№ 6075
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно
гражданско дело № 20221100511276 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Е.П.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) срещу
решение № 7985/13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 50351/2021 г. по описа на СРС, 176
състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Л. В. Ш. осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ за сумата от 2831,92 лв.,
дължима по фактура № **********/30.01.2017 г., представляваща корекционно начислена
сума поради констатирана манипулация на СТИ на обект с кл. № 200008785953.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, като въззивникът
счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и е достигнал до грешни изводи относно
липсата на облигационно правоотношение между страните предвид изричното извънсъдебно
признание на ответницата за качеството й на потребител, който фактически ползва имота.
Твърди, че за възникване на облигационното правоотношение е без значение
принадлежността на вещното право върху електроснабдения имот, като релевантно било
обстоятелството кое лице трайно обитава имота и купува/потребява ел. енергия в него.
Поддържа, че по делото е доказано пълно и точно изпълнение на корекционната процедура
1
по ПИКЕЕ, поради което в негова полза е възникнало претендираното вземане. Ето защо,
въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде уважен изцяло.
Въззиваемият Л. В. Ш. не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по
нея.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Р.“ АД) счита, че въззивната жалба е основателна и
моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
електропреносното предприятие, облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия възниква въз основа на писмен договор за присъединяване на обекта
(сградата) към електроразпределителната мрежа, сключен с потребителя на електрическа
енергия за битови нужди – физическо лице, което е собственик или ползвател на
присъединения имот и ползва електрическа енергия за домакинството си. След
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа съобразно разпоредбата на чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ между собственика на сградата (респ. собствениците на отделни обекти в нея в
случай на етажна собственост) и крайния снабдител („Е.П.“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД) съгласно издадената от ДКЕВР лицензия) възниква
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за действителност на
договора за продажба на електрическа енергия (такава е регламентирана единствено за
първоначалния договор за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа), като
страна по него като купувач е всяко лице, което след присъединяване на сградата към
електроразпределителната мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху съответния жилищен обект.
В настоящия случай по делото не се установява ответницата да е действителният потребител
на ел. енергия в имота по облигационно правоотношение с ищеца през процесния период.
Единственото доказателство в тази насока е приложената на л. 25 от делото на СРС молба от
24.02.2017 г., с която Л. В. Ш. извънсъдебно е признала пред ищцовото дружество и третото
2
лице-помагач, че е наследник на съпруга й С.Ш., който е учредил ЕТ „Л-С.Ш.“ и приживе е
сключил в качеството си на едноличен търговец договор за доставка на ел. енергия в
процесния имот, представляващ къща, находяща се в с. Железница, Столична община, ул.
„*******. Същата заявява, че продължава да живее в къщата и потребява ел. енергия в нея.
Макар да признава, че е „потребител на електрическа енергия“, това обстоятелство не може
да бъде прието за доказано в настоящия процес единствено въз основа на извънсъдебното му
признание, доколкото представлява правна квалификация, която подлежи на установяване
въз основа на определени доказани факти, а и същото е изрично оспорено от ответната
страна с отговора на исковата молба. Л. Ш. заявява, че живее в имота и в този смисъл
консумира ел. енергия в него, но това не води задължително до извод, че именно тя е
потребител на ел. енергия по възникнало с ищеца облигационно правоотношение и
задължено лице за плащане на стойността й. Съобразно цитираните по-горе нормативни
разпоредби, страна по облигационното правоотношение с електроснабдителното дружество
след присъединяване на имота към електропреносната мрежа е неговият собственик, но по
делото липсват доказателства кой е титуляр на вещното право върху жилището – от
извънсъдебните признания на ответницата не става ясно дали съпругът й С.Ш. е бил
собственик на къщата (като физическо лице или като част от предприятието на учредения от
него едноличен търговец), като липсват каквито и да било доказателства в тази насока,
поради което макар и ответницата да е негов наследник по закон, не може да се приеме, че
тя е собственик на имота и потребител на ел. енергия в него по смисъла на закона.
