4/6 ид.части за Ц.Д.-
лично за ½ ид.част и като наследник на Д Д. за 1/6 ид.част, и до размер
от 1/6 ид.част за ищцата М.Д..
В частта
за разноските.
Ищците претендират разноски
по списък, отв.С. не претендира разноски, а особеният представител на отв.С.
претендира присъждане на окончателно възнаграждение в размер, съобразен с
минималните размери съгласно Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С уважаване на иска на Ц.Д.
до размер от 4/6 ид.части и на М.Д. за 1/6 ид.част, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на първата ищца се следват разноски по съразмерност, а на втората- в пълен
обем.
При завеждане на исковата
молба ищцата Ц.Д. е внесла по делото държавна такса от 501.10лв. /стр.2/, а
след оставяне на исковата молба без движение, за да се довнесе от ищците следващата
се за производството по нея държавна такса от общо още 1503.13лв., до дължимия
се размер от 2004.28лв. /вж. разпореждане на стр.17/, с молба от 14.05.10г. е
заявила, че от вече внесената от нейно име такса, 417.59лв. са за нейна сметка,
а остатъкът- за М.Д., както и че е в невъзможност да довнесе следващата се от
нея сума от 1252.60лв., съгласно разпореждането на съда, поради което моли да
бъде освободена от вноса и. Затова и с разпореждане на съда от 14.05.10г. /вж.
стр.21/, на основание чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата Д. е била освободена от
заплащане на такси и разноски по делото. С молбата от 14.05.10г. ищцата Д. е
повдигнала до съда искане да и се върне сумата на внесената вече за нейна
сметка държавна такса от 417лв., а с представения по делото списък на разноски
/вж.стр.164/ твърди, че молбата и в тази част била вече уважена от съда, поради
което моли да се разпореди връщане на посочената сума. Последното твърдение на
тази ищца няма опора в постановеното от съда на 14.05.10г. разпореждане, от
което личи, че съдът не се е произнесъл изобщо в частта на искането на ищцата
за връщане на внесената вече от нея по делото държавна такса. Същото искане,
разгледано на този етап от развитие на процеса, е лишено от основание и затова
следва да се остави без уважение. Преценката на съда, че ищцата Д. няма
достатъчно средства, с оглед което е постановено освобождаването и от заплащане
на такси и разноски, е извършено с оглед конкретните обстоятелства по молбата
и- т.е. за освобождаване от довнасяне на държавната такса, която се следва, и с
оглед на нейния размер, като има действие само занапред. Същевременно, по
аргумент от по-силното основание, черпен от чл.74,изр.1 от ГПК, липсва законно
основание, на което внесената от ищцата част от държавната такса, преди
освобождаването и от внос на такси и разноски по делото, да и бъде върната.
След освобождаване на тази ищца от внос на такса и разноски в производството,
на отв.С. е бил назначен особен представител в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК,
на разноски само на ищцата М.Д..
Затова и с оглед на
обстоятелството, че Ц.Д. е претендирала за разваляне на договора за 5/6
ид.части, а искът и е уважен за 4/6 ид.части, от внесената от нея първоначално
сума от 417.59лв., сума от 334.04лв. следва да остане като разноски за нейна
сметка /отговаряща на таксата, дължима се за 1/6 ид.част, при цена на иска от
50105.70лв.-вж. удостоверение за данъчна оценка на стр.8/, а остатъкът от
83.55лв. да се зачете като направени от нея в производството разноски, които
ответниците следва да бъдат осъдени да и заплатят по равно- по 41.77лв., тъй
като с прекратяване на брака е прекратена и семейната имуществена общност
помежду им по отношение на прехвърления им имот, превръщайки се в обикновена
съсобственост при равни дялове. Същевременно, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по равно- по 626.30лв., по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 1252.60лв., от довнасяне на която
държавна такса ищцата Д. е била освободена в хода на процеса.
