Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261995 15.07.2021 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7551 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. Р.П. против И.Г.Г., ЕГН **********,***, с която е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че по силата на запис на
заповед от 22.12.2014 г. ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от
23 000 лева, с падеж 31.03.2015 г. Независимо от уговорения падеж записът на
заповед бил предявен на издателя за плащане на 16.12.2019 г. посредством
надлежно връчена нотариална покана. Сумата не била заплатена от ответника,
поради което ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, като било
образувано ч.гр.д. № 20842/2019 г. XIX състав по описа на РС Пловдив. По
цитираното ч.гр.д. била издаден заповед за изпълнение, с която било разпоредено
ответникът да заплати сумата от 23000 лева, дължима по запис на заповед от
22.12.2014 г., ведно със законна лихва и разноски в полза на ищеца, като срещу
издадената заповед постъпило възражение. По изложените съображения ищецът моли
да бъде призната за установена дължимостта на вземането в размер от 23 000
лева, по запис на заповед от 22.12.2014 г., с падеж 31.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2019 г. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор по чл. 131 от ГПК от ответника И.Г.Г.,
с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът въвежда
възражение за нищожност на процесния запис на заповед, тъй като съдържал падеж,
определен в противоречие с разпоредбата на чл. 486, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ. Възразява за изтекла погасителна давност на вземанията по процесния запис
на заповед. Позовава се на тригодишен давностен срок по чл. 531 от ТЗ. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 20842/2019 г. по описа
на Районен съд – гр. Пловдив, ХІХ граждански състав, вземането по настоящото
производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и
искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Установява се,
че оригиналът на документа по чл. 417, т. 10 ГПК е приложен към заповедното
производство. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
нищожност на процесния запис на заповед, както и за изтекла погасителна
давност.
За да
удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед следва да
съдържа формата и реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. В
посочената разпоредба, изчерпателно са изброени задължителните реквизити на
записа на заповед. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някой
от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите,
определени в ал. 2, 3 и 4 на същата разпоредба. В настоящия
случай представеният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“
в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се
плати определена сума пари, място на плащане, името на лицето, на което трябва
да се плати, дата и място на издаването. Съдът намира обаче, че възражението на
ответника за нищожност на представения запис на заповед, е основателно, като
нередовността на записа на заповед произтича от начина на определяне на падежа
в него. В текста на представения менителничен ефект е посочено, че същият е
платим на предявяване, като в същото време е посочено, че падежът на паричното
задължение е на 31.03.2015 г., т.е. неясна е волята на издателя относно падежа,
което пък от своя страна води до правна несигурност относно това дали ценната
книга следва да се плати на определен падеж или на предявяване. Още повече, че
ищецът твърди в исковата си молба, че независимо от уговорения падеж, записът
на заповед е предявен за плащане, чрез нотариална покана на 16.12.2019 г., от
друга страна пък върху записът на заповед е посочено, че същият е предявен за
изпълнение на 31.03.2015 г. При липсата на конкретика относно този задължителен
реквизит и с оглед разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ, следва да се приеме, че
записът на заповед е нищожен, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по
начин, който не буди съмнение /в т.см. Определение № 146 от 23.03.2009 г. на
ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 749 от 23.12.2009 г.
на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 762 от 2.11.2010
г. на ВКС по ч. т. д. № 712/2010 г., II т. о., ТК и др./. В случая е налице
една първоначална нищожност на претендираната от ищеца ценна книга, водеща до
липса на валидно възникнало менителнично правоотношение между издателя и
кредитора, като посоченият дефект не води до възникване на менителнично
задължение. По така изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен
от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл.
486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, налага извод, че в записа на заповед падежът следва
да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за
различно тълкуване, какъвто е настоящият случай.
Безспорно в
теорията и практиката е прието, че записът на заповед, от една страна е ценна
книга, а от друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка. В
случая не е спазена предвидената в закона форма, поради което и представеният
по заповедното производство запис на заповед е нередовен от външна страна.
Освен това дори
да не се сподели горното, вземането по процесния запис на заповед е погасено по
давност. Налице е изрично възражение за погасителна давност в отговора на
исковата молба. И доколкото процесното задължение произтича от запис на
заповед, то и по отношение на него е приложима специалната норма на чл. 531,
ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ, предвиждаща 3-годишна погасителна давност. Както се
посочи и по-горе, макар и да не е ясно, как е уговорено в крайна сметка да се
заплати ценната книга – на падеж или на предявяване, доколкото е посочен падеж
на плащане – 31.03.2015 г., като е посочено и, че записът на заповед е предявен
за изпълнение на 31.03.2015 г., то и с оглед възприетото разрешение за
приложимост на тригодишната давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ спрямо вземанията
срещу издателя на записа на заповед, съдът намира, че давностният срок е
изтекъл на 31.03.2018 г., т.е. към момента на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК – 17.12.2019 г., вземането е изцяло погасено по давност, като ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за спиране и/или
прекъсване на давностния срок.
Предвид всичко гореизложено
предявеният положителен установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
отговорността за разноски:
При този изход
на спора разноски се дължат единствено на ответника. Ответникът претендира
разноски, като е представил доказателства за сторени такива в
размер на 1120 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС /л. 31/.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез
адв. Р.П. против И.Г.Г., ЕГН **********,***
иск за признаване на установено в отношенията между страните, че И.Г.Г. дължи
на Д.Т.Д., сумата от 23000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 22.12.2014
г., с падеж: 31.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 17.12.2019 г. до окончателното
погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11208 от 18.12.2019 г. и
изпълнителен лист № 11413 от 20.12.2019 г. по ч. гр. д. № 20842/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ граждански състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Г.,
ЕГН **********,***, СУМАТА от 1120 лева
/хиляда сто и двадесет лева/ – разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.