От друга страна, от всички приети по делото писмени доказателства е видно, че откритата
партида в електроснабдителното дружество за процесния имот касае купуване на ел. енергия
за стопански нужди – в констативния протокол от извършената проверка на средството за
търговско измерване, както и в приложените уведомително писмо, предложение за корекция
на сметка и фактура, адресирани до ЕТ „Лози“, титулярът на партидата е посочен като
„бизнес партньор“, а корекцията е начислена на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ
(отм.) – за небитов клиент при липса на точен измерител на количеството електрическа
енергия. Следователно, дори и да се приеме, че ответницата е потребител на ел. енергия в
имота като негов фактически ползвател, който е признал този факт, липсват каквито и да
било доказателства тя да го ползва за небитови нужди (същата не е подала заявление за това
и няма данни да осъществява търговска дейност в имота), поради което остава недоказано
твърдението за възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел. енергия с Л. Ш. като стопански потребител.
Като е достигнал до извода за липса на облигационно правоотношение между страните,
първоинстанционният съд правилно не е изложил мотиви относно корекционната
процедура, доколкото при липса на елемент от фактическия състав на спорното право е счел
иска за неоснователен и го е отхвърлил. Във връзка с възраженията във въззивната жалба
настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да добави, че дори и при установено
облигационно правоотношение между страните по продажба на ел. енергия в имота за
битови нужди (доколкото както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищецът
3
твърди, че ответницата е битов клиент), исковата претенция би била неоснователна поради
опорочаване на проведената корекционна процедура по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Видно
е, че формалните изисквания за извършване на проверка на СТИ и изготвяне на констативен
протокол от нея са спазени, но коригираното количество ел. енергия е изчислено по реда на
чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) за небитови клиенти – на база максимален базов ток
на средството за търговско измерване при ежедневно 10-часово натоварване (видно от
заключението на СТЕ), вместо за битови клиенти, какъвто ищецът твърди да е Л. Ш., по
реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа
енергия от клиента. Съгласно клаузата на чл. 8, ал. 3 от Общите условия на ищцовото
дружество, предназначението на доставяната електрическа енергия се определя от заявеното
от потребителя с писмена декларация до електропреносното дружество, като клиентът има
право да избере вида и характеристиките на средството за търговско измерване в
съответствие с нуждите му от електрическа енергия в конкретния обект – арг. чл. 120, ал. 4
ЗЕ и чл. 17, т. 10 от Общите условия на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. В
настоящия случай, ако се приеме, че ответницата е потребител на ел. енергия в имота,
доколкото живее в него и ползва консумираната електрическа енергия (както е признала с
молбата си до ищеца), то същата несъмнено би била битов клиент при липса на каквито и да
било данни да е заявила използване на къщата за търговска дейност, респ. потребление на
ел. енергия за стопански нужди. Ето защо, дори и при установено облигационно
правоотношение между страните по договор за проджба на ел. енергия за битови нужди,
претенцията се явява неоснователна, тъй като ищецът не е доказал пълно и главно
наличието на основание да извърши едностранна корекция на количеството потребена
електрическа енергия за минал период по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.) – за
небитов клиент, поради което начислената по този начин сума в размер на 2831,92 лв. с ДДС
не се дължи от ответницата.
За пълнота на изложението и предвид наведеното в отговора на исковата молба изрично
възражение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че дори при възникнало в
полза на електропреносното предприятие парично вземане на посочената стойност, същото
се явява погасено по давност към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключен договор между
страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид
4
обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на посочения
тълкувателен акт следва да намерят приложение спрямо него (в този смисъл и Решение № 69
от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК). Без значение е особеният
начин на начисляване на потребената електрическа енергия – фактът, че сумата е начислена
въз основа на проведена корекционна процедура, не превръща същата във вземане за
неоснователно обогатяване. Претенцията на ищеца касае стойност на потребена
електрическа енергия, като давността е започнала да тече от деня, следващ посочения във
фактурата падеж – 13.02.2017 г., т.е. от 14.02.2017 г., когато вземането е станало изискуемо,
като при липсата на данни за настъпили обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване
на данвостта, същата е изтекла три години след посочената дата – на 14.02.2020 г., т.е. към
датата на подаване на исковата молба по настоящото дело (30.08.2021 г.) вземането вече е
било погасено по давност и на това основание исковата претенция също се явява
неоснователна.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски, но предвид липсата на искане от страната и на доказателства такива да
са направени, съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7985/13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 50351/2021 г. по
описа на СРС, 176 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
Л. В. Ш. – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ
Е.Р.“ АД).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5