Ищцата М.Д. е установила в
хода на процеса направата на разноски от: 334.21лв.- внесена за производството
по иска съобразно нейния наследствен дял от 1/6 държавна такса, при следваща се
такава от 334.04лв. /стр.2 и стр.42/; 150лв.- за възнаграждение на назначения
на нейни разноски на отв.С. особен представител /стр.97/; 7.20лв.- пощенски
разходи по изпращане на съдебни книжа за отв.С. в чужбина /вж. определение от
31.05.10г.-стр.54 и вносна бележка на стр.61/; 15лв.- държавна такса за
издадени 3бр. съдебни удостоверения /стр.61-за 10лв. и стр.72-за 5лв./;
500лв.-изплатен на адв.Р. адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие по делото /вж. стр.121/-или общо направени от тази ищца в
производството са разноски в размер на 1006.24лв. /като разликата между
334.04лв. и 334.21лв. остава за нейна сметка/, които ответниците следва да
бъдат осъдени да и заплатят по равно- по 503.12лв. всеки от тях. Не се зачитат
от съда в сумата на направените по делото от ищцата Д. разноски от общо 14лв.-
четири пъти по 3.50лв., изплатени като комисионни на банката, чрез която е
осъществен превод на внесени от нея в производството такси и разноски. Като
такива, посочените суми не съставляват разноски на страната по водене на делото
по смисъла на чл.71,ал.1 от ГПК, поради което искането и със списъка, такива да
и се присъдят, следва да се остави без уважение в тази му част.
Без уважение следва да се
остави и искането на назначения от съда особен представител на отв.С. за
определяне на окончателно възнаграждение в размер, съобразен с минималния по
Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С постановеното от съда
определение №2786/13.10.10г. /вж.стр.94/ са развити подробни съображения защо
възнаграждението на особените представители, назначавани на разноски на
страните в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК, следва да бъде определено не при
съблюдаване на минималните размери съгласно Наредба №1/04г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а въз основа нормата на чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предоставена по Закона за правната
помощ, която предвижда за защита по искове с определен материален интерес,
какъвто е искът, предмет на делото, определяне на възнаграждение в границите между
100лв. и 300лв. Тези съображения съдът изцяло поддържа и на този етап от
развитие на делото, без да намира за необходимо да ги преповтаря.
Действително, с цитираното
определение съдът е определил за адв.Д. възнаграждението от 150лв., внесени на
разноски на ищцата Д., като първоначално, отчитайки началния момент от движение
на делото. Сега, когато производството по делото е вече приключено, съдът
счита, че с оглед неговото развитие и ход, не е налице причина определеното
първоначално възнаграждение да бъде завишено в рамките на максималния определен
като горна граница размер от 300лв. по чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, и че първоначалното определено възнаграждение следва да се
потвърди и като окончателното такова. До този извод съдът стигна, като съобрази
обстоятелствата, че се касае до осигуряване на правна помощ и защита по иск за
разваляне на договор за издръжка и гледане, отдавна познат на теорията и
практиката, с оглед което не би могло да се счита, че съставлява правна сложност
и изисква специална подготовка и проучване. Доказателствената тежест за
стоящите в тежест на ответниците факти им е била предварително съобщена от
съда, ведно с указания, че за стоящото в тяхна тежест изпълнение на договора не
сочат доказателства. Производството е приключило в само две заседания, всяко от
които е продължило по около час. При тези обстоятелства, съдът счита, че
определеното възнаграждение от 150лв. може да бъде потвърдено като окончателно,
защото не са се състояли в хода на процеса обстоятелства, усложняващи или
забавящи производството и изискващи специална подготовка или загуба на време, и
като такива-обуславящи завишаване на първоначално определения от съда в
границите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ среден размер.
Воден от изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
Уважава
предявените от Ц.М.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д., ЕГН **********- и двете със
съдебен адрес ***, сем. Д, срещу С.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в
Обединеното кралство: **** и Е. Ф С., ЕГН **********, представлявана по
делото от назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител
адв.Д.,***, *, искове, като
разваля поради пълно неизпълнение до
размер на 5/6- идеални части, сключения между Ц.М.Д. и Д С.Д., в качеството им
на продавачи, и С.С.Д., в качеството му на купувач, по време на брака му с Е. Ф
С., на 02.06.1987г. с н.а. №185, том VІІ, н.д. №2845/87г. на нотариуса при ПРС
договор, по силата на който продавачите са прехвърлили на купувача следния свой
придобит по време на брака недвижим имот:
апартамент *, намиращ се на
****, от жилищна сграда в гр.Пловдив, ул.”***, състоящ се от три стаи и кухня,
баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, със застроена площ от
88.03-осемдесет и осем кв.м. три кв.дцм., при съседи: на изток -ул.”****”, на
юг- незастроена площ, на запад- ап.№* на наследници на С.Д. *** на Е М С,
отгоре- ап.№16 на П. К В, ведно с избено помещение №*- единадесет, с площ от
4.56-четири кв.м. и петдесет и шест кв.дцм., при съседи: на изток- коридор, на
юг- незастроена площ, на запад- коридор, на север- изба №* на Е М.С, както и
1.95%- едно цяло и деветдесет и пет процента ид.ч. от общите части на сградата
и от дворното място, в кв.68 „****” по плана на гр.Пловдив- запад ІІ и от
правото на строеж върху държавното дворно място,
срещу задължението на
купувача С.С. да полага грижите по гледането и издръжката на своите родители Д Д.
и Ц.Д., докато са живи,
заснет по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г.
на Изпълнителен директор на АГКК, като самостоятелен обект с актуален
идентификатор 56784.511.932.3.3, с административен адрес: гр.Пловдив, ул.”***,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.511.932.3.4;
под обекта: 56784.511.932.3.1; над обекта: 56784.511.932.3.6,
като за
разликата от 1/6 ид.част и за пълното разваляне на описания договор отхвърля иска
на Ц.М.Д..
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК С.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в Обединеното кралство: **** и Е. Ф С., ЕГН **********, представлявана по
делото от назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител адв.Д.,***, *, да заплатят по сметка на Пловдивски окръжен съд
сумите от по 626.30- шестстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки-
следваща се за производството държавна такса, от довнасяне на която ищцата Ц.Д.
е била освободена на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Осъжда на основание чл.78,ал.1 от ГПК С.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в Обединеното кралство: **** и Е. Ф С., ЕГН **********, представлявана по
делото от назначения и от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител адв.Д.,***,, да заплатят на Ц.М.Д., ЕГН **********,***, сем. Д,
сумите от по 41.77-четиридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки- разноски
по съразмерност.
Осъжда на основание чл.78,ал.1 от ГПК С.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в Обединеното кралство: **** и Е.
Ф С., ЕГН **********, представлявана по делото от назначения и от съда в
хипотезата на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител адв.Д.,***, *, да заплатят
на М.Д.Д., ЕГН **********,***, сем. Д, сумите от по 503.12-петстотин и три лева
и дванадесет стотинки- разноски в производството.
Определя на адв.П.Д.Д.,
назначен за особен представител на отв.Е.С., окончателно възнаграждение в
размер на първоначално внесеното такова на разноски на ищцата М.Д., от 150лв. и
оставя без уважение искането му за определяне на окончателно възнаграждение,
съобразено с Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Да се издаде на адв.Д.
разходен касов ордер за сумата на определеното като следващо му се окончателно
възнаграждение в размер на 150лв.
Оставя без уважение
искането на Ц.М.Д. да и бъде върната внесената от нея при завеждане на делото
държавна такса в размер на 417.59лв.
Оставя без уважение
искането на М.Д.Д. за присъждане като разноски по делото на сумата от 14лв.,
внесена като комисионни възнаграждения за банкови преводи на заплатени по
делото от нея такси и разